№ 21117
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110170487 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу И. Я. М., О. З. З. и И. З. З. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за следните суми:
За И. Я. М.: 272.24 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (02.05.2023г.) до
окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, общ. К.., ул. „З..“
№5, БЛ.., вх. А, ет. 3, АП.. с аб. № //, както и за сумата от 30.22 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
19.04.2023 г., сумата от 7.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 1.32 лв., която представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23279/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав;
За О. З. З.: 272.24 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (02.05.2023г.) до
окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, общ. К.., ул. „З..“
№5, БЛ.., вх. А, ет. 3, АП.. с аб. № //, както и за сумата от 30.22 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
19.04.2023 г., сумата от 7.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 1.32 лв., която представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23279/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав;
За И. З. З.: 272.24 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (02.05.2023г.) до
окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, общ. К.., ул. „З..“
№5, БЛ.., вх. А, ет. 3, АП.. с аб. № //, както и за сумата от 30.22 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
19.04.2023 г., сумата от 7.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 1.32 лв., която представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23279/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не
са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците О. З. З. и И. Я. М., с
които предявените искове се оспорват. Релевирани са възражения за изтекла погасителна
давност. И двамата ответници изтъкват, че не са живели в имота, по отношение на който са
начислени процесните суми, поради което и не дължат заплащане на разходи за ползването
на същия. Подчертават, че те не са собственици на топлоснабдения имот и посочват като
единствен собственик В П А. Предвид това сочат, че нямат качеството „битов клиент“ по
смисъла на т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ. Оспорват и наличието на валидно сключен договор
между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и начина на
формиране на претендираната от ищцовото дружество цена на доставената топлинна
енергия и компонентите включени в нея. Поддържат, че мораторната лихва е начислена не
върху стойността на реално потребената топлинна енергия, а върху прогнозни суми, поради
което и акцесорните претенции се явяват недължими. С оглед изложеното се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Направено е и искане производството по делото да
бъде прекратено, поради неотстраняване от ищеца на констатираните от съда нередовности
на исковата молба.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило и становище по исковата молба
от ответника И. З. З., с което предявените срещу него искове се оспорват като неоснователни
с твърдението, че същият не е собственик на процесния топлоснабден имот. Релевирано е
искане за прекратяване на производството поради неизпълнение от страна на ищеца на
дадените от съда указания за отстраняване на нередовност на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период
2
се равнява на претендирания размер.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да докаже, че е
погасила претендираните вземания чрез плащане.
За доказване на правото на възникването на облигационни отношения между
ищецът и ответниците ищецът е представил нотариален акт от 26.11.1969 г., с който М М Т и
Т М Т са придобили правото на собственост върху процесния апартамент. От приетите
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява, че тези две лица са брат и
сестра. Съгласно приложения на л. 72 по делото протокол от 16.04.1975 г. по гр.д. №
1379/1975 г. по описа на СРС, К.. район, е била одобрена спогодба между същите две лица в
производство по делба, съгласно която процесният апартамент е бил поставен в дял на М М
Т. От приложеното на л. 20 удостоверение за наследници се установява, че тя е починала на
14.05.2018 г. и е оставила за свой наследник неучастващо в исковото производство лице – В
П А. Видно от приложеното на л. 17 и сл. удостоверение, тримата ответници са наследници
на Т М Т, който по силата на одобрената спогодба в делбеното производство е прехвърлил
правото си на собственост върху процесния апартамент през 1975 г., поради което и тримата
ответници не са собственици на никаква идеална част от правото на собственост върху
същия. Ето защо, те не са клиенти на топлинна енергия за имота през процесния период,
поради което предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има всеки от ответниците. Всеки от тях е
представил отделен списък за разноски по чл. 80 ГПК, с който претендира сума в размер на
814 лв., формирана от три вземания, както следва: 400 лв. за проучване на дело с даване на
мнение; 400 лв. за процесуално представителство и 14 лв. за заверяване на преписи от
документи. С исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Към всеки от отговорите на исковата молба е приложен договор за правна
помощ, с който всеки от ответниците и адв. П. са уговорили възнаграждение в размер на 800
лв., платено изцяло и в брой. Съдът намира, че разумният и справедлив на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на всеки от ответниците е 400 лв.
по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от ДиректИ.
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от ДиректИ. 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
ДиректИ. 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
3
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния
представител бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела за заплащане на претендирана стойност на
топлинна енергия, тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.
Отделно от това макар и да са налице няколко претенции същите имат един общ
правопораждащ юридически факт, а именно договора за доставка на топлинна енергия. В
конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е
обусловена от обективното съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за
всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не
му се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове за един ответник.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Я..” № .. срещу И. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К..“ № .., О.
З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З..“ № 5, БЛ.. вх. А, ет. 3, АП.., и И. З. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „З..“ № 5, БЛ.. вх. А, ет. 3, АП.., установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за следните суми:
За И. Я. М., ЕГН **********: 272.24 лв., ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
(02.05.2023г.) до окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, общ.
К.., ул. „З..“ №5, БЛ.., вх. А, ет. 3, АП.. с аб. № //, както и за сумата от 30.22 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 19.04.2023 г., сумата от 7.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 1.32 лв., която представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23279/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав;
За О. З. З., ЕГН **********: 272.24 лв., ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
(02.05.2023г.) до окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, общ.
К.., ул. „З..“ №5, БЛ.., вх. А, ет. 3, АП.. с аб. № //, както и за сумата от 30.22 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
4
15.09.2021 г. – 19.04.2023 г., сумата от 7.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 1.32 лв., която представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23279/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав;
За И. З. З., ЕГН **********: 272.24 лв., ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
(02.05.2023г.) до окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, общ.
К.., ул. „З..“ №5, БЛ.., вх. А, ет. 3, АП.. с аб. № //, както и за сумата от 30.22 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 19.04.2023 г., сумата от 7.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 1.32 лв., която представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23279/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на И. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „К..“ № .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на О. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „З..“ № 5, БЛ.. вх. А, ет. 3, АП.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на И. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „З..“ № 5, БЛ.. вх. А, ет. 3, АП.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д..“ ООД (с предишно наименование „Б..” ООД).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5