Р Е Ш Е Н И Е №..…
Гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д“ въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Десислава
Чернева
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2920 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20016683/19.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 30270/2020 г. на СРС, 126 с-в, са отхвърлени обективно
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, предявени от Е.А.А., ЕГН ********** срещу „Т.Б. Д“ АД, ЕИК ******* за
отмяна на прекратяване на трудов договор с предизвестие № 04343/18.5.2020 г. и
съгласно заповед № 1045/18.5.2020 г. на изпълнителните директори, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „експерт“ в отдел „Развитие
на персонала", дирекция „Управление на човешките ресурси“ и за заплащане
на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 11433
лева за периода 19.5.2020 г. - 18.11.2020 г.
Решението се оспорва изцяло от
ищцата Е.А.А., чрез представителя
й, с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, като не СРС не е преценил в цялост събраните по
делото доказателства. Ответникът не е доказал, пълно и главно, че е извършено
реално съкращаване на длъжността на ищцата, при спазване на формалните
изисквания на закона и след извършване на подбор по чл. 329 КТ, в случай, че е
задължителен. Неоснователно съдът е приел, че е налице валидно решение на
компетентния орган за съкращаване на щата. Позовава се на чл. 31, ал. 3, т. 1
от Устава на банката, който изисква съгласуване на съкращаването с Надзорния
съвет, каквото не се доказва в случая. Сочи, че решението е взето само от
Управителния съвет на банката. Неправилен
е извода на СРС, че е налице действително съкращаване на длъжността на ищцата. Ищцата
е преназначена на длъжността „експерт“ в Отдел „Развитие на персонала“,
Дирекция „Човешки ресурси“, но не и била връчена длъжностна характеристика,
поради което поддържа, че не е налице преназначаване. Излагат се доводи, че
функциите на ищцата са продължили да съществуват и след промяната в щатното
разписание. Оспорват се изводите на съда по отношение процедурата по подбор.
Сочи, че в отдела са работили повече от един служители, със сходни трудови
функции, поради което работодателят е следвало да извърши подбор. Свидетелката
на ответника е изяснила, че дисциплинарното нарушение на ищцата, заради което
не й е наложено наказание е дало основание за по - ниската й оценка при
извършения „устен“ подбор. Сочи, че дори да е извършен подбор, в него не са
включени всички лица, между които е следвало да се направи преценка, нито са
спазени критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Поддържа, че т. н. „оптимизация на
персонала“ при ответника няма отношение към правния спор и е неотносима към
законността на уволнението. Оспорват се изводите на СРС, че не се установява злоупотреба
с право - по чл. 8 КТ при прекратяване на трудовия договор, тъй като ищцата е
поканена при изпълнителния директор с предложение за прекратяване на договора
по взаимно съгласие по чл. 325 КТ.
Излага доводи, че съкращаването не е реално, а е използвано като законово
допустимо средство за прекратяване на правоотношението на конкретен служител -
ищцата. Поддържа доводи, че са доказани и предпоставките, изискващи се от
закона – чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за уважаване на
останалите обективно съединени искове. По делото са ангажирани доказателства
както за размера на последното БТВ на ищцата, така и за факта, че е останала
без работа в необходимия период от време, поради което е доказано, че е
претърпяла вреди и й се дължи обезщетение. По тези и допълнителни съображения моли
да се отмени
изцяло атакуваното решение и исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски в производство.
Въззиваемата
страна - ответникът „Т.Б. Д“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в
отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и
обосновано, постановено при съвкупна преценка на всички събраните
доказателства. Правилно СРС е приел, че е налице съкращаване на щата за
длъжността на ищцата и че трудовата й функция е престанала да съществува.
Поддържа, че е налице валидно решение, взето от компетентен орган, промяна в
щатното разписание на дружеството и съкращаване в щата. Уставът на дружеството
не изисква изрична форма за съгласуване на промяната в щата с НС на банката.
Сочи, че съгласуването може да е устно или писмено. Правилно СРС е приел, че
органът, който взема решения относно кадровата политика на банката е УС, а
направеното устно съгласуване с НС не опорочава взетото решение за съкращаване
на щата. Законосъобразен и в съответствие с доказателствата е извода на съда,
че съкращаването на длъжността на ищцата е реално. Според приетите щатни
разписания е съкратена единствената щатна бройка в отдел „Развитие на
персонала“ към „Дирекция Управление на човешките ресурси“. (ДУЧР). Не е
създадена нова длъжност, която да включва трудовите функции на съкратената. Невръчването
на длъжностна характеристика не се отразява на законността на уволнението.
Излага доводи, че независимо от съкращаването на единствената щатна бройка,
работодателят е извършил подбор. Сочи, че ищцата не релевира пороци на подпора,
а съдът има задължение да се произнесе само по наведените от нея доводи срещу
законността на уволнението. Счита, че възраженията, че в подбора не са
участвали всички служители, изпълняващи идентични трудови функции и че
резултатите от подбора не са обективни, са преклудирани, понеже не се направени
своевременно в производството пред СРС. Формата на извършване на подбора е
въпрос на работодателска преценка, а в случая се установява, от показанията на
свидетелите, че той е извършен устно. При подбора са спазени изискванията на
чл. 329, ал. 1 КТ и законова регламентираните критерии. Оспорват се
възраженията, че не е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, понеже
този въпрос е от преценка на работодателя и не сочи на злоупотреба с права. Моли
да се потвърди решението. Не претендира разноски в производството, но прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното :
Районният съд
е сезиран и се е
произнесъл по обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно
за допустимостта на решението, а за валидността му - в оспорената част. По отношение на неговата законосъобразност съдът е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи
и без довод за спазване на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено
след подробно обсъждане на установената фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание
чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата, относими към
възраженията на страните в настоящото производство.
В
случая в производството не е било спорно и с определението по чл. 140 ГПК от
13.10.2020 г. са обявени за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е
изпълнявал длъжността „експерт“ в Отдел „Развитие на персонала“, Дирекция „Управление
на човешките ресурси“, с трудови функции по изготвяне и управление на трудовите
възнаграждения на служителите в банката, както и че трудовото правоотношение е
прекратено считано от 19.05.2020 г., съгласно заповед № 1045/18.05.2020 г. на
изпълнителните директори, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата, връчена на същата дата срещу подпис.
Прието
е за безспорно и обстоятелството, че ищцата няма наложени дисциплинарни
наказания, като през м. април 2020 г., при изпълнение на трудовите си
задължения, е запазила в електронна папка, достъпна за всички служители на
банката, електронен документ, съдържащ поверителна информация относно трудовите
възнаграждения на всички служители на банката и на членовете на УС и НС. Не е
спорно, че на служителя са изисквани обяснения, но не му е наложено наказание,
както и че А.А.- главен изпълнителен директор на ответната банка устно е
предложила трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено по
взаимно съгласие. Въззивният състав намира последното обстоятелство за
ирелевантно за спора.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В правилно приложение на процесуалния закон СРС е
приел, че изцяло в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, че има реално съкращаване
на заеманата от ищцата длъжност, че уволнението е извършено по
законоустановения ред и при спазване на императивните изисквания на закона. В
тежест на работодателя е да установи и законосъобразността при извършване на
подбор, по смисъла на чл. 329 КТ, но само в случаите, в които осъществяването
на подбор е задължително.
По доводите поддържани пред СРС и
във въззивната жалба - че структурните промени, довели до закриването на
длъжността заемана от ищцата, не са одобрени от НС на дружеството, въззивният
състав споделя изводите на СРС.
В допълнение следва да се посочи, че правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ действително възниква след решение на компетентния орган за
съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. В практеката се приема
последователно, че изпълнителният директор, комуто е
възложено да управлява търговското дружество, разполага с
компетентност да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото
управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството,
в т. ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той
разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на
търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от
колективния му орган. Структурната промяна съставлява откриване или закриване
на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на
дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на
заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителния
директор утвърждава щатното разписание. Тази му компетентност обаче не е
обвързана с решение на колективния орган - промени в щата изпълнителният
директор може да извърши и без решение за структурна промяна, а когато изрично
е упълномощен от Съвета на директорите (Управителния съвет) да
определя структурата на дружеството, то несъмнено в правомощията му влиза и
промяна на щатното разписание. В този смисъл и решение № 343 от 28.12.2012 г.
по гр. д. № 748/2011 г. на ІV г. о., решение № 8 от
02.03.2012 г. по гр. д. № 672/2011 г. на ІІІ г. о.
на ВКС, решение № 413 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 2362/2013
г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
В случая не е спорно и се установява, от препис-извлечение
от протокол № 5-4 от заседание на Управителния съвет на банката – работодател,
че на 12.05.2020 г. УС е взел решение за съкращаване на една щатна бройка от
щата на дирекция „Управление на човешките ресурси“, в отдел „Развитие на
персонала“, а именно длъжността „експерт“, както и за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Приетите
пред СРС щатни разписания безспорно са утвърдени от изпълнителните директори на
банката.
Следователно
решенията за промяната в щата на банката са взети от компетентния за това орган
и възраженията на ищцата са неоснователни.
Безспорно е в съдебната практика, че право на всеки работодател е да
определя щата си съобразно нуждите, които налага работата му и
по целесъобразност да предприема промени в него с цел оптимизиране на работата
и повишаване на ефективността си. Мотивите на работодателя за такава промяна не
подлежат на съдебен контрол.
Другият спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство е дали е
налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност. По този въпроси и в
допълнение към изложеното от СРС настоящият състав намира следното :
Понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки щатни длъжности
или с общо намаляване на работните места по щата, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции.
Последователно в практиката на съдилищата се приема, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ - „съкращаване
на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата
функция е реално. Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение № 275/04.06.2012 г. по гр.
д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г.,
ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО, решение №
189/24.07.2013 г. по гр. д. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г. по
гр. д. № 5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата
може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност
при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за
съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или дори при увеличаване общия брой на работниците. Реално е и съкращаването
на щата когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат
трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко
длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки.
Когато се преценява
реалността на съкращаването, идентичността на трудовите функции
се преценя с оглед естеството на възложената работа. Едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни
различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в
структурата на работодателя, от предмета на дейност и организацията
на предприятието.
Пред СРС са приети щатните разписания на ответника в
сила от 31.07.20219 г., от 15.05.2020 г., както и от 31.07.2020 г. - след прекратяване
на договора с ищцата. От тях се установява, че в структурата на банката има дирекция
„Управление на човешките ресурси“, в която има три отдела - „Човешки ресурси“, „Управление
на възнагражденията“ и „Развитие на персонала“, във всеки от които има по 1
щатна бройка за длъжността експерт. Ищцата е работила като „експерт“ в
последния отдел - „Развитие на персонала“, което е прието за безспорно, както
се посочи по - горе.
С извършените от работодателя структурни промени, считано от 15.05.2020 г.
е закрита единствената щатна бройка за длъжността „Експерт" в отдел „Развитие
на персонала“ на дирекция „Управление на човешките ресурси“.
При това въззивният съд
намира за изцяло неоснователно възражението на ищцата, че не става въпрос за
реално съкращаване на длъжността й. Обсъждайки представените пред него
доказателства в тяхната цялост, в това число длъжностните характеристики за
длъжността, СРС е достигнал до обоснован извод, че се установява да е
осъществено реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност
Както се посочи и по – горе в практиката на съдилищата се приема, съкращаването е реално и когато се премахва щатна бройка за определена
длъжност, без да отпаднат трудовите й функции, включително когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. В случая е безспорно, че
щатната бройка за длъжността „Експерт" в
отдел „Развитие на персонала“ на дирекция „Управление на човешките ресурси“ и
закрита. Изводът, че съкращаването е реално не се разколебава от
обстоятелството, че след уволнението на ищцата трудовите функции на изпълняваната длъжност са
поети от останалите двама експерти в дирекцията и от ръководителя на
дирекцията. Това обстоятелства се потвърждава от показанията на свидетеля Д.П.,
директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“. Показанията на
свидетеля по този въпрос, обсъдени от СРС, не се опровергават от останалите
писмени доказателства по спора.
В заключение въззивният
състав споделя изводите на СРС, че съкращаването на щата за длъжността е реално
извършено.
По въпроса относно
извършването на подбор при процесното съкращаване, съдът намира следното :
Съгласно
решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., ІV ГО и решение №
249/17.06.2015 г. по гр. д. № 294/2015 г., ІV ГО и др.,
извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата задължава
работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата
на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции в
рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. В същото време в
практиката се приема непротиворечиво, че работодателят
няма задължение да извършва подбор когато премахва всички щатни бройки за една длъжност и когато длъжността е
единствена. Задължение за подбор възниква само в хипотезите, в
който при съкращаване на щата или намаляване обема на работа
се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят
изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други
длъжности. (решение № 246/2011 г. по г. д.
№ 1152/2010 г. ІІІ г. о. ВКС решение № 118 от 03.06.2013
г. по гр. д. № 987/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.).
Обратно - в хипотезата,
в която се съкращават всички щатни бройки щатни или единствената
щатна бройка, подборът не е задължителен за работодателя и не
обосновава законността на прекратяването на договора.
Както
се посочи, в процесния случай е съкратена единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност, поради което работодателят не
е имал нормативно изискуемо задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Въпреки това, от свидетелските показания пред
СРС се установява, че работодателят е извършил подбор между служителите заемащи
длъжност експерт в трите отдела на Дирекция „Управление на човешките ресурси“, в това число и ищцата.
Според показанията на свидетелката, обсъдени от СРС подборът бил извършен
между тримата служители, назначени на длъжността „експерт" в процесната
дирекция, а именно: ищецът, С.Ч.и Г.Б.. Свидетелката е дало показания, че всички
членове на комисията по подбора са познавали лично и тримата участващи в подбора
служители и са били запознати с
професионалните им качества, доколкото банката била сравнително малка и всички
служители се познавали. След обсъждане и оценка на квалификацията и начина на
изпълнение на задълженията на тримата служители, комисията взела решение на
работа да останат С.Ч.и Г.Б., а ищецът да бъде уволнен. При това, дори да се
приеме, че ответникът е имал задължение да извърши подбор, по смисъла на чл.
329, ал. 1, КТ, такъв е извършен. Обстоятелството, че подборът не е обективиран
писмено, не влияе на неговата законност. Възраженията,
че в подбора не са участвали всички служители, изпълняващи идентични трудови
функции са преклудирани, понеже не се направени своевременно в производството
пред СРС.
По довода за злоупотреба с трудови права при
уволнението на ищцата, понеже, вместо на уволни дисциплинарно ищцата,
работодателят я е съкратил, настоящият
състав, в допълнение на изложеното от СРС, намира и следното :
Контролът на
съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно,
съобразно изискванията на закона - чл. 8, ал. 1 КТ, когато в процеса е въведено
твърдение (довод) за нарушения на тези изисквания от страна на ищеца. В чл. 8, ал. 2 КТ е въведена
презумция, че добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от
трудовото правоотношение, се предполага до установяване на
противното. Тежестта от доказване на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея - в случая от работника.
Презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ се приема за оборена когато по делото е
установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, заобиколяне на изискванията за
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. (така според решение № 192 от
04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Настоящата
инстанция както и СРС приема, че в
производството презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно упражнавяна на трудовите права от
страна на работодателя не е оборена, поради което не е налице
злоупотреба с работодателски права при прекратяване на договора с ищцата. Не се доказват твърденията на ищцата, че съкращаването
е използвано като законово допустимо средство за прекратяване на
правоотношението й или за заобикаляне изискванията за извършване на
подбор.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира
за изцяло съобразен с материалния и процесуален закон извода на СРС, че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ :
Уважаването на исковете е обусловено
от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. От изложеното до
момента и доколкото уволнението няма да бъде признато за незаконно, исковете за
възстановяване на служителката на предишната длъжност и заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа са неоснователни.
Доколкото изводите на
настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението е постановено при
правилно приложение на материалния и процесуален закона и следва да се
потвърди. Това се отнася и до частта, по присъдените в жест на ищцата разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които са съобразени с изхода от спора,
доказателствата за реално направени разноски от ответника.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора, право на разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има ответника. Той не претендира разноски в
производството, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20016683/19.01.2021 г., постановено по гр. д. № 30270/2020 г. на СРС, 126 с-в, включително в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, в
едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, при условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.