№ 421 / 9.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 09.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……четвърти наказателен състав в публично
заседание на 09 октомври.....……..………….……………………………….
през две хиляди и осемнадесета година......…..……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Н.Александрова..................................................……………и в присъствието на прокурора.....………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.….....................…….....АН дело 783 по описа за 2018г….………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-000734/ 28.03.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция-Монтана на В.И.И. xxx е наложено административно наказание по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200.00 лв.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.И.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя В.И.И. е съставен АУАН, за това, че на 09.03.2018 г. около 07.45 часа в гр.Монтана на бул.”Парта”, с посока на движение от бул.”ген. Арнолди” към бул. „Христо Б.” е управлявал лек автомобил „О. Астра” с рег № XXXX , като на кръстовището с бул.”3-ти март” поради движение с несъобразена със състоянието на пътната настилка (заснежена) скорост и при възникнала необходимост не успява да спре и блъска изчакващия разрешаващ сигнал на светофарната уредба лек автомобил „Ш. А.” с рег № XXXX , с което реализира ПТП с материални щети. Алкохол-не.
Актосъставителят и свидетеля по акта приели, че деянието му съставлява административно нарушение и му съставили АУАН за това, че е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. При съставянето на акта жалбоподателят не вписал възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН е депозирал писмени възражения /наименувани като жалба –л.11 от делото/, като оспорва констатациите.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на В.Б.В., З.Д.З. и М.Т.Б. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства, в този смисъл и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели по несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е управлявал МПС, като не е избирал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Съдът, в настоящия случай счита, че административнонаказващия орган правилно е подвел установените от него факти под хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По безспорен и несъмнен начин се доказа от разпита на свидетелите, че ПТП са две, като са съставени 2 броя АУАН и 2 броя протоколи за произшествия с материални щети. Установи се, че ПТП са реализирани от двама виновни водачи или водачът на лек автомобил „О. Астра” /жалбоподателя/ не е спазил дистанция от движещия се пред него и намаляващ скоростта си с цел спиране на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба таксиметров автомобил, и е блъснал същия отзад. Вследствие на това, другият лек автомобил с марка „О. К.”, управляван от свидетелката М.Б., също не е спазил достатъчно дистанция от автомобилите, които са вече спрели вследствие ПТП-то пред нея и се е блъснала в задната част на лек автомобил „О. Астра”, управляван последния от жалбоподателя, с което са реализирани две отделни ПТП-та с материални щети. Водачът на таксиметровия автомобил и водачът - жалбоподател са били извън МПС, когато свидетелката М.Б. е реализирала произшествието с нейния автомобил.
Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.
Съдът приема обясненията на жалбоподателя за негова естествена защитна позиция. Същите остават напълно изолирани от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, в това число и протоколите за настъпилите ПТП. Нещо повече обясненията му се опровергават и от писмо на лист 39 от делото, от което е видно, че обаждането регистрирано към ЕЕНСП 112 е постъпило от Т. Т., а именно водачът на таксимитровият автомобил.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил и точното наказание визирано в санкционната норма.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-000734/ 28.03.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция-Монтана, с което на В.И.И. xxx е наложено административно наказание по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200.00 лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: