№ 5994
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110211747 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Н., ЕГН **********, чрез. адв.С. – САК,
срещу наказателно постановление № 23-4332-011595/19.06.2023 г., издадено
от Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 13.07.2022 г.
около 21:10 часа, в гр. София, по бул. "Сливница" с посока на движение от
бул."Княгиня Мария Луиза" към бул. "Христо Ботев" управлявал товарен
автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на „ХХХХХ“ ЕАД,
като до № 211 се движи със скорост от 103 км/ч при ограничение от 50 км/ч
за населено място, като скоростта за движение е установена със система за
видеоконтрол "CORDON M2" № 1192.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа, че процесният АУАН е съставен след
изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, въпреки че ОПП-СДВР
1
разполага служебно с информация относно собствеността върху всяко едно
МПС и в този смисъл нарушителят е бил известен още при изготвяне на
снимковия материал във връзка с нарушението, след което актосъставителят е
разполагал с три месеца да призове евентуалния нарушител и да го привлече
към административнонаказателна отговорност, което в случая не е сторено
без наличието на данни за основателни причини за това. На следващо място
се сочи, че описанието на нарушението е изключително лаконично, тъй като в
наказателното постановление са отразени ограничението на скоростта,
отчетената скорост и наказуемата скорост, след приспадане на толеранс от 3
процента в полза на водача, но конкретните стойности на превишението не са
посочени, което се счита от съществено значение за наказуемостта на
вмененото нарушение. Излагат се доводи, че в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се
съдържа таблица с категориите МПС и съответстващото на категорията
ограничение на скоростта в населено място, следователно за да е налице
пълно, ясно и точно описание на нарушението, в наказателното
постановление е следвало да се съдържа информация относно категорията на
процесното МПС, каквато информация в конкретния случай не е налице.
По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с
който атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В депозирана по делото молба от адв. С., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, жалбата
се поддържа по изложените в същата съображения и се моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
2
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 13.07.2022 г. в ОПП-СДВР като собственик на товарен автомобил
марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ бил регистриран „ХХХХХ“ ЕАД, с ЕИК
ХХХХ, а като ползвател на същия товарен автомобил бил регистриран А. А.
Н., ЕГН **********.
На 13.07.2022 г., около 21:10 часа, в гр. София по бул. "Сливница" с
посока на движение от бул."Княгиня Мария Луиза" към бул. "Христо Ботев",
А. А. Н. управлявал горепосочения товарен автомобил марка "ХХХХХ" с рег.
№ ХХХХ, като до № 211 се движил със скорост от 103 км/ч при максимално
разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението
било установено и заснето чрез техническо средство "CORDON M2" №
MD1192, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на
МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на
одобрението до 13.06.2027 г.
Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка № 05-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща
периодична проверка на 15.03.2022 г. със срок на валидност на проверката до
15.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението – 13.07.2022 г., е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните
стандарти.
На 06.06.2023 г. в ОПП-СДВР се явил А. А. Н., който писмено
декларирал, че на 13.07.2022 г. около 21:10 часа т. а. марка "ХХХХХ" с рег. №
ХХХХ се е управлявал лично от него.
Въз основа на събраните доказателства, св. М. П. П. съставил АУАН бл.
№ 129175/06.06.2023 г. срещу А. А. Н. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-011595/19.06.2023 г., с което за описаното в
съставения АУАН административно нарушение на А. А. Н. са наложени
3
административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на А. А. Н. на 31.07.2023 г., който в
законоустановения 14-дневен срок (на 14.08.2023 г.) подал жалба срещу
връченото му наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. М. П. П.; справка АИС-КАТ по отношение
собствеността на процесния автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с
приложения към нея; протокол за използване на АТСС от 13.07.2022 г.,
Протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване, декларация по чл. 188 ЗДвП, ежедневна форма
на отчет, възражение, справка картон на водача, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за
встъпване в длъжност, Заповед № 513з-5069/21.07.2015 г. на директора на
СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел М. П. П., от които се установява, че последният е съставил
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнена декларация по чл.
188 ЗДвП от А. А. Н..
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
4
за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение – 13.07.2022 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното
производство снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От същото се установява какво е било ограничението на скоростта
на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 107 км/ч,
при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително, в
наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС 103
км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 107 км/ч. От
приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от БИМ –
Протокол за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 107 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост
от 107 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление е отразено, че действителната скорост на управление е била
103 км/ч, което е с 53 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 50 км/ч. Следва да бъде посочено, че при приспадане на
допустимата грешка както в АУАН, така и в процесното наказателно
постановление, измерената скорост на заснетия автомобил е била намалена
вместо с 3 км/ч с 4 км/ч, което обстоятелство обаче е изцяло в полза на
нарушителя и не накърнява правата му.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
5
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т.
2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи св. П., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" в
ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6
от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед и акт за встъпване в длъжност, от който е видно, че Д.Д. е
заемала длъжността началник сектор "Административно обслужване" в ОПП-
СДВР, считано от 29.10.2019 г. С оглед на това съдът намира, че АУАН и НП
са издадени от некомпетентни за това органи.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по
неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като
доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни
и не могат да бъдат споделени. С факта на издаване на процесното
наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз
основа на която се определят видът и размерът на наложената санкция. Т.е.,
изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл,
правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед
6
възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно обвинение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивникът А. А. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 13.07.2022 г., около 21:10 часа, в
гр. София по бул. "Сливница" с посока на движение от бул."Княгиня Мария
Луиза" към бул. "Христо Ботев" А. А. Н. е управлявал товарен автомобил
марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на „ХХХХХ“ ЕАД, като до №
211 се е движил със скорост от 103 км/ч при ограничение от 50 км/ч за
населено място. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, доколкото не е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда
различно ограничение на скоростта от посоченото в ал. 1 на същата норма.
Нарушението е извършено от А. А. Н. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на А. А. Н. за така извършеното административно нарушение
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата, за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с над 50 км/ч се налага "глоба" в размер на 700 лв. и три
месеца "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, "глоба"-та се увеличава с 50
лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на заснетия
автомобил е 103 км/ч, на жалбоподателя следва да се наложи "глоба" в размер
на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца,
каквото наказание му е наложено и от наказващия орган с атакуваното НП.
В случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
7
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП, свързани със смърт,
увреждане на здравето и имуществото на останалите участници в движението
по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, като в този смисъл следва да се съобрази и императивната разпоредба
на чл. 189з ЗДвП.
Независимо от изложеното обаче, съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая
е безспорно установено, че автомобилът, с който е осъществено нарушението
е собственост на юридическо лице - "ХХХХХ" ЕАД и е предоставен за
ползване на физическото лице А. А. Н., като тези обстоятелства се
установяват от събраните по делото доказателствени материали. Разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, актуална към датата на съставяне на АУАН и издаване
на оспореното наказателно постановление, не предвижда възможност за
ползвателя на превозното средство да заяви данни за лице, различно от него,
което е управлявало МПС във времето и на мястото, на което е установено
съответното нарушение. Такава възможност, по смисъла на посочената норма,
е предвидена единствено за юридическото лице, собственик на превозното
средство.
В разглеждания случай нарушението е установено на 13.07.2022 г., с
техническо средство, а в централната база на АИС КАТ е фигурирала
информация за ползвателя на съответното МПС, доколкото предоставянето
му за ползване е вписано в свидетелството за регистрация на автомобила.
8
Въпреки тези обстоятелства и в нарушение на чл. 188, ал. 2 ЗДвП,
приблизително 11 месеца след установяване на нарушението, А. А. Н. е
призован да се яви в ОПП – СДВР и е попълнил декларация, в качеството му
на водач на процесното МПС. В тази връзка следва да се има предвид, че
уведомяването на ползвателя и последващото подаване на декларация е не
само ненужно, но и незаконосъобразно, предвид обстоятелството, че данните
за ползвателя на автомобила са били служебно известни на актосъставителя.
Горните факти, установени по безспорен начин по делото, обуславят
извода, че в разглеждания случай не е спазен 3 – месечният срок по чл. 34, ал.
1 ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е съставен АУАН в тримесечен срок от
откриване на нарушителя. Срокът започва да тече от деня, в който органът,
който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Процесното
нарушение е установено с мобилна заснемаща система, като видно от
приложения протокол за използване на техническото средство "CORDON
M2" № 1192, същият е приет на 13.07.2022 г. от служител на ОПП – СДВР,
който е отразил, че е свалил видеозаписи, направени с техническото средство
на посочената дата. Следователно, към 13.07.2022 г. в ОПП – СДВР е била
налице информация относно процесното нарушение, а контролните органи са
имали обективна възможност да установят неговия извършител още към
посочената дата или в срока за съставяне на АУАН. Същевременно, по делото
не са ангажирани доказателства, сочещи на причините, поради които
ползвателят на процесното МПС е следвало да бъде призован, за да декларира
данни и то приблизително 11 месеца след установяване на нарушението,
които не са били необходими за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Поради това следва да се
приеме, че срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН по отношение на процесното
нарушение е започнал да тече от 13.07.2022 г. и е изтекъл на 13.10.2022 г.
Следователно, АУАН от 06.06.2023 г. е съставен извън 3-месечния давностен
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, което обуславя незаконосъобразност на НП,
респективно и последното следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството право на разноски има въззивникът, но
доколкото от същия такива не се претендират, то и съдът не дължи
произнасяне в този аспект.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-011595/19.06.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя А.
А. Н., ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10