МОТИВИ към присъда от 27.09.2021г по
НОХД № 3938/2020г. по описа на Варненския Районен Съд
ХХІІІ -ти наказателен състав
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна
Прокуратура обвинителен акт против Х.Д.А.- ЕГН ********** за престъпление
от общ характер по чл. 343 ал.3 пр. последно б.»а» пр.2 вр. ал.1 б.
»б» вр. чл.342 ал.1 от НК за това,
че на 24.09.2019г.
в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
"Рено Меган Сценик"
с per. № В 6899 HP, нарушил правилата за движение: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.", чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: "Водачите на пътните превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: "Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение", като
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.Г.Г.,
изразяваща се в: счупване на дясната ключица в средна трета с разместване на
фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около 2,5-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна
пътека
В наказателното производство,
съобразно направеното искане, като
частен обвинител лично и чрез процесуалният си представител бе конституиран св. Я.Г..
Производството по делото се
проведе по общите правила, предвидени в НПК.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа изцяло предявеното против подс. Х.А. обвинение като счита, че същото е доказано както от
обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното
и съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез
които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт.Прокурорът , възприемайки
заключенията на назначените по делото авто-технически
експертизи, изразява становище, че
именно допуснатите от подс. А. нарушения
на ЗДП са в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Представителят на ВРП сочи, че подсъдимият е следвало да съобрази
скоростта, с която е управлявал превозното средство , с характеристиките на
конкретния пътен участък, който е с интензивен трафик и след
като е имал обективна възможност да види пострадалия, то е трябвало да го възприеме и да спре, за да
предотврати произшествието. На следващо място той изразява становище, че
безспорно деянието е извършено на пешеходна пътека, и в този смисъл е налице
квалифициращият признак по смисъла н а чл.343 ал.3 от ЗДП, независимо от
обстоятелството, че пострадалия е бил велосипедист. Поради това и пледира подс.А.
да бъде признат за виновен , а с оглед оказаната от него помощ след деянието и
данните за неговата съдимост, да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния ,
предвиден в закона размер, което да бъде изтърпяно ефективно.
Повереникът
на частният обвинител Я.Г.- адв.Св.С. се присъединява към становището на ВРП
относно обективната и субективна
съставомерност на деянието , извършено от подс. А. и поисканото за него наказание като вид и
размер , и споделя позицията на прокурора, че подсъдимият е имал възможност да
види пострадалия и да спре преди мястото на удара, което той не е сторил поради
движението си с несъобразена с пътните условия скорост.Поради това и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подс. Х.А. участва в
производството лично и с трима надлежно упълномощени процесуални представители. В хода на съдебното следствие той дава обяснения по
предявеното му обвинение, като сочи, че се е движел със скорост от около 30-40
км/ч., че времето е било дъждовно, че при приближаване на кръговото кръстовище
се е огледал в ляво и в дясно , и след като не е видял опасност за движението е
продължил да се движи в лентата , водеща към бул.“Вл.Варненчик“.Тогава видял пред автомобила пострадалия с
велосипеда, задействал веднага спирачната система, но последвал удар, при който
пострадалия отскочил напред , ударил се
в предното стъкло, в следствие на което то се счупило, и паднал на пътя.Подс.А. сочи, че веднага след като колата спряла, той качил
мъжа в нея, натоварил и колелото и го откарал в МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където му
била оказана медицинска помощ.След това , тъй като бил подаден сигнал за
инцидента до КАТ-Варна, заедно с полицейските служители се върнал на място и
показал къде е възникнал инцидента.В последната си дума подс. А. моли за
справедлива присъда и иска да бъде оправдан.
Процесуалните представители на подс. А.
– адв. Ст.И., адв.С.С. и адв.М.Т.,
безапелационно пледират за оправдателна
присъда. Адв.Ст.И. акцентира върху дефицитите
на разследването и изразява становище, че не би могло да се постанови
осъдителна присъда при наличие на вероятности относно механизма за настъпване
на произшествието, както и защото поведението на пострадалия е било
неправомерно.Адв.С. от своя страна
допълва изразеното становище на адв.И., като сочи, че неправилно произшествието
е било квалифицирано като такова, настъпило на пешеходна пътека, тъй като
пострадалия се е движел с велосипед и не е имал качеството на пешеходец.На
следващо място той също анализира поведението на Г. и обстоятелството, че
въпреки че е видял, че автомобила е на 10метра от него, е предприел преминаване
по пътното платно.Поради това и отчитайки, че подс.А. се е движел със скорост
дори по-ниска от разрешената за градски условия, адв.С. също пледира за
оправдателна присъда. Адв.Т. на свой
ред се спира на доказателствата по делото, и по-конкретно на показанията на
пострадалия, като констатира множество вътрешни противоречия и изразява
становище, че не би се стигнало до пресичане на траекторията между двете
превозни средства, ако св.Г. е съобразил поведението си с пътната
обстановка.Поради това и адв.Т. изразява становище, че в случая е налице случайно
деяние и пледира подсъдимия да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 24.09.2019г., около 8:00 часа,
подс.Х.А. управлявал л.а. „Рено Сценик“ с рег. № В 68
99 НР, като се движел в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“, след като се бил
включил в движението от ул. „Кап. Райчо
Николов". Подсъдимият бил сам в автомобила и имал намерение да се включи в
локалното платно, което било успоредно на бул. „В. Левски" в посока
кръговото кръстовище с бул. „Вл. Варненчик", за да излезе на булеварда,
без да преминава през кръстовището. Към него момент валял дъжд и пътната настилка била мокра. Подс.А.
