РЕШЕНИЕ  

 

№                              14.05.2018 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  тринадесети април ,  две хиляди и  осемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №3821  по описа за   2017  година.

 

 

Депозирана е искова молба от ищеца Д.Г.С., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Г., срещу  „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470125, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*.

В подадената искова молба се твърди, че  с Решение № 494 от 28.06.2016г. по гр.д. № 4338/2015г по описа на PC гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 30.06.2017г. ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар" с място на работа гара Пазарджик. На 31.07.2017г. ищецът бил уведомен от PC Пазарджик за възстановяването му на работа, като му било указано и 14 /четиринадесет/ дневния срок за заемането на длъжността. Докато било висящо делото му /гр.д. № 4338/2015г. по описа на PC Пазарджик/ за оспорване законността на уволнението извършено през м.ноември на 2015г., ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което след възстановяването му на работа от съда, подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2017г. му бил връчен Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛС -36/11.08.2017г., с което на основание чл. 327, ал.1,т.12 от КТ му беше прекратено трудовото правоотношение, считано от 14.08.2017г. В Акта за прекратяване му било начислено частично обезщетение в размер на 6 месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 222,ал.3 от КТ в размер на 3891,60 лв., което обаче не му изплатено.

Съгласно изложеното  в исковата молба,  ищецът имал стаж в системата на железопътния транспорт в размер на 41 години, 09 месеца и 25 дни, като  бил и член на синдикална организация /КТ"Подкрепа"/ към дата на прекратяване на трудовото му правоотношение и придобиване право на пенсия за ОСВ,/ от м.януари на 2017 г., поради което счита, че следва да му бъде начислено и изплатено обезщетение уговорено по КТД, съгласно разпоредбата на чл.36,ал.2 от КТД, във връзка с чл. 222,ал.3 от КТ, което обезщетение е в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, т.е. в общ размер на 6,486 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда.

Твърди се в исковата молба, че на следващо място, в Акта за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛC-219/04.11.2015г. му било начислено и изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 работни дни за 2015 г., а в действителност, съгласно чл. 49, ал. 2 от КТД му се полагат 30 работни дни платен годишен отпуск, тъй като бил с намалена над 50% работоспособност. За календарната 2015 г. ползвал 12 работни дни платен отпуск, за 8 /осем/ работни дни му било изплатено обезщетение от работодателя, като с настоящата искова молба претендира обезщетение в размер на 294,81лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10 /десет/ работни дни.

Моли се съдът да осъди „Териториален център за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 1754056470125, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Пловдив, бул. „***********” № *, представлявано от Ръководител ТЦПП инж. А.Ч. , да заплати на ищеца, Д.Г.С., ЕГН **********,*** сумата от 6,486 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за ОСВ , в размер на 10 /десет/ БТВ , по чл.36,ал.2 от КТД във връзка с чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата; сумата от 294,81 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10 /десет/ работни дни, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че със Заповед № 601/29.09.2017г. на Управителя на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, считано от 01.10.2017г. е закрито поделението Териториален център за пътнически превози Пловдив към „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД с БУЛСТАТ: 1754056470125. От същата дата - 01.10.2017г., е създадено Поделение за пътнически превози Пловдив към „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД / ППП Пловдив/ със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4002, бул. „ **********“ *, което с правоприемник на закритото ТЦПП Пловдив към „ БДЖ - ПП" ЕООД. ППП Пловдив било регистрирано в регистър БУЛСТАТ, с код по БУЛСТАТ 1754056470228, с представляващ А. С. Д. – Директор.

Твърди се в отговора на исковата молба,че предявените искове са допустими, но неоснователни.

По отношение на иска за изплащане на сумата от 6 486.00 лв., представляваща обезщетение по чл.36, ал.2 от КТД във връзка с чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба до съда до окончателното плащане, се твърди  в отговора на исковата молба, че действително с Решение № 494/28.06.2016г. по гр. № 4338/2015г. по описа на Районен съд Пазарджик ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар”. На 09.08.2017г. е подал заявление до работодателя си с вх. № 1667/09.08.2017г., че иска на основание чл.345, ал.1 от КТ да бъде реално възстановен на длъжността си и на 11.08.2017г. ще се яви в 7:30ч. на работното си място. В заявлението е посочено още, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и желае прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т. 12 от КТ, като моли да му бъдат начислени и изплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6/ шест/ месеца.

Със Заповед № ЛС- 47/10.08.2017г. ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност" водач на електрокар", считано от 11.08.2017г.  Съгласно изложеното в отговора на исковата молба,  на 11.08.2017г. ищецът е подал заявление с вх. № 1691/11.08.2017г., че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено поради пенсиониране за ОСВ, считано от 14.08.2017г.

Сочи се, че с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № JIC-36/11.08.2017г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, като е посочено, че на лицето ще бъде изплатено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 / шест/ месеца съгласно чл.222, ал.З от КТ. Със Заповед № ЛС - 1273/11.09.2017г. е бил определен размерът на дължимото му обезщетение, а именно 3 891.60лв. Сумата е начислена във фиша му за м. август 2017г. и му е изплатена със заплатата за м. август 2017г. на 27.09.2017г. , когато са изплатени заплатите за м. август на всички работници и служители в „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и поделенията му. Прилага се извлечение от банковата сметка.

Твърди се в отговора на исковата молба, че за своите 40 години стаж в системата на БДЖ ищецът е наясно, че заплатите се изплащат до 30-то число на следващия месец. В случая заплатата му за м. август 2017г., в това число и дължимото му обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, му е изплатена в срок - на 27.09.2017г.

Ответникът счита, че е напълно неоснователна претенцията на ищеца, че следвало да му бъде изплатено обезщетение в размер на 10 брутни заплати съгласно чл.36, ал.2 от КТД. Към исковата молба ищецът е приложил КТД между Държавно предприятие „ Национална компания железопътна инфраструктира" и синдикалните организации КНСБ и КТ „ Подкрепа", което доказателство е неотносимо към спора, тъй като касае различно предприятие.

На 09.03.2016г. между „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и синдикалните организации КНСБ /СЖБ и СТСБ/ и КТ „ Подкрепа" /НЖС и ФТР/ е сключен колективен трудов договор, който урежда трудовите, осигурителните и свързаните с тях отношения между Работодателя и работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и други нормативни актове. Съгласно чл.2, ал.1 от КТД същият се прилага само за членове на синдикатите, страна по КТД - за времето на членството им, както и за присъединени към договора - за времето на присъединяването им. В чл.4 е регламентирано, че КТД се прилага от всички поделения на дружеството, като в поделенията не се сключват отделни КТД.

Твърди се в отговора на исковата молба, че съгласно чл.34, ал.2 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение след като е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, работниците и служителите имат право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, завишени с коефициеит 1.5, ако за работили 20 години в системата на жп транспорта, включително последните 10 години от трудовия стаж в едно от изброените предприятия. Право на това обезщетение имат подалите заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до 1 месен след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които са пожелали да бъдат освободени до 30 дни след подаване на заявлението. За работниците и служителите, отговарящи на горепосочените условия, които са подали заявление за прекратяване на трудовото правоотношение след този срок, размерът на обезщетението се определя съобразно КТ.

Посочва се, че на първо място при подаване на заявлението, работодателят е нямал информация, че ищецът е член на синдикат - страна по КТД. Напротив, ищецът е заявил, че не членува в синдикат, поради което са му разяснени условията за присъединяване към КТД и същият е подал заявление за присъединяване. Така или иначе ищецът не бил изпълнил условието за присъединяване, а именно внасянето на еднократна вноска в размер на 100лв./ в случая на по-късно присъединяване - пропорционално на оставащите до края на действието му месеци. Видно от представената към исковата молба служебна бележка от синдикалната организация КТ „ Подкрепа" - ФТР „Подкрепа", същата е издадена на 11.09.2017г., т.е. почти месец след като му е било прекратено трудовото правоотношение. Дори да се приеме, че ищецът действително е бил член на синдикалната организация за посочения период, работодателят не е бил уведомен за това при прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът не е изпълнил условието да подаде заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение в срок до 1 месец от придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно предоставените от него документи работодателят е изчислил, че придобива това право на 30.12.2016г. видно заявлението му с вх. № 1691/11.08.2017г. Т.е. до 30.01.2017г. ищецът е следвало да подаде заявлението си за прекратяване на трудовото му правоотношение. Съгласно чл.34, ал.2 при подаване за заявлението след този срок обезщетението се определя съобразно КТ.

Твърди се в отговора на исковата молба, че по отношение на иска за изплащане на сумата от 294.81лв. , представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.за 10 / десет/ работни дни, в  Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛC - 219/04.11.2015r. с ищеца е посочено да му бъде изплатено на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни за 2015г. Сумата му е начислена във фиша за м. ноември 2015г. и му е изплатена със заплатата за м. ноември 2015г. на 28.12.2015г., за което се представя копие на фиша и извлечение or банковата сметка за дата 28.12.2015г. По Заповед № 9/10.06.2015г. му е разрешен отпуск в размер на 1 ден за 11.06.2015 г; По Заповед № 17 му е разрешен отпуск в размер на 10 дни за периода от 10.08- 21.08.20161. ; По Заповед № 18 му е разрешен отпуск в размер на 3 дни за периода от 19.10- 21.10.2015г. Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение през 2015г. е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, използвал е 15 от тези дни, поради което му е изплатено обезщетение за остатъка от 8 работни дни.

Моли се съдът да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът Д.Г.С., ЕГН-********** ***  е  работил  в „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470125, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*, представлявано от Ръководител ТЦПП инж.А.Ч. .

С акт за прекратяване на трудовото правоотношение от 04.11.2015г.  на директора на ППП-Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД- София, ищецът С. е бил уволнен, който акт ищецът е оспорил по съдебен ред.

С  Решение № 494 от 28.06.2016г. по гр.д. № 4338/2015г по описа на PC гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 30.06.2017г. /приложено по делото/, ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар" с място на работа гара Пазарджик.

           Видно от уведомление  изх.№6325 от 25.07.2017г., РС-Пазарджик е уведомил ищеца С., че с посоченото съдебно решение е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и за възможността в 14-дневен срок от получаване на същото да се яви, за да заеме длъжността. Уведомлението било получено лично от ищеца С. на 31.07.2017г.

           На 09.08.2017г. ищецът е подал заявление до работодателя си с вх.№1667 от 09.08.2017г. да бъде реално възстановен на длъжността си. Със Заповед № ЛС- 47/10.08.2017г. ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност" водач на електрокар", считано от 11.08.2017г.  

           На 30.12.2016г. ищецът С. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 11.08.2017г. ищецът подал заявление №1691 от 11.08.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

           На 11.08.2017г. , с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №ЛС-36 от 11.08.2017г. /приет и приложен по делото/, правоотношението било прекратено  на основание чл.327,ал.1,т.12 от КТ, считано от 14.08.2017г. С посоченият акт за прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца С. му било начислено обезщетение в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения на основание чл.222,ал.3 от КТ в размер на 3891.60лв.

          Ищецът има стаж в системата на железопътния транспорт в размер на 41 години, 09 месеца и 25 дни. По делото е приета служебна бележка от 11.09.2017г., издадена на С. от СС на ФТР „Подкрепа“ при ТЦПП-Пловдив в уверение на това,че същият е бил член на синдикална организация /КТ"Подкрепа"/  през периода от   м.януари на 2014г. до месец август,2017г. включително и редовно е заплащал сумите по членския си внос.

           Видно от приетите по  делото ЕР №0160 от 007/11.01.2017г. и ЕР №0203 от 010 от 17.01.2014г. на МБАЛ Пазарджик, ищецът С. е с намалена над 50 % работоспособност.

            От приложения по делото Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛC-219/04.11.2015г., се установява, че на ищеца  му е  било начислено и изплатено от работодателя  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на  8 работни дни за 2015 г.

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза,видно от заключението на която, с банков превод от 27.09.2017г. сумата от в размер на 3921.24лв. е била преведена  по сметката на ищеца С.. Към 06.11.2015г. ищецът е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, като същият е ползвал 15 дни. Във ведомостта за работни заплати за месец ноември 2015г. е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск -8 дни в размер на 211.76лв.

От изготвеното по делото допълнително заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 2015г.-2017г. ищецът С. е заплатил членски внос към синдикалната организация, както следва: на 12.02.2014г. – 12.00лв. членски внос за месец януари до месец декември 2014 г. включително; на 06.01.2015г. – 12.00 лв. членски внос за месец януари до месец декември,2015г. включително; на 30.01.2016г. – 12.00лв. членски внос за месец януари до месец декември 2016г. включително; на 22.01.2017г. – 8.00лв. членски внос за месец януари до месец август 2017г. включително. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно изготвено.

В проведеното на 02.03.2018г. открито съдебно заседание по делото, ищецът С. е дал обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл.176 от ГПК,като е заявил, че е внасял вноските към синдикалната организация на място в гр.Стара Загора. Ищецът посочва също, че е заплатил вноските до м. август 2017г., а не за цялата 2017-та година, тъй като бил уволнен и не считал за необходимо да плаща повече.

