Определение по дело №11945/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265361
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20201100111945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.....

 

гр.София, 29.07.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в закрито заседание в състав:

 

                                                       СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

            При участието на секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 11945 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от К.  Б.П. иск, с правно основание чл. 42, б. „в“ от ЗН срещу Л.Г.И. и Р.Г.И., за прогласяване недействителност на саморъчно завещание, съставено от М.П.Х.от 20,03,1965год., поради противоречие със закона и добрите нрави.

Излагат се доводи, че ищецът е наследник по закон на М.П.Х./негов чичо/, а ответниците са наследници на Р.И.  М., която твърди по силата на оспорваното саморъчно завещание да е придобила собствеността върху имущество предмет на  разпореждане, включително недвижими имоти: ПИ с идентификатор 68134,4141,1363, площ от 2617кв.м. с адм.адрес гр.София, кв.Суходол, ПИ с идентификатор 68134,4141,2235, с площ от 226кв.м. с адм.адрес гр.София,ул.*****, м. 7-1, ПИ с идентификатор 68134,4141,1322, с площ от 995кв.м. с адрес гр.София, кв.Суходол, ул.Околовръстен път.

Поддържа се, че завещанието е нищожно, тъй като в същото се съдържа  задължение на Р.М. да полага грижи за завещателя  за бъдещ период, което изключва наличие на обичаен мотив за грижи между съпрузи. Обоснова извод да е налице възмездност на завещанието, което сочи на неговата недействителност поради противоречие със закона и добрите нрави.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира  разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна-Л.Г.И., в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че завещанието е действително и същото не обективира задължение за издръжка  от материален характер, нито тежест след смъртта на  завещателя. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно правото на иск, а същевременно правата по завещанието са упражнени с извършване на  съдебна делба по гр.д.№3543/1966год. на  СНС по решение №260/20,07,1967год. и определение  от 14,09,1967год.

В указания законоустановен срок е  постъпил отговор  от Р.Г.И., в който е изложено становище за  неоснователност на исковата претенция.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235, ал.1 и сл. от  ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от ангажираните по делото доказателства се установява на основание молба от 11,08,2017год.  Л.  Г.И. да е инициирал производство по делба като ответници по същото са конституирани  Р.  Г.  И.,  М.  К.  Х., К.  Б.П. и Б.К.П.. Инициирано е гр.д.№55321/2017год., СРС, 2-ро отделение, 78 състав, по което е  постановено решение с №112838/13,05,2019год.  влязло в сила на 05,08,2019год. В посоченото решение процесното завещание от 20,03,1965год. на М.П.Х.е представено и обсъдено  от решаващия състав при определяне на участието на съделителите в съсобствеността и притежаваните квоти. Не се твърди и не с установява делбата да е извършена. Налице са  данни гр.д.№ 55321/2017год. да е спряно  на осн.чл.229, , ал.1, т.4 от ГПК до приключване на  дело 65489/2019год. по описа на СРС, 78 състав.

            Видно от  искова молба  депозирана на 14,11,2019год.  е инициирано производство по делба от  А.Т.Р.срещу  Л.  Г.  И., Р.  Г.  И., К.  Б.П., Б.К.П., Т.Д.Б.и В.Д.С.като третото лице обосновава права с извършена придобивна сделка  по нотариален акт  №89, том 1, рег.№182, нто. Дело  №72 от 2013год. /преди иницииране на делото пред 78 състав по допускане на делбата/ като са  релевирани твърдения за нищожност на първата делба и допускане на делба  с участието на  всички съсобственици; Образувано е гр.д.№65489/2019год. по описа на СРС 179 състав. В хода на това производство е    ищецът в настоящото  К.  Б.  П. в отговор на искова молба от 17,08,2020год.  е оспорил на осн.чл.342 от ГПК материалната легитимация на  Л.  Г.  И. и  Р.  Г.  И. с твърдения за недействителност на  саморъчно завещание  от 20,03,1965год., с което  М.П.Х.се е разпоредил с имуществото си в полза на съпругата си  Р.И.  М.. Искът по оспорване на  завещанието е отделен от СРС,179 състав като е образувано дело №48161/2020год., СРС ,1 79 състав, което с определение  от 07,10,20год. е изпратено на СГС по подсъдност.

            При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация чл.42, б.“в“ от ЗН за признаване нищожност на завещание от 20,03,1965год. като ищецът обосновава правен интерес от  правата на съделител в производство по делба.

Допустимостта  на  съединяване на правен спор в първата фаза на съдебната делба се преценява с оглед значението на решението по допускане на делбата и разпоредбите на чл.342 ГПК и чл.343 ГПК. Съгласно чл.342 от ГПК в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Предвид чл.343 ГПК изрично е посочено кои искове, преюдициални за производството биха могли да бъдат релевирани в процеса –първа фаза на производството за съдебна делба –оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. 

Ищецът/ в качеството на ответник по делото за допускане на делбата/ е могъл да съедини иск в първото по делото съдебно заседание, с което да релевира преюдициален спор относим към делбата на осн.чл.342 от ГПК. Най късно  в първо съдебно заседание е могъл да заяви оспорване валидността на процесното завещание  съгласно чл.342 и чл.343 ГПК. След този момент оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство, както и не е допустимо непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му/ в този смисъл Опр. № 21/17.01.2011 г. по ч.гр.д. № 485/2010 г., ВКС, І г.о./

С решението по допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК се преклудират непредявените претенции и неупражнените права в делбеното производство, които касаят наличието на съсобственост между определени лица върху определени имущества и правата в съсобствеността – решение № 150/23.02.2012 г. по гр.д.№ 656/2011 г., ВКС, ІV г.о.

В процесната хипотеза ищецът обосновава  допустимост на релевираното оспорване, с оглед висящността на второто инициирано производство по делба по дело №65489/2019год.,  179 състав, с оглед твърдението за нищожност на делбата пред 78 състав СРС. Тази теза не се споделя от състава. В това производство са допустими всички възражения съгласно процесуалния закон касаещи участие на страните и правата в собствеността, в частност оспорването на процесното завещание, в случай  третото лице да обосновава права от същото, но не дава възможност на ищеца К.П. да релевира възражения, които е  пропуснал да стори в производството по допускане на делбата. В случай, че се установи легитимация на ищеца А.Р., в качеството на съсобственик на част или всички имоти, то това би рефлектирало в определяне на квотите в съсобствеността в материалноправно отношение, но не санира процесуалния пропуск на ищеца в настоящото производство да оспори  валидността на  завещанието в отношенията му с Л.Г.И. и Р.Г.И.. Недопустимо е съдът да се произнася по валидността на завещание, когато същото е послужило за легитимация на съделител в делба и правното му действие е зачетено с решението по допускането на делбата, макар делбата да не е извършена – решение № 26/20.07.2012 г. по гр.д. № 1529/2010 г., ВКС, І г.о.

Съобразно изложеното  съдът намира  за ищеца да е преклудирана възможността да  оспори завещание от 20,03,1965год. Дори хипотетично да се приеме да е допустимо релевиране на това възражение, то би бил налице правен интерес в отношенията с А.Р., но не и в отношенията му с ответниците Л.И. и  Р.И..

С оглед горните мотиви  производството делото следва да бъде прекратено като  процесуално недопустимо.  

 

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

                                                          О П РЕ Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ протоколно определение от 27,06,2022год., с което е  даден ход на делото  по същество по гр.д.№11945/2020год. по  описа на СГС, 14 състав.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№11945/2020год. по  описа на СГС, 14 състав.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се  обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването на страните.

 

                       

                                                                       СЪДИЯ: