О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 11.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1279 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Е.Д.М. е предявил
срещу Е. М.Р. иск за осъждането й да му заплати сумата от 50 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения в
медийна публикация.
В изпълнение на дадени от
съда указания ищецът е депозирал молба, съдържаща вулгарни и обидни изрази по
отношение на ответника.
Съгласно чл. 3 от ГПК,
участващите в съдебните производства лица под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави.
В случая ищецът търси
отговорност от ответника за обида спрямо себе си, но използва език, недопустим
за употреба в гражданския процес.
За настоящия съдебен състав
противоречи на правилата на морала и добрите нрави оказване на съдебна защита и
съдействие на лице, което не зачита достойнството и добро име на останалите и
упражнява процесуалните си права в разрез с правилата на ГПК.
Допълнителен аргумент за
недопустимост на производството е трайната практика на европейския съд по
правата на човека, според която използването на недопустим, обиден или заплашителен
език, насочен към страните в производството или съда, е основание за
недопускане на жалбата до разглеждането й по същество – чл. 35, т. 3, б. „а“ от
КЗПЧОС (Rehak v Chech
Republic № 67208/01). В този смисъл е и практиката на българските съдилища.
Според решение № 8645/25.06.2010 г. по адм.д. № 6058/2010 г. по описа на ВАС,
5-членен състав търсенето на защита от държавни и общински органи и институции
е упражняване на конституционно право, визирано в чл. 56, изр. 1 от КРБ, но
злоупотребата с него е недопустима, когато е насочена към увреждане на честта,
достойнството и доброто име на друго лице – чл. 57, ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1,
изр. 2 от КРБ.
В своя уточнителна
молба Е.Д.М. е използвал недопустим език, обругавайки ответника, че се е
„снимал с изгорена коса“, че е „дърт бабушкер“; „ама
много е грозна тая“, „всеки екземпляр с шизофренни
изявления ще получи граждански иск за тия простотии, дето прави срещу мен“.
По така изложените
съображения съдът приема за недопустимо производството по делото, поради което
същото следва да бъде прекратено.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 1279/2018 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Определението може да се
обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: