Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.03.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антония Луканова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10455 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.05.2019г., гр.д.35992/18г., СРС, 77 с-в
осъжда С.О.да заплати на ЗК „Л.И.“ АД на основание чл.213, ал.1, изр.1 КЗ/отм./
вр. чл.49, ал.1 вр. чл.45 ЗЗД сумата 265.50 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 10 лв. по имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в полица № 93001410030007, със срок на
застрахователно покритие 14.07.2014г. - 13.07.2015г. за щети на МПС – л.а.
марка „Шевролет Авео“ при настъпило застрахователно събитие – ПТП на
20.03.2015г. поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.06.2018г.
до окончателно изплащане и сумата 380 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете С.О.. Счита за недоказано съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и увредения
собственик, предвид липсата на двустранно подписана полица. Не се установява
механизмът на ПТП и причинно-следствената му връзка с вредите. Протоколът за
ПТП е неясен и непълен относно цялата пътна обстановка. Произшествието не е
извършено в присъствие на актосъставителя. Свидетел не установява оспорения
механизъм. Последният не може да се доказва чрез САТЕ. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по иска ЗД „Л.И.” АД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния
съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Протокол за ПТП № 1518055/20.03.2015г.,
подписан от мл. автоконтрольор П. П. при СДВР и от водача на увредения
автомобил, съдържа вписване за представена от водача полица по застраховка
„Каско”, сключена с ищеца ЗД „Л.И.а” АД, с
период на покрит риск към момента на
застрахователното събитие. В частта, с която длъжностното лице удостоверява
представянето на застрахователния документ и неговото съдържание, протоколът
обективира официално удостоверително изявление по чл.179, ал.1 ГПК за валидно
застрахователно правоотношение.
Протоколът за ПТП не се
ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ
относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице -актосъставителя
относно факти, извършени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само
доказва какви изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния
инцидент. Като се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя
изгодни за себе си факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя
не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При
оспорване, в тежест на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за
него факти, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена
доказателствената тежест със съдебния доклад. В случая, не е разпитан свидетел
в тази насока. Съдебно-автотехническа експертиза, с която се установява
причинна връзка между механизъм и вреди, е изготвена единствено въз основа на
данните от протокола на ПТП.
Независимо от това, с оглед
преценката за точния механизъм на пътния инцидент, следва да се съобрази
схемата в протокола относно очертанието и разположението на увреждащата пътна неравност. Схемата към протоколът за ПТП съдържа достатъчно ясно и пълно
описание на възприетото от актосъставителя при посещението на място. Въпреки
липсата на снимков материал, схемата очертава спорния участък от дясната пътна
лента, заета в по-голямата си средна част от необезопасена дупка, както и намиращия
се непосредствено до нея увреден автомобил, т.е. съдържа достатъчна информация
за релевантните за спора факти, включително за пътната обстановка. В тази част, протоколът отразява
непосредствените констатации при огледа на актосъставителя, поради което се ползва
с материалната доказателствена сила на официалното свидетелстващо изявление,
необорено от ответника.
От схемата е видно, че пътната
неравност обхваща значителна част от ширината на пътната лента, като не е нарочно
обозначена и обезопасена. Даже и при допустима и подходяща скорост, сух терен и
ясно време, преодоляването й чрез рязко намаляване, спиране или заобикаляне,
във всички случаи би довело до рисково поведение на пътя, чрез създаване на
опасност за сблъсък съответно или с движещите се МПС-та непосредствено след
увредения автомобил, или съответно с тези от съседната лява пътна лента за
насрещно движение. Ответникът С.О.не установява конкретни усложнения в пътната
обстановка, които да налагат движение с по-ниска съобразена скорост по смисъла
на чл.20, ал.2 ЗДвП. Именно размерът и разположението на неравността, както и
липсата на необходимата предупредителна сигнализация, представляват условие, без което вредата
не би настъпила при нормално стечение на обстоятелствата. В тази връзка, следва да се
кредитира заключението на САТЕ за съществуване на пряка причинно-следствена
връзка между механизма на произшествието, настъпило на посочения адрес, и
настъпилите вреди.
В САТЕ, размерът на обезщетението от 265.50 е
определен на база средствата за нови части, материали и труд по средни пазарни
цени към момента на застрахователното събитие, необходими за отстраняване на
вредите по МПС. Стойността на обезщетението съответства на действителните
пазарни цени, поради което искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ е изцяло
основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 – 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2019г., гр.д.35992/18г., СРС, 77 с-в.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул. „********да заплати на ЗК „Л.И.“
АД, гр.София, бул. „********сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.