Видно от приетото по делото уведомление изх.№215-154#1 от 13.03.2018г. от  „Първа инвестиционна банка“ АД, по банковата сметка на ищеца С. на 27.09.2017г. е бил заверен превод с наредител  ТЦПП Пловдив към БДЖ –ПП ЕООД в 16.07.35 часа.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното : Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.222,ал.3 КТ във вр. с чл.34,ал.2 от КТД и по чл.224,ал.1 от КТ. Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес  за ищеца от предявяване на процесните искове.

По отношение основателността на предявените искове-  Безспорно е между страните, че ищецът С. е  работил  в „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470125, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*, представлявано от Ръководител ТЦПП инж.А.Ч. , като има над 40 години трудов стаж, като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.12.2016г.

   От приетите по делото доказателства се установява също, че  на 11.08.2017г. , с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №ЛС-36 от 11.08.2017г. /приет и приложен по делото/, правоотношението било прекратено  на основание чл.327,ал.1,т.12 от КТ, считано от 14.08.2017г. С посоченият акт за прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца С. му било начислено обезщетение в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения на основание чл.222,ал.3 от КТ в размер на 3891.60лв. Посоченото обезщетение в размер на 3891.60 лв. е било изплатено от работодателя и е постъпило по банковата сметка на ищеца   на 27.09.2017г., когато  е бил заверен превод с наредител  ТЦПП Пловдив към БДЖ –ПП ЕООД /в 16.07.35 часа./

            Спорно между страните е обстоятелството дали се дължи от работодателя обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в завишен размер или не. Ищецът претендира изплащането на сумата от 6486.00лв. , представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия в размер на 10 брутни трудови възнаграждения по чл.34,ал.2 от КТД във вр. с чл.222,ал.3 от КТ.

           Съгласно чл.34,ал.2 от КТД за 2016г., при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работниците и служителите имат право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, завишени с коефициент 1.5, ако са работили над 20 години в системата на ЖП транспорта, какъвто е случаят с ищеца С.. Право на такова обезщетение имат единствено подалите заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до 1 месец след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които са пожелали да бъдат освободени до 30 дни след подаване на заявлението.

          За да може работникът или служителят да се ползва от предвиденото в чл.34,ал.2 от КТД за 2016г. обезщетение, следва да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: да е работил над 20 години в системата на жп транспорта, вкл. последните 10 години от трудовия стаж да са в едно от изброените в разпоредбата предприятия; да  е подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до 1 месец след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и  възраст;както и да  е бил член на синдикална организация- страна по КТД  или да се е ползвал от КТД като присъединил се през последните 12 месеца  преди придобиване на съответното право за получаване на обезщетение.

          От приетите по делото доказателства и установената фактическа обстановка е видно,че ищецът С.  е придобил право на  пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.12.2016г., като е следвало да подаде заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение в срок до 30.01.2017г., което не е било сторено от ищеца, поради което настоящият съдебен състав  намира,че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването на предявения иск. Неоснователно  е възражението на ищцовата страна касателно причините, поради което не е било подадено процесното заявление.Действително , ищецът /видно от уведомление  изх.№6325 от 25.07.2017г./ е бил уведомен на 31.07.2017г.  от РС-Пазарджик, че със съдебно решение е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и за възможността в 14-дневен срок от получаване на същото да се яви, за да заеме длъжността.   На 09.08.2017г. ищецът е подал заявление до работодателя си с вх.№1667 от 09.08.2017г. да бъде реално възстановен на длъжността си. Със Заповед № ЛС- 47/10.08.2017г. ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност" водач на електрокар", считано от 11.08.2017г.   На 30.12.2016г. ищецът С. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 11.08.2017г. ищецът подал заявление №1691 от 11.08.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Горните обстоятелства обаче не обосновават извод за наличието на обективни пречки пред ищеца да подаде заявление за прекратяване на трудовото правоотношение в законоустановения срок. Ищецът е могъл да подаде такова заявление до работодателя в срок до 30.01.2017г., за да спази изискванията на КТД, и в случай на евентуално позитивно съдебно решение да се ползва от правата си. Работодателят от своя страна няма правомощия да преценява кои причини за неподаването на такова заявление са обективни и  извинителни и кои – не, поради което неизплащането на обезщетение  по чл.222,ал.3 от КТД в завишен размер не може да му се вмени във вина при липсата на подадено заявление от ищеца в законоустановения срок.

