№ 751
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110202318 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № VI-02 от 19.01.2022г., издадено от главен
инспектор ХР.А. – Началник Сектор ПИП при 01 РУ - СДВР, на основание чл.53, ал.1,
чл.36, ал.1 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), за нарушение на чл.21, ал.4 от
ЗООРПСМ, на Д. Д. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал Д. Д. Д., който подава
жалба в срок. В нея Д. твърди, че на посочената в Наказателното постановление дата не е
посещавал нито Стадион „Българска армия“, нито град София. Жалбоподателят отрича да е
футболен запалянко. Заявява, че нарушителят е друго лице. По тези съображения Д. иска
съдът да отмени процесното Наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично пред СРС и не изпраща
представител, който да вземе становище по спора.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Началник Сектор ПИП при 01 РУ –
СДВР се явява лично в съдебно заседание на 11.05.2022г. и с процесуален представител -
юрк. Панайотова. В съдебно заседание на 11.05.2022г. и двамата заявяват, че оспорват
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 23.11.2022г. юрк. Панайотова пледира
за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
1
издадено от компетентен орган, при спазване на административно – производствените
правила и съобразно материалния закон. Според юрк. Панайотова от гласните и писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил противообществена проява по
ЗООРПСМ, тъй като е нахлул на терена по време на футболна среща между отборите на
ЦСКА и Локомотив-Пловдив. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че
от показанията на свидетелите се установява авторството на деянието, тъй като св. М.
познава агитката на ЦСКА и категорично е разпознал Д. като нарушител в процесния
случай. С изключително лошото качество на видеозаписите се обяснява заключението на
вещото лице, че не е могъл по категоричен начин да посочи, че заснетото лице е именно
жалбоподателят. Изтъква се и това, че записите са „сглобени“, а не последователни и не
отразяват цялата среща. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да
съобрази обясненията на вещото лице, както и категоричността в показанията на св. М.. На
следващо место юрк. Панайотова прави възражение за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение в случай, че жалбата бъде уважена и иска неговото намаляване
до минималния размер според Наредба № 1/2004г. Освен това се иска и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в минимален размер съобразно чл.37 от
Закона за правната помощ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят Д. Д. Д. няма вписани в регистър АИС „Спортни хулигани“ към
МВР противообществени прояви по ЗООРПСМ.
На 31.10.2021г. от 16:30 часа на стадион „Българска армия“ се провела футболна
срещу между отборите на ЦСКА и Локомотив-Пловдив. Агитката на Локомотив-Пловдив се
намирала в Сектор „Б“, а агитката на ЦСКА - в Сектори „А“ и „Г“ на стадиона, като най-
крайните фенове на ЦСКА били в Сектор „Г“.
По същото време и на същото място, още преди да започне футболната среща, в
Сектор „А“, в залата за видеонаблюдение на стадиона се намирал свидетелят М.
(оперативен работник в Сектор „Хулиганство и екстремизъм, масови мероприятия“ при
СДВР) и на камерите наблюдавал поведението на футболните феновете, тъй като в тази зала
за видеонаблюдение на стадиона имало монитори, насочени към определени места в
стадиона. Именно там св. М. видял, че непосредствено преди началото на футболната
среща, около 16:25 часа, между футболните агитки възникнало напрежение – феновете
започнали да се псуват, обиждат, да се заканват за саморазправа. От всички редове на
секторите феновете се струпали на оградните съоръжения, започнали да ги тресат и да се
катерят по тях с цел да ги прескочат и да нахлуят на терена. Свидетелят М. лично възприел
как фенове на ЦСКА от Сектор „Г“ преминали оградното съоръжение и нахлули на терена,
насочвайки се към Сектор „Б“ (към агитката на Локомотив-Пловдив) като преминали по
пистата. За св. М. било явно, че тези лица търсят саморазправа и поради това насочил и
приближил камерите към тях, за да проследи поведението им на терена. С оглед естеството
на работа на св. М. той познавал голяма част от феновете на ЦСКА и можел лесно да ги
2
разпознае. Освен това възприемал случващото се на терена не само от камерите, а и от
близко разстояние. Свидетелят М. разпознал сред феновете на ЦСКА, нахлули на терена и
насочили се от Сектор „Г“ към Сектор „Б“, жалбоподателят Д. Д., тъй като с него свидетелят
М. е имал многобройни вербални контакти, защото преди започване на футболни срещи не
рядко жалбоподателят е предоставял лична карта във връзка с ангажиментите му по редене
на знамена, плакати и други. За Д. свидетелят М. знаел, че е от фракция „Бучърс Брадърс“ от
Пловдив. На 31.10.2021г. на стадион „Българска армия“ Д. бил с открито лице, с тъмен
суитчър с емблема на „Бучърс Брадърс“ и заедно с други фенове на ЦСКА преминал през
терена и влязъл в саморазправа с феновете на Локомотив-Пловдив.
На момента Д. не бил задържан, нито били предприети действия по установяване на
лицето, за да не се създава още по-голямо напрежение между футболните фенове и да не
настъпят безредици на стадиона. С оглед пресичане на възникналото напрежение на терена,
чрез засилване на полицейското присъствие, агитките на ЦСКА и Локомотив-Пловдив били
разделени и прибрани в съответните сектори на стадиона.
След приключване на футболната среща св. М. отразил в писмен вид случилото, вкл.
и като посочил данните на Д.. На база на тази информация и след изпратена призовка от 01
РУ – СДВР до жалбоподателя, св. И.Б. (в присъствието на Тихомир Петров и Дейвид
Ангелов - като свидетели при съставянето на Акта) съставил срещу Д. Д. Д. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № VI-02 от 19.01.2022г. за това, че на
31.10.2021г. около 16:25 часа, непосредствено преди началото на футболната среща между
отборите на ЦСКА-София и Локомотив-Пловдив, проведена на стадион „Българска армия“ с
начален час 16:30 часа, е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/,
изразяваща се в преодоляване и нахлуване на спортния терен, като по време на деянието
нарушителят се намирал на пистата на спортното съоръжение, пред сектор „А“, тичайки от
Сектор „Г“ към Сектор „Б“, където се намирали привържениците на Локомотив-Пловдив, с
което нарушил чл.21, т.4 от ЗООРПСМ.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен екземпляр от
него срещу подпис на дата 19.01.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него, Началникът на Сектор ПИП при 01 РУ - СДВР издал срещу Д. Д. Д. процесното
Наказателно постановление № VI-02 от 19.01.2022г., с което на основание чл.53, ал.1, чл.36,
ал.1 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, за нарушение на чл.21, ал.4 от ЗООРПСМ, на
жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № VI-02-
0078/19.01.2022г. на Д. Д. Д. е забранено да посещава спортни мероприятия в страна и
чужбина за срок от една година.
Както Заповедта, цитирана по-горе, така и Наказателното постановление са връчени
на Д. срещу подпис на дата 19.01.2022г. Няма данни по делото дали Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № VI-02-0078/19.01.2022г. е обжалвана и дали е
3
влязла в сила. Срещу Наказателно постановление № VI-02 от 19.01.2022г. Д. подал жалба,
изпратена по пощата на 01.02.2022г. директно до СРС. С Разпореждане на Председателя на
СРС – НО от 04.02.2022г. е изискана административно – наказателната преписка и след
постъпването й в СРС, на 21.02.2022г. е образувано настоящото НАХД № 2318/2022г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
В хода на производството пред СРС, НО, 10 състав е назначена и изготвена видео-
техническа експертиза с вх. № 189002/12.09.2022г. Според заключението на вещо лице П. В.
изследваният запис „обект № 1“ съдържа цветни видео изображения със звук и времетраене
от 30 минути и 25 секунди, без отразена в изображенията индикация за дата и час на
заснемането. Информация за първата дата на сваляне/презаписване на видеозаписа може да
се установи от отразена /скрита/ информация към файла и като такава дата е посочена
01.11.2021г. Видеозаписът отразява обстановката на футболен стадион, физически сблъсъци
между футболни агитки и последваща среща между футболните отбори на ЦСКА-София и
Локомотив-Пловдив. Не терена и околното пространство от единия сектор към другия се
придвижват множество лица от видим мъжки пол. Лицата от едната футболна агитка
хвърлят към другата различни предмети. След намесата на полицейските служители лицата,
излезли от трибуните, се прибират и срещата между отборите започва. Предвид ниското
качество на изследвания запис, сложените санитарни/предпазни маски и други не е
възможно да се извърши лицево-идентификационно изследване на голяма част от заснетите
лица. След извършения цялостен преглед на предоставения видеозапис вещото лице не
установява да е заснето лицето Д. Д. Д. с ЕГН **********. След преглед на съдържанието на
предоставения за изследване „обект № 2“ вещо лице П. В. е установил, че същият съдържа
един брой видеозапис с цветни видео изображения със звук и времетраене от 9 минути и 5
секунди, без отразена в изображенията индикация за дата и час на заснемането. Информация
за първата дата на сваляне/презаписване на видеозаписа може да се установи от отразена
/скрита/ информация към файла и като такава дата е посочена 14.01.2022г. Видеозаписът
отразява обстановката на футболен стадион и физически сблъсъци между футболни агитки.
Не терена и околното пространство от единия сектор към другия се придвижват множество
лица от видим мъжки пол. Лицата от едната футболна агитка хвърлят към другата различни
предмети. Този запис съдържа част от заснетите сцени от т. нар. по-горе „обект № 1“.
Предвид ниското качество на изследвания запис, сложените санитарни/предпазни маски и
други не е възможно да се извърши лицево-идентификационно изследване на голяма част от
заснетите лица. След извършения цялостен преглед на предоставения видеозапис експертът
не може да установи да е заснето лицето Д. Д. Д. с ЕГН **********.
Пред СРС в съдебно заседание на 23.22.2022г. вещо лице П. В. посочва, че поддържа
заключението си и казва, че изследваните записи са с висока компресия. Резолюцията при
преглед на място е по-висока в сравнение с изследваните записи. Лицата, въпреки, че са
пред камерата, са неразпознаваеми. Вещото лице посочва, че камерата, от която са записите,
е различна от камерата, която дава обща визия за стадиона. Експертът казва и още нещо –
когато феновете са в секторите си, те не винаги са с качулки и маски, но точно пред
4
камерата си слагат качулките и си закопчават якетата. Вещо лице П. В. казва, че от
предоставите му записи не може да установи жалбоподателят Д., но допълва, че
изследваният от него запис не е на всички действия и на всички фенове, през цялото време
на срещата, а представлява компилирани фрагменти от камери.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Годни се явяват показанията на свидетелите И.Б.,
З.П. и Ю. М., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.283 от НПК - ксерокопие на лична карта на Д., плик от жалба,
АУАН № VI-02/19.01.2022г., Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ VI-02-0078/19.01.2022г., справка от СДВР за противообществени прояви на Д., призовка
от 01 РУ – СДВР, писма от СДВР с вх. № 81580/21.04.2022г., с вх. № 86074/29.04.2022г. и с
вх. № 86597/29.04.2022г. с приложени удостоверения от Началник 03 Сектор при Отдел
„Човешки ресурси“ – СДВР, както и видео-техническа експертиза с вх. №
189002/12.09.2022г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 11-14 от делото Докладни записки, тъй като според трайно
установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение №
278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно
доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Поради това съдът не подложи на анализ Докладните записки, приложени по делото.
Протоколът за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ и писмените обяснения
на Д. съдържат свидетелски показания, които са депозирани в писмен вид, а не устно и
непосредствено пред съда. Поради това СРС не ги приема нито като писмено, нито като
гласно доказателство и съответно не ги подложи на анализ.
При така направеното уточнение СРС – 10 състав прие, че следва да кредитира
останалите писмени документи, приложени по делото, тъй като ги счита за относими, годни
и информативни писмени доказателства. Копието на личната карта на Д., Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка № VI-02-0078/19.01.2022г., справката от
СДВР за противообществени прояви на Д., както и писмата от СДВР с вх. №
81580/21.04.2022г., с вх. № 86074/29.04.2022г. и с вх. № 86597/29.04.2022г. с приложени
удостоверения от Началник 03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР изхождат от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС ги кредитира. От копието на личната карта се установява самоличността
на жалбоподателя. От справката на лист 16 от делото се установява, че Д. няма предишни
противообществени прояви, вписани в регистър АИС „Спортни хулиганства“. От писмените
доказателства на лист 43-45, лист 61-63 и лист 64-66 от делото се установява, че към
19.01.2022г. главен инспектор ХР.А. е заемал длъжността Началник Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ /ПИП/ към 01 РУ-СДВР, а И.Б. е бил
младши инспектор в Група „Териториална полиция“ – Средец на Сектор „Охранителна
5
полиция“ към 01 РУ – СДВР.
Съдът кредитира и Заповедта за налагане на принудителна административна мярка №
VI-02-0078/19.01.2022г. от гледна точка на това, че тя е обективно съществуваща и няма
данни да е отменена. Същевременно по отношение предмета на доказване констатациите от
нея напълно съвпадат с тези от АУАН. В частта относно дееца и действията, извършени на
терена Заповедта за налагане на принудителна административна мярка № VI-02-
0078/19.01.2022г. и АУАН № VI-02/19.01.2022г. намират опора и в кредитираните по-долу
показания на св. М., както и в заключението на видео-техническата експертиза. Поради това
съдът се доверява на тези писмени доказателства.
Пликът на лист 4 от делото и призовка на лист 19-20 от делото имат достоверна дата,
обективни и непредубедени писмени доказателства са. Поради това съдът ги кредитира. От
плика се установява датата на подаване на жалбата по пощата, а от призовката се доказва, че
Д. е бил призован във връзка с проверката, водена по случая в 01 РУ – СДВР.
Като компетентно и безпристрастно изготвено при използването на специални знания
съдът кредитира и заключението на видео-техническата експертиза с вх. №
189002/12.09.2022г. От нея се установяват действията на терена непосредствено преди
футболната среща между ЦСКА и Локомотив-Пловдив.
Показанията на св. М. са изключително подробни, вътрешно логични,
последователни и житейски достоверни. Те намират опора в заключението на видео-
техническата експертиза /по отношение на действията на футболните фенове на терена/.
Същевременно относно данните за нарушителя показанията на св. М. не се опровергават от
заключението и разясненията на вещо лице П. В., а се допълват, тъй като вещото лице казва,
че лицата в секторите нямат маски и качулки и лесно могат да се установят, а освен това
свидетелят ги е наблюдавал на живо и през камери с висока резолюция, различни от
изследваните записи от експерта. Овен това показанията на св. М. се подкрепят и от
констатациите в Акта и Заповедта за налагане на принудителна административна мярка №
VI-02-0078/19.01.2022г. Същевременно няма други доказателства, които да ги опровергават.
Поради това съдът ги кредитира и гради фактическите и правните си изводи изцяло на тези
гласни доказателства.
Показанията на св. Петров се явяват неинформативни относно футболната среща
между ЦСКА и Локомотив-Пловдив на 31.10.2021г., тъй като свидетелят няма спомен дали е
присъствал на тази среща, респ. дали е виждал на видеокамерите човек да тича на терена на
стадион „Българска армия“. Поради това относно процесното поведение на жалбоподателя
показанията на св. Петров, като неинформативни, не следва да се поставят в основата на
фактическите и правни изводи на съда. Същевременно разказът на св. Петров относно
следенето на мача в реално време на монитори за видеонаблюдение и познаването на по-
голямата част от футболните фенове от страна на този свидетел като служител в Сектор
„Масови мероприятия“ – СДВР намира опора и в показанията на св. М., което означава, че
разказът на последния е действителен, не е преувеличен и отговаря на ежедневната дейност
на двамата свидетели. В коментираната тук част СРС дава вяра на думите на св. Петров.
6
По отношение на показанията на св.Бараков СРС приема, че същите са
неинформативни относно деянието и дееца, тъй като този свидетел твърди, че не е
присъствал на самия мач и не е установявал лично действията на лицето. Същевременно
показанията на св. Бараков относно това, че е съставил АУАН въз основа на документи на
негови колеги от Група „Масови мероприятия“ – СДВР, като звучащи достоверно и
непредубедено, следва да се кредитират от съда, макар и да имат значение единствено към
процедурата по съставяне на АУАН.
Събраните по делото годни писмени и гласни доказателства като цяло са
непротиворечиви и предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът
намира за ненужно по-подробното им анализиране.
При така установената фактическа обстановка и при този доказателствен анализ,
съдът формира следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към януари - февруари
2022г.) процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това тя се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Между АУАН и НП има тъждество на фактите и съответствие на посочената правна
норма, чието нарушение се твърди. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и
специалните срокове по чл.26, ал.2 и чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ. Налице са законово
изискуемите реквизити в АУАН и в НП. Спазени са и специалните изисквания на чл.27 от
ЗООРПСМ.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен от компетентно лице – с
оглед приложеното по делото удостоверение от Началник 03 Сектор при Отдел „Човешки
ресурси“ – СДВР относно длъжността към 19.01.2022г. на И.Б. и предвид нормата на чл.26,
ал.1 от ЗООРПСМ. По отношение на лицето, издало процесното НП, обаче, СРС счита, че
въззиваемата страна, въпреки изпращането на три писма от СДВР с вх. №
81580/21.04.2022г., с вх. № 86074/29.04.2022г. и с вх. № 86597/29.04.2022г., не е успяла да
докаже, че ХР.А. е компетентен да издава НП за нарушения по ЗООРПСМ. Това е така,
защото според чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ Наказателното постановление се издава от
Началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице. От приложените на лист 44, лист 62 и лист 65 от
делото удостоверения, издадени от Началник 03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ –
СДВР се налага изводът, че ХР.А. не е Началник на 01 РУ – СДВР, а е Началник на Сектор
ПИП към 01 РУ – СДВР. За да се приеме, че той е компетентен да издаде процесното НП
въззиваемата страна е трябвало да докаже, че Началникът на 01 РУ – СДВР е оправомощил
ХР.А. като Началник на Сектор ПИП към 01 РУ – СДВР да издава Наказателни
постановления по чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ. Доколкото въззиваемата страна не е провела
пълно и главно доказване на този факт, настоящият съдебен състав приема, че въззиваемата
страна не е доказала, че НП е издадено от оправомощено лице по чл.30, ал.1, т.1 от
7
ЗООРПСМ и само заради това Наказателното постановление следва да се отмени на
формално основание.
Доколкото изходът на делото би бил различен, ако въззиваемата страна беше
предоставила документ, с който Началникът на 01 РУ – СДВР оправомощава ХР.А. като
Началник на Сектор ПИП към 01 РУ – СДВР да издава Наказателни постановления по чл.30,
ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, съдът ще изложи съображения и по съществото на спора.
Според чл.21, т.4 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е
извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка
със спортното мероприятие, изразяваща се в нахлуване на спортния терен. От събраните по
делото доказателства (най-вече от показанията на св. М., видео-техническата експертиза и
АУАН) по безспорен и категоричен начин се установява, че непосредствено преди
футболната среща между ЦСКА и Локомотив-Пловдив на 31.10.2021г. (с начален час 16:30
часа), в 16:25 часа жалбоподателят (заедно с други фенове на ЦСКА) е нахлул на терена на
стадиона и се е насочил от Сектор „Г“ към Сектор „Б“, за да се разправя с намиращите се
там привърженици на Локомотив-Пловдив. Няма данни саморазправата да е прераснала в
престъпление по смисъла на НК, нито нахлуването на футболния терен да съставлява
престъпление. Същевременно то е въздигнато в нарушение според чл.21, т.4 от ЗООРПСМ,
тъй като е реализирано непосредствено преди футболната среща между отборите на ЦСКА и
Локомотив-Пловдив. Д. е съзнавал къде се намира и че нахлуването му на терена преди мача
е нарушение според ЗООРПСМ, поради което съдът приема, че е действал при пряк умисъл.
Гореизложеното означава, че от обективна и субективна страна жалбоподателят
доказано е осъществил на посочените в Акта и НП дата, час и място състава на нарушението
по чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. Нарушението е формално, на просто извършване. Със самото
нахлуване на стадиона непосредствено преди футболен мач същото е довършено. При това
не е необходимо настъпването на съставомерни вредни последици. Ирелевантно е поради
каква причина Д. се е озовал на терена.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ за извършване на противообществена проява по
смисъла на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ нарушителят се наказва с „глоба“ от 1000 до 2000 лева и
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две
години. В случая с обжалваното НП на Д. е наложено само наказание „глоба“ и само то
следва да се преценява от съда дали е справедливо и законосъобразно, тъй като забраната за
посещаване на спортни мероприятия е наложена на Д. не с Наказателното постановление
(което подлежи на обжалване по ЗАНН пред СРС), а със Заповед, която подлежи на
обжалване по АПК и не е предмет на настоящото дело.
В случая няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е това, че процесното деяние е първа противообществена проява на Д.. При
това положение и с оглед съотношението на отегчаващите към смекчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест, СРС счита, че правилно и законосъобразно е
8
бил преценен размерът на глобата, наложена на нарушителя, а именно в рамките на
законовия минимум от 1000 лева.
Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че ако беше
доказана компетентността на лицето, издало процесното Наказателно постановление, то
същото би било потвърдено от съда, но заради недоказаност на правомощията на главен
инспектор ХР.А. като Началник Сектор ПИП при 01 РУ-СДВР да издава Наказателни
постановления за нарушения по ЗООРПСМ, процесното НП следва да бъде отменено само
на това основание.
С оглед изхода на спора не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. Не се дължи присъждане на разноски и на жалбоподателя, тъй като няма
направено искане за това, нито са ангажирани доказателства реално Д. да е направил
разноски по делото.
По делото са направени разноски от бюджета на СРС за възнаграждение на вещо
лице П. В. и за изготвяне на видео-техническата експертиза. Видно от лист 92 и лист 101 от
делото общият размер на направените по делото разноски възлиза на 316,31 лева. Доколкото
въззиваемата страна не е успяла да докаже компетентостта на лицето, издало процесното НП
и заради това то се отменя, на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски за експертиза и явяване на вещото лице следва да се поемат
от органа, издал процесното НП. Важно е да се посочи, че бюджетът на СРС е различен от
този на административно – наказващия орган. Освен това според нормата на чл.143, ал.1 от
АПК (към която препраща чл.63д, ал.1 от ЗАНН) държавните такси и разноските (в случая
за вещо лице) следва да се поемат, респ. възстановят от бюджета на органа, издал
отмененото НП. Поради това и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК 01 РУ – СДВР
следва да плати в полза на СРС сумата от 316,31 лева - за направени разноски за експертиза
и явяване на вещо лице, както и сумата от 5,00 лева - държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист (в случай, че присъдената сума от 316,31 лева не бъде доброволно
платена по сметка на СРС). За пълнота на изложението и във връзка с бъдещи възражения
срещу настоящото произнасяне съдът следва да посочи, че в случая Тълкувателно решение
№ 2/03.06.2009г. на ВАС, доколкото е било постановено преди измененията в ЗАНН, следва
да се приеме за загубило сила, тъй като изрично вече в ЗАНН и чрез препратки към АПК и
ГПК е уреден въпросът с разноските пред съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № VI-02 от 19.01.2022г., издадено от главен
инспектор ХР.А. – Началник Сектор ПИП при 01 РУ - СДВР, с което на основание чл.53,
ал.1, чл.36, ал.1 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, за нарушение на чл.21, ал.4 от
ЗООРПСМ, на Д. Д. Д. е наложена „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА 01 РУ – СДВР да заплати по сметка на СРС за направени по делото
разноски сумата от 316,31 лева (триста и шестнадесет лева и тридесет и една стотинки),
както 5,00 лева (пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
9
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10