Р Е Ш
Е Н И Е № 114
Гр. Пловдив, 8.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Стела Дандарова
Величка Белева
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова в.гр.д. № 270 по описа за 2019 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 78, постановено на
15.03.2019 г. по гр.д. 133/2018 г. на Окръжен съд-С.З., с което е отхвърлен предявеният от В.К.С.
срещу С.К.С. иск
с правно основание чл. 55 от СК за отмяна на учреденото от ищцата на ответника безвъзмездно вещно право на ползване,
обективирано в нотариален акт №**, том I, рег. №**, дело №**от 2015г. на
нотариус Х.С.с рег. №**на Нотариалната Камара, на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *** - ******по кадастралната карта и кадастралните регистри и
съгласно схема №**- 23.01.2015 година на СГКК-С.З., с адрес на имота: град
С.З., п.к.***, улица "З." № 2-две, ет.1-едно намиращ се в сграда №
1-едно, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива обекта: 2-две, посочена в
документа площи: 21,96 кв.м. - двадесет и едно цяло и деветдесет и шест стотни
кв.метра 213,49 кв.м. -двеста и тринадесет
цяло и четиридесет и девет стотни кв.метра,
Прилежащи части: таванско
складово помещение с площ от 143,44 кв.м. - сто четиридесет и три цяло и четиридесет
и четири стотни кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата на НИВО
1-едно: На същия етаж ***, Под обекта: няма, Под обекта; няма и при съседни
самостоятелни обекти в сградата на НИВО 2-две: На същия етаж: няма. Под обекта:
***.1.1 Над обекта: няма. Така описания по-горе самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** - ******съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж от пета категория изх.№ 19-16-49 07.03.2014 година от Община С.З.е
въведен вече в експлоатация като смесена сграда (пристройка със застроена площ
от 21,96 кв.м. - двадесет и едно цяло и деветдесет и шест стотни кв.метра и
надстройка на цех за сладкарски изделия със застроена площ от 213,49 кв.м. -
двеста и тринадесет цяло и четиридесет и девет стотни кв.метра, обща разгъната
застроена площ на жилището от 235,45 кв.м, - двеста тридесет и пет цяло и
четиридесет и пет стотни кв.метра - строеж пета категория). Съгласно одобрения
и утвърден на 26.07.2011 година от Община С.З.архитектурен проект таванското/
складовото/ помещение , което се обособява подпокривното пространство е със
застроена площ от 143,44 кв.м, - сто четиридесет и три цяло и четиридесет и
четири стотни кв.метра. Съгласно обяснителната записка към
одобрения и утвърден на 26.07.2011 година от Община
С.З.архитектурен проект самият архитектурен проект третира разполагането на
смесената сграда като пристройка и надстройка над съществуващия цех за
сладкарски изделия на един етаж в поземления имот идентификатор *** ******по
кадастралната карта кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и се намира на адрес: град С.З., п.к. ***, улица “З.” №
2-две, с площ от 630 кв.м. - шестстотин
и тридесет квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 - десет
метра), номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел ***при съседи:
******, ***, ***. ***, ***, като имотът е достъпен от запад, посредством
обслужваща улица. Съществуващият сладкарски цех е с вход от запад, север и
изток. От запад до регулационната
граница на имота
е построената пристройка,
която представлява самостоятелно
стълбище за втори етаж, в който е разположено жилището на собственика - учредител, а в подпокривното
пространство с намира използваемото таванско/ складово/ помещение. посоченото
жилище се намира на ниво + 3,10 -плюс три цяло и десет стотни което по
архитектурен проект съдържа: предверие, кухня -дневна, три спални, две от които
със самостоятелна баня-тоалетна, баня-тоалетна и склад с предверие към тях и
третата спалня и три тераси. Посоченото таванско/ складово/ помещение се намира
на ниво + 6,00 плюс шест цяло и нула стотни в подпокривното пространство и е
прилежаща част към жилището, с оглед на настъпилия развод.
Жалбоподателката В.К.С. моли решението да бъде
отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от
11.04.2019 г., като се постанови от въззивната инстанция решение, с което
предявеният от нея иск да бъде уважен, с присъждане на направените от нея
разноски. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба
от 30.11.2018 г. иск с правно основание чл. 55 от СК във вр. с чл.
227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД за отмяна с оглед на настъпилия развод на направеното от
нея на С.С. дарение по време на брака им - безвъзмездно учредяване на вещно
право на ползване на описан недвижим имот в гр.С.З.. Не заявява искане във
въззивното производство за събиране на нови доказателства. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата С.К.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 22.05.2019
г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като
неоснователен. Не заявява искане за
събиране във въззивното производство на нови доказателства. Претендира
за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Не се спори между страните, че те са бивши
съпрузи. По делото не са представени доказателства, от които да е видно кога е
сключен бракът между тях и кога точно той е прекратен. Окръжният съд в
обжалваното решение е посочил, че бракът им е прекратен с решение по гр.д. №
2721/2017 г. на РС-С.З.. Окръжният съд е обявил за служебно известен нему факт,
че родителските права върху децата на страните (двама сина, единият вече
пълнолетен, другият малолетен) са предоставени на бащата, като на бащата и
децата е предоставено ползването на семейното жилище на страните, а именно
процесното по настоящия спор. При тези обстоятелства може да се приеме, че
бракът между страните е прекратен по време на действието на разпоредбите на СК,
в сила от 1.10.2009 г. Няма спор между страните, че по време на техния брак
ищцата В.С. е учредила на ответника С.С. право на ползване върху описания в
исковата молба недвижим имот - жилище в гр. С.З.. Видно от представения от
ищцата в копие с исковата молба нотариален акт за безвъзмездно учредяване на вещно право на
ползване №**/24.02.2015 г., том 1, рег. №**, дело №*/2015 г. на нотариус Х.С.,
С. е учредила на, както е казано в акта, съпруга си С. докато е жив право на
ползване върху описания неин собствен недвижим имот, безвъзмездно и с цел да го
надари. Видно от представеното от ищцата в копие с исковата молба удостоверение
от 6.11.2018 г. от Община-С.З., данъчната оценка на имота е 83 575, 50 лв.
С исковата молба ищцата твърди, че е
принудена да обикаля и търси квартири, да живее по роднини, да взема пари на
заем, тъй като не получава никакъв дивидент от дружеството „П.“ООД-гр.С.З., на
което дружество е учредила безвъзмездно ползване за срок от 20 години на първия
етаж от сградата, представляващ сладкарски цех. Представя в копия с исковата молба
протоколи от ОСС на „П.“ООД-гр. С.З.от 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016
г., 2017 г. и 2018 г., от които е видно, че съдружници в ООД са С. и С., като
само на последното ОСС тя не се е явила, и на всички ОСС са взети решения да не
се разпределя печалба. Представя в копие с исковата молба нотариален акт за
продажба на недвижими имоти №*/21.06.2013 г., том 2, рег. № **, дело №*/2013 г.
на нотариус Х.С., съгласно който „П.“ООД продава на С. два свои недвижими имоти
в гр. С.З.(първият дворно място с построения в него цех за сладкарски изделия,
вторият дворно място с подобрения), като дружеството си запазва вещното право
на ползване върху първия имот за срок от 20 години безвъзмездно. Твърди, че,
лишена от издръжка и без възможност да получава доходи, тя е изпратила чрез
куриер покана за месечна издръжка до ответника на 7.11.2018 г., която той е
отказал да получи. Представя в копия с исковата молба покана до С. ведно с
разписка от куриерска фирма. Заявява, че не е получила от ответника исканата
издръжка и счита, че ответникът не желае да плати, тъй като той не е пожелал да
получи пратката-покана за месечна издръжка. Затова иска отмяна на безвъзмездно
учреденото от нея в полза на ответника вещно право на ползване на описания в
исковата молба недвижим имот на основание чл. 55 от СК. Заявява, че в случая се
касае за учредено безвъзмездно вещно право на ползване на описания имот
пожизнено на ответника, което рефлектира пряко върху жизнената сфера на ищцата,
защото след развода тя няма къде да живее, това за нея е единствено жилище,
лишена е и от доходи за препитание. Заявява, че дори и данъците и таксите,
които следва да заплаща ползвателят на основание чл. 57 от ДС, с нарочна клауза
в нотариалния акт са възложени за плащане на ищцата вместо на С., която клауза
според ищцата е нищожна като противоречаща на чл. 57 от ЗС. Претендира затова
за отмяна на дарението с оглед на настъпилия развод. С отговора на исковата
молба ответникът не оспорва фактите на прекратяването на брака между страните и
на сключването на договора за учредяване на право на ползване. Заявява, че не
притежава недвижими имоти, получава доходи като управител на „П.“ООД в размер
на 1005,18 лв.- брутен месечен доход, единствено той осигурява средства за
издръжка на малолетното дете на страните, подпомага финансово пълнолетния учащ
син на страните, който също живее в семейното жилище и ответникът поема
консумативните разходи и разходите за храна. Заявява, че не му остават свободни
средства след заплащането на разходите за собствената си издръжка и за
ползването на жилището, в което живее с децата. Твърди, че след сърдечна
операция приема ежемесечно лекарства за около 70 лв. Твърди, че ищцата е
работоспособна млада жена, че тя при напускането на семейното жилище в края на
2017 г. се е установила да живее в гр. С., където е работила като сладкар, че
впоследствие е заминала за Г., където също е работила и от там през 2018 г. е
превела общо около 2 500 лв. на големия син на страните. Твърди, че ищцата
освен процесния имот притежава право на собственост върху дворно място в гр.
