ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 914
гр. Перник, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500684 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против
Разпореждане № 14936/12.10.2022 г. по ч. гр. д. № 5168/2022 г. на РС - Перник, в частта за
отхвърляне заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу К. Л. В. за сумата от 30 лв. – такса за администриране на
просрочен кредит, дължими на основание Раздел VIII "Банкови карти",б. В, т.13 от Тарифа
за таксите и комисионните, които Юробанк България АД прилага по извършвани услуги на
клиенти- физически лица към приложимите по Договор за кредитна карта *** от ***, и
сумата от 96.00 лева - разноски за уведомяване. В жалбата по подробни доводи в
обжалваната част разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила, необосновано,
постановено в противоречие на материалния закон, като се иска отмяната на
разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 418, ал.4 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Ч.гр. д. № 5168/2022 г. на РС - Перник е образувано по заявление от „Юробанк
България“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу К. Л. В. за
1
вземания за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси и застраховки,
произтичащи от Договор за кредитна карта № *** от ***, включително и претендираните
със заявлението вземания за 30 лв. – такса за администриране на просрочен кредит, и сумата
от 96.00 лева- разноски за уведомяване /нотариални такси/. Към заявлението са представени:
извлечение от сч. книги, заявление-договор за кредитна карта, с неговите приложения и
общи условия и уведомление за предсрочна изискуемост, както и протокол от ЧСИ. В т. 14
на заявлението е посочено, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по
договора и е изпаднал в забава, поради което до него е отправена покана за предсрочна
изискуемост, изпратена за връчване чрез ЧСИ, редовно връчена на 12.04.2022г. по реда на
чл. 47, ал. 5, вр. ал. 2 ГПК.
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че
претендираното вземане от 30 лв. - такса за администриране на просрочен кредит, дължими
на основание Раздел VIII "Банкови карти",б. В, т.13 от Тарифа за таксите и комисионните,
които Юробанк България АД прилага по извършвани услуги на клиенти- физически лица
към приложимите по Договор за кредитна карта *** от ***, и сумата от 96.00 лева- разноски
за уведомяване не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от
заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се
отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка
с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а,
ал. 1 ЗПК услуги, а дори и да е услуга – то е по управление на кредита и противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, както и че в противоречие на чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора,
която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че основателността на претенцията
за 96 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, е предпоставено от
установяване от заявителя: основанието, от което произтича вземането за разноски /наличие
на клауза от договор или ОУ за такива разноски или закона/; размера на претенцията;
настъпването на предпоставките и доказателства за плащане на разноски.
В заявлението не се посочва конкретна договорна клауза, въз основа на която се
претендира процесната сума и пораждаща задължение на длъжника за плащане на такса за
връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост, а такава съдът не установява
нито в процесния договор, нито в Общите условия на кредитора. Претендираните суми за
връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника не се основават на
поето от кредитополучателя задължение по договора или ОУ, тъй като в тях липсва изрично
уговаряне на такова задължение. Кредиторът е в правото си да избере способ за връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост, но липсва уговорка, че уведомяването следва
да стане именно по този начин, съответно липса на задължение за кредитополучателя да
заплати разноските за това, а и съществуват и много по-евтини варианти за уведомяване, за
които няма данни да са били неефективни.
Неоснователността на претенцията произтича и от това, че в заявлението по чл. 417
ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали
2
именно в този размер от 96лв. са направени и платени някакви конкретни разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, а липсата им не може да се преодолее чрез
представената покана и протокол от ЧСИ. Не води до друг извод, че едва с частната жалба е
налице посочване и данни за разходи във връзка с връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, доколкото такова изрично посочване и конкретни доказателства не са
представени със заявлението по чл. 417 ГПК, а характерът на производството по чл.417 ГПК
предполага представяне на документ към Заявлението, за да може съдът да провери дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
По въпроса за невъзможността нередовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да бъде отстранена във въззивното производство, поради неприложимостта на
чл. 101 ГПК в заповедното производство и въззивният съд извършва преценка за
законосъобразност на обжалваното разпореждане само въз основа на доказателствата, които
са били ангажирани пред решаващия съд и затова е недопустимо представянето на такива
едва с частната жалба, съществува трайна и непротиворечива съдебна практика-
Определение № 98 от 7.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 61/2011 г., I т. о., ТК, Определение №
942 от 16.12.2010 г. по ч. т.д.№ 682/2010 г, І т. о. и др., и правото на страната да представя
доказателства, които е можела и е следвало да представи пред Районен съд е преклудирано.
Освен горното и на самостоятелно основание, неоснователността на претенцията
произтича и от това, че разпоредбата на чл. 309а ТЗ е неприложима в случая, тъй като
съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на ЗИД на ТЗ, ДВ
бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до плащанията, извършвани
като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно приложното поле, предвидено в
чл. 1, т.2 от директивата - да се прилага за всички плащания, извършвани като
възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените определения в чл. 2, т.1 и т.3 от
директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът намира, че обезщетение за
разноски по чл. 309а ТЗ е неприложимо при сключен потребителски договор с физическо
лице. Правилото на чл. 78 ЗЗД е неприложимо, тъй като касае разходите, направени от
страната която изпълнява, а не от тази която търси принудително липсващо изпълнение.
Идентични на горните са и изводите за сумата 30 лв. - такса за администриране на
просрочен кредит. Основание за събиране на тези такси съдът не установява. Подобна такса
не може да бъде обоснована с някаква допълнителна услуга, предоставяна на клиента и по
естеството си представлява второ обезщетение за забава, тъй като следва да се събира при
просрочие. Добавянето и на такова допълнително обезщетение към останалите
първоначално договорени би нарушило равновесието в правата на насрещните страни и
действието му следва да се отрече като резултат от неравноправно договаряне. Видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни услуги са
били извършени от банката, обосноваващи начисляване на такси. За да се търси заплащане
на такси следва да е обосновано реалното извършване на услуги за тях, но твърдения и
3
доказателства за това липсват. При тази неопределеност на задължението следва, че не е
ясно и претендирането му в този вид противоречи и на принципите на добросъвестност и
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и следователно клаузите на
договора, предвиждащи начисляване на такси за просрочен кредит, съдът намира за
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, което ги прави нищожни поради
противоречие на повелителни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в равна степен и на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
С оглед гореизложеното, в съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията, предмет на частната жалба,
поради което и разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14936/12.10.2022 г. по ч. гр. д. № 5168/2022 г. по
описа на Районен съд - Перник - в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4