Решение по дело №10130/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 08.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10130 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №І-46-94 от 08.09.2014год., постановено по гр.дело №48822/2013г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, жалбоподателят-ответник ЗАД„ОЗК- З.”АД ЕИК******* е осъден да заплати на „Б.В.И.Г.”АД ЕИК *******, на основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.), сумата 661,60 лв.- неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета №470109101010589, мораторна лихва в размер на сумата от 1,84 лв. за периода от 16.11.2013г. до завеждане на исковата молба на 25.11.2013г., както и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 25.11.2013 г. до окончателното изплащане, като искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 202,44 лв., а ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 298,55 лв.  

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„ОЗК- З.”АД. Жалбоподателят поддържа, че не е установено настъпването на застрахователно събитие, както и наличието на покрит риск по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Оспорва и размера на присъденото обезщетение. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.  Претендира разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Съгласно чл.213, ал.1 КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В случая от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитания в производството пред въззивната инстанция по делегация свидетел Красимир Лаков- водач на автобуса, на който са нанесени процесните имуществени вреди, се установява безспорно настъпването на процесното ПТП, произтеклите от него имуществени вреди и заплащането на обезщетение от страна на ищеца. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя- ответник относно липсата на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца в качеството на застраховател и собственика на увредения автомобил в качеството на застрахован по съображенията изложени и в обжалваното решение, както и поради извършеното от ответника частично плащане което в случая следва да се разглежда и като извънсъдебно признание на основателността на предявения иск. Размерът на обезщетението е определен съгласно неоспореното от страните заключение на изслушаната СТЕ.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за разпит на свидетел и адвокатско възнаграждение в общ размер 265 лева, които следва да се присъдят изцяло.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №І-46-94 от 08.09.2014год., постановено по гр.дело №48822/2013г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК- З.”АД ЕИК******* да заплати на „Б.В.И.Г.”АД ЕИК ******* сумата от 265 лева- разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/