Решение по дело №83/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №116

 

гр. ВРАЦА,24.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в

публичното заседание на 28.02.2020г., в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

      мл.с.:Магдалена Младенова

                                     

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Николова

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова              

в.гр. дело N` 83  по описа за 2020   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба от 25.11.2019г.,подадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД гр.София , чрез процесуален представител адв.П.И. от САК, срещу решение на РС гр.Враца от 23.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 5192/2018г.,с което   са отхвърлени предявените от въззивника искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД,за установяване в отношенията между страните,че въззиваемата дължи на въззивника процесните суми,представляващи главници – 680,28 лв.за неплатена ел.енергия за периода 17.01.2018г.-17.05.2018г.,начислена за имот в гр.Враца,кв.***,ул.“***“ № 24,вх.Б,ет.2,ап.8 и 16,90 лв.-мораторна лихва върху главното задължение за периода 23.03.2018г.-26.07.2018г.,ведно с лихви и разноски,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3590/2018г.по описа на РС Враца.Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно  – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Излагат се подробни доводи и съображения. Иска се отмяна на същото ,и вместо него постановяване на друго,с което се уважи претенцията на въззивника.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.   

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Делото е образувано пред първоинстанционния съд по искова молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД гр.София против въззиваемата,с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на процесните суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3590/2018г.по описа на РС Враца.

В исковата молба се поддържа, че ищецът и ответницата Д.С.М. са в облигационни правоотношения по силата на Общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата на горепосочения адрес на имота електрическа енергия за битови нужди.

Тъй като ответницата не изплатила процесните задължения за доставена електрическа енергия, на 06.08.2018 г. ищецът подал срещу същата заявление по чл. 410 от ГПК за дължимата сума, било образувано ч. гр. дело № 3590/2018 г. по описа на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението,и издал заповед за изпълнение от 08.08.2018 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес. От служебно изисканата от съда справка е установено, че ответницата Д.С.М. няма регистрирани действащи трудови договори, поради което е предявен настоящия иск след указания,дадени от съда в тази насока.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 680,28 лв.-главница за неплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2018 г. до 17.05.2018 г., начислена за имот в гр. Враца, квартал ***, ул. „***“ № 24, вх. Б, ет. 2, ап. 8 и сумата 16,90 лв.-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 23.03.2018 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2250 от 08.08.2018 г. по ч. гр. дело № 3590/2018 г. на Врачански районен съд.

В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата Д.С.М., чрез особения си представител,назначен по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. М.Д. от ВрАК, оспорва исковете по основание и по размер, като навежда съображения, че между страните липсва облигационно правоотношение, че процесните фактури не са връчвани своевременно на ответницата, при което последната е била лишена от възможността да възрази конкретно срещу описаните в тях задължения или да ги заплати в срок, както и ,че извършеното отчитане на потребена електрическа енергия в жилището на ответницата не е съобразено с нормативните изисквания и претендираните суми надвишават действителната консумация на електрическа енергия за процесния период.

В заповедното производство - ч. гр. дело № 3590/2018 г. на Врачанския районен съд длъжникът Д.С.М. не е подала възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

С определението си по чл. 140 от ГПК от 01.08.2019 г.,съдът е указал на ищеца на основание чл. 146 ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че ответницата Д.С.М. с ЕГН ********** през процесния период е имала качеството на абонат на ищцовото дружество за имот с адрес гр. Враца, квартал ***, ул. „***“ № 24, вх. Б, ет. 2, ап. 8 ,и, че е била собственик или ползвател на същия имот, както, и, че при необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно това обстоятелство.

В изпълнение на указанията на съда, с писмена молба с вх. № 14513/23.08.2019 г. процесуалният представител на ищеца е представил като доказателство по делото констативен протокол № 3007219 от 21.11.2012 г. за начисляване на електрическа енергия поради неправомерни действия на ответницата Д.С.М. за процесния имот, като е направил и доказателствено искане съдът служебно да изиска от Община Враца, отдел „Местни данъци и такси“ справка кое лице е декларирало собственост върху процесния имот за посочения в исковата молба период. Съдът е оставил без уважение това доказателствено искане, като приел, че съдът няма задължение служебно да събира доказателства за обстоятелства, за които доказателствената тежест се носи от страните.Изложил е също, че обстоятелството кое лице е декларирало собственост върху процесния имот за посочения в исковата молба период за целите на данъчното облагане е неотносимо към спора, тъй като данъчните партиди се изготвят по искане на декларатора и въз основа на предоставена от него информация, която не винаги съвпада с действителната принадлежност на правото на собственост.

Като доказателства по делото са представени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД за потребители на електрическа енергия и справка за дължимите суми.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период дължимите суми за електрическа енергия са правилно и законосъобразно начислени.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на ответника към ищеца за процесния период са в размерите, претендирани с исковата молба, като сумите продължават да са дължими и не са заплатени.

При така установеното от фактическа страна, съдът приел исковите претенции за неоснователни и недоказани,и ги отхвърлил.

Предвид оспорването на исковете, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата Д.М., чрез особения й представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. М.Д., както по основание, така и по размер, съдът е приел,че спорен по делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ през процесния период,и,че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че ответницата не е имала качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ през процесния период.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалниа закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно чл. 4 ал. 2 от представените по делото Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. От тази разпоредба следва, че Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД свързват качеството на потребител на електрическа енергия, а оттам и на страна – купувач по договора за продажба на електрическа енергия, с принадлежността на собствеността или вещното право на ползване върху електроснабдения имот или обект. В чл. 4 ал. 3 от общите условия е установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или декларация пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок. В този случай за задълженията към продавача собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.Според съда ищецът не е доказал с оглед направеното оспорване качеството на потребител на ел.енергия на ответницата.След като не е доказано, че ответницата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4 ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД и &1 т.2а от ДР на Закона за енергетиката, то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание,което изключва пасивната материално-правна легитимация на ответника по вземанията, предмет на установителните искове за посочения период и размер, поради което исковете се явяват неоснователни.

Неоснователни са доводите на въззивника,че постоянният и настоящ адрес на въззиваемата е достатъчно основание да се приеме,че същата се явява и ползвател на ел.енергия по смисъла на ЗЕ и ОУ,тъй като липсва законово основание да се предполага съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответницата и собствеността на електроснабдявания имот, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на електрическа енергия да се сключва само за имот, който се обитава от собственика му.

В тежест на въззивника е било при направеното оспорване от страна на процесуалния представител на въззиваемата да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на този факт.Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните относно устововяването на този факт,като изрично е указал в доклада си по делото,че въззивникът-ищец не сочи доказателства относно наличие на качеството на потребител от страна на въззиваемата,респ.,че същата е носител на вещно право на собственост,или друго ограничено вещно право по отношение на процесния имот,снабдяван с ел.енергия.Въззивникът не е представил относими доказателства в тази насока,не се е възползвал и от предоставената му от първоинстанционния съд възможност за снабдяване със съдебно увостоверение за снабдяване с доказателства относно спорния факт.С оглед изложеното първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при гледане на делото,конкретно относно разпределение на доказателствената тежест и предоставяне възможност на страните/възззивника/ да сочи доказателства относно оспорените обстоятелства,и доводите му във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.Независимо от този факт,с оглед правилното изясняване на делото от фактическа страна,при насрочване на делото на въззивника бе дадена повторна възможност да сочи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения,за което му бе издадено съдебно удостоверение за снабдяване с подобни доказателства от Община гр.Враца,за което същият бе надлежно уведомен.Въпреки това,въззивникът прояви отново процесуално  бездействие,като до датата на съдебното заседание не изпрати упълномощен представител за получаване на съдебно удостоверение,при което делото бе решено при наличните такива.

При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

Водим от горното,ВрОС

 

Р     Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 23.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 5192/2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........