  Следва да се има предвид,че ищецът не е заявил претенции пред работодателя си, че има право да се ползва от КТД по повод обезщетението по чл.34,ал.2 от КТД, като в заявлението си  с вх.№1667 от 09.08.2017г. ищецът изрично е посочил,че претендира да му се изплати обезщетение  по чл.222,ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което е било сторено от работодателя. Ищецът С. не е заявил пред работодателя ,че членува в синдикална организация , като са му били разяснени условията за присъединяване към КТД и същият е подал заявление за присъединяване. Не са представени доказателства ищецът да е внасял еднократна вноска в размер на 100.00лв. в случай на по-късно присъединяване, поради което не са били изпълнени условията за присъединяване. Предвид изложеното, според настоящият съдебен състав не са налице  основанията за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в завишен размер. Дори да се приеме от приобщените по делото доказателства,вкл. изготвените съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, че за периода 2015г.-2017г. ищецът С. е заплатил членски внос към синдикалната организация, както следва: на 12.02.2014г. – 12.00лв. членски внос за месец януари до месец декември 2014 г. включително; на 06.01.2015г. – 12.00 лв. членски внос за месец януари до месец декември,2015г. включително; на 30.01.2016г. – 12.00лв. членски внос за месец януари до месец декември 2016г. включително; на 22.01.2017г. – 8.00лв. членски внос за месец януари до месец август 2017г. включително, няма как да се приеме,че са налице всички кумулативни предпоставки за изплащането на претендираното от ищеца обезщетение. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства,че ищецът е уведомил работодателя ,че е член на синдикална организация, поради което работодателят правилно е определил размера на дължимото се на ищеца обезщетение  със Заповед №ЛС- 1273 от 11.09.2017г. , а именно 3891.60лв, която сума е била изплатена на С.. В подкрепа на този извод са както заключението на вещото лице, съгласно което с банков превод от 27.09.2017г. сумата от в размер на 3921.24лв. е била преведена  по сметката на ищеца С., така и приетото по делото уведомление изх.№215-154#1 от 13.03.2018г. от  „Първа инвестиционна банка“ АД,съгласно което  по банковата сметка на ищеца С. на 27.09.2017г. е бил заверен превод с наредител  ТЦПП Пловдив към БДЖ –ПП ЕООД в 16.07.35 часа.

Предвид изложеното, съдът приема,че работодателят е изпълнил задължението си да изплати дължимото се по чл.222,ал.3 от КТ обезщетение, като това е станало заедно с изплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец август,2017г. в срок до 30.09.2017г. , съобразно установените в предприятието вътрешни правила.Претенцията на ищцовата страна за заплащане на обезщетение в размер на 10 брутни заплати по чл.34,ал.2 от КТД 2016г. във вр. с чл.222,ал.2 от КТ следва да се отхвърли, като неоснователна, тъй като не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за това, като дължимото на ищеца обезщетение е било изплатено.

По отношение на предявения иск по чл.224 от КТ- ищецът претендира заплащането на сумата от 294.81 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10 работни дни. Видно от приетото по делото експертно заключение, което не беше оспорено от страните и което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, към 06.11.2015г. ищецът е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, като същият е ползвал 15 дни. Във ведомостта за работни заплати за месец ноември 2015г. е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск -8 дни в размер на 211.76лв. В заключението на вещото лице е посочена и чистата сума за получаване в размер на 868.27 лв., която е била преведена по банков път на ищеца С. на 28.12.2015г., поради което претенциите на ищеца се явяват неоснователни и недоказани.

По разноските: Съгласно практиката на съдилищата , производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/.

В конкретният случай, видно от представения   списък на разноските,ответникът е направил в производството по гр.дело №3821/2017г. разноски в размер на 300.00лв.- платено юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени от ищеца.

 Предвид отхвърляне на иска на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разглеждане на същият  в настоящия случай не следва да се определя.

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Г., срещу  „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470228, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*, представлявано от А. С. Д. - директор, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6486.00лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, с правно основание чл.222,ал.3 от КТ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /27.09.2017г./ като неоснователен  и недоказан.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Г., срещу „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470228, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*, представлявано от А. С. Д. - директор, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 294.81лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.  за 10 /десет/ работни дни, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /27.09.2017г./, като неоснователен  и недоказан.

         ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470228, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*, представлявано от А. С. Д. - директор, сумата от  300.00 лв  /триста лева /, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК, представляваща  сторените от ответника по делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство.

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                  

                                                                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: