№ 70
гр. Нови пазар, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20243620200415 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на
„ДЖЕТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ.
С., обл. В., представлявано от управителя З.И.Б., чрез адвокат Н. П., от АК В., с адрес:
гр. В., бул. „***“ №*, ет.*, против Електронен фиш, с № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството – за налагане на „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата.
Посоченият електронен фиш е счетен от жалбоподателя за незаконосъобразен,
неправилен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, постановен при неясна фактическа обстановка и неправилно
приложение на материалния закон.
Наведени са твърдения за липса на дата на издаване(подписване) на ЕФ, което
пречело на преценката относно изтичането на давностни срокове, както и за защита на
санкционираното дружество.
Жалбоподателят сочи, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, доколкото нарушението било извършено на 25.02.2022г., съответно към тази
дата е станало известно на АНО, а датата на издаване на ЕФ била 10.07.2024г. В тази
връзка прави възражение за погасяване на задължението по давност, поради изтичане
на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Жалбоподателят намира, в издаденият ЕФ липсват данни за описание на
нарушението, както и описание на тол сегментите, в които е навлязло процесното
1
ППС, липсва техническа характеристика на пътя или пътния участък, лисват данни за
това какъв е размерът на дължимата такса. Липсата на така посочените характеристики
– лишавала санкционираното лице (ЮЛ) от възможността да разбере как е била
изчислена дължимата такса.
Жалбоподателят счита, че един от най-съществените пороци на фиша е, че към
момента на извършване на нарушението, за ел. фиш по чл. 179, ал.3б от ЗДвП – по
смисъла на чл.189ж, ал.1 от същия закон не е уредено да бъде издаван такъв, а е
следвало да бъде приложена общата процедура по ЗАНН, а именно – издаване на Акт
за установяване на административно нарушение, съответно наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се явява и упълномощения
представител – адв. Н. П., от АК В., последната представя становище по хода на
делото. Поддържа се твърдението, че електронния фиш е издаден след погасяване
правото за преследване за нарушението, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. Поддържа се и твърдението, че към момента на нарушението не е имало правна
норма, въз основа, на която да бъде издаден ЕФ. По същество моли за отмяна на
процесния електронен фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 550 лева,
за реализиране на същите – сочи доказателства.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от
юрисконсулт С. Т. С., който моли жалбата да бъде отхвърлена като недоказана и
неоснователна. Счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното
нарушение, ЕФ бил издаден от компетентен орган, по образец одобрен от УС на АПИ,
съдържал всички изискуеми реквизити. Оспорва твърденията за това, че не е
отпаднала възможността за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Твърди,
че АНО има право да издава ЕФ за такива нарушения. Моли процесния ЕФ да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане в полза на АПИ
юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63
ЗАНН и установи следната фактическа страна:
На 25.02.2022г. в 21:40 часа е установено нарушение №
D9AEAE8E7DD53919E053021F160A329B, с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГС, регистрационен
номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в община Каспичан, за движение по път А-2 км.
361+581, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20411, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км. 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен електронен фиш № **********, с който е наложена имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от
2
ЗП. С него на „ДЖЕТА“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на
административно наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в
размер на 133 лв. Посочено е още, че „ДЖЕТА“ ЕООД може да се освободи от
административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на
електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗП в размер на 750 лв.,
при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 27.08.2024г.,
съгласно приложена обратна разписка, за получаване на същия.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно
свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи, относно
приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в
административно наказателното производство:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на
административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие, като съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разС.ие -
тол такса се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на
ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разС.ие между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разС.ие се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разС.ие се
определя от техническите характеристики на пътя или участъка, от изминатото
разС.ие, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
3
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство-
част от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на
дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не подлежи
на техническо замерване по Закона за измерванията.
От приложената по делото таблица с данните за движение на МПС, с рег. № ***
на 25.02.2022г. се установява, че в 21:40ч.,с устройство № 20411 същото е засечено
(л.15 по делото) да се движи по път А-2 км. 361+581, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Устройство № 20411, представлява
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл.10,ал.1
от ЗП и е обективирано в обжалвания електронен фиш. Пътният участък от
републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в електронния фиш,
макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на географските
му координати, като на него е било разположено и устройството с № 20411,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
установило и самото нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е
движело въпросното ППС е част от републиканските пътища на Република България,
за които се събира тол такса за ползване на пътната инфраструктура, доколкото попада
в обхвата на Приложение №1 от Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие.
Определените в закона изисквания към електронния фиш: да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, са
били спазени.
Описаното МПС, съгласно справка на МВР, ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГС,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, е собственост е „ДЖЕТА“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. В.,
представлявано от управителя З.И.Б.. По делото жалбоподателят твърди, че е платил
дължимата тол такса и представя справка от електронната страница на Тол пас, но
видно от самото извлечение по дата – балансът по оборота на ППС с рег. № ***, е
отрицателен. Същото се потвърждава и от писмото, изпратено от „Интелигентни
трафик системи“ АД, според което към момента на нарушението няма формирана тол
декларация, тъй като услугата по договора е била спряна в периода от 25.02.2022г.,
17:28 часа до 28.02.2022г., 14:56 часа. Услугата е спряна поради изчерпване на сумата
от баланса на договора. Жалбоподателят не представя доказателства и за заплатена от
него компенсаторна такса, в размер посочен в електронния фиш.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на
основание чл. 179, ал.3б ЗДвП, предвижда за собственика на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, налагане на административно наказание глоба в размер 2500 лв. Глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена
4
санкция в размер 2500 лв.
Според чл.39,ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и записани с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закона, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в
закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към
момента на извършване на нарушението и издаване на електронния фиш –
25.02.2022г., урежда възможността при нарушение по чл.179,ал.3 от ЗДвП , установено
и заснето от електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, да се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма,
обаче, актуална и приложима към момента на извършване на нарушението и издаване
на електронния фиш – 25.02.2022г., не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като липсва и
друга законова разпоредба, която изрично да предвижда тази възможност, поради
което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено
НП, а не да се съставя електронен фиш.
Към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ – 25.02.2022г.
липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл.179,ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП да се
приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179,ал.3б от ЗДвП. Едва след
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане
на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В настоящия случай изменението на
разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., е неприложимо към
момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ – 25.02.2022г. До
изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 , ал.3б от ЗДвП, което
изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване
на възможността за издаване на ЕФ по давност, доколкото в случая намират
приложение правилата на НК, по аргумент на т. 2 от ТП № 1/27.02.2015г. по ТД №
1/2014г. на ВАС и ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвидения в чл. 80, ал. 1 от НК.
За процесното нарушение, по силата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностният срок е в
размер на три години. Следователно за този вид нарушение абсолютната давност
възлиза на четири години и шест месеца, като започва да тече от датата на извършване
на нарушението. В случая нарушението е извършено на 25.02.2022г., поради което се
налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на 25.08.2026г. То ест, към
момента на връчване на електронния фиш, а и към настоящия момент – не са изтекли
сроковете за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо
жалбоподателя.
5
От изложеното по-горе се установи по безспорен начин, че в хода на развилото
се административнонаказателно производство е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, което е довело до незаконосъобразност на електронния фиш, с
който същото е приключено. При това положение, жалбата срещу атакуваният
електронният фиш се явява основателна, а ЕФ следва да бъде отменен изцяло от съда.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за
страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК,
съдът установи следното:
От страна на жалбоподателя се претендират съдебно-деловодни разноски и са
представени надлежни доказателства за направени такива, с оглед изхода на делото
следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, по смисъла на чл. 63д от
ЗАНН.
По делото е приложено адвокатско пълномощно (л. 9 от делото), и
доказателство за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство (л. 40
и 59 от делото), заплатено от жалбоподателя на процесуалния представител Н. П.,
адвокат от АК В., за което е заплатил в брой – възнаграждение в размер на 550 лева. За
доказване на изплатеното адвокатско възнаграждение служи сключеният ДПЗС, между
жалбоподателя и процесуалния представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за
незаконосъобразност на издадения ЕФ и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от
ЗАНН за отмяната му, то искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно
и следва да се уважи.
От страна на административнонаказващият орган е направено възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, при условията за евентуалност.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. – минимално дължимото
възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от наредбата, възнаграждението е в размер на 550 лв.,
което прави определеното в договора възнаграждение НЕнадхвърлящо минималният
размер на възнаграждението.
Поради изложеното съдът намира, възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от страна на АНО – за неоснователно.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш, с № **********/25.02.2022г., издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който за административно нарушение, по смисъла на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
„ДЖЕТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ.
С., обл. В., ул. „***“ № 6, вх. 2, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя З.И.Б., е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявано от инж. Й.В.,
председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕТА“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. В., ул. „***“
№ 6, вх. 2, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя З.И.Б., сумата от 550 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща разноски, направени по делото – за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7