С.З.ведно с построения в него цех за сладкарски изделия, както и право на
собственост върху дворно място в гр. С.З.с подобрения в него, които недвижими
имоти са й продадени от „П.“ООД. Твърди, че няма основание за отмяна на
учреденото право на ползване. Представя с отговора в копия нотариален акт за
учредяване (отстъпване) право на строеж №*/16.08.2011 г., том 3, рег. №**, дело
№**/2011 г. на нотариус Х.С., разрешение за строеж № ***/27.07.2011 г.,
издадено от Община С.З.и заповед № ***/9.09.2011 г., издадена от началник отдел
„АГ“ на Община С.З.. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че
посочените в първата хипотеза на нормата на чл. 55 от СК основания, а именно
случаите, предвидени в гражданските закони, са основанията на чл. 227 от ЗЗД,
които обаче не са налице в случая. Съдът приема, че в исковата молба няма
твърдения ищцата да има нужда от издръжка и то такава, която е трайно
установена като състояние и която ищцата не може да задоволи. Приема още, че
нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД се установява при
съпоставка между средствата, с които дарителят разполага, и конкретна сума,
която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Съдът отчита, че
родителските права върху синовете (пълнолетен и малолетен) са предоставени на
бащата и ищцата е осъдена да заплаща издръжка. Съдът намира, че ищцата не е
доказала наличието на трайна нужда от издръжка от страна на ответника, защото
от събраните гласни доказателства се установява, че е получавала през 2017 г.
около 1000 лв. месечно при работата си в гр. С., че от началото на 2018 г. е
работила в Г. и е получавала различни суми месечно (400-500 евро), и през този
период е плащала на пълнолетния си син около 2 500 лв., ходила е на
почивка, не е взимала лекарства. Съдът намира, че направените твърдения, че
ищцата търси квартира и че няма къде да живее, не са твърдения, обосноваващи
претенция по чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД. С въззивната жалба жалбоподателката
заявява оплакване, че съдът не е обсъдил в мотивите на решението си наведените
от нея доводи с исковата молба, че процесното жилище е единствено за нея и след
прекратяването на брака тя няма къде да живее. Заявява, че окръжният съд не е
обсъдил представените от нея писмени доказателства относно обстоятелството, че
тя не получава наеми от недвижимите си имоти, като не може да се издържа от
тях, нито ги ползва поради учреденото право на ползване върху имотите. Заявява,
че съдът не е обсъдил и наведените от нея с исковата молба доводи и
представените писмени доказателства за това, че не са й изплащани дивиденти от
дружеството „П.“ООД, в което тя е съдружник, за много дълъг период от време.
Твърди, че неправилно окръжният съд е приел да не са налице основанията на чл.
227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, към която нормата на чл. 55 от СК препраща, като в
решението липсват мотиви относно отказа на ответника да даде издръжка на
ищцата, а непроизнасянето на съда относно съществен елемент от правната норма
прави решението материално незаконосъобразно. Посочва, че окръжният съд не
обсъжда изпратената от ищцата покана до ответника да й изплаща месечна издръжка
в размер на 2 000 лв., в която покана са посочени обстоятелствата, поради
които тя я претендира, и банковата й сметка, която покана ответникът е отказал
да получи и тя не е получила исканата сума за издръжка, а отказът да даде на
дарителя издръжка е съществен елемент от материалната норма на чл.
227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД. Твърди, че съдът неправилно приема от събраните по
делото доказателства да се установява, че ищцата е получавала през 2017 г.
около 1000 лв. месечно при работата си в гр. С., тъй като съдът не е установил
в пълнота по делото тези факти – за какъв период от време е получавала тази
сума, бруто ли е или нето, още повече, че от събраните по делото доказателства
е станало ясно, че ищцата е живяла на квартира и с тези средства се е
издържала. Твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота показанията на свидетелката
Е.И.. Заявява, че съдът обсъжда едни факти изолирано от всички други факти по
делото, като е приел, че ищцата е получавала през 2017 г. около 1000 лв.
месечно при работата си в гр. С., както и 400-500 евро на месец, като тези
средства са твърде недостатъчни, за да покрие разходите си един нормален човек,
необходими за храна, настаняване и др., за издръжка на деца, камо ли в чужда
страна. Посочва, че съдът приема изпълнението на задължението й за издръжка
през цялата 2018 г. като демонстриране на парични възможности, а не на
отговорност от нейна страна, а, видно от представената от ответника справка, тя
е извършвала преводи в различен размер и период от 50,100,150 и 200 лв., което
сочи на недостатъчност на доходите й, за каквато твърди и свидетелката И..
Твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота и показанията на свидетеля Т.И., който
установява, че средства от магазините на дружеството ищцата не е получавала.
Заявява, че средствата следва да е получавал само ответника като управител на
дружеството и съдружник. Твърди, че по делото не са представени доказателства,
навеждащи на невъзможност ответникът да изплаща претендираната от ищцата
издръжка. Заявява, че окръжният съд не е взел предвид наведените от ищцата
доводи, че ответникът не може да се позове на обективна невъзможност за
изпълнение с оглед указаното в ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Заявява, че за
високия жизнен стандарт на ответника свидетелства соченото по влязло в сила
решение № 1302/3.12.2017 г. по гр.д. 2721/2017 г. на РС-С.З., където ищецът С.
е посочил като материални възможности 3 000 лв., което решение е обявено и
общодостъпно за всички съдилища чрез системата СИС. Посочва приетото становище
в особеното мнение към ТР №1/2013 г. на ОСГК на ВКС. С отговора на въззивната
жалба ответникът по нея заявява, че оплакванията са неоснователни. Заявява, че
ищцата не е направила твърдения, че тя има трайно установена нужда от издръжка,
като няма и доказателства в такава насока. Изразява становище, че ищцата,
според твърденията в исковата молба, е предявила иска по отменената разпоредба
на СК, която не се прилага, както не се прилага и цитираното в исковата молба ТР
№26/1972 г. Посочва, че доколкото обаче в исковата молба са направени
твърдения, че ищцата претендира заплащане на издръжка, съдът правилно е изложил
мотиви дали по делото са установени факти, от които да се направи такъв извод.
Твърди, че обстоятелствата дали жилището, което се ползва от ответника и децата
по силата на привременни мерки, постановени по гр.д. № 1082/2018 г. на ОС-С.З.,
е единствено за ищцата, както и обстоятелствата дали ищцата получава наеми и
дивиденти, нямат никакво значение за основателността на иска за отмяна на
дарението. Заявява, че ищцата не е доказала нужда от издръжка, каквато не се и
твърди, не е доказала трайно установено състояние на нужда от издръжка, период
и т.н. Заявява, че по делото са събрани доказателства, от които се установява,
че ищцата работи, получава доходи около 1000 лв. месечно в гр. С. и 400-500
евро месечно в Г., не приема лекарства, ходи на почивки, заплаща суми на
пълнолетния си син, не твърди да има специфични нужди. Посочва, че ищцата е
работоспособна млада жена, която получава доходи и притежава недвижими имоти.