се движел с около 37 км/ч с включени къси светлини.
В
същото време , по велоалеята на бул. „Вл. Варненчик", в посока центъра на
града, се движел св.Я.Г., който
управлявал велосипед. Той бил с
поставена жълта светлоотразителна жилетка, но
без предпазна каска. Свид. Г. достигнал кръговото кръстовище, движейки се на
велосипеда си със скорост около 10-15 км/ч. След това, тъй като велоалеята
свършила, той навлязъл в кръстовището, като
продължавал да кара велосипеда си по намиращата се там пешеходна пътека.
В частта от пътното платно, предназначена за движение на автомобили, които ще
навлизат в кръговото движение, имало
доста превозни средства, които били разположени в две ленти. Св.Г.
преминал пред тях по пешеходната пътека и стигнал до разделителния остров,
намиращ се между крайната дясна пътна лента и локалното платно.В това време
подс.А. вече бил наближил локалното платно и намиращата се на него пешеходна
пътека, като продължавал да се движи с 37 км/ч. , като се намирал на разстояние
от 25,36м. от пешеходната пътека. Той се огледал наляво и надясно, като в дясно
на достатъчно разстояние от себе си
видял хора на тротоара.След като преценил, че се намират на достатъчно разстояние,
той продължил движението си. Междувременно, св.Г. бил спрял за кратко на
разделителния остров и видял идващият от дясната му страна автомобил.Въпреки,
че превозното средство се намирало на около 10 метра от него, свидетелят
преценил, че има възможност да премине с велосипеда по пешеходната пътека, като
очаквал подсъдимият да намали и да спре. Подс.А.
обаче , въпреки че бил длъжен, не видял велосипедиста и продължавал да се
движи. Така св.Г. навлязъл от ляво на дясно спрямо превозното средство, карайки
велосипеда си на пешеходната пътека и едва тогава бил видян от подс.А..Той
веднага задействал спирачната система на автомобила, но не успял да спре и с
предната централна част на колата ударил
велосипеда. В резултат на това свид.Я.Г.
се възкачил на капака на автомобила, ударил се в предното му панорамно стъкло,
което се спукало, и в следствие на спирането и възникналите инерционни сили,
паднал на пътната настилка в близост до велосипеда. Подс. А. излязъл от
автомобила си и веднага отишъл до свид.Г., като му помогнал да се изправи на
крака. След това с автомобила го откарал в МБАЛ „Св.Анна“-Варна, за да му
окажат спешна медицинска помощ. За случая не бил подаван сигнал на тел.112. При
тръгването към болницата подс.А. натоварил и велосипеда в колата си.
В болничното заведение се
установило, че св.Г. е получил счупване на дясната ключица.Информация за това
била подадена на сектор „ПП“-Варна, като в болницата пристигнали св.А.С. и св.Г.И..Те
разговаряли с двамата участници в инцидента, които описали по идентичен начин
начина на възникването му, а в последствие се върнали на място с подс.А..Били
направени снимки на автомобила и велосипеда. Въпреки данните за телесното
увреждане, причинено на св.Г., на мястото не бил извършен оглед на
местопроизшествие. На двамата участници в ПТП-то били взети кръвни проби, като
след изследване се установило, че в същите не е било установено наличие на
алкохол.
В хода на образуваното досъдебно
производство за установяване на вида и характера на причиненото на св.Г.
телесно увреждане била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение, поддържано от вещото лице в съдебно заседание, съдът
кредитира изцяло.От него се установява, че в следствие на пътно-транспортно
произшествие, като велосипедист, св.Г. е получил счупване на дясната ключица в
средна трета с разместване на фрагментите. Това увреждане е резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет, и би могло да бъде получено при удар от детайли
на МРПС, падане и удар в прилежащата повърхност. Счупването на дясната ключица
е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период
от около 2,5 – 3 месеца.
След като при разследването
участниците в инцидента били разпитани, била назначена и изготвена авто-техническа експертиза, чието заключение, поддържано от
вещото лице в съдебно заседание, съдът
кредитира отчасти. Съобразно събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, вещото лице е установило, че от техническа гледна точка
причината за настъпване на произшествието е пресичане на траекториите на
движение на лекия автомобил и на велосипедиста.Скоростта на движение на л.а.
„Рено Сценик“ преди да реагира водача на опасността и
в момента на удара е била около 36 км/ч.Самият удар е настъпил на около 4,4 метра от началото и по дължината на пешеходната пътека
в локалното платно в посока
бул.“Вл.Варненчик“.Съобразно показанията на св.Г. в хода на досъдебното
производство, вещото лице приело, че той непосредствено преди произшествието се
е движел със скорост около 10 км/ч-15 км/ч.При така установените скорости на
движение на превозното средство и велосипедиста е било установено, че опасната
зона при конкретните условия и скорост на движение 36 км/ч за автомобила е
около 21,22м., а при скорост на движение от 30 км/ч. – 16,62м. Била е изчислена
и опасната зона за спиране на велосипедиста, която при скорост от 10 км/ч е
била 4,75м. , а при 15 км/ч. – 8 метра.Съобразно пътните условия вещото лице
приело, че и двата водачи са имали възможност да упражнят визуален контрол към
мястото на произшествието.Било установено още, че при скорост на велосипедиста
от 10 км/ч., отстоянието от мястото на удара от момента, в който той е навлиза
по пешеходната пътека на платното, по което се е движел подс.А., е с дължина
15,84м., а при скорост на велосипедиста от 15 км/ч. тази дължина е
10,56м.Вещото лице установило още, че ако подс.А., като водач на автомобила, е
реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който велосипедиста е
предприел пресичане и е навлязъл в лентата му за движение, то за него не е
съществувала техническа възможност да спре преди мястото на удара нито при
скорост от 36 км/ч, нито при скорост от 30 км/ч.Произшествието би било
предотвратимо ако водачът на автомобила е бил пропуснал пред себе си
пресичащият пешеходната пътека велосипедист.
Доколкото в хода на съдебното
следствие св.Г. заяви , че след като е преминал по пешеходната пътека ,
намираща се в кръговото кръстовище, е спрял за кратко на намиращият се между
дясната пътна лента за навлизане в кръговото кръстовище и локалната пътна лента
за навлизане в бул.“Вл.Варненчик“ посока центъра, разделителен остров, видял е
приближаващият автомобил и е предприел пресичане на локалното платно по
пешеходната пътека, съдът назначи допълнителна авто-техническа
експертиза.При изготвянето й вещото лице е посетило мястото на произшествието,
като е направило необходимите за експертизата замервания и снимки. От
заключението на експертизата, поддържано от вещото лице в съдебно заседание,
което съдът кредитира изцяло, се установи че мястото на удара се намира на
около 3,7 м. -4,40м. от началото и по дължината на пешеходната пътека в дясната
пътна лента в посока бул.“Вл.Варненчик“.Скоростта на автомобила по време на
движение, навлизайки в посока кръговото кръстовище, преди да реагира на
опасността и в момента на удара е била около 36-37 км/ч.При положение, че
велосипедистът е спрял на острова и е потеглил, то до мястото на удара е
достигнал до скорост около 10 км/ч., като непосредствени преди произшествието
той се е движел със скорост от около 13 км/ч.При достигната скорост от 10 км/ч
на велосипедиста , отстоянието от мястото на удара от момента , в който той
навлиза по пешеходната пътека на пътното платно, по което се движи автомобила,
е с дължина от 16 метра.При скорост на велосипедиста от 13 км/ч. това
разстояние е с дължина 12,50м. При конкретните пътни условия и при установена
скорост на движение от около 37 км/ч на лекия автомобил, разстоянието , на
което би спрял той, ако водачът е реагирал чрез задействане на спирачната
система е било около 22 м. При положение, че велосипедиста е управлявал
велосипеда си, пресичайки пешеходната пътека, не е съществувала техническа
възможност подс.А. да спре преди мястото на удара, с което да предотврати
произшествието.Ако велосипедиста не е бил предприел потегляне с велосипеда по
пешеходната пътека, когато автомобилът е бил на разстояние от около 10м. преди
пешеходната пътека, то не би се стигнало до пресичане на траекториите на двете
превозни средства.
За изясняване на обстоятелства от
значение за изхода на делото съдът назначи още една допълнителна авто-техническа експертиза, чието заключение също кредитира
изцяло.От него се установява, че при
движение на велосипедиста с постоянна скорост, т.е. без спиране на
разделителния остров, оптимално
безопасната скорост на движение на лекия автомобил , при която ако водачът му е
реагирал с аварийно спиране, би могъл да предотврати настъпването на ПТП, е 28
,01 км/ч., като тогава колата е щяла да спре на около 1метър преди мястото на
удара с велосипедиста.При вариант на движение на велосипедиста със спиране на разделителния остров, преди да
предприеме пресичане на пешеходната пътека, тази безопасна скорост е била 23
км/ч. На вещото лице бе поставен и въпрос , свързан с възможността за видимост
от страна на водача на автомобила към велосипедиста.След оглед на място,
съобразявайки събраните гласни доказателства и след съответните изчисления,
вещото лице е установило, че при отчитане на ширината на лявата пътна лента от
5 ,50м., наличието на автомобили в нея със средна широчина 2 метра, широчината
на разделителния остров на нивото на пешеходната пътека от 3 метра, характера
на терена- лек възкачващ наклон, и разположението на зрителния център на водача
и височината на велосипедиста , то велосипедиста би станал „ видим“ за подс.А.
от момента когато велосипедиста излезе от мисленото продължение на десните
габарити на спрелите автомобили.Вещото лице е приело още, че при наличието на
автомобили, съпосочно в лявата пътна лента пред л.а.
„Рено“ е предпоставка за ограничена видимост на водача спрямо велосипедиста.При
така описаното разположение на автомобилите, първата възможност за видимост на
водача на автомобила към велосипедиста от техническа гледна точка е едва когато
окулярните му точки са били на една диагонална линия
с десните габарити на спрелите автомобили, за да пропуснат движението в
кръговото кръстовище, съответно и преминаващият велосипедист, съобразно
мястото, в което се е намирал в този момент.Поради това и вещото лице е
установило, че подс.А. не е имал пряка видимост към велосипедиста , когато се е
движел по дясната пътна лента, до момента на излизането му от мисленото
продължение на десните габарити на спрелите и изчакващи автомобили.С оглед на
това и е приело, че когато за първи път за водача на автомобила се открива
пряка видимост към велосипедиста, а той в същия момент е управлявал велосипеда
с постоянна скорост от около 13 км/ч, то автомобила се е намирал на разстояние
от около 25,36 метра от мястото на удара. При спиране на велосипедиста на
разделителния остров и предприето потегляне след това, при достигната скорост
на движение от 10 км/ч., зоната за пряка
видимост към него от мястото на удара от момента, в който велосипедиста навлиза
по пешеходната пътека на пътното платно, е с дължина около 21 метра.
Подс.Х.Д.А. е български гражданин, със средно образование, не женен, не работи. С присъда по НОХД № 44/2011г. на ВОС ой е бил освободен от наказателна отговорност и му е било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000лв. за
извършено от него на 12.09.2010г. деяние по чл.354 „а“ ал.5 вр. ал.1 от НК.Съдебният акт е влязъл в сила на
13.04.2011г.С присъда по НОХД № 919/ 2018г. на РС-Търговище подс.А. е бил
признат за виновен за извършено на 08.06.2018г. престъпление по чл.216 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.Било му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
4 месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3
години.Присъдата е влязла в сила на 08.12.2018г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства – отчасти от
обясненията на подс. А., от показанията на св.Янго
Г., св.А.С. и св.Г.И., депозирани в хода на съдебното следствие,
отчасти от показанията на св.Я.Г., приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК, отчасти от заключението на авто-техническата експертиза, назначена в хода на
досъдебното производство, поддържана от вещото лице в съдебно заседание, изцяло
от заключенията на назначените в хода на съдебното следствие допълнителни авто-технически
експертизи, поддържани от вещото лице в съдебно заседание, от писмените доказателства по досъдебно
производство № 407/2019г по описа на
сектор «ПП» при ОД –МВР- Варна ,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладна записка , констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, извадка от обект „Изграждане на бул. „Васил Левски“ в участъка от ул. „Подвис“ до ул.
„Девня“ р-н Приморски, р-н Одесос, р-н Младост, гр. Варна“, относно
организацията на движението в района на кръгово кръстовище между бел.“Васил
Левски“ и бул.“Владислав Варненчик“, протоколи за химически експертизи, заверени
копия от застрахователни документи, заключение на съдебно-медицинска
експертиза, справка за нарушител от района, справка за съдимост и др., както и от приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства : от
служебно изисканите и приобщени към делото писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна ведно с 3 бр.
фотоснимки, писмо от Община – Варна в едно с екзекутивна документация по част Организация и безопасност на движението на строеж:
„Изграждане на бул. „Васил Левски“ в участъка от ул. „Подвис“ до ул. „Девня“
р-н Приморски, р-н Одесос, р-н Младост, гр. Варна“, касаеща конкретния участък
на булеварда, писмо от районен център 112 – Варна и писмо от агенция „Пътна инфраструктура“ –
Варна , които
са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се по
отношение на главните подлежащи на доказване факти, и съвкупният им анализ не
налага различни изводи.
За да приеме така описаната
фактическа обстановка , съдът прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност .От техния анализ се
установява, че безспорно установените факти по делото са свързани с това, че на
24.09.2019г. на пешеходната пътека,
намираща се в дясното пътно платно на бул.»Васил Левски», предназначено за
включване в бул. «Вл.Варненчик» без навлизане в кръговото кръстовище, е
възникнало ПТП с участието на автомобил, управляван от подс.А. и велосипед,
управляван от св.Г., че в следствие на
това на св. Г. е била причинена средна телесна повреда, че след това подс.А. е
отвел пострадалия в МБАЛ «Св.Анна»-Варна,
където и на двамата са били взети кръвни проби , че други очевидци освен
тях няма, както и че в последствие на мястото , заедно с подс.А.,
са отишли полицейски служители, които са направили снимки на автомобила и
велосипеда, като не е бил извършван оглед на местопроизшествие по реда на
НПК.
Спорните обстоятелства в настоящият
казус между държавното и частното обвинение и защитата на подс. А. са свързани с причината за възникване на
произшествието, а именно движението на автомобила на подс. А. с несъобразена
скорост и проявената от него невнимателност и непредпазливост към водача на двуколесното превозно средство, както и със степента на участие на св.Г. в инцидента, като според защита на
подс.А. именно неговото нарушение на
правилата за движение по пътищата е в причинно-следствена връзка с причинения
съставомерен резултат.
Доказателствата по делото са
категорични и непротиворечиви относно това, че произшествието е настъпило на
пешеходна пътека и на пътен участък с висок интензитет на движение.Безспорно е
също така , че на мястото не е бил извършван оглед на местопроизшествие, като
по този начин не са били фиксирани евентуални обективни находки на пътното
платно като спирачни следи и други. Доказателственият
дефицит , свързан с липса на данни за конкретните размери и разстояния на
пътния участък , се преодолява от събраните по делото писмени
доказателства- извадката от обект „Изграждане на бул. „Васил Левски“ в участъка от ул. „Подвис“ до ул.
„Девня“ р-н Приморски, р-н Одесос, р-н Младост, гр. Варна“, относно
организацията на движението в района на кръгово кръстовище между бул.“Васил
Левски“ и бул.“Владислав Варненчик“, както и от извършения от вещото лице оглед
на мястото, необходим за изготвяне на назначените в хода на съдебното следствие
експертизи.Другите доказателствени източници за обстоятелствата, свързани с
предмета на делото, са изготвените от полицейските служители снимки на
превозните средства от инцидента, приобщени към доказателствата по делото и обясненията
на подс.А. и показанията на св.Г.. Той в хода на досъдебното производство е
разказал за случилото се, като в показанията си / л.91 от ДП/, приобщени по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, е посочил, че във въпросния ден
времето е било мрачно, валял е ситен дъжд, а пътната настилка е била мокра и
хлъзгава, като видимостта е била нормална.Св.Г. е заявил още, че се е
придвижвал с велосипеда си, преминал е през кръговото кръстовище управлявайки
го по маркировката на пешеходната
пътека, като се е движел бавно и оглеждайки се за коли.В началото на кръговото кръстовище,
от лявата пътна лента бил пропуснат от автомобил, който спрял на пешеходната
пътека.След това св.Г. сочи, че е продължил пътя си напред, стигнал до дясната
пътна лента , видял че пътя бил чист, продължил да се движи напред с велосипеда
по маркировката на пешеходната пътека, когато внезапно бил блъснат от
автомобил, идващ от дясната му страна.След удара тялото му се качило на предния
капак, ударил се в предното панорамно стъкло на автомобила, след което паднал
на земята на дясната си страна, близо до велосипеда, който бил на земята след
удара.Свидетелят е посочил още, че автомобилът, който го бил блъснал, спрял на
място и от него излязъл водача му, който му помогнал да се изправи със
съдействието на непознат човек и го отвел в МБАЛ „Св.Анна“.Св.Г. посочил още,
че носи очила за далечно виждане с диоптър – 3,5, като с тях има добро зрение.
В хода на съдебното следствие този свидетел описа по различен начин поведението
си непосредствено преди инцидента, като заяви че е спрял на разделителния
остров между двете пътни платна, както и че когато е започнал движението си по
пешеходната пътека с велосипеда е видял на около 10 метра приближаващият
автомобил.Св.Г. заяви, че на такова разстояние автомобилите могат да спрат и на
пешеходна пътека винаги спират, но водача на тази кола въобще не намалил и тя
го „ връхлетяла“ когато бил в средата на пешеходната пътека.След прочитане на
показанията на св.Г. от досъдебното производство, същия ги потвърди и заяви, че
при първоначалния му разпит не е бил питан за това дали е видял автомобила
преди това и не са му били задавани въпроси, свързани с поведението и на
двамата участници в инцидента, по начина, по който са зададени в хода на
съдебното следствие.Св.Г. поясни, че е карал бавно колелото си, тъй като в този
участък пресича две пешеходни пътеки, че е спрял на разделителния остров за
секунди и че е видял приближаващият автомобил, но е възприел удара за внезапен,
защото е очаквал той да спре.Съдът , обсъждайки показанията на пострадалия и
отчитайки обстоятелството, че същия е заинтересован от изхода на делото,
намира, че следва да кредитира заявеното от него в хода на съдебното следствие
по отношение на собственото му поведение и начина на движение на автомобила, а
казаното по отношение на метеорологичната обстановка и състоянието на пътното
платно следва да бъде възприето от показанията му от досъдебното производство,
които той потвърждава.Следва да се отбележи, че между показанията на
пострадалия не са налице кардинални противоречия, а такива, обясними с изминалия
период от време и естеството на зададените му въпроси.Поради това и съдът
приема, че св.Г. , след като е преминал през пешеходната пътека на кръговото
кръстовище, е спрял за секунди на разделителния остров, след което е предприел
движение по пешеходната пътека на дясната пътна лента, в която е настъпило и
произшествието.Едновременно с това съдът
възприема обясненията на подс.А. както по отношение на посоката му и скорост на
движение- около 30-40 км/ч, така и на извършените от него действия по оглеждане
в ляво / от където е дошъл и св.Г./ и в дясно и продължаването му напред до
мястото на удара, както и за поведението му след инцидента, свързано с оказване
на помощ на пострадалия.Съобразно служебно изисканите и приложени по делото
снимки, изготвени от полицейските служители, съдът не кредитира заявеното от
него за това, че велосипедиста се е ударил в предната лява част на автомобила,
а именно в калника на колата. От тях се установява, че автомобила има
деформация в дясната част на предния капак, както и счупване на десен халоген, а колелото
е с леко изкривена предна капла. При съпоставка между
заключенията на всички авто-технически експертизи и тези обективно установени
повреди и деформации, съдът намира за безспорно установено, че ударът е бил
реализиран от автомобила по отношение на велосипедиста, а не обратното.В
подкрепа на това е и заявеното от в.л.Б. в хода на съдебното следствие / л.69
гърба/, , която заявява, че при такъв механизъм на удара, то той би бил
страничен по траекториите на движение на двете превозни средства.Поради това
съдът не кредитира обясненията на подс.А. в тази им част и ги възприема като
защитна теза, която не се потвърждава от останалите доказателства по
делото.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл. 343 «а»
ал.1 б.»а» вр. чл.343 ал.1 б.»б»
вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като
на
24.09.2019г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. № В 6899 НР, нарушил правилата за
движение чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, чл. 20 ал.2
от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко едно предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Я.Г.Г., изразяваща се в: счупване
на дясната ключица в средна трета с разместване на фрагментите, което е
обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от
около 2,5-3 месеца, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия .
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от обвиняемият чрез действие - управление на МПС, при
което той е нарушил императивните
разпоредби, установени със специалния ЗДвП. Подс.А. е нарушил
нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП , като се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре
когато е възникнала опасност за движението му , а именно пресичането на пътното
платно от страна на св.Г., с което пък е нарушил и нормата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП, която го
задължава като водач на МПС да бъде внимателен и предпазлив към участниците в
движението , каквито са водачите на двуколесни превозни средства.
От
заключението на втората допълнителна авто-техническа
експертиза безспорно се установява, че подс.А., движейки се по дясната пътна
лента, е нямал пряка видимост към велосипедста до
момента на излизане на велосипедиста от мисленото продължение на десните
габарити на спрелите, изчакващи за навлизане в кръговото кръстовище
автомобили.В този момент лекият автомобил се е намирал на около 25,36м. от
мястото на удара, и видно от заключението на втората допълнителна експертиза,
се е движел със скорост от около 37 км/ч.При тази скорост на движение и при
конкретните условия, ако подсъдимият е реагирал чрез задействане на спирачната
система на автомобила, то разстоянието, на което би спрял е около 22м.При
съобразяване с приетото за установено от фактическа страна, че св.Г. е спрял на
разделителния остров и съобразно заключението на втората допълнителна
експертиза се установява, че при спиране на острова и потегляне, при достигната
скорост на движение на велосипедиста около 10 км/ч, зоната на пряка видимост
към него от мястото на удара от момента, в който св.Г. навлиза по пешеходната
пътека на пътното платно, е с дължина около 21 м.В този случай оптимално
безопасната скорост на движение на лекия автомобил , при която водача ако е
реагирал с аварийно спиране, би могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране на около 1м. преди мястото на удара, е малко под 23 км/ч.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП
задължава водачите на ППС при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на
това за „ съобразена” скорост следва да
се приеме онази, при която ПТП не би могло да бъде допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни
дали е налице причинна връзка между движението с несъобразена скорост и
допускането на ПТП. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че скоростта, с
която подс.А. е управлявал автомобила, макар и в рамките на разрешената за
населено място, очевидно не е била съобразена с характера и интензивността на
движението, тъй като макар да е имал пряка видимост към посоката, от която се е
движел велосипедиста, знаел е за намиращата се там пешеходна пътека, като
същевременно не е съобразил ограничената си видимост от автомобилите в ляво от
него, той поради движението си със несъобразена скорост, не е успял да спре
когато е възникнала опасност за движението, а именно при навлизането на св.Г.
на пешеходната пътека с велосипеда. Поради това съдът намира, че именно
допуснатите от подс. А. нарушения на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП и чл.20 ал.2 от ЗДП
са в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- счупване на
дясната ключица в средна трета с разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 2,5-3 месеца. Това
съставлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК. С настъпването
на съставомерния вредоносен резултат изпълнителното деяние на престъплението, съответно
- и то самото е довършено.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът установи, че подс.А. не е допуснал нарушение на чл.25 от ЗДП.Тази норма задължава
водача на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.В настоящият казус подс.А. *** и дори и
да се е отклонил по пътното платно, за да навлезе в лентата за движение към
бул.“Вл.Варненчик“, то той не е допуснал съставомерно нарушение на чл.25 ал.1
от ЗДП, тъй като очевидно не е създал опасност за участниците в движението,
които се движат след нето, преди него или преминават покрай него.Поради това и
съдът го призна за невиновен за това да е допуснал това нарушение на ЗДП.
На следващо място , обсъждайки
качеството на двамата участници в инцидента- водач на МПС и велосипедист, съдът
намира че деянието не следва да се квалифицира като такова извършено на
пешеходна пътека в наказателно- правен смисъл.За да направи този извод, съдът
съобрази дадените легални дефиниции на понятията, дадени в ЗДП. Съгласно § 6 т.54 от ДР на ЗДП «
пешеходната пътека» е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходните пътеки са продължения на тротоарите и
банкетите върху платното за движение.Дефиницията на « пешеходец» е дадена в
чл.107 от ЗДП, като това е всеки участник в движението, който се намира на пътя
извън пътно превозно средство и не извършва работа на пътя. За пешеходци, на
основание чл.107 т.2 от ЗДП, се считат лицата, които бутат велосипед.При анализ
на тези правни норми и съобразявайки , че в случая св.Г. е участвал в инцидент,
настъпил на пешеходна пътека, управлявайки велосипеда си, а не бутайки го,
съдът намира, че същият не би могъл да се счита за пешеходец по смисъла на
чл.107 т.2 от ЗДП. В този смисъл, пешеходната пътека в настоящият казус има
значението само на място от пътното платно, но не и на квалифициращ елемент от
състава на престъплението.В противен случай би следвало да се приеме, че разпоредбата
на чл.343 ал.3 пр. последно би била приложима и при сблъсък на два автомобила
на пешеходна пътека, което противоречи на смисъла на законовата норма. В този
смисъл съдът не споделя посочената в обвинителния акт съдебна практика, а
доколкото същата не е част от тълкувателно решение на ВКС, то тя не е
задължителна за прилагане.Поради изложените съображения съдът оправда подс.А.
да е извършил деянието на пешеходна пътека и при нарушение на чл.25 от ЗДП.
При анализа на доказателства съдът прецени , че е налице съпричиняване
от страна на св.Г..За него безспорно е доказано, че е управлявал
велосипеда си на пешеходната пътека, с което е нарушил чл.81 ал.5 от
ЗДП, която забранява на водачите на двуколесни превозни средства да го управляват
по площите, предназначени само за пешеходци. От друга страна, в показанията си
св.Г. сочи, че когато е бил на разделителния остров , е видял че автомобила на
подс.А. е на около 10м. от него и въпреки това е продължил да се движи по
пешеходната пътека. От заключението на допълнителната експертиза е видно, че
ако той не е бил предприел потегляне с
велосипеда по пешеходната пътека, то до произшествие не би се стигнало. Поради
това съдът намира, че св.Г. с поведението си, свързано с управление на
велосипед по пешеходната пътека и с несъобразяване с приближаващото пътно
превозно средство, е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат.В този
смисъл без поведението на когото и да е
от участниците в произшествието, другия самостоятелно нямаше да причини
съставомерния резултат.
На следващо място съдът съобрази събраните по
делото доказателства за поведението на подс.А. непосредствено след извършване
на деянието.От неговите обяснения и от показанията на св.Г. е видно, че подсъдимият веднага е спрял автомобила,
помогнал е на пострадалия да стане и веднага го е отвел в болнично заведение,
за да му бъде оказана необходимата медицинска помощ.Св.Г. сочи още, че подс.А.
е заплатил поставената му специална превръзка на ръката. В този смисъл и с
оглед константната съдебна практика, съдът приема за безспорно доказано,
че подс.А. след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Г..Поради това съдът квалифицира обвинението
на подс.А. в горния смисъл.
От
субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1-во от НК, и конкретно –
несъзнавана непредпазливост/ небрежност/,тъй като подс.А. не е целял пряко и не
е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и
предотврати чрез изпълнение на задълженията си по смисъла ЗДвП , което не е
сторил.
При
горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по
см.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът
призна подс. Х.А. за виновен в извършването на деяние по чл. 343 «а»
ал.1 б.»а» вр. чл.343 ал.1 б.»б»
вр. чл.342 ал.1 от НК, и го оправда
по първоначално възведеното му обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието
на подс. А. съдът взе предвид следното:
Като
отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства, съдът възприема данните за
неговата съдимост, от които е видно, че той
е бил осъждан за извършено престъпление против собствеността и настоящото деяние е извършено в постановения
изпитателен срок.Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, извън тези
обуславящи квалификацията на деянието, съдът съобрази данните, отразени в
справката за нарушител от района/ л.78 от д.п/.От нея се установява, че подс. А.
е правоспособен водач на МПС от 2015г. До датата на извършване на деянието му е
било наложено само едно административно наказание за управление на МПС без
обезопасителен колан и са му били издадени два електронни фиша за неправилно
паркиране и за неспазване на предписанията на пътен знак. От това може да се направи извод, че същият
е бил отговорен и дисциплиниран участник в движението, поради което и
настоящият случай следва да се приеме като изключение.На следващо място съдът
съобрази обстоятелството, че подс.А. е съдействал в хода на досъдебното
производство.Тежестта и значението на тези обстоятелства обаче не биха могли да
ги определят като изключителни или многобройни.
На следващо място съдът съобрази, че в разпоредбата на чл.343
«а» ал.1 от НК е предвидено наказание «Лишаване от свобода» до две години или «Пробация» за причиняване
на средна телесна повреда. С оглед на
това, обсъждайки вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, като взе предвид ниската му степен на
обществена опасност , причините за извършване на деянието,
тежестта на причинения съставомерен резултат – нанесената на св.Г. една
телесна повреда и доказателствата
за съпричиняване от страна пострадалия, съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК
и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства , наложи на подс.А. по-лекото предвидено в закона
наказание «Пробация». Преценявайки какви
конкретни мерки да наложи на подсъдимият ,
съдът взе предвид всички
обстоятелства , имащи значение за
определянето им и счете, че наказание
„Пробация” с пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност за явяване и подписване два
пъти седмично и срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца, ще реализира адекватно и в пълна степен целите на
генералната и специалната превенция по смисъла на НК.
Съдът счете, че с оглед постигане
целите както на генералната, така и на специалната превенция, не е необходимо
подс.А. да бъде лишаван от право да управлява МПС, доколкото за същия не са
налице данни да е системен и сериозен нарушител на правилата за движение на
пътищата. Поради това и прецени, че целите на наказанията да
превъзпитат наказаните да се съобразяват с установените правила в обществото,
ще бъдат изпълнени и без подс.А. да бъде лишаван от право да управлява
МПС.
Съдът прецени, че с така
наложеното по вид и размер наказание той успешно ще бъде превъзпитан към
спазване на установените със специалните закони правила за движение.
В
хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. А. да
заплати направените по делото разноски в размер на 591,70 лв. в полза на
бюджета на ОД-МВР-Варна и
1 048, 02лв. в полза на ВРС.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
страната правов ред и самонадеяност.
По
изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: