РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Елин Пелин, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Гражданско дело №
20221820101275 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС, а производството се разглежда по реда на чл.
341 и сл. ГПК, като е във фазата по допускане на делбата.
Делото е образувано по искова молба на Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „
Х.Б.“ № ..., вх. .. ап. ... срещу И. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. К.п......, бл.
...., вх. .. ап.....Твърди се, че страните са придобили по наследство от Г. И.С. и Е. Д.Ст. при
равни квоти недвижим имот: дворно място, находящо се в с Осоица, община Горна Малина,
Софийска област, представляващо УПИ IV-195, от квартал 16, по плана на с. Осоица, с площ
от 1907 кв. м., заедно с всички построени в мястото сгради - жилищна сграда, сайвант
/плевник и хамбар, при съседи по нотариален акт: от две страни улица, Димитър Г., Ангел Г.
и по скица: от две страни улица, УПИ VII-198, УПИ VI-197 УПИ VIII-196, УПИ IX-196 и
УПИ III-196. Твърди се, че имотът е придобит от Г. И. С. и Е. Д. С. (вдовица-починала на
15.12.2020 г.) с нотариален акт за покупко-продажба от 1980 г. (договор за продажба).
Твърди се, че за района няма одобрена кадастрална карта, а сградите в имота са построени
около 1898 г., като архивът на селото изгорял през 1950 г. Иска се допускане на делба на
процесния имот.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И. Г. С., като в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди неоснователност
на исковете. Твърди се, че имотът е неделим, а земята се явява прилежащ терен за
самостоятелните сгради. Ответникът твърди, че собственик на процесния имот на основание
давностно владение от 1996 г. до днес.
1
В съдебно заседание ищцата Б. Г. К. лично и чрез процесуалния си представител адв. Х.
поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът И. Г. С. лично и чрез процесуалния си представител адв. Д.
оспорва иска. Сочи се, че И. е изключителен собственик на процесните имоти според
свидетелските показания.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Според удостоверение за наследници от 19.03.1996 г., че Г.И.С. е починал на ..... г. (акт за
смърт № 355/1996 г.), има следните наследници по закон: Е. Д. С.– съпруга, Б. Г. К. - дъщеря
и И. Г. С. – син. Според удостоверение за наследници от 05.01.2021 г., че Е.Д.С. е починала
на 15.12.2020 г. (акт за смърт № 1534/16.12.2020 г.), има следните наследници по закон: Б. Г.
К. - дъщеря и И. Г. С. – син.
Видно е от нотариален акт № 83,том III, дело № 583/1980 г. на Елинпелински районен съдия,
че на 23.12.1980 г. е бил сключен договор за продажба, с които Г.И.С. е придобил правото на
собственост върху следния имот: дворно място, находящо се в с Осоица, Софийска окръг,
цялото от 1817 кв.м. без придаваемите се по регулация 90 кв.м., а урегулирано 1907 кв. м.,
съставляващо парцел IV-195 в квартал 16 по регулационния план на с. Осоица, при съседи:
от две страни улица, Д.Г., А. Г., заедно с построени в горепосоченото дворно място -
жилищна сграда, сайвант /плевник/ и кокошкарник /хамбар/.
Представени са скица от 17.03.2022 г. и данъчна оценка от 02.02.2023 г. за процесния имот
на стойност 3688,80 лева.
Установява се от показанията на свидетелката П.И.С., че знае имота от петгодишна, като се
намирал под борова гора и близо до центъра. В имота живеели Г. С. и Е.С.. З. зимно време
живеела в София, а лятно време е идвала на село. И. също идвал през лятото, като не живеел
постоянно в имота, а в гр. София. Е. починала около 2020 г., като до смъртта си живеела в
имота. След смъртта на Е. З.идвала в имота. След смъртта на Е.свидетелката П.И. С. ходила
да пие кафе със З.в имота на една маса под лозницата. Свидетелката П.И. С.през лятото е
виждала И. в имота да коси и да гори шума от ореха. Свидетелката П. И.С. видяла И. за
последно в имота през 2022 г., тъй като свидетелката С. имала имот на 10 минути от тях.
Установява се от показанията на свидетеля И. П. И., че в имота са живели бащата на И.,
дядо му и майка му Е., а И. живеел в София и идвал събота и неделя. З. докато беше жива
майка й също идвала да се грижи за нея. Елена починала преди три, четири години, а Г.
починал преди около 20 години. И. идвал събота и неделя, а З. също идвала понякога.
Бащата на И. - Георги казвал на свидетеля И., когато ходели на лов, че къщата на село щяла
да е за И., а апартамент в София оставал на З.. Свидетелят Ив.виждал в имота да идват
двамата З. и И., а дворът бил около два декара и заграден.
Установява се от показанията на свидетеля П. И.Д., че в имота до смъртта си живеела Е.,
като тя починала преди три, четири години И. се грижил за къщата и всяка неделя идвал на
село. З. също идвала, когато била жива майка й, а после идвала по рядко. Свидетелят П. И.
2
Д. сочи, че майката на И. казвала, че къщата щяла да бъде за И.. Имотът бил заграден от
едната страна с мрежа, а от другата с каменен зид.
От заключението на вещото лице инж. К. М. Н. по приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че процесният УПИ IV-195 в кв.16 е неподеляем, като основна
причина за това е, че почти цялата му югоизточна граница /откъм улица с о.т.48-49/ е
застроена. Фактически построените на място сгради не отговарят на нанесените в
кадастралния план сгради. Кадастралният план е одобрен през 1966 г. и отразява
фактическото положение към минал момент и до доста назад във времето. Няма промени по
отношение на основното застрояване-изградената двуетажна жилищна сграда. По
отношение на допълващото застрояване има сериозни изменения. От нанесения на
кадастрален план почти по цялата югоизточната граница навес е останала само най-южната
част от него-номер 3 на скицата, във виолетово. Част от него е премахнат и на негово място
са изградени масивна жилищна сграда-номер 2, в синьо и лятна кухня със склад-номер 1 в
червено. Навесът в най-южния край на имота е премахнат. Имотът е с лице на две улици.
Лицето към улица с о.т.48-50 е около 10 м, което не е достатъчно за лице дори на един
новообразуван УПИ. Другото лице е откъм улица с о.т.48-49, на практика с изключение на
разстоянието между основното застрояване/двуетажна паянтова жилищна сграда/ и лятната
кухня под номер 1, друго такова няма. Измерено на място това отстояние е 2.90 м, при
височина на лятната кухня -1.80 м. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ разстоянието от
основното застрояване/двуетажната паянтова жилищна сграда/ до страничната регулация
трябва да бъде минимум 3 м. Съгласно чл. 42, ал. 3 ЗУТ отстоянието от лятната кухня
/номер 1/ до страничната регулация трябва да бъде не по -малко от 1.50 м. т. е. за да се
предвиди нова странична регулация между основното застрояване и лятната кухня, която да
раздели процесния имот на два нови и да бъдат спазени нормативно изискуемите отстояния
и от двете сгради до нея, то между двете сгради трябва да има отстояние от 3.00+1.50 =4.50
м, но на място има само 2.90 м.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено в чл. 34, ал. 1 ЗС
всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен
ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съдебната делба е особено исково производство, което има за
предмет ликвидиране на една спорна съсобственост. Решението по допускане на делбата
има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите
при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното
производството да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху
имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки от тях в
имуществената общност.
Неоснователно е възражението на ответника И. Г. С. за изтекла придобивна давност в
3
негова полза. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС). Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години, ако владението е добросъвестно и 10 години, ако е
недобросъвестно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен
от закона срок. Освен това съгласно утвърдената съдебна практика, за да може държателят
на един имот да стане негов владелец с едностранни действия, е необходимо той да е
предприел такива активни действия, които по смисъл и съдържание да отричат правата на
собственика, и да престане да държи вещта за него, а да започне да я държи за себе си. Наред
с това е необходимо действията на държателя да са достигнали до знанието на собственика,
като това ново отношение към вещта следва да бъде ясно, недвусмислено и категорично
манифестирано (Решение № 1300 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о.,
Решение № 1154 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2007 г., V г. о., и др.) С
осъществяване на условията по чл. 79, ал. 1 ЗС владелецът придобива в собственост
владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е,
че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се
погасяват с придобиването им от новия собственик. Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, според презумпцията на чл.
