Р Е
Ш Е Н
И Е
№25
гр. Силистра 22.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия в съдебно заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.АНА АВРАМОВА
при участието на секретаря ЕЛИ
НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНЧХ дело №57 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №30 от 24.01.2019г.
постановена по НЧХД №853/2018г., Силистренски районен съд е признал подсъдимата
И.Д.К. за невиновна в това, че на 02.10.2018г. в гр.Силистра, чрез нанасяне на
удари с дланта на дясната си ръка в областта на лявата лицева половина на Я.Х.Ч.
и нанасяне на удар с крак в областта на лявото бедро на Я.Х.Ч., му е причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата лицева половина,
контузия на лявото бедро с кръвонасядане и ожулване по предно вътрешната му
половина, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота,
поради което и на основание чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение
за престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Съдът е отхвърлил предявения
граждански иск от Я.Х.Ч., срещу подсъдимата И.Д.К..
Недоволен от така постановената
присъда е останал тъжителя Я.Х.Ч., който чрез адв.Л. я оспорва, и я счита за
неправилна, постановена при нарушения на материалния закон и допуснати
отстраними съществени нарушения. Предвид на това жалбоподателя иска от
въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с
която да осъди подс.К. по предявеното обвинение по чл.130, ал.1 НК.
Иска се също така да бъде уважен
изцяло предявения граждански иск, и се претендират направените по делото
разноски.
Допълнително се представят писмени изложения
към въззивната жалба, в които се акцентира върху липсата на доказателства, че
конфликтната ситуация е възникнала по повод допълнителен ключ за входната
врата, и точното място на увреждането върху крака на тъжителя.
В съдебно заседание тъжителя се явява
лично и с адв.Л., който отново претендира за неправилна интерпретация на
доказателствата по делото.
Против жалбата са депозирани писмени
възражения от страна на подс.К., която намира първоинстанционната присъда за
правилна, постановена при спазване на процесуалния и материален наказателен
закон. Подсъдимата счита, че в хода на съдебното следствие не са се събрали
доказателства, които по несъмнен начин да докажат, че именно тя е извършила
престъплението по чл.130, ал.1 НК. Предвид на това, подс.К. иска от въззивната
инстанция да потвърди изцяло оправдателната присъда.
В съдебно заседание подс.И.Д.К. се
явява лично и с адв.Д., която счита, че първоинстанционният съд е постановил
правилна, законосъобразна, справедлива и обоснована присъда. Адв.Д. намира, че
СРС е стигнал до правилни фактически и правни изводи въз основа на събраните в
съдебното следствие доказателства. Именно въз основа на тях, според защитата на
подсъдимата, не може да се направи еднозначен извод, установено по несъмнен
начин, че изобщо е осъществен състава на чл.130, ал.1 НК, включително неговото
авторство. Предвид на това се иска потвърждаване на присъдата и присъждане на
направените разноски.
В правото й на последна дума, подс.К.
отрича да е извършител на деянието и иска да бъде потвърдена присъдата на СРС.
Силистренски окръжен съд на основание
чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като
взе предвид доводите изнесени в жалбата и писмените възражения, както и
становището на страните прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество частично основателна макар и не по съображенията изложени в нея.
Присъдата и мотивите на решаващият
съд следва по категоричен начин да изразяват волята на съда, достигнатите от
него фактически и правни констатации, а изложените в тази връзка аргументи
следва по несъмнен и убедителен начин да подчертават това. Първоинстанционният
съдебен акт обаче съдържа неяснота относно формирането на волята на съда по
основни правно значими въпроси, което възпрепятства въззивната инстанция да
осъществи компетентен контрол спрямо атакувания съдебен акт, и да направи
правилен и обоснован извод относно законосъобразното или не разрешаване на
спора. Неиздържаността на съдебния акт се приравнява на липса на мотиви, което
е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на присъдата.
След излагане на приетата фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата по
делото, в който е посочил кои приема и кои не. В заключение съдът е посочил, че
„По делото на практика не са събрани доказателства, които да сочат действия на
подсъдимата, с които да е причинила едно от уврежданията“, а именно, това на
левия крак на тъжителя. Наличието на такова увреждане обаче се установява, не
само от твърденията на тъжителя, а и от съдебномедицинското заключение, СМЕ и
показанията на свидетелите Г.и Р. От изложението на СРС не става ясно, дали
възприятията на тези двама свидетели по този въпрос, попадат в обхвата на
приетите частично от съда показания, или не. Съдът изрично е посочил, че не
дава вяра на тези свидетели досежно показанията им касаещи периода на
възстановяване на пострадалия, но по въпроса с локализацията на увреждането
липсва произнасяне. Още повече, че те свидетелстват, че лично са видели
увреждането, и неговата локализация съвпада с установеното от съдебния лекар.
Приемайки безрезервно обясненията на
подсъдимата, съдът обосновава това свое решение основно с житейски логичното
или не обяснение на определени действия и събития, което е неубедително, без
тези обстоятелства да почиват на конкретни доказателствени източници. В тази,
връзка странно звучи съждението на първоинстанционният съд, че тъжителят е
страна по делото и е заинтересован от делото, като същевременно безкритично
приема обясненията на подсъдимата, която несъмнено също е заинтересована от
изхода на делото.
Именно от тук произтича и неяснотата
относно достигнатите от съда правни изводи, които са твърде лаконични и
оттам-неубедителни.
Решението си относно увреждането на
крака на пострадалия, съдът основава предимно върху показанията на св.Х., който
сочи друга локализация на увреждането, без обаче да се коментира
обстоятелството, че на неговите показания противостоят твърденията на тъжителя,
заключението на СМЕ и показанията на свидетелите Г. и Р. Още повече, че на
местото посочено от св.Х., при освидетелстването на пострадалия на следващия
след инцидента ден, съдебния лекар не е установил никакви увреждания. Липсата
на активност от страна на съда за изясняване на този въпрос по категоричен
начин, и липсата на аргументация в тази връзка, правят крайния извод на съда,
че „Няма събрани доказателства, подсъдимата да е причинила подобно нараняване
на тъжителя“ за крайно неубедителен.
По отношение за второто претендирано
от пострадалия увреждане в областта на лицето, първоинставционният съд приема,
че то е причинено в условията на неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 НК. В тази
връзка съдът правилно /но не винаги необходимо и задължително/ излага
характеристиките на този правен институт, но отново този правен извод е лишен
от анализ и обосновка, въз основа на кои конкретно доказателства почива.
Съдът е приел, че нападението срещу
което подсъдимата е осъществила защитни действия, се изразява в извиване от
страна на тъжителя на ръката й, с цел да вземе резервния ключ. Съдът е
пропуснал обаче да посочи, вследствие на кои доказателства е изградил тези
фактически констатации. Според съда, полицейските служители видели зачервяване
по ръката на подсъдимата, но от техните показания е видно, че те са възприели
единствено „Леки рани по пръстите на дясната ръка“ /св.Х./ и „Госпожата имаше
охлузвания по ръката, върху пръстите, но не мога да кажа коя ръка беше“ /св.К./.
За други увреждания тези свидетели не споделят. Вещото лице д-р И. обяснява в
съдебно заседание възможния механизъм за получаване на тези увреждания по
ръката на подсъдимата, и той се ограничава до осъществените от подсъдимата и
тъжителя физически действия, свързани с отнемане на въпросния ключ. Тези
действия обаче по своята същност не представляват противоправно нападение,
изискващо и защитни действия по смисъла на чл.12, ал.1 НК.
Според възивната инстанция,
доказателствената съвкупност по делото сочи по-скоро за обективна
несъставомерност на престъплението по чл.130 НК, досежно увреждането по лицето,
както по първата, така и по втората форма на изпълнителното деяние.
Тази правна хипотеза обаче не е
коментирана от първоинстанцинният съд, а липсата на доказателствена
аргументация, обосноваваща извода за наличието на института на неизбежната
отбрана, компрометират крайния съдебен акт, досежно действителната воля на съда
при решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Ето защо, според въззивната инстанция
в случая се касае за неяснота относно формиране на волята на съда по основни,
правно значими въпроси, които съобразно разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 и 2
от НПК следва да намерят ясен и категоричен отговор, както в диспозитива, така
и в мотивите на присъдата. Липсата на яснота досежно действителната воля на
решаващия съд, води до невъзможността на въззивната инстанция да осъществи
проверка на обжалвания съдебен акт.
Допуснатото процесуално нарушение е
абсолютно и неотстранимо в тази фаза на процеса, което налага отмяна на
присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от
друг състав, от фазата на съдебното заседание.
Водейки се от тези си съображения,
Окръжния съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ присъда №30 от 24.01.2019г.
постановена по НЧХД №853/2018г. на Силистренски районен съд изцяло, и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на съдебното
заседание, поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.