ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело №
20231110202515 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
С Постановление от 21.10.2022г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е
прекратила наказателното производство по ДП № 228/2002г. по описа на 03 РУ-СДВР,
респективно пр. пр. № 4505/2002г. по описа на СРП образувано и водено за престъпление
по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК /съгласно диспозитива на постновлението/,
изведено с номер на прокурорска преписка № 24112/2019г. видно от положения печат на
СРП върху постановлението. Постановлението е получено на 23.01.2023г. от А. И..
Срещу постановения прокурорски акт, в законоустановения срок, е постъпила жалба
от А. Й. И., ЕГН **********, адрес гр. С****, ул. С********, в лично качество и като
управител и съдружник в „П*****“ ООД, ЕИК *******, която съдържа недоволство от
прекратяване на наказателното производство, като се отправя критика за липса на мотиви,
неяснота по отношение на кое престъпление е постановено прекратяване на наказателното
производството, отчитайки, че в обстоятелствената част се коментира ДП № 5038/2021г. по
описа СДВР, пр.пр. № 24112/2019г. по описа на СРП, а в диспозитива на постановлението се
сочи ДП № 228/2002г. по описа на 03 РУ-СДВР, респективно пр. пр. № 4505/2002г. по
описа на СРП образувано и водено за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от
НК.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по
редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за
валидното сезиране на съда, намери за установено следното:
На първо място макар действително да е налице несъответствие между фактическа
част досежно номера на досъдебното производство и номера на прокурорската преписка и
посочените в диспозитива такива, съдът намира, че от съдържанието на обстоятелствената
част на постановлението и номера на прокурорската преписка, съдържащ се в печата на
СРП, положен на титулната страница от постановлението на наблюдаващия прокурор може
да се приеме че се касае за произнасяне на прокурор при СРП именно по пр.пр. 24112/ 2019.
по описа на СРП образувана и