Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 7 състав в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав :
Районен съдия: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното отсъдията гр.д. № 2293 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното :
При условията на обективно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителниисковепо чл.128,т.2 КТ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищеца А.А.И., чрез неговият пълномощник, адв. З.П. твърди, че изпълнявал при ответника по трудов договор длъжността "общ строителен работник" през периода от 12.06.2012 г. до 06.07.2015 г., когато прекратил трудовото си правоотношение заради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Посочва, че въпреки изричната покана работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за посочения период от м.декември 2014 г. до м.юни 2015 г., поради което му ги дължи заедно с лихви за забава.
Ответникът „ПГС-96“ООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не се спори, че за процесния период е бил в трудово правоотношение с ищеца, както и че същият е престирал труд, съобразно трудовите му задължения. Оспорва частично размера на дължимото нетно трудово възнаграждение за претендирания период, като счита, че не са приспаднати в пълен размер осигурителните вноски и данъка върху доходите дължими от ищеца. Прави възражение за изтекъл давностен срок на претендираните от ищеца трудови възнаграждения от м. 01.2014 г. до м. 02.2015 г. включително.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове, като прави изменение на осн. чл. 214 от ГПК по отношение на техния размер. Окончателното искане на ищеца към съда е да осъди ответното дружество да му заплати:
- дължимото нетно трудово възнаграждение по чл.128,т.2 КТ за месец декември 2014г. – 396.45 лв.; за месец януари 2015 г. – 517.34 лв.; за месец февруари 2015 г. – 435.85 лв.; за месец март 2015 г. – 167.78 лв.; за месец април 2015 г. – 228.67 лв.; за месец май 2015 г. – 286.09 лв.; за месец юни 2015 г. – 286.09 лв. или общо 2318.27 лв., заедно с мораторната лихва върху това възнаграждение от датата на изпадане в забава - 25 число на месеца следващ месеца на заработката до завеждане на исковата молба - 10.04.2018г., като за: месец декември 2014г. - 129.03 лв.; за месец януари 2015 г. - 163.93 лв., за месец февруари 2015 г. – 134.73 лв.; за месец март 2015 г. – 50.42 лв.; за месец април 2015г. – 66.80 лв.; за месец май 2015 г. – 81.10 лв.; за месец юни 2015 г. – 78.71 лв. или общо претенцията за лихви за забава е в размер на 704.72 лв. върху нетния размер на трудовото възнаграждение.
При устните състезания в заседанието на 20.06.2018 г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
В заседанието на 20.06.2018 г., в което са проведени устните състезания, не се е явил управителя на ответното дружество, нито негов пълномощник с юридическо образование. В съдебно заседание присъства главния счетоводител на ответното дружество, която представи папка с трудовото досие на ищеца.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че искът по чл.128, т.2 КТ е сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъдат разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, защото един от тях иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторните лихви върху главниците, не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на разглеждане по общия исков ред, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Съдът намира предявеният осъдителен иск по чл.128 КТ за основателен и доказан.
Страните не спорят, а и от представените по делото трудов договор № 12/12.06.2012г. и заповед № № 23/06.07.2015г. на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ, по взаимно съгласие, се установява, че през процесния период от 01.12.2014г. до 30.06.2015г. страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е престирал на ответника работната си сила, изпълнявайки длъжността „общ строителен работник". Следователно за ответника като работодател предвид двустранния и възмезден характер на трудовото правоотношение (чл.242 КТ) е възникнало основното задължение по чл.128 КТ да заплаща месечно на ищеца в качеството му на работник уговореното трудово възнаграждение.
Видно от приетото в заседанието на 20.06.2018 г. заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (неоспорено от страните) размерът на начисленото и неизплатеното по ведомостите на ответното дружество нетно трудово възнаграждение на ищеца за целия процесен период е 2318,27 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като по делото не са представени доказателства от ответника за плащането й.
Възражението на ответното дружество за изтекла давност на част от задължението за трудови възнаграждения от м. 01.2014 г. до м. 02.2015 г. се явява неоснователно, предвид събраните по делото гласни доказателства на свидетелят С.И., с които се установи многократно прекъсване на давността и признание на вземането на ищеца от ответника.
На основание чл.242, ал.1, предл. 2 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му, с която на ищеца е присъдено трудово възнаграждение.
Основателен е и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Акцесорното задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на мораторните лихви върху главницата възниква за всеки длъжник, изпаднал в забава по смисъла на чл.84 ЗЗД. Задължението по чл.128, т.2 КТ е срочно и следователно с настъпването на падежа му всеки месец при неизпълнението му работодателят изпада в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД. Дължимата мораторна лихва върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период от датата на изпадане в забава - 25 число на месеца следващ месеца на заработката до завеждане на исковата молба - 10.04.2018г., е в размер на 704,72 лв., изчислена съобразно чл.162 ГПК. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото:
Ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса при предявяването на исковете и от плащането на депозит за възнаграждението на вещото лице по ССЕ с оглед чл.359 КТ. Следователно на осн. чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за уважените искове в размер на 142,73 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза 100 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения договор за правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Ответника е направил възражение за прекомерност на разноските, които адв. П. е посочил в списък по чл. 80 от ГПК, че претендира в размер на 1500 лв. Съдът намира възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и липсата на усложнения в процеса, като делото е приключило в едно открито съдебно заседание. В издадената въз основа на ЗА /чл. 36/ Наредба № 1 от 09.07.2004 г. са фиксирани минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при трудови дела с определен интерес по чл. 7 ал. 1 вр. с ал. 2 минималното възнаграждение е 442 лв., което следва да бъде присъдено от съда на адв. З.П..
Водим от гореизложеното Русенски районен съд 7-ми гр. състав
Р ЕШИ:
ОСЪЖДА „ПГС-96“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Русе, ул. „Люляк” № 13, представлявано от управителя Манол Георгиев Манолов ДА ЗАПЛАТИ на А.А.И., ЕГН: **********,***, следните суми: 2318.27 лв. (две хиляди триста и осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща дължимото от ответника на основание чл.128,т.2 КТ нетно трудово възнаграждение (с приспаднати удръжки) за периода от 01.12.2014г. до 30.06.2015г. по трудовото правоотношение с ищеца; 704,72 лв. (седемстотин и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху присъденото трудовото възнаграждение за период от датата на изпадане в забава - 25 число на месеца следващ месеца на заработката до завеждане на исковата молба - 10.04.2018г., ведно със законовата лихва върху главницата за трудово възнаграждение, считано от датата на предявяване на исковата молба -10.04.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПГС-96“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Русе, ул. „Люляк” № 13, представлявано от управителя Манол Георгиев Манолов ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Русенски районен съд сумата от 142,73 лв. (сто четиридесет и два лева и седемдесет и три стотинки), представляваща дължимата държавна такса за уважените исковете, както и сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща част от платеното от Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
ОСЪЖДА „ПГС-96“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Русе, ул. „Люляк” № 13, представлявано от управителя Манол Георгиев Манолов ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 от ЗА на адвокат З.Д.П.,***, с адрес на кантората: гр. Русе, п.к. 7000, ул. "Църковна независимост" 2; вх.Б; партер, сумата 442 лв. (четиристотин четиридесет и два лева) адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му, с която на ищеца е присъдено трудово възнаграждение в размер на 2318,27 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: