Решение по дело №309/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 55
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Корнелия Колева
Дело: 20204000600309
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Велико Търново , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Румянка Ирманова Хинчева (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204000600309 по описа за 2020 година
С присъда № 36/ 08.10.2018 г. по НОХД № 152/2017 г. на Окръжен съд Русе
подсъдимият П. Б. И. е признат за невинен в това, че през периода от 15.09.2011 г. до
23.09.2011 г. на територията на гр. Русе, в качеството на длъжностно лице – полицай,
младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност” при сектор ,,Пътна полиция” към ОД на МВР Русе при
условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с други
длъжностни лица по време на полицейски проверки е поискал и приел дар, който не му
се следва, за да не извърши действия по служба – да не състави акт за административно
нарушение по ЗДвП, както следва:
На 15.09.2011 г. около 15.00 часа на изхода от гр. Русе в посока гр. Варна по
време на извършване на пътна полицейска проверка на С.Д. Д. е поискал и приел от
него дар, който не му се следва 100 румънски леи /45.52 лв./, за да не му състави акт за
установяване на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП;
На 23.09.2011 г. за времето от 12.30 до 14.00 часа на главен път Е 70 на изхода
на гр. Русе в посока гр. Варна в съучастие с Р. Р. Б. по време на извършване на
полицейска проверка на С.Д. Д. е поискал и приел от него дар, който не му се следва от
20 евро /39.12 лв./, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за
установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, по чл. 182
от ЗДвП и по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 вр. с чл. 301, ал. 1
вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
1
Подсъдимият Р. Р. Б. е признат за невинен в това, че на 23.09.2011 г. за
времето от 12.30 ч. до 14.00 ч. на главен път Е 70 на изхода на гр. Русе в посока гр.
Варна в качеството си на длъжностно лице – полицай, младши автоконтрольор в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Русе в съучастие като съизвършител с П. Б. И. по
време на извършване на полицейска пътна проверка на С.Д. Думиреску е поискал и
приел от него дар, който не му се следва от 20 евро /39.12 лв./, за да не извърши
действие по служба – да не състави акт за установяване на административно
нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, по чл. 182 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 4, т. 7 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение по чл. 302, т. 1 вр. с чл. 301, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Н. К. И. е признат за невинен в това, че на 23.09.2011 г. около
10.30 ч. на главен път Е 85 между седми и осми километър в посока гр. Русе към гр.
Бяла в качеството си на длъжностно лице – полицай, младши автоконтрольор в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор
,,Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе по време на извършване на пътна проверка на
С.Д. Д. е поискал и приел от него дар от 100 румънски леи /45.52 лв./, за да не извърши
действие по служба – да не състави акт за установяване на административно
нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК
е оправдан по обвинението по чл. 302, т. 1 вр. с чл. 301, ал. 1 от НК.
Подаден е въззивен протест от Окръжна прокуратура Русе против присъдата.
Наведено е оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Според
прокурора, събраните по делото доказателства са достатъчни и непротиворечиви, от
които се доказва виновното поведение на тримата подсъдими. Изложени са подробни
съображения. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения, като им се наложат съответни наказания.
Подадено е допълнение към протеста от Окръжна прокуратура Русе. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. В допълнителното
изложение се поддържа направеното искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения, като се предлага какъв да бъде размера на наказания, които следва да им
бъдат наложени. Направено и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3
т.2 пр.1 НПК.
С решение № 215 / 17.12.2019 г. по ВНОХД № 60/2019 г. на Апелативен съд
Велико Търново е потвърдена присъдата по НОХД № 152/2017 г. на Русенски окръжен
съд.
С решение № 77/14.09.2020 г. по н.д. № 102/2020 г. на Върховния касационен
съд е отменено решението по ВНОХД № 60/2019 г. на ВТАС и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
След връщането на делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано
настоящото второ по ред въззивно производство.
2
При новото разглеждане на делото представителят на Апелативна прокуратура
поддържа протеста, като излага съображения в негова подкрепа. Иска се съдът да
постанови осъдителна присъда по отношение на тримата подсъдими, като при
определяне размера на наказанията да се съобрази продължителността на
наказателното производство.
На следващо място прокурорът сочи, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като протоколът от проведеното съдебно заседание не е
подписан от председателя на съдебния състав. Ако въззивният съд счете този пропуск
за съществено процесуално нарушение, да произнесе съдебния си акт.
Адвокат Д.С., като упълномощен защитник на подсъдимия П.Б., заема
становище за неоснователност на протеста, като излага подробни съображения за
недоказаност на обвинението. Иска да се потвърди присъдата.
Адвокат Е.Т., като упълномощен защитник на подсъдимия Р.Б. излага
аргументирано становище за недоказаност на обвинението. Иска се протестът да бъде
оставен без уважение, като се потвърди присъдата.
Адвокат А.С., като упълномощен защитник на подсъдимия Н.И. заема
становище за неоснователност на протеста и излага подробни съображения за
недоказаност на обвинението. Иска се присъдата да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума подсъдимият П.Б. моли присъдата на Окръжен
съд – Русе да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума подсъдимият Р.Б. счита, че е невинен и моли
присъдата на Окръжен съд – Русе да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума подсъдимият Н.И. заема становище, че е
невинен и моли да се потвърди присъдата на Окръжния съд.
Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадения протест и
допълнението към него, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал.
1 НПК, намира за установено следното:
Протестът от Окръжна прокуратура е подаден в срока по чл.319 ал.1 НПК от
процесуалнолегитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 и ал.2 от НПК
и е процесуално допустим. Разгледан по същество си е основателен, но по различни от
изложените в него съображения.
При извършената проверка на присъдата в пределите, очертани в разпоредбата
на чл.314 от НПК, въззивният съд констатира, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. На
8.10.2018 г. е проведено открито съдебно заседание, в което са извършени редица
процесуални действия. Приобщени са по реда на чл.281 ал.1 т.3 НПК и по чл.281 ал.5
НПК дадените показания от свидетеля С.Д. в досъдебното производство, огласени са
събраните писмени доказателства и секретни материали, находящи се в досъдебното
производство, дадени са обяснения от подсъдимия Н. К. И. и по реда на чл.279 ал.1 т.4
НПК са прочетени обясненията на подсъдимия Р.Б.. В същото съдебно заседание е
приключено съдебното следствие, изслушани са съдебните прения в предвидения ред
3
по чл.291 ал.2 НПК и подсъдимите в правото им на последна дума. След изслушването
им, съдът се е оттеглил на съвещание, след което е обявена присъдата и са разяснени
реда и срока за обжалването й. Протоколът от проведеното съдебно заседание на
8.10.2018 г., находящ се на л. 253 – 271 от първоинстанционното производство, не е
подписан от председателя на съдебния състав.
Протоколът от съдебното заседание съставлява писмено доказателствено
средство, чрез което се удостоверяват както осъществените съдебни действия и реда на
извършването им, а така също и събирането на доказателствата. Първият следва да
бъде съставен при условията и реда, предвиден в закона. Съгласно чл.311 ал.2 НПК,
протоколът се подписва от председателя на съдебния състав и от съдебния секретар, за
да се счита за редовен. Подписът на председателя на съдебния състав е задължителен
реквизит от съдържанието му. Наличието на подпис само от съдебния секретар не е
достатъчен, за да е завършен протокола от съдебно заседание. Същият става годно
доказателствено средство едва след подписването му от председателя. Последният с
подписа си удостоверява истинността и верността на съдържанието на протокола.
Подписването му от председателя не е техническа дейност, а гаранция за контрол
върху фактическата и юридическата правилност на всички вписвания в него. Докато не
е положен подпис на председателя, не може да се приеме, че е изготвен и че има
протокол за съдебното заседание със силата и значението на окончателен такъв. В
случая в проведеното съдебно заседание са били извършени редица следствени и други
процесуални действия, като е приключено съдебното следствие, даден е ход на
съдебните прения и е била постановена присъдата, обект на въззивна проверка.
Липсата на подпис на председателя на съдебния състав не само дискредитира
валидността на извършените съдебни действия, които са отразени в протокола, но и
изключва въобще неговото валидно съществуване.

Според трайната практика на ВКС, неподписването на съдебния протокол от
председателя на съдебния състав е равносилно на липса на такъв, тъй като този
документ служи както на първостепенния съд, който решава делото, така също и на по-
горната инстанция, която въз основа на него проверява дали са спазени всички
процесуални правила, гарантиращи правата на страните в процеса. От друга страна
посредством съдебния протокол/и се проверява дали контролираният съдебен акт е
изграден върху събраните и проверени в съдебното заседание доказателствени
материали.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила се явява от категорията на
абсолютните съществени и може да бъде отстранено само чрез повторение на
съответните съдебни действия и адекватното им законосъобразно отразяване в
съответния протокол, който следва да носи подписа на председателя на съдебния
състав. Констатираното нарушение на предвидения в закона задължителен ред за
съставяне на съдебния протокол е съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.2 НПК, защото е равнозначно на липсата на протокол за
проведеното съдебно заседание, независимо от обстоятелството че нито една от
страните не е направила възражение в тази насока.
Ето защо неподписването на протокола от съдебно заседание от председателя на
състава представлява абсолютно основание за отмяна на постановената присъда от
4
първата инстанция, съгласно чл. 335 ал. 2 вр. с чл. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК.
Предвид характера на констатираното процесуално нарушение –абсолютно
основание за отмяна на присъда, възраженията, развити от обвинението и защитата на
подсъдимите следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348,
ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 36/ 08.10.2018 г. по НОХД № 152/2017 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД - РУСЕ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5