РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330113057 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И. А. И., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на
сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот,
находящ се в гр. П. ****, имал качеството на клиент на топлинна енергия с клиентски №
*****, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника,
топлинна енергия за отопление, за БГВ и отдадена от сградната инсталация, както и услуга
за разпределение, на обща стойност 694.90 лева, през периода 01.01.2020 г. – 31.10.2020 г.,
която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 49.47
лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.03.2020 г. – 09.05.2021
г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 7463/2021 г. на ПРС, ІІІ гр. с-в,
била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски от 25 лева – платена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на
вземанията, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
1
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението – 10.05.2021 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
На 11.01.2022 г. в деловодството на съда е постъпила молба с вх. № 1771/11.01.2022
г. от ищцовото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с която признава, че с
плащания на 14.09.2021 г. и 09.01.2022 г., след предявяване на иска /10.05.2021 г./, е
изплатено изцяло задължението – предмет на настоящото дело, включващо главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Заявява, че останали незаплатени единствено
направените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7463/2021 г. по
описа на ПРС, ІІІ гр.с. в общ размер на 75 лева /25 лева – за държавна такса и 50 лева – за
юрисконсултско възнаграждение/, както и в настоящото производство в общ размер на 225
лева /75 лева – за държавна такса и 150 лева – за юрисконсултско възнаграждение/. Предвид
изложеното, искането е да се отхвърлят исковете, поради извършените в хода на
производството, плащания. Претендират се направените в заповедното и в исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. Изразява
становище, че искът е допустим, но неоснователен, както по основание, така и по размер.
Не оспорва, че е собственик на апартамент № ****, находящ се в гр. П. ****.
Твърди, че от месец януари 2020 г. не живее там, а жилището му се обитава от вече
бившата му с. С. Г. И. и двете му пълнолетни деца. Сочи, че от жилището бил принудително
отстранен с издадена от РС – Пловдив, заповед за незабавна защита.
Освен това, твърди, че претендираната от ищеца сума за разпределена топлинна
енергия е изплатена изцяло, за което представя доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.01.2022 г., ответникът заявява, че е
заплатил претендираните суми.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: основанието, от което
произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет
предоставяне на топлинна енергия през сочения от него период от време, респективно, че
ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект, както и да
докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже вземанията си и по размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване във връзка с възраженията си
в отговора, т.е. да докаже, че е извършил плащания в срок.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7463/2021 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4208 от 11.05.2021 г. срещу
ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 694.90 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ
се в гр. П. ***, с ИТН ***, за периода 01.01.2020 г. – 31.10.2020 г., както и сумата от 49.47
лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 03.03.2020 г. до 09.05.2021 г.,
ведно със законна лихва от 10.05.2021 г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова
молба.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
2
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Не се спори по делото, че И. А. И. е собственик на апартамент № *, находящ се в гр.
П.***.
Ето защо съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите
условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Страните по делото не спорят, а и от приетите като писмени доказателства по делото
- Препис – извлечение от сметка по партидата на абоната, както и от Справка за доставена
топлинна енергия по количество и стойност за клиента И. А. И., се установява, че И. А. И.,
за обект на потребление, находящ се в гр. П. ****, с ИТН ****, за периода от 01.01.2020 г.
до 31.10.2020 г. има задължения за доставена топлинна енергия, за БГВ, за сградна
инсталация и за услуга за разпределение, на обща стойност 694.90 лева, както и задължения
за сумата от 49.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 03.03.2020 г. – 09.05.2021 г.
Не се спори по делото, а и с оглед изявлението на процесуалния представител на
ищеца в молба от 11.01.2022 г., а и видно от представените от ответника писмени
доказателства – касови бонове от 14.09.2021 г. /л. 24-28/, се установява, че процесните
вземания за главница и обезщетение за забава, са платени с плащания, извършени, съответно
на 14.09.2021 г. и на 09.01.2022 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания са възникнали в полза
на ищеца, но същите са били погасени чрез плащания, извършени на 14.09.2021 г. и на
09.01.2022 г. В тази насока извършените от ответника плащания на сумите имат характер на
извънсъдебно признание за този факт. Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се
ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо
следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били
погасени чрез плащане. Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед
разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК.
Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на съдебното дирене в
настоящото производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както по
отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за мораторно
обезщетение.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
3
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на
сочената разпоредба. Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, от които по
несъмнен начин да се установи, че е платил сумата, с която да са погасени процесните
вземания, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2021 г.. Напротив, от
представените от ответника доказателства, се установява, че плащанията са извършени на
14.09.2021 г., т.е. на дата, следваща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не
намира приложение.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по
делото разноски, както в заповедното, така и настоящото исково производство.
В исковото производство ищецът е направил искане и е представил доказателства за
сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и
правна сложност, общо 175 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50
лева за заповедното производство, общо 75 лева.
Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 225 лева, който
следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане,
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, против И. А. И., ЕГН **********, от гр. П. ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че И. А. И. дължи на ищеца
следните суми: сумата от 694.90 лв. /шестстотин деветдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект
на потребление, находящ се в гр. П. ****, с ИТН ****, за периода от 01.01.2020 г. до
31.10.2020 г. и сумата от 49.47 лв. /четиридесет и девет лева и четиридесет и седем
стотинки/ - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.03.2020 г. до
09.05.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.05.2021 г. – дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
4208/11.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7463/2021 г. по описа на ПРС, ІІІ гр. състав.
4
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, от гр. П. ***, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумата от общо
225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, от които сумата от 75 лева –
деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 7463/2021 г. на ПРС, ІІІ гр. с-в
и сумата от 175 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 13057 по описа за 2021 г.
на ПРС, ХVІІІ гр. състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
5