№ 2421
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504824 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1232 от 22.01.2024 г. по гр.д. № 30510/2022 г. Софийски
районен съд, 36 състав отхвърлил като неоснователни предявените от К. Д. К.,
ЕГН **********, срещу Р. Г. Р., ЕГН **********, и Й. Н. Р., ЕГН **********,
действаща чрез своя законен представител и майка Р. Г. Р., положителни
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 124 вр. чл. 79 ЗС
за признаване за установено по отношение на Р. Г. Р. и Й. Н. Р., че К. Д. К. е
собственик на основание придобивна сделка (договор за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.11.2002 г., вписан
в Служба по вписванията - София на 06.06.2008 г., вх. № 665174, дв.вх. №
39844 от 06.06.2008 г., том 13, акт № 3 от 2008 г.), в условие на евентуалност -
на основание давностно владение, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, регулиран, свободен терен в строителни граници, находящ се в гр.
Банкя, кв. 64, имот № III-1343 с площ 2 030 кв. м, при съседи и граници на
имота: улица, парцел І-1342, парцел ХV-1614, парцел ХІV-281, парцел ХХ-
1343, парцел ХІХ-274 общински, а понастоящем представляващ имот с
идентификатор № 02659.2195.525, с площ по скица от 1 888 кв. м, с адрес: гр.
1
Банкя, район Банкя, ул. „Варна“; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: квартал 64, парцел II; съседи по скица: имоти с
идентификатори № 02659.2195.526, № 02659.2195.2160, № 02659.2195.96, №
02659.2195.1814, № 02659.2195.98, № 02659.2195.320, № 02659.2195.527, като
неоснователни. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответниците сумата 2 000 лева - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца К. Д. К., който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Оспорвал извода на първостепенния съд, че липсват данни за
отчуждителна процедура, във връзка с което в жалбата са заявени искания за
приемане като писмени доказателства във въззивното производство на писмо
от ГНС до Съюза на научните работници от 31.07.1975 г. и бележка от
кредитен превод в ДСК гр. Банкя от 28.11.1975 г., представени в незаверени
преписи при твърдения, че ищецът за първи път успял „да се сдобие“ с
документите на 08.02.2024 г., когато му били показани от бивш служител на
общината. Във връзка с това е заявено и искане за задължаване на Столична
община да представи двата документа в оригинал, както и искане за допускане
на СТЕ. От тях щяло да се установи, че имотът е бил отчужден и е било
заплатено обезщетение на отчуждените собственици, а праводателят на ищеца
- Столична община, е бил собственик на имота към датата на продажбата. По
делото било безспорно установено, че договорът за продажба бил вписан след
заличаване на искова молба, вписана в СВ – София с вх. № 335869, дв.вх. №
3243/03.02.2005 г., том I, акт № 139 от 2005 г., въз основа на която било
образувано гр. д. № 902/2005 г. на Софийски районен съд, по което Р.В. Р. и
Н.П.Р. предявили срещу Столична община и Министерство на регионалното
развитие и благоустройството положителен установителен иск, по силата на
който да бъде установено, че Р.В. Р. и Н.П.Р. са собственици на процесния
недвижим имот - урегулиран поземлен имот № III-1343 от кв. 64 по плана на
гр. Банкя с площ от 2 021 кв. м. На 17.04.2008 г. в законоустановения 6-
месечен срок в СВ - София било отбелязано заличаване на исковата молба, за
което било вписано решение с вх. № 651319, дв.вх. № 25992/14.04.2008 г., том
II, акт № 15 от 2008 г. по гр.д. 902/2005 г. на СРС, влязло в законна сила на
12.12.2007 г., с което били отхвърлени предявените от Р.В. Р. и Н.П.Р. искове
срещу Столична община и Министерство на регионалното развитие и
2
благоустройството, като с отхвърлянето на установителния иск било
признато, че Р.В. Р. и Н.П.Р. не са собственици на процесния недвижим имот.
От момента на вписването на процесния договор ищецът бил станал
собственик на недвижимия имот, като правата му станали противопоставими
на всички трети лица. Ищецът бил добросъвестен владелец, като по делото
били установени по безспорен начин обективният и субективният елемент на
владението. Относно субективния елемент това се установявало от вписването
на договора, подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ на 02.07.2008 г., като
всяка година получавал съобщения от общината за плащане на дължимия
местен данък, а за плащането били ангажирани доказателства. От момента на
вписване на договора за покупко-продажба ищецът владял имота като свой,
обработвал го, облагородявал го, поставил ограда, както и го развивал с
намерение да увеличи стойността му и да го продаде на трето лице. Районният
съд неправилно кредитирал показанията на свидетелите на ответниците, които
показания били противоречиви и заинтересовани, тъй като ответниците
давали на св. Г. да сади домати и краставици, а св. П. бил получил облага –
платени 1 000 лв. Не били събрани никакви доказателства за това, че единият
свидетел бил собственик на съседен имот, което трябвало да стане с надлежни
доказателства. Съдът изобщо не обсъдил показанията в частта, че до преди
2020 г. не били предприемани никакви действия по отношение на имота. Това
било така, защото ищецът явно бил демонстрирал своето намерение, че владее
имота на годно правно основание като собственик. Показанията на св. К. били
обективни, логични, непротиворечиви и незаинтересовани и от тях се
установило, че след вписване на договора ищецът започнал фактически а
владее имота, като го изчистил, в периода 2008 – 2009 г. посещавал имота, за
да не допуска трети лица без основание да се настаняват в него. Съгласно
показанията, ищецът провеждал разговори с технически ръководител на
съседен строеж, в резултат на които строителните отпадъци и фургони били
премахнати, което станало през 2012 - 2013 г. Свидетелят потвърдил, че е
помагал на ищеца да чистят недвижимия имот, като го почистили и изсекли
храсти, също през 2012 – 2013 г. От показанията на свидетелите на
ответниците било видно, че последните са предприемани действия в имота
преди 2000 г. и след 2020 г. Св. К. потвърждавал и че е ходил да проверява
имота през 2016 – 2017 г., когато вече бил ограден от ищеца. През 2015 г.
ищецът помолил свидетеля да му помогне за ограждане на имота, но
3
свидетелят отказал. Оградата била изпълнена през 2015 г. от ищеца, като
наличието й било възприето от свидетеля още през 2016 – 2017 г. Липсвали
каквито и е да е показания за демонстрирано владение от страна на
ответниците в периода 2008 – 2019 г. Налице била изтекла в полза на ищеца
кратка 5-годишна, а и 10-годишна придобивна давност. Моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи
главния, респ. евентуалния иск. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемите страни Р. Г. Р. и Й. Н. Р., малолетна, действаща чрез своята
майка и законен представител Р. Г. Р., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК. Съображения излагат в писмена защита от 26.03.2025 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
С исковата молба, уточнена с молба от 04.05.2023 г., съдът е сезиран с
обективно евентуално съединени положителни установителни искове – главен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на деривативно основание
- договор за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно
наддаване от 30.11.2002 г., сключен със Столична община, вписан в Служба по
вписванията - София на 06.06.2008 г., вх. № 665174, дв.вх. № 39844 от
06.06.2008 г., том 13, акт № 3 от 2008 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
гр. Банкя, кв. 64, имот № III-1343 с площ 2 030 кв. м, при граници на имота:
улица, парцел І-1342, парцел ХV-1614, парцел ХІV-281, парцел ХХ-1343,
парцел ХІХ-274 общински, парцел ІV-274 общински, който имот по
действащите КККР на гр. Банкя, Столична община, одобрени със заповед №
4
РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо поземления имот от 14.05.2018 г., представлява имот с
идентификатор 02659.2195.525, с площ по скица от 1 888 кв. м, с адрес на
поземления имот: гр. Банкя, район Банкя, ул. „Варна“; трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за
жилищни нужди; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
квартал 64, парцел II; съседи: имоти с идентификатори 02659.2195.526,
02659.2195.2160, 02659.2195.96, 02659.2195.1814, 02659.2195.98,
02659.2198.320, 02659.2195.527, и евентуален иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на същия имот на оригинерно основание
– добросъвестно владение, осъществявано от ищеца начиная от вписване на
договора за покупко-продажба на 06.06.2008 г., продължаващо и към
завеждане на исковата молба в съда на 08.06.2022 г.
Правния си интерес от исковете ищецът обосновава с твърдението, че
през 2012 г. в СВ-София било направено отбелязване на решение от 06.03.2012
г. по гр.д. 10004/2010 г. на Софийски градски съд, с което било признато за
установено по отношение на Столична община и държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Р.В. Р. и
Н.П.Р. (чиито правоприемници са ответниците) са собственици на процесния
недвижим имот.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Приет по делото е договор за продажба на
нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.11.2002 г., съгласно който
Столична община, чрез И.П.Д. – Изп. директор на Столична общинска
агенция за приватизация, продава на К. Д. К., следния недвижим имот:
поземлен имот, регулиран, свободен терен в строителни граници, находящ се в
гр. Банкя, кв. 64, имот № ХХ-1343, с площ 2 030 кв. м, при граници на имота:
улица, парцел І-1342, парцел ХV-1614, парцел ХІV-281, парцел ХХ-1343,
парцел ХІХ-274 общински, парцел ХІХ-274 общински. В договора е посочено,
че собственик на поземления имот е Столична община по АЧОС №
5
508/09.02.2001 г., като копие от скица-извадка за местоположението на имота
и от акта за собственост са неразделна част от договора – Приложение № 1 и
№ 2. Скица-извадка не е представена от ищеца при твърдение, че не намира
това приложение. Представен е АЧОС № 508/09.02.2001 г., обсъден по-долу.
Видно от приетия нотариален акт № 182, т. ІІІ, д. № 1439/1918 г. на
нотариус при СОС (л. 69 - 70), Г.Н.П. и Б.Щ. продали на Л.П. нива от 3.6 дка,
находяща се в с. Банкя, м. „Крушката“, при съседи: И.С., С.Л., д-р З. и шосето
Вердикал - Брезник.
Не е било спорно, и видно от приетите удостоверения за наследници (л.
76 – 82), Л.П. е починал на 10.10.2018 г. и е оставил за наследници М.Х. –
съпруга, и Х.Л.П. – син; М. Р. е починала през 1973 г и е оставила за свои
наследници по закон Х.Л.П., П. Н.Р. и А.Н. Р.; П.Р. е починал през 1993 г. и е
оставил за свои наследници по закон Н.П.Р. и Р.В. Р.; Х.П. е починал през 1994
г. и е оставил за свои законни наследници А. Р. и Н.Р.; А. Р. в починала през
1997 г. и е оставила за наследник Н.Р.; Р. Р. е починала на 01.04.2017 г. и е
оставила за наследник по закон Н.П.Р., син; Последния е починал на
15.05.2018 г. и е оставил за наследници съпруга и дъщеря – ответниците по
делото.
Приет по делото е АДС № 469/19.02.1976 г. (л. 29), с който е актуван
като държавен на основание § 60, т. 1 ППЗИНМ, протокол 8, статия 51 от
28.03.1963 на ИК на СГНС във връзка с § 58, т. 1, б. „б“ и § 61, ал. 3
ППЗИПНМ целият имот, находящ се в Банкя, парцел І в кв. 64 по плана на гр.
Банкя, с незастроена площ от 9 066 кв. м, при граници – от три страни улици и
парцел V. Имотът е отстъпен за ползване на Съюза на научните работници,
заповед № 247/17.02.1973 г. на СГНС. В акта няма посочена отчуждителна
преписка, нито е отбелязано плащане на обезщетения на отчуждените
собственици.
Представен е АЧОС № 508/09.02.2001 г. (л. 133 - 134 от делото на СРС),
който касае поземлен имот, находящ се в гр. Банкя, парцел III-1343 от кв. 64, с
площ 2 030 кв. м, при граници на имота: улица, парцел І-1342, парцел ХV-
1614, парцел ХІV-281, парцел ХХ-1343, парцел ХІХ-274 общински, парцел ІV-
274 общински. Имотът е актуван като общински на основание чл. 2, ал. 1, т. 4
ЗОС. Като бивш собственик на имота са посочени наследници на Л.П., по-
рано съставени актове – АДС № 469/19.02.1976 г. В забележка в акта е
6
посочено, че с платежно нареждане по сметка № 183/5005/28.11.1975 г. е
изплатено обезщетение на бившите собственици.
Съгласно приетото удостоверение от 19.12.1997 г. на СО – район „Банкя“
(л. 151), за парцел III-1343 и ХХ-1343 от кв. 64 в технческата служба на
общината няма отчуждителна преписка.
Представен от ищеца е документ – съдебно решение (без дата, обявено
за решаване в публично заседание при закрити врати през м. май 2007 г.),
постановено по гр.д. № 902/2005 г. по описа на СРС, 62 състав, с което е
отхвърлен иска на основание чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от Р.В. Р. и Н.П.Р.
срещу СО - район Банкя да се признае за установено, че по отношение на
ответника ищците са собственици недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя
№ ІІІ-1343 от кв. 64 по плана на гр. Банкя, с площ от 2 021 кв. м и поземлен
имот № ХХ-1343 по плана на гр. Банкя, с площ от 1 035 кв. м. Върху
документа е извършено отбелязване, че решението е влязло в сила на
12.12.2007 г.
Въз основа на това решение е извършено заличаване на 17.04.2008 г. на
вписаната искова молба, по която е образувано гр.д. № 902/2005 г. по описа на
СРС, 31 състав. Видно от представената справка от АВ – СВ София (л. 21 -
22), на 18.07.2012 г. е извършено отбелязване по вписани искови молби.
Видно от приетото решение от 06.03.2012 г. по гр.д. № 10004/2010 г. на
СГС, ГО, ІV-А състав (л. 18 – 20 от делото на СРС), влязло в сила на
19.04.2012 г. и вписано в Службата по вписванията № 278, т. ХХІ, рег. 30681
от 18.07.2012 г., същото е постановено в производство по реда на чл. 218з ГПК
(отм.), като след отмяна на решение от 18.05.2006 г., постановено по гр.д. №
902/2005 г. на СРС, 31 състав, въззивният съд е признал за установено по
предявените от Р.В. Р. и Н.П.Р. срещу Столична община и Държавата чрез
МРРБ искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че Р.В. Р. и Н.П.Р. са носители на
правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. УПИ ІІІ-1343,
кв. 64 по плана на Банкя, с площ 2 021 кв. м, при съседи по скица: ул. „Варна“,
УПИ ІV-274, УПИ ХІХ-274, УПИ ХХ-1343, УПИ ХІV-281, УПИ ХV-1614 и
УПИ І-1342, и 2. УПИ ХХ-1343, кв. 64 по плана на Банкя, с площ от 1 035 кв.
м, при съседи по скица: УПИ ІІІ-1342, УПИ ХІХ-274, улица и УПИ ХІV-281. В
решението е посочено, че имотите не са били отчуждени от държавата –
липсва отчуждителна преписка и данни за изплатено обезщетение на
7
собствениците, а преведените предварително от инвеститора Съюз на
научните работници в България през 1975 г. суми са били преведени на
блокиран влог на името на собствениците, като така преведените суми не са
им били изплатени.
Със заповед № РД-57-144/16.11.2012 г. на кмета на Столична община (л.
84) са отписани от актовите книги за общински имоти на район „Банкя“: 1.
АОС № 508/09.02.2001 г., касаещ недвижим имот УПИ ІІІ-1343 от кв. 64 по
плана на гр. Банкя, с площ 2 021 кв. м; 2. АОС № 509/09.02.2001 г., касаещ
недвижим имот УПИ ХХ-1343 от кв. 64 по плана на гр. Банкя, с площ от 1 035
кв. м. Със заповед № РД-57-076/25.07.2013 г. на областния управител на
област София, поправена със заповед № РД-57-076/03.11.2013 г. (л. 83 и л. 85)
е наредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост: АДС №
469/19.02.1976 г. в частта относно УПИ ІІІ-1343, кв. 64 с площ 2 021 кв. м и
УПИ ХХ-1343, кв. 64 по плана на гр. Банкя с площ 1 035 кв. м.
От приетите в първоинстанционното производство основно и
допълнително заключение на СТЕ, които съдът кредитира като обективни и
компетентни се установява: В стария кадастрален план от преди 1960 г.
имотът по нот. акт № 182, т. ІІІ, д. № 1439/1918 г. на Л.П. представлява нива от
3.6 дка, находяща се в с. Банкя, м. „Крушката“, нанесена с пл. № 1343.
Изработен е регулационен план, одобрен със заповед № 127/04.03.1960 г. за
улична регулация. За стар имот пл. № 1343 са отредени два парцела: ІІ-1343 с
площ 2 021 кв. м и ХІІІ-1343 с площ 1 035 кв. м в кв. 64. С ЧИРП, одобрено
със заповед № 247/17.08.1973 г. на гл. архитект на София в кв. 64 е отреден
парцел І – За Дом на съюза на научните работници, с площ 9 066 кв. м, при
съседи: парцел V и от три страни улици. В този терен попада имот пл. № 1343
(парцели ІІ и ХІІІ). Тази регулация не е приложена. Съгласно разпореждане на
МС № 154/02.04.1971 г., СГНС е следвало да предостави на Съюза на
научните работници терен за строителство на почивна станция. От имоти пл.
№ 1343, имот пл. № 1342 и имот пл. № 274 е бил обособен един парцел І в кв.
64 за профилакториум. Отреждането на парцела І за профилакториум е
отменено с ЧИЗРП със заповед № РД-09-50-56/23.01.1995 г. и територията се
преотрежда на индивидуални дворищнорегулационни парцели. От предишния
парцел І –За Дом на съюза на научните работници, са обособени нови
парцели. Това отреждане не е приложено. С регулационния план, одобрен със
заповед № РД-09-50-56/23.01.1995 г., за имот пл. № 1343 са обособени парцел
8
ІІІ-1343 с площ 2 021 кв. м и парцел ХХ-1343 с площ 1 035 кв. м. От южната
страна на стар имот пл. № 1343 е проектирана улица и се отчуждават 206 кв.
м.
С ЧИРП, одобрено със заповед № 247/17.08.1973 г. на гл. архитект на
София в кв. 64 е отреден парцел І – За Дом на съюза на научните работници с
площ 9 066 кв. м, при съседи: парцел V и от три страни улици. В този терен
попада процесният имот пл. № 1343. С АДС № 469/19.02.1976 г. парцел І, кв.
64 е актуван за държавен. Тази регулация не е приложена. С АЧОС №
508/09.02.2001 г. е актуван парцел ІІІ-1343, кв. 64 и с АЧОС № 509/09.02.2001
г. е актуван парцел ХХ-1343, кв. 64. Основанието е съставеният по-рано АДС
№ 469/19.02.1975 г. за имот с площ 9 066 кв. м, представляващ парцел І, кв. 64.
От извършените справки вещото лице установило, че няма
доказателства за изплащане по проведена отчуждителна процедура за Дом на
съюза на научните работници в гр. Банкя. Отчуждаване с наличие на
отчуждителни преписки има само за преписки, отнасящи се за уреждане на
сметки по регулация.
Имот с идентификатор 02659.2195.525 по цифри 11-2-3-7-8-9-10-11 е
идентичен със северната част от стар имот пл. № 1343, кв. 64 по плана на
Банкя по цифри 1-2-3-4-5-6-8-9-10-1 и е идентичен с УПИ ІІІ-1343 по цифри
1-2-3-7-6-9-10-11-1 (отразено на комбинирана схема л. 3 от основното
заключение). Имот с идентификатор 02659.2195.525 не е идентичен с УПИ
ХХ-1343, последният е идентичен с ПИ с идентификатор 02659.2195.96 по
цифри 3-4-5-7-3. Границите на парцел III-1343, кв. 64 по АЧОС №
508/09.02.2001 г. са идентични с описаните граници на същия парцел по
ЧИЗРП, като имотът е нанесен в одобрената КККР с идентификатор
02659.2195.525. Описаните граници на имота в договор за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване съвпадат с тези,
описани в АЧОС № 508/09.02.2001 г.
Разпитаният по делото свидетел С. К. установява, че познава ищеца от
около 2001 – 2002 г., станали приятели. К. го помолил да му попълни
данъчната декларация за процесния имот, не знаел как се попълва. Може би
година и нещо след това, 2009 – 2010 г. свидетелят видял имота, К. поискал да
отидат там. Намирал се над почивните станции в Банкя, едната улица била
главна – бул. „Варна“. Представлявал едно празно място, голямо колкото от
9
едната улица до другата, около 2 дка. Някъде около 2010 – 2011 г. ищецът му
се обадил да го закара до имота по причина, че му се настанили някакви
строители, които строяли съседна сграда. Имало фургон и строителни
отпадъци. Ищецът се разправял с тези хора, те казали, че ще изчистят имота.
После като ходили го били поизчистили малко, но не много. Тогава през 2012
– 2013 г. имотът не бил ограден. Последно К. ограждал имота, през 2015 –
2014 г. искал от свидетеля да му помогне, но вече работел в Столична община
и не можел. После ищецът му казал, че го е оградил. Като ходил преди разпита
му като свидетел видял, че имотът е ограден с телена мрежа. След първия път
през 2009 – 2010 г. ходил в имота 2012 – 2013 г., за да видят за тези строителни
отпадъци. Имало един фургон със строителни отпадъци. Фирмата, която
строяла в съседен имот, си били сложила стандартен строителен фургон. В
имота на К. имало техника, а се строяло в съседния имот. К. се договарял с
някой, който бил технически ръководител. Уточнява, че не било техника, а
фургон с едни скелета. Веднъж на този имот секли храсти, помолил свидетеля
да го чисти. Ищецът го изчистил един път. Веднъж свидетелят ходил да го
види, колкото да го закара и да го върне. Понеже през 2017 г. нямал физическа
възможност, но сега като станало дума за делото му казал да отиде да го види.
Това, което направили, това било и в момента. Имало храсти, обрасло и
обикновена телена ограда. Последното му ходене в имота било някъде есента
на 2016 или 2017 г., след 2017 г. и до посещението преди разпита му не бил
стъпвал там. Тогава ищецът го помолил да отиде там и да измислят начин
нещо да направят на този имот. Положението със захрастяването било едно и
също – както било през 2017 г., така било и в момента. През 2015 г. К. го
помолил да му помогне със заграждането на имота, но свидетелят бил
започнал работа и не можел да си отдели от времето да му помогне. Възприел
наличието на оградата някъде през 2017 г. Знаел, че е оградил имота.
Строежът бил в дъното вдясно, там било изправено скеле. Друг път не бил
посещавал имота освен първия път, който бил 2009 – 2010 г., един път 2012 –
2013 г., един път 2017 г. и после преди разпита му като свидетел.
Свидетелят Г. Г. бил съсед на процесния имот, живеел на ул. „*******.
Ако се застане с лице откъм ул. „Варна“ тяхното място било отдясно, а на
ответниците – отляво. Познавал Н.Р. от 1960 г., познавал и Р. Р., била
приятелка с майката на свидетеля. Докъм 1966 – 1967 мястото било около 4
дка, собствениците го обработвали, садяли царевица, метла, след това
10
преустановили. Р. Р. разрешила на свидетеля и майка му да ползват част от
мястото, която заградили и там си садели домати, краставици и т.н., ползвали
го като градина. Това било до тях, парцелът граничел с мястото на свидетеля.
Щели да правят Дом на научните работници и заградили целия квартал, който
мисли че се водел 63. Щели да ги бутат, да ги отчуждават, но не могли да ги
отчуждят, защото били жители на Банкя и им давали апартаменти в София, а
по закон нямали право да имат жилища в София и да работят там. Тогава така
се замълчало. Дошла 1990 г. и всичко се разградило. Дошъл Н. и си заградили
мястото с колчета. Дошли някъде 1991 г., набили колчета и заградили цялото
място с ограда от колове и метална мрежа. Откраднали я, втори път го
заградили и пак им откраднали оградата. Понастоящем пак свидетелят
ползвал даденото им от Р. място, било от около 400 м. След 1990 г. никой
нищо не бил правил по мястото. Докато били живи Н. и Р. идвали в мястото,
общували с майката на свидетеля. По това време свидетелят бил военен в
Бухово, идвал си в събота и неделя. Виждал Н. и Р., пиели кафе в двора. Никой
през цялото това време не бил идвал в мястото и не бил предявявал
претенции. Понастоящем мястото било оградено от собствениците г-жа Р. и
други хора, които дошли и оградили. От съвета им направили акт за
предупреждение и 5 000 лв. глоба, ако не изчистят. Те дошли, почистили
мястото и го заградили. Преди това мястото не било заградено, там се хвърлял
боклука на хората. Мястото, което свидетелят ползвал за садене на зеленчуци,
било заградено с колове и с мрежа.
Свидетелят И.П. познава ответницата Р. от около 2018 – 2019 г. Запознал
се с нея във връзка с имота, за който била получила писмо за стопанисване, за
почистване на храсти и плевели. Свидетелят почистил мястото и го заградил,
било някъде 2018 – 2019 г. Писмото било изпратено от общината да си
почисти имота, да го приведе във вид, в който да няма храсти, да няма
мръсотии. Имотът се намирал в Банкя, имало бензиностанция на Петрол, след
нея вдясно, по главната улица от лявата страна. Мястото било някъде около 3 –
3.5 дка. Когато отишъл да го почисти, свидетелят заварил там буквално
сметище за изхвърляне на боклуци, строителни отпадъци и храсти. Мястото
било празно, наоколо имало сгради. Свидетелят бил там през лятото. Тогава
мястото не било заградено. Свидетелят го изчистил и поставил временна
ограда. Отдясно била къщата на бай Г., той стопанисвал една част от мястото,
държал строителни материали. Със сигурност чистил имота преди повече от
11
две години, там някъде – 2019, 2020 г., не си спомня точно. Почистването се
изразявало в очистване на строителни отпадъци, боклуци от домакинствата и
храсти. Строителните отпадъци не били на бай Г.. Бай Г. държал съвсем малка
оградена част, в която си държал скелета, свързани със строителството,
временни огради, строителни материали, а не отпадъци. В имота имало
храсти, саморасляци, имало бръшлян, тръни, обикновени храсти. Свидетелят
окосил мястото с техника и го почистил. Направената от него временна ограда
била с метални колове, които са захванати за бетонна основа и оградата е
опъната. Стълбовете с бетонен елемент били купени от бай Г., оградата я
заплатила г-жа Р., била на стойност някъде около 1 000 лв.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК:
Не кредитира като цяло показанията на св. К. като недостоверни,
объркани и логично непоследователни. В хода на разпита му свидетелят
обяснява, че ходил в имота за първи път 2009 – 2010 г., после през 2012 – 2013
г. във връзка с твърдените строителни отпадъци/фургон в имота, след това
ходили и видели, че имотът бил почистен, но не много, както и че един път
ходил да сече храсти в имота заедно с ищеца, и един път колкото да закара и
да върне ищеца, после 2016 – 2017 г., когато видял, че има ограда, както и
преди разпита му (т.е. 7 пъти); В края на разпита заявява, че не бил ходил в
имота друг път освен първия път, който бил 2009 – 2010 г., един път 2012 –
2013 г., един път 2017 г. и после преди разпита му като свидетел (т.е. 4 пъти);
Свидетелят няма и преки впечатления относно факта кой е поставил ограда
около имота, в тази част показанията му са основани на казаното му от ищеца;
Показанията са объркани и относно намереното в имота през 2012 – 2013 г. –
имало фургон със строителни отпадъци, имало техника, нямало техника,
имало стандартен строителен фургон със скелета в него.
Кредитира като цяло показанията на св. Г. и св. П. като достоверни,
преки и логично последователни. И двамата свидетели имат преки
впечатления за изнесените от тях факти, а съдът не намира свидетелите да са
заинтересовани, както се твърди в жалбата. Такъв извод не може да бъде
направен от факта, че св. Г. и майка му ползвали от много време заградена
част от имота от около 400 кв. м, в която садели зеленчуци и държали
строителни материали; Св. П. не твърди възнаграждението му за извършеното
почистване и ограждане на имота да е било 1 000 лв., а че такава е била
12
стойността на оградата, но от факта, че същият е извършил работите срещу
заплащане по никакъв начин не следва, че е заинтересован от изхода на спора.
От правна страна: С оглед установеното от фактическа страна, съдът
намира предявения главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
неоснователен. На заявеното деривативно основание – договор за покупко-
продажба, в тежест на ищеца е да докаже, че праводателят му Столична
община е бил собственик на имота към датата на продажбата – 30.11.2002 г.
Такова доказване не е проведено в случая.
Към датата на сключване на договора праводателят на ищеца се
легитимира като собственик с АЧОС № 508/09.02.2001 г., който от своя страна
е съставен на основание АДС № 469/1976 г. По делото се установи от
кредитираните заключения на СТЕ, че с ЧИРП от 1973 г. процесният имот,
заедно с други, включени в парцел І, е бил отреден за Дом на съюза на
научните работници. Както е посочил и районният съд, същото следва и от
цитираните като основания за издаване на АДС № 469/1976 г. законови
разпоредби - § 58 ал. 2, б. „б” ППЗПИНМ предвижда, че проектите за
частични регулации се разглеждат от отдел „Архитектура и благоустройство”
при СГНС, § 60 ППЗПИНМ определя компетентния да одобри проектоплана
орган, а § 61, ал. 3 ППЗПИНМ предвижда, че по същия ред се изменят и
плановете, с които само се променя отреждането на терена за съответно
мероприятие. Това мероприятие – за почивен дом на Съюза на научните
работници, е такова по застроителния и регулационния план за обществено
мероприятие по чл. 22 ЗТСУ. Този план няма непосредствено отчуждително и
вещно-правно действие, с отреждане на даден имот за определено
мероприятие имотът не се смята отчужден, нито се придобива от държавата.
За да стане държавата собственик е необходимо да проведе съответната
процедура за отчуждаване и обезщетяване на засегнатите собственици.
Такава в случая не се установява да е проведена – съгласно кредитираното
основно заключение на СТЕ, както и съгласно приетото удостоверение от
19.12.1997 г. на СО – район Банкя, няма отчуждителни преписки във връзка с
процесния имот, нито доказателства за плащане на обезщетения на
засегнатите собственици.
След като не е проведено отчуждаване, вкл. чрез обезщетяване на
собствениците, държавата не е станала собственик на имота, а по делото се
13
установи и че мероприятието не е реализирано. Съответно не е било налице и
основание по чл. 2, ал. 1 ЗОС за актуване на имота като частна общинска
собственост. А след като към 30.11.2002 г. Столична община не е била
собственик на продавания имот, договорът не е имал вещно-транслативен
ефект и ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота.
Предявеният главен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По изложените в определението си по чл. 267 ГПК съображения
въззивният съд е оставил без уважение като преклудирани доказателствените
искания на въззивника. Следва да се посочи само, че дори да бяха приети, тези
доказателства от 1975 г. не биха могли да установят плащане на обезщетение
на наследодателите на ответниците предвид данните по делото, че суми са
били преведени предварително от Съюза на научните работници в България
по блокирани влогове на името на собствениците, които не се установява да са
били изплатени.
По евентуалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС:
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта
и държането й като своя да нямат случаен характер, а изразяват воля трайно
да се държи вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с
насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец), несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със
сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа
власт или дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака –
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съгласно
чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д.
№ 4321/2021 г., ІІ ГО, решение № 722 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 940/2024 г., І
ГО, решение № 50114 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 5019/2021 г., ІІ ГО, решение
№ 50121 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/2021 г., І ГО и др.), владението е
14
явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца
да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за
упражняваната фактическа власт. Следователно владението се квалифицира
като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат
достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец,
възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи - предявяване на иск
за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от
предходния владелец. Това следва от правния принцип, че давност не тече
срещу този, който не може да се защити. За да е годно да породи последиците
на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин,
който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че
върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е
конкретното лице, което владее имота; Обективният признак
на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо
е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от
собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът
трябва да осъществява владението непрекъснато. За да е налице владение в
различни времена обаче е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е
достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта -
инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични
действия през значително отдалечени във времето периоди. Присъствието в
имота трябва да оставя видими следи и да обективира въздействието на
владелеца и волята му да третира вещта като своя. Без да е външно изразен
обективният елемент на владението, не могат да настъпят последиците на
придобивната давност. Всички действия, които не оставят доказателства
за владение върху имота са скрити и не могат да се квалифицират като
владелчески.
15
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал да е осъществявал фактическа власт
върху процесния имот в който и да е момент от периода 06.06.2008 г. –
08.06.2022 г. Показанията на св. К. съдът не кредитира по изложените по-горе
съображения, а други доказателства за доказване на обективния елемент на
владението не са ангажирани. Следва да се посочи и че дори показанията на
св. К. да бяха кредитирани, от тях не би могло да се направи извод, че ищецът
е осъществявал владение върху имота с посочените по-горе характеристики –
вкл. явно и постоянно. Инцидентни посещения в имота, които не са
позволявали на собственика да възприеме не само че върху имота се
осъществяват владелчески действия, но и кое е конкретното лице, което ги
извършва, и без собственикът да е лишен от достъп до имота си, не покриват
признака явност на владението, поради което и давностен срок не е започнал
да тече. Извършването на правни действия – деклариране на имота, плащане
на данъци и т.п. са относими към субективния елемент на владението, те не
установяват владението да е било явно, когато собствениците не са могли да
узнаят за тях.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемите страни. Доказано направените такива са
в размер на 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по
банков път, вино от представените договор за правна защита и съдействие и
извлечение от банкова сметка. Възражението на въззивника за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно.
Съобразявайки обжалваемия интерес, вида на спора, защитата срещу два иска,
че пред настоящата инстанция делото е било усложнено предвид заявените от
въззивника доказателствени искания, както и извършеното от пълномощника
на въззиваемите, въззивният съд намира, че възнаграждението от 2 000 лв. не
е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1232 от 22.01.2024 г., постановено по
16
гр.д. № 30510/2022 г. на Софийски районен съд, 36 състав.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „Цар ******* да
заплати на Р. Г. Р., ЕГН **********, и Й. Н. Р., ЕГН **********, малолетна,
действаща чрез своя законен представител и майка Р. Г. Р., двете с адрес: гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 78 ГПК сумата 2 000 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17