РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108384 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Топлофикация –
Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Х. И. И.
против М. Т. И., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1294.95 лева, представляваща стойността на
незаплатена топлоенергия за периода м. януари 2020г. – м. февруари 2021г., лихва за
забавено плащане в размер на 57.11 лева за периода от 02.03.2020г. до 19.04.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване
на задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и
ответника са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна
енергия в жилище на адрес ***, собственост на ответника. За процесния период ищецът е
начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които представляват
суми за битово-горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и дялово
разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в общите
условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на
ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за
съответната сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за
дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.
1
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се
представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
С нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда
да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане
на съда от 10.12.2021г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответникът е абонат на
”Топлофикация – Бургас” ЕАД, като ищецът е доставял за процесния период топлинна
енергия по силата на валидно сключено между тях облигационно правоотношение.
Издадената справка за дължими суми съдът кредитира като достоверна, доколкото
ответникът не е възразил по съдържанието й. Следователно ищецът като краен снабдител е
изпълнил договорните си задължения и е доставял на потребителя топлинна енергия.
Потребителят има насрещно задължение да заплаща ежемесечно потребената енергия.
Такова плащане не е доказано по делото. Ето защо, съдът намира предявените искове за
вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 74.76 лева за исковото производство и в
размер на 171.04 лева за заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. И., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Х. И. И. сумата от 1294.95 лева /хиляда двеста деветдесет и четири лева
и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за
периода м. януари 2020г. – м. февруари 2021г., сумата от 57.11 лева /петдесет и седем лева
и единадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.03.2020г. до 19.04.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
2
21.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със
заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Топлофикация –
Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Х. И. И.
сумата от 74.76 лева /седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени съдебно – деловодно разноски в исковото производство и сумата
от 171.04 лева /сто седемдесет и един лева и четири стотинки/ съдебно – деловодни
разноски по заповедното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3