Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Г”
въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесети декември двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 6058 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Е.“ АД срещу решение
от 05.02.2019г., постановено по гражданско дело № 8149 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 41 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от
дружеството – жалбоподател срещу З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 410
вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 17, т.1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на сумата 1196. 87 лв. –застрахователно
обезщетение по щета № ********** за повреди от „С.**“ ООД по стоки – два броя
автомобилни стъкла по международна товарителница № LMX-2079405/15.11.2016г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 74. 01 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2017г.
– 31.01.2018г. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец обжалва първоинстанционното решение
като неправилно, с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че процесното застрахователно събитие от 17.11.2016г. е настъпило в периода от
момента на приемане на стоката за превоз до момента на доставянето й, респ. при
разтоварването на стоката на мястото на доставяне. Сочи, че забележката в
международната товарителница – „нарушена опаковка за С.М., възможен достъп до
стоката“, ведно с вписаната от спедитора - превозвач забележка „нарушена
опаковка на 1 палет, прилагам ЧМР“, по арг. от чл. 30 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, налага извод, че
получателят е получил стоката с нарушена опаковка. Твърди, че тази констатация,
ведно с отразеното в протестно писмо /рекламация/ от 21.11.2016г., установява
настъпилото застрахователно събитие и вреди. Поддържа, че в случая се касае за
нарушаване опаковката на автостъкла /предни стъкла на автомобил/, поради което,
с оглед вида на товара, и най-лекото увреждане
води до невъзможност за възстановяването му и пълна негодност за
ползването му по предназначение. Отделно поддържа, че СРС е приел тези факти за
безспорни с доклада по делото, като не му е указано, че не сочи доказателства
за застрахователното събитие. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и
да постанови ново, с което да уважи предявените искове, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ответник не е депозирал писмен отговор
на жалбата. В хода на устните прения оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението, като му присъди разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното,
съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството
пред СРС е образувано по предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр.
чл. 17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът
- ищец ЗД „Е.“ АД претендира заплащане на сумата 1196. 87 лв. по щета № **********,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз - Карго“ за
вреди, настъпили на 17.11.2016г. в гр. София при разтоварването и
представляващи стойността на повредени /счупени/ два броя предни стъкла
/съответно на стойност 308. 46 евро и 303. 49 евро/, както и лихва за забава в
размер на сумата 71. 49 лв., дължима за периода от 01.07.2017г. до 05.02.2018г.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил всички предпоставки за уважаване на
иска, като изрично е заявил, че липсва представен констативен протокол от
авариен комисар и не е доказано настъпването на събитие, представляващо покрит
риск по застраховка „Отговорност на превозвача“. Оспорена е изрично
отговорността на превозвача „Л.“ ЕАД за повреда на товара.
За да отхвърли изцяло
предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано настъпването на повреда на
част от товара по време на превоз или при разтоварната дейност при пристигане на
местоназначението, тъй като в товарителницата /международна и вътрешна/ е
описана повреда на целостта на опаковката, но не и повреда на товара.
С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
придобива регресно право, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл. 411 КЗ. В случая възникване на претендираното суброгационно
право се обуславя от осъществяването на следните предпоставки: наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения застрахован на
превозвания товар и ищеца по застраховка „Товари по време на превоз - карго“; застрахователят
по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение на
увредения застрахован за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; настъпване
на застрахователното събитие – повреда на товар по време на действие на договор
за международен автомобилен превоз, сключен при условията на CMR и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на
превозвача“ между ответника и превозвача.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, приложима в случая, превозвачът
отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до доставянето й, като отговорността на превозвача
възниква при предвидините в Конвенцията предпоставки.
По делото е безспорно установено наличието на сключен договор за застраховка „Товари по
време на превоз – Карго“ по полица № 20700100006717/15.11.2016г. между ищеца и
„С.М.“ ЕООД, съгласно Общи условия, в сила от 01.03.2014г., на товар с тегло от
60 кг, с дестинация от Клагенфурт/Австрия до София /България.
Установено е също по делото, че „С.97“ ЕООД е извършил
превоз на товар с влекач , рег. № ******и ремарке рег. № ******от гр. Виена до
гр. София, като в представената международна товарителница № LMX-2079405/15.11.2016г. е направено отбелязване, че е нарушена
опаковката за „С.М.“ /застрахования собственик/ с възможен достъп до стоката.
В представената вътрешна товарителница №
2844/17.11.2016г. с получател „С.М.“ ЕООД е описан товар от осем броя палети с
тегло 779 кг, с отбелязване за нарушена опаковка на един палет.
Безспорно е установено по делото и наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка
„Отговорност на превозвача между
ответното дружество и превозвача „С.97“ ЕООД, валидна за периода 09.01.2016г.-
08.01.2017г. , както и плащане на сумата 1196. 87 лв. на „С.М.“ ЕООД по
заведена щета при ищеца № **********/2016г.
Застрахованият собственик на товара „С.М.“ ЕООД е
подал протестно писмо на 21.11.2016г. до „Л. С.“ ООД и до спедитора „Л. С.Б.“ ЕООД, в което се заявява, че при доставката
са установени частични повреди на товара по товарителница № LMX-2079405/15.11.2016г., състоящ се от общо 8 броя колети с
тегло 779/721 кг /Бруто /нето.
При така изложеното въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния, за липса на доказано по делото застрахователно събитие –
отговорност на превозвача за повреда на
товар по време на извършени международен автомобилен превоз при условията на CMR.
В представените международна и вътрешна товарителница
е налице констатация само за нарушена опаковка, но не и за конкретни повреди на
товар. Неоснователни са доводите в жалбата, че повредите са доказани, по арг.
от чл. 30, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/. В тази връзка СРС е изложил
мотиви, които са правилни и законосъобразни. Съобразно цитираната разпоредба,
когато получателят е получил стоката, без да е установил състоянието й
съвместно с превозвача или е направил възражения пред превозвача най-късно в
момента на доставянето, ако се касае за явни липси и повреди, или в срок от
седем дни, считано от доставянето, ако се касае до скрити липси и повреди, като
посочи общото естество на липсата или повредата, счита се, до доказване на
противното, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата. Тези
възражения трябва да са направени писмено, когато се касае до скрити липси или
повреди. Съгласно т. 2 от чл.
30, когато състоянието на стоката е установено съвместно от получателя и
превозвача, резултатът от тази констатация може да бъде оспорван само, ако се
касае за скрити липси или повреди и ако получателят е направил писмени
възражения пред превозвача в срок от седем дни, без да се броят празничните и
неделни дни, считано от деня на констатацията. В случая е безспорно, че получателят не е установил
състоянието на стоката съвместно с превозвача, като противно на твърденията в
жалбата, направените възражения в протестното писмо от 21.11.2016г. също не
обективират дори общо описание на естеството на повредата по смисъла на чл. 30
от Конвенцията. Едва в уведомлението за щета до ищеца – застраховател вх. №
12923/23.11.2016г. са описани счупени два броя стъкла. Такова описание обаче
липсва в подаденото протестно писмо от 21.11.2016г. до превозвача, извършил
първоналния превоз на стоката до гр. Виена и спедитора. При така изложеното,
съдът намира, че ищецът, в съответствие с носената от него доказателствена тежест по арг. от чл.
154, ал.1 ГПК, не е доказал пълно и
главно настъпването на застрахователно събитие, което да ангажира отговорността
на превозвача за повреда на товар, на основание чл. 17 от CMR.
Неоснователно е оплакването в жалбата за
извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада,
с оглед приетото в определението по чл. 146 ГПК, че ответникът не оспорва
изложените от ищеца факти и липсата на дадени изрични указания до ищеца за
представяне на доказателства за настъпване на застрахователното събитие. С
определението от 13.07.2018г., постановено по реда на чл. 146 ГПК, СРС изрично
е посочил, че настъпването на застрахователно събитие е оспорен от ответника
факт в срока по чл. 131 ГПК, като е указал на ищеца, че е негова
доказателствената тежест да го докаже. В определението са описани всички
твърдения в исковата молба и всички оспорени от ответника с отговора и факти,
като правилно е разпределена доказателствената тежест. Изречението „изложените
от ищеца факти не се оспорват от ответника“ вероятно е резултат на техническа
грешка, тъй като не е в смислова и логическа връзка с изложението преди него,
поради което не налага различен извод.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и недоказана
и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия – ответник
следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция
в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 05.02.2019г., постановено по гражданско дело № 8149 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 41 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******** да заплати на З. „Л.И.“ АД,
ЕИК********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.