Заявява, че при тези данни претендираната от ищцата издръжка 2000 лв. на месец
в покана, която не е получена от ответника, не може да обоснове прилагане на
нормата на чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД. Твърди, че са неоснователни оплакванията
на жалбоподателката съдът да не е обсъдил изпратената покана за плащане на
издръжка в размер на 2000 лв. и отказа на надарения да даде издръжка, тъй като
по делото е установено, че ответникът не е получил покана, а след получаване на
исковата молба е оспорен искът за отмяна на дарението, като са посочени
причините за неговата неоснователност и причините за недаване на издръжка,
които са установени от доказателствата по делото. Заявява, че ищцата не е
доказала първата предпоставка на претенцията по чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, а
именно наличието на трайна нужда от издръжка. Заявява, че са неоснователни и
оплакванията във въззивната жалба относно фактическата обстановка, приета от
окръжния съд, тъй като доказателствената тежест се носи изцяло от ищцата.
Посочва, че са без основание и оплакванията по делото да не са установени
обстоятелства за обективна невъзможност на ответника да заплаща издръжка на
ищцата, защото съдът не се е произнесъл по изложените в тази връзка от ответника
доводи, тъй като е приел, че не е налице първата предпоставка на иска по чл.
227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, което е достатъчно, за да се отхвърли исковата
претенция. Заявява, че с оглед направените с отговора на исковата молба
твърдения по делото са приети писмени и гласни доказателства, от които е
установено, че възможностите на ответника не са такива, че той да може да дава
издръжка, дори и да е било налице основание за това, защото той издържа
малолетното си дете и се грижи за собствената си издръжка, като не му остават
свободни средства за издръжка на други лица. Посочва, че предпоставките, при
чиито кумулативно наличие дарението може да бъде отменено съгласно разпоредбата
на чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, са трайната нужда от издръжка на дарителя,
искане, отправено от него до дарения и отказът на последния да дава издръжка,
който отказ не е продиктуван от невъзможността на дарения да дава издръжка, в
който смисъл е приетото в ТР №1/21.10.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС.
Твърди, че в случая не е налице и третата предпоставка за уважаване на
евентуална претенция по чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
55 от СК, даренията, направени по време на брака на съпруг, могат да бъдат
отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони. Съгласно
нормите на чл. 227,ал.1,б.“в“ и ал.2 от ЗЗД, дарението, извън обичайните и
възнаградителните дарове, може да бъде отменено, когато дареният отказва да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Безспорно е между страните,
че в случая ищцата е надарила ответника по време на брака между страните с
учредяването в негова полза, докато е жив, на вещното право на ползване върху
описания в исковата молба неин собствен недвижим имот. С оглед размерите на
имота така, както е описан в нотариалния акт от 24.02.2015 г. за
безвъзмездното учредяване на вещното
право на ползване - жилище с обща разгъната застроена площ 235,45 кв.м. и
таванско помещение със застроена площ 143,44 кв.м., както и с оглед
представената данъчна оценка на имота за размер 83 575,50 лв., несъмнено в
случая не се касае за обичаен дар и не се нито твърди, нито установява да се
касае за възнаградителен дар. В исковата молба от ищцата ясно е заявено
твърдението, че след развода тя има нужда от издръжка във вид на парични средства, няма къде да
живее, процесното жилище е единствено за нея, лишена е от доходи за препитание,
взима пари на заем, не получава дивиденти от дяловете си в дружеството „П.“ООД,
и, тъй като е лишена от всякаква издръжка и без възможност да получава доходи,
е изпратила по куриер покана до ответника да й плаща месечна издръжка в размер
на 2000 лв., която той отказал да получи, след като на пратката е било
посочено, че тя съдържа покана за месечна издръжка. Посочено е конкретно, както
в началната част, така и в текста на исковата молба, че искането е основано на
чл. 55 от СК. При така заявените твърдения и искане претенцията на ищцата се
основава на нормата на чл. 55 от СК във вр. с чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД – тя
претендира след развода за отмяна на дарението, което е направила по време на
брака на своя съпруг, защото тя като дарител се нуждае от издръжка и той като
дарен отказва да й дава издръжка. Относно установяване на своята нужда от
издръжка ищцата представя с исковата молба копия от протоколи от ОСС на
съдружниците в „П.“ООД-гр. С.З., от които е видно, че в периода 2012 г.-2018 г.
тя не е получавала дял от печалба, защото печалба не е разпределяна, като на
ОСС на 30.03.2018 г. тя не се е явила и решението е взето с гласовете на
съдружника С., който притежава 75% от капитала на дружеството. Не се нито
твърди, нито установява от ищцата дружеството да има печалба, евентуално, каква
е тя, съответно, ищцата да е претендирала за разпределение на печалбата преди
подаването на исковата молба. Видно от представения също с исковата молба в
копие нотариален акт за продажба на недвижими имоти от 21.06.2013 г.,
дружеството „П.“ООД е продало на С. два свои имота в гр. С.З., като върху
първия от тях, представляващ дворно място с построен в него цех за сладкарски
изделия, дружеството си е запазило вещното право на ползване за срок от 20
години, а вторият представлява поземлен имот с площ 81 кв.м. ведно с всички
подобрения в него (без да е указано какви са тези подобрения). Установява се
следователно от така представения от ищцата документ, че тя притежава недвижим
имот (този по т.2 от нотариалния акт от 21.06.2013 г.), за който ищцата нито
твърди, нито установява тя да не може да живее в него или да не може да
реализира доходи от използването му. Ищцата при подаването на исковата молба е
на 38 години, тя е трудоспособен човек, за който по начало няма пречка да
работи и да реализира доходи, като тя не сочи в исковата молба, съответно и не
установява, наличие на причина, поради която да не може да получава трудови
доходи. Обстоятелството, че ищцата взима пари на заем, само по себе си не е
основание да се счита, че тя има нужда от издръжка, ако не установи
невъзможност да получава, съответно, липса или недостатъчност на трудови и
други доходи. Видно от показанията на свидетелката Е.Д.И., братовчедка на
ищцата, разпитана по искане на ищцата в съдебното заседание на окръжния съд на
26.02.2019 г., страните имат общ бизнес, занимават се с изработка и продажба на
торти, в момента В. няма къде да отиде, когато е в Б., тя живее при
свидетелката, ходи в чужбина да се препитава от работа почасово, каквато
намери, някъде от месец януари на 2018 г. е там, но се прибира, не е постоянно
там, едва свързва двата края, на издръжка е на свидетелката и нейното
семейство, без работа е, търси си работа, не получава наеми от недвижимите си
имоти, свидетелката й е давала пари, осъдена е да плаща издръжка за децата, в
чужбина изкарва различни пари, работи почасово, може да изкара един месец 200
евро, друг месец – повече, ходи в Г., но не е постоянно там, след раздялата с
ответника била в С., работила там към сладкарница „Н.“, не получавала
достатъчно, получавала е към 1000 лв. по нейни думи, не взима лекарства, живее
сама, средствата й не са постоянни, изкарвала е 400-500 евро, но не е изкарвала
много пари, за да може да се върне в Б. и да си вземе децата, в Г. живее в
квартира с 10-12 човека, в С. също живеела на квартира, свидетелката не знае
кой е плащал квартирата. Видно от показанията на свидетеля Т.Х.И., разпитан по
искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 26.02.2019 г., В.
според свидетеля е в Г., фирмата има два магазина, от нея знае, че след
раздялата на страните тя е била в С. и е работила в сладкарница „Н.“, правела е
торти в цеха, след това заминала в Г.. Въз основа на показанията на двамата
свидетели се установява, че ищцата има професия, работела е като сладкар в С.,
работела е след това в Г., получавала е доходи в размер на около 1000 лв.,
които не могат да се определят като ниски. При тези обстоятелства не се
установява ищцата да не е в състояние да осигурява сама средства за живота си,
да е в трайна нужда, съответно, да следва да й се осигури издръжка от друго
лице.
Обстоятелството, че средствата, които тя си осигурява, не са високи и
според нея са недостатъчни, само по себе си не обосновава търсенето на издръжка
от другиго, в случая от своя бивш съпруг, на когото е направила дарението.
Нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл. 55 от СК във вр. с чл.
227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД следва да е обективна, т.е. дарителят да няма възможност
да си я набави сам, а не да се дължи на негово пасивно поведение, при което той
не ползва възможностите си да работи и да получава доходи от имоти. Доказването
на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства, като в
тежест на ищцата е да установи, че е изпаднала в трайна нужда от издръжка и
материалните й възможности не позволяват да покрива нуждите си. От ищцата
доказателства какви по начало са нейните нужди и каква конкретно сума е
необходима с оглед на тях за издръжката й, не са ангажирани, съответно,
поисканата в поканата сума от 2000 лв. не е конкретно обоснована. Следва да се
посочи, че с ПМС № 280/8.12.2017 г. за определяне размера на линията на бедност
за страната за 2018 г. е определена от 1.01.2018 г. размер на линията на бедност
за страната 321 лв., а с ПМС № 170/17.08.2018 г. за определяне размера на
линията на бедност за страната за 2019 г. от 1.01.2019 г. е определен размер на
линията на бедност за страната 348 лв., като ищцата нито твърди, нито е
установила да има доход, по-нисък от посочения, респективно, да не може да
получава при работа по нейната професия значително по-висок доход, от който да
се издържа. В случая ищцата несъмнено е в състояние да работи, включително по
своята професия, съответно, да реализира сама доходи. От представения от ищцата
с исковата молба нотариален акт от 21.06.2013 г. е видно, че тя притежава имот
(описания по т.2), за който не установява да има характеристики, които да не
позволяват да го ползва. Неоснователно е следователно оплакването в жалбата, че
неоснователно не е съобразено от окръжния съд обстоятелство процесното жилище
да е единствено за ищцата и след прекратяване на брака на страните тя да няма
къде да живее, да трябва затова да живее при близки и да търси работа и
квартири в други градове. Неоснователно е затова и оплакването, че ищцата е
представила писмени доказателства за това, че не получава наеми от недвижимите
си имоти и не може да се издържа от тях. Относно липсата на изплащане на
дивиденти на ищцата като съдружник в ООД вече бе посочено по-горе, че ищцата не
установи дали дружеството има печалба и дали тя е искала нейно разпределение,
респективно, не се установява да не може и защо да получи и доход от този вид.
Относно размера на получаваните от ищцата доходи събраните доказателства са
само гласните такива, при разпита на двамата свидетели, като самата ищца не е
установила други размери или уточнения, поради което е неоснователно и
оплакването, че съдът не е установил в пълнота по делото тези факти. Относно
плащането на суми от страна на ищцата по сметка на пълнолетния син на страните
следва да се посочи, че тя не е установила дали е имала задължение по закон да
плаща тази издръжка, а при липса на такова задължение плащането може да бъде
преценено като индиция за наличие на доходи над необходимите за нейната лична
издръжка. При тези обстоятелства не може следователно да се приеме, че ищцата е
установила да има остра нужда от издръжка с траен характер, която, съответно,
да има право да иска от ответника поради направеното от нея в негова полза
дарение. С оглед на това нейната претенция за отмяна на дарението се явява
неоснователна. Следва при тези обстоятелства само да се посочи, че в случая е
безспорно, че ответникът не е получил изпратената от ищцата покана, като след
получаването на исковата молба е заявил изрично отказ да дава издръжка.
Причината за този отказ е неговото
твърдение, че няма възможност да дава издръжка с оглед на неговите доходи и
разходи. За установяване на това свое твърдение той е представил платежна
ведомост, съгласно която неговият доход за месец декември на 2018 г. от работа
във фирмата „П.“ООД е в размер на 1005,18 лв. общо и 780 лв. като чиста сума.
Обстоятелството дали в миналото той е имал по-висок доход, не е установено от
ищцата, а е и без правно значение при този спор, при който следва да бъдат
установени актуалните възможности на дарения да даде исканата издръжка.
Безспорно е между страните, че именно ответникът осигурява дом и грижи за двете
деца на страните, включително и пълната издръжка на малолетното дете. При доход
от 780 лв. не може да се приеме, че той може да плаща издръжка на ищцата без
това да се отрази негативно на неговата и на малолетното дете издръжка,
респективно, че с даването на издръжка на ищцата-дарител ответникът като дарен
не би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, поради
което ответникът да проявява в случая непризнателност, водеща до последицата
отмяна на дарението съгласно чл. 55 от СК във вр. с чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД.
Установява се следователно, че подадената въззивна
жалба е неоснователна, решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено. От
страна на ответника се претендира за присъждане на разноски, но не се
установява такива да са направени за въззивното производство, поради което не
се присъждат (въпросът за евентуално дължими разноски за първоинстанционното
производство е следвало да бъде решен с обжалваното решение).
С оглед
на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78, постановено на 15.03.2019 г. по гр.д. 133/2018 г. на Окръжен
съд-С.З..
Решението може да се обжалва при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)