69 ЗС, се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има
качеството на владелец. За да се придобие един имот по давност, е необходимо не само
владелецът да упражнява непрекъснато фактическа власт върху него в посочения в закона
период от време, но и осъществяваното владение да е постоянно, спокойно и явно (Решение
№ 32 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2018 г., II г. о., ГК).
Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се
прилага. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
4
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани. В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с
два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна
норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща
вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт,
а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на
владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта.
В случая ответникът И. Г. С. не доказва да е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта на Б. Г. К. и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на Б. Г. К.. Установява се от
показанията на свидетелите П. И. С., И. П. И. и П.И. Д., че Г. И. С. и Ел.Д. С. са живели в
процесния имот до смъртта им. Г. И. С. е починал на 11.03.1996 г., а Е.Д. С. е починала на
15.12.2020 г. Установява се от показанията на свидетелите П.И. С., И.П.И.и П. И. Д., че след
смъртта на Е.Д. на 15.12.2020 г. в имота са идвали двамата съделители Б. Г. К. и И. Г. С..
Соченото от свидетелите И.П.И. и П. И. Д., че Г.И.С. и Е. Д. С.казвали, че имотът на село
щял да остане само за И. Г. С. няма правни последици, тъй като наследодателите на
страните не са извършили разпоредителни действия с този имот. Не се установява
ответникът И. Г. С. да е манифестирал своенето пред Б. Г. К. и да осъществил действия,
отблъскващи владението й.
Процесният имот е неподеляем, но не се констатират обстоятелства, които да водят до
недопустимост на иска за делба. Според чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Само ако всички
съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, тогава
теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля. Ако обаче някой от съсобствениците
в УПИ няма самостоятелен обект, то делбата на терена е допустима, независимо от
5
застрояването му. По въпроса за делбата на незаконни строежи делбата им е допустима
само при наличието на посочените в закона предпоставки. Ако обаче предмет на делбата е
дворното място с всички постройки в него, то тогава е допустима делба и на такива
строежи, дори да не представени доказателства за тяхната търпимост, тъй като собственикът
на земята по силата на чл. 92 ЗС е собственик и на всички подобрения, като разпоредбите на
ЗУТ не го лишават от това негово право. Извършвайки делбата на дворното място, съдът ще
извърши делба и на незаконно построените сгради, като при оценката във втората фаза
следва да се отчете обстоятелството, дали същите са търпими или подлежат на премахване.
В настоящия случай искът за делба е основателен, тъй като се доказа, че между страните е
налице съсобственост по отношение на процесния недвижим имот. Установява се от
представените писмени доказателства, че ищцата Б. Г. К. и ответника И. Г. С. са
собственици на по 1/2 идеални части от процесния имот на основание наследство от
родителите им Георги Илиев С. и Е. Д. С.. Следователно делбата на подробно описания
недвижим имот следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти: за Б. Г.
К. - 1/2 идеална част и за И. Г. С. - 1/2 идеални части.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
бул. „ Х.Б.“ № ., вх. ., ап.. и И. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К. п. ... бл. ... вх...
ап. .. на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с Осоица, община Горна
Малина, Софийска област, представляващо УПИ IV-195, от квартал 16, по плана на с.
Осоица, с площ от 1907 кв. м., заедно с всички построени в мястото сгради - жилищна
сграда, сайвант /плевник и хамбар, при съседи по нотариален акт: от две страни улица,
Димитър Г., Ангел Г. и по скица: от две страни улица, УПИ VII-198, УПИ VI-197 УПИ VIII-
196, УПИ IX-196 и УПИ III-196, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за Б. Г. К. - 1/2 идеална част и за
И. Г. С. - 1/2 идеални части.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6