Решение по дело №2306/2020 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50

гр.Бургас, 13.01.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 17 декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 2306 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Лукойл Нефтохим Бургас АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, п.к. 8104. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Мария Иванова.

Ответник по касация е Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас). Ответникът участва в производството чрез пълномощник - юрисконсулт А.К..

Жалбата е насочена срещу решение № 260187/21.09.2020г. по АНД № 710/2020г. на Районен съд Бургас. С последното е потвърдено наказателно постановление № 113/28.01.2020г. на Директора на РИОСВ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 120 000лв. за извършено нарушение по чл.164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда.

В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че на 06.12.2019г. била извършена проверка на основна площадка на Лукойл Нефтохим Бургас АД, при която било установено неизпълнение на Условие 9.4.2 от Комплексно разрешително № 6-Н2/2015г., актуализирано с Решение №6-Н2-И0-А1/2018г. на  Лукойл Нефтохим Бургас АД: При получени оплаквания за миризми притежателят на разрешителното да предприеме незабавни действия за идентифициране причините за появата им и мерки за предотвратяване/отстраняване на емисиите на интензивно миришещи вещества, генерирани от дейността на площадката. При извършената проверка, от проверяваното дружество били изискани документи и бил съставен констативен протокол от същата дата. Била установена липса на доказателства за изпълнение на изискванията на т.1.1.3 от таблица №3 на т.4.2.2 от Плана : измерване от ЕПАС в мястото от което е подаден сигнала. За получените при старши инженер/диспечер сигнали от к-с Възраждане, два от к-с Лазур, к-с Славейков и к-с Зорница, в периода от 20:40 ч. до 21:45 ч. за мирис на нефтопродукти и газ, ЕПАС извършил само едно обследване в 21:50 ч. по протежение на ул. Цар Калоян в к-с Възраждане. АНО посочил още, че по този начин не било изпълнено Условие 9.4.2 от Комплексното разрешително и за нарушение по чл.164, ал.1 от ЗООС, наложил имуществена санкция в размер на 120000лв.

В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка по НП за установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е подробно възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, поради което нарушението било доказано. Формирал е изводи за правилно определен размер на имуществената санкция.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които довели до ограничаване правото на защита на дружеството. Налице било несъответствие между фактическото описание на нарушението и цифровата му квалификация. Твърди се липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт. Излагат се твърдения за спазване изискванията на Комплексното разрешително и липса на нарушение на относимите правни норми. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответната страна оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. Същите в съществената си част са безспорни между страните. Спорните обстоятелства, изтъкнати в първоначалната жалба и касационната жалба на привлеченото към отговорност лице, не са част от състава на процесното административно нарушение. Посочването на такива обстоятелства от жалбоподателя, както и в самото наказателно постановление от АНО, доколкото не се отнася до факти, които съгласно закона са от значение за търсената отговорност, не ангажира съда с обсъждането им.

Установената от съда фактическа обстановка по постановлението е следната :

Лукойл Нефтохим Бургас АД е оператор по комплексно разрешително (КР) № 6-Н2/2015г. за експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗООС. КР е актуализирано с решение № 6-Н2-И0-А1/2018г. КР е действащо и към началото на м.декември 2019г., а копия от него и решението са приложени по делото.

На 05.12.2019г. за периода от 19.20 до 22.30 часа при дежурният на община Бургас са получени сигнали за замърсяване на въздуха, а именно за миризма на нефтопродукти, сред които един от ж.к.Възраждане, два сигнала от ж.к.Лазур и по един от ж.к.Славейков и ж.к.Зорница на гр.Бургас. Това е установено по делото чрез приложената обобщена справка на постъпили сигнали в община Бургас (л.78-79 от делото). От справката се установява и това, че сигналите са били препратени към дежурния в Лукойл незабавно.

От събраните по делото доказателства съдът е установил, че в периода непосредствено след получените при Нефтохим Бургас АД сигнали е било извършено измерване от ЕПАС в ж.к.Възраждане. Липсват доказателства такова измерване да е било извършено в ж.к.Лазур, ж.к.Славейков и ж.к.Зорница на гр.Бургас.

Именно липсата на такива измервания, извършени от касатора, е възприето от АНО, а в последствие и от първоинстанционния съд като неизпълнение на задължението по чл.123в т.2 от ЗООС за изпълнение на условията по издаденото КР.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.164 ал.1 от ЗООС за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

Съгласно чл.123в т.2 от ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Това означава, че неизпълнението на условията на КР представлява нарушение по посочената като приложима норма на чл.164 ал.1 от ЗООС. Затова следва да се формират правни изводи дали посочената в НП липса на измерване представлява неизпълнение на задължение на касатора, произтичащо от издаденото му КР.

Съгласно условие 9.4.2. от КР при получени оплаквания за миризми (каквито са налични по делото), притежателят на КР е задължен да предприеме незабавни действия за идентифициране на причините за появата им и мерки за предотвратяване/отстраняване на емисиите на интензивно миришещи вещества, генерирани от дейностите на площадката. В този текст на КР не са посочени какви са дължимите незабавни действия. В условие 9.5.3. обаче е предвидено, че притежателят на КР е задължен да експлоатира система за предизвестяване на неблагоприятните метеорологични условия и временно ограничаване на производствения капацитет на инсталациите с цел осигуряване спазването на нормите за качество на атмосферния въздух, която система следва да се съгласува с РИОСВ Бургас. Именно тази съгласувана с контролния орган система следва да съдържа дължимите конкретни действия по условие 9.4.2. от КР.

Установена е и въведената от касатора система по условие 9.5.3. от КР – План за оперативни действия в Лукойл Нефтохим Бургас АД при неблагоприятни метеорологични условия, съпроводени с отклонения от качеството на атмосферния въздух и/или генериране на неприятни миризми, в сила от 07.08.2018г.

Съгласно т.4.2.2., таблица № 3, т.1.1., предл последно (трето), при наличие на рискови фактори, но без регистрирани замърсявания от автоматизираните измервателни системи, и без постъпили сигнали за разпространение на неприятни миризми, се планира и организира мониторинг за установяване на нивото на емисии от сяроводород и въглеводороди по условния фронт на разпространение на замърсяванията от оградата на площадката по посока на вятъра – най-близко населено място. Изрично е посочено, че при наличие на подадени сигнали в точките на измерване се включва мястото, от което е подаден сигнала.

Предвид така уредените задължения на Лукойл Нефтохим Бургас АД правилно първоинстанционният съд е приел, че по повод подадените сигнали, за оператора е възникнало задължение да извърши измерване в районите на ж.к.Лазур, ж.к.Славейков и ж.к.Зорница на гр.Бургас. Неизпълнението на предвидените в Плана действия представлява неизпълнение на условие 9.4.2. по издаденото комплексно разрешително, съответно административно нарушение по чл.164 ал.1 вр. с чл.123в т.2 от ЗООС.

Размера на имуществената санкция, която следва да е от 10 000 до 500 000 лв., е правилно определен на 120 000лв. Този размер е значително под средния. Същевременно липсват предпоставки за определяне размера към минимума, предвид обстоятелството, че игнорираните от оператора сигнали обхващат значителна част от площта на гр.Бургас – три жилищни комплекса.

С оглед горното настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на касатора, че обжалваното съдебно решение не е мотивирано. В мотивите на първоинстанционния съд са обсъдени всички обстоятелства, които от гледна точка на предмета на делото са значими. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в касационната жалба.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

При този резултат и предвид навременно направеното искане, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено съобразно чл.63 ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260187/21.09.2020г. по АНД № 710/2020г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Лукойл Нефтохим Бургас АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, п.к. 8104, да заплати на РИОСВ Бургас 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

       ЧЛЕНОВЕ :