Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 25.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 5734 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 51709/26.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 64912/2018 г. по описа на СРС, 77-ми състав са отхвърлени предявените от „К.И.”ООД, ЕИК ******* против М.Б.К., ЕГН ********** положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 082.03лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
61920/25.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2017г. до плащането,
договорна лихва в размер на 324.00 лв. за периода
25.10.2016г.-17.07.2017г., лихва за забава в размер на 49.73 лв. за периода 25.12.2016г.-17.07.2017г. и такса
„Гарант“ в размер на 791.96 лв. за периода 25.10.2016г.-17.07.2017г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 49235/2017г. по описа на СРС, 77 с-в.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „К.И.”ООД с изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според ищеца, неправилно съдът е приел, че в производството не е установено сключването на договора
за кредит, излагайки мотиви, че от
страна на ищеца не са ангажирани доказателства за постигнато съгласие за
сключване на договора, както и че именно ответника е автор на подадената заявка
по см. на чл.4 от ЗЕДЕУУ. За да достигне до тези изводи, съдът неправилно е
тълкувал разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от
ЗЕДЕУУ /предишно наименование ЗЕДЕУУ/ отнасящи се за валидността на електронното
изявление на ответника за сключване на договора. Според цитираната практика на
ВКС /Решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д.№ 868/2012 г./, всяко електронно изявление,
записано на оптичен, магнитен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено е електронен документ по
смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация съгласно чл. 2 от ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, чл. 13 от ЗЕДЕУУ, чл. 3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Според жалбоподателя, в случая в приетата заявка се
съдържа информация, която е
логически свързана само с ответника, а ищецът не разполагал с
възможност да я получи, ако същата не се предостави от последния. Така с попълване на личните
си данни в заявката ответникът бил подписал същата. Евентуално, в случай на злоупотреба с данни на
ответника би се стигнало до сигнализиране от него за
същото, което в случая не е установено. Посочва, че ЗЕДЕП придавал значение
на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис, като допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. За
обикновен електронен подпис, според
въззивника, се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързва с издателя й, какъвто е и настоящия случай. При наличие на сочените
предпоставки бил създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се
касае за частен документ- ползва се с такава сила за авторството на изявлението
/чл.180 ГПК/. Възпроизвеждането му на хартиен носител не променя извода, защото съгласно чл. 184, ал.1, изр.1 от ГПК електронния
документ се представя на хартиен носител като препис и ако насрещната страна не поиска представянето му в електронен вид,
то преписът е достатъчен. В случая е
налице изпълнение на сочените предпоставки и е налице сключване на договора за
кредит, чрез въвеждане на лични данни от страна на ответника в системата на
ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му
договор, чрез предоставен електронен адрес и телефонен номер, което съответно е
равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с
електронен подпис по см. на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Поддържа, че чрез представената в производството разписка № 07000499169385/25.10.2016 г. на Изипей АД с положен подпис от ответника се
установява получаване на сумата /1200.00 лв./ от последния по сключения договор.
Заявява, че в качеството си на кредитор предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност за което притежава лиценз от БНБ. Излага правни и фактически доводи, че
финансовата
услуга е предоставена от разстояние и договорът за
кредит бил сключен, като заемателят получил и усвоил сумата. За възникналите облигационни отношения били
приложими ОУ на ищеца, за което ответника бил уведомен /при получаване на пълна
преддоговорна информация/, като същите са били на негово разположение на
посочения интернет сайт, където са публикувани заедно с пълна информация за
дължимите лихви, такси и евентуални законни последици при закъснение в
погашенията и събиране на сумите по съдебен ред.
Поддържа, че сключения договор е действителен и не
противоречи на разпоредбите на ЗПК. Формираните от съда изводи, че същия е
нищожен на основание чл.22 ЗПК са неправилни, тъй като не е налице нарушение на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.10. и т.20 ЗПК. Напротив, чрез
представената в производството информация се установява спазването на сочените
изисквания. И при формиране на такива изводи обаче съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.23 ЗПК, като заемополучателят бъде осъден да върне чистата
стойност на кредита, който му е предоставен, което в случая не е сторено. Отправя
искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемият М.Б.К. е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез
назначения му особен представител, в който е изразил становище за
неоснователност на същата. Отправил е искане за потвърждаване на постановеното
от СРС решение, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с предявени от „К.И.”ООД против М.Б.К. установителни искове по чл.422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуването на
парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК основани на
сключен договор за потребителски кредит при условията на финансова
услуга от разстояние - Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016 г.
За обосноваване на претенциите са изложени правни и
фактически доводи, че ответникът е кандидатствал
за кредит чрез интернет - сайт на ищеца, предоставил личните си данни
като попълнил заявка при условията на финансова услуга от разстояние, по тази
заявка служител на ищеца се свързал с ответника по телефона, ответникът
потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието да получи кредит от 1200.00
лв., по
ел.поща му били изпратени електронен формат на договора и с избиране на
изплатения му линк ответникът потвърдил сключването на договора за
потребителски кредит "Екстра" и желание сумата да му се
плати чрез "Изипей" АД.
Твърди, че след обработване
на данните, кредитът бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016 г. заемната
сума от 1 200 лв. била платена на ответника в брой на каса на "Изипей" АД, срещу представена лична
карта.
Твърди се, че съгласно
формата за кандидатстване, ответникът е имал възможност да избере
опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението или да
бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят имал сключен
договор. Сочи, че с оглед формата за кандидатстване, ответникът е избрал опция
да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, с което на основание т. 4 от
договора, сключен между страните, се е задължил към ежемесечната й вноска по
кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Сочи, че има сключен Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014 г. с
Б.К. ООД, съгласно който последното дружество в
качеството му на дружество – гарант се е задължило да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредита и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството –
гарант сумата, представляваща таксата „гарант“ от кредитополучателя. Сочи, че
съгласно чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството – гарант се задължава да
изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне
на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил
усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми,
включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната
изискуемост.
Ищецът поддържа, че е
предоставил на ответника преддоговорна
информация, като последният се е запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него е-mail
адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити“. Сочи, че съгласно условията на сключения Договор, е поел задължение
да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставеният кредит с договорна
лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението – 2 439.96 лева е
платимо, ведно с главницата на 10 равни месечни вноски, всяка с падеж 25 – то
число на месеца, за периода 25.11.2016г.-25.08.2017г. Ищецът твърди, че
ответникът е платил първата вноска с падеж 25.11.2016г. Поддържа, че към
17.07.2017 г., кредитополучателят не бил
платил вноските с падежи от 25.12.2016г. до 25.06.2017г., като на основание т.
6 от договора, ищецът направил кредита изцяло предсрочно изискуем, за което
уведомил ответника с електронно съобщение на електронната поща на ответника от
29.06.2017г. Сочи, че съгласно т.12.1 от Общите условия, приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит, всички уведомления и
изявления от страните трябва да бъдат направени в писмено форма и ще се считат
получени, ако по факс, и-мейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени
при сключването на договора.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете по основание и размер в срока за отговор. Посочил е, че не дължи сумите,
тъй като не е дал съгласие за сключване на договора за кредит, оспорил е
получаване, потвърждаване и даване на съгласие по договора, който е представен.
Заявява, че не е дал съгласие за условията по договора, не е поискал банкова
гаранция и не дължи такса и за тази услуга. Оспорва да е подал заявка за
сключване на договора, запознаване с ОУ и получаване на уведомление от 29.06.2017
г. Сочи, че записаните лични данни на ответника в заявката не обосновавали такъв
извод.
Установява се, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение от
24.07.2017г. по ч.гр.д. № 49235/2017г. на СРС, 77 с-в за сумата от 1 082.03лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 20.07.2017г. до плащането, договорна лихва
в размер на 324 лв. за периода 25.10.2016г.-17.07.2017г., лихва за забава в
размер на 49.73 лв. за периода
25.12.2016г.-17.07.2017г. и такса „Гарант“ в размер на 791.96 лв. за периода
25.10.2016г.-17.07.2017г.
Длъжникът не е открит на
известните адреси, нито е отрит работодател, чрез който да бъде връчена
заповедта за изпълнение, поради което с Разпореждане №482580/05.09.2018г. на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията
си. Разпореждането е получено от заявителя на 10.09.2018г., а искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен на 05.10.2018г., т.е. в
законоустановения срок.
По делото е приета
неподписана саморъчно Заявка № 61920 от
25.10.2016 г., съгласно която на 25.10.2016 г. в интернет-сайт на ищеца е подадена заявка от ответника с
посочени три имена, ЕГН, посочени са № на лична карта, адрес, лице
за контакт и телефон, адрес на ел. поща *********. В заявката е посочена информация за
кредита - искана сума от 1200 лв., сума за връщане от 2439.96 лв. на 25.08.2017 г., с гаранция, както
и че заявката е одобрена на 25.10.2016 г., че сума ще се
плати чрез Изипей" АД.
Приет е документ озаглавен
договор за потребителски кредит "Екстра" № 61920/25.10.2016 г. без положени саморъчни подписи за страните,
сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на кредитни услуги от
разстояние, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на
ответника кредит от 1200.00 лв. платими в брой на каса
на „Изипей" АД, която сума следва да се
върне за десет месеца на равни месечни
вноски, като ида се плати възнаградителна лихва от 36% годишно, който за 10 месеца е 360.00
лв.,
отделно и таса Гарант – девет вноски по
88 лв. и десета вноска – 87.96 лв. или общо – 879.96
лв. В договора е посочено, че са
приложими
Специалните условия на договора за кредит, както и Общите условия,
с които кредитополучателят декларира, че е получил и се съгласява с тях.
По делото са приети Общи
условия, съгласно чл. 4, от които кандидатът чрез
обявяване на сайта информация избира вида, сумата, периода на кредита,
информира се за размер на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава
заявка за избрания вид услуга, въвежда личните си данни в заявката. Съгласно
чл. 4.4. от ОУ с маркиране на полето "Съгласен съм с ОУ" и натискане
на бутона "потвърди" кандидатът се съгласява с ОУ. Съгласно чл. 4.8.
от ОУ потвърждаването на заявката става чрез активиране на линк, изпратен на
посочения от него ел.адрес и това е условие тази заявка да бъде разгледана. След потвърждаването на заявката
на кандидата съгласно чл. 4.10. на него му се изпраща линк към договора -
"Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити" и кандидат следва да потвърди същия, това
потвърждаване означава, че има сключен договор.
Приет е договор от 25.10.2014
г. за предоставяне на гаранция, съгласно който ищецът и „Б.К." ООД са се съгласили „Б.К." ООД да гарантира вземанията на
ищеца по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция се избере от
потребителите срещу възнаграждение в размер на "таксата Гарант",
договорена по всеки отделен договор за потребителски кредит.
По делото е приета
неоспорена от страните разписка № 07000499169385/25.10.2016 г. на Изипей АД, която не носи подпис, положен за
ответника, съгласно която на 25.10.2016 г. ответникът е
получил сумата от 1200.00 лв. в брой от Изипей"
АД като плащане от "К.И." АД по договор № 61920/25.10.2016 г.
Чрез представената в производството ССчЕ се
установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно и чрез отразената
информация по сключения с ответника договор за кредит са дължими суми, както
следва: 1 082.03лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016г., договорна лихва в размер на
324 лв. за периода 25.10.2016г.-17.07.2017г., лихва за забава в размер на 49.73
лв. за периода 25.12.2016г.-17.07.2017г.
и такса „Гарант“ в размер на 791.96 лв. за периода 25.10.2016г.-17.07.2017г. Експертът е посочил, че по отразените в
счетоводството на ищеца данни сумата по кредита 1200 лв. е била предоставена на
ответника на 25.10.2016 г. на каса на
Изипей.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението
в обжалваната част:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за
потребтелския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.
9 и сл. от Закона за
потребитеския кредит (ЗПК) "договорът за потребителски кредит" е
писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
"потребителят" и "кредиторът", като "потребител"
е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална
или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Формата за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена
ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за
потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) -
арг по чл. 5, ал. 9 и, ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга
по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР " средство за комуникация
от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне
на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор
за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави
на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото
не е установено страните да са сключили действителен договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние. Изискванията за сключване на
такъв договор са посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК. Твърденията на ищеца, че договор е сключен от
разстояние по смисъла на ЗПФУР, не водят до извод, че за ищеца е отпаднало задължение
за предоставяне на ответника на преддоговорната информация по стандартния
европейски формуляр съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и за
информацията по чл. 10 и чл. 11 от договора. При оспорване на автентичност на
договора в тежест на кредитодателя е да установи същата в хипотеза, в която се
твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП. По делото не е установено ищецът да е предоставил на
ответника необходимата преддоговорна информация, нито че е получил неговото
съгласие за сключване на договора. Твърденията на ищеца за разменени по
електронна поща с ответника документи не са установени по делото. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на
договора. За доказване на електронни изявления, каквито са твърденията на ищеца
по делото се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (
ЗЕДЕП ), като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Електронното изявление
съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ. Електронното изявление се счита
за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, съгласно който в редакцията му към
сключване на процесния договор, за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но и допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и, ал. 4 ЗЕДЕП. При установяване на тези
предпоставки, следва да се обоснове извод, че е създаден и подписан електронен
документ. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (В
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г.,
IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК ).
В конкретния случай по
делото не е установено страните да се съгласили да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен, поради което и не може да се приеме,
че клиентът-кредитополучател е изявил своята воля за сключването на договора и
е приел Общите условия. Представени са само договор и заявка на хартиен
носител, които не носят подписа на нито една от страните. По делото не са
представени изявления на ответника, че е запознат с условията по договора, с
Общите условия и че ги приема, не са представени доказателства за потвърждение
на договор и на Общите условия, а
доказателствената тежест за същото е на ищеца. Знанието на ищеца за лични данни
на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са
постигнали съгласие за договора. Следва да се посочи, че потвърждението на
заявката чрез активиране на линк от сайта на ищеца съгласно чл. 4.8 от ОУ не е
сключване на договора. Такова съгласие от ответника съгласно чл. 4.10 от ОУ е
потвърждение на изпратения му договор - Стандартен формуляр за предоставяне на
информация по потребителски кредити". Доказателства за такова
потвърждаване от ответника по делото не са ангажирани и съдът приема, че не е
установено да е направено.
Следва да се посочи, че
разписката за получена сума не е от естество да обоснове извод за валидно
сключено правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи
белези посочени от ищеца. Получаването на сумата от ответника предоставена му
от ищеца не е достатъчно, за да възникне между страните договор за
потребителски кредит. Последният за разлика от договора за заем е формален
с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие
за съществени белези на правоотношението. Тези обстоятелства не са установени
по делото, поради което и правилно районният съд е приел, че валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние с
белези, посочени от ищеца по делото не е установено да е възникнало между
страните.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да се
потвърди.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото в полза на въззивника
не се следват разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51709/26.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 64912/2018 г. по описа на СРС, 77-ми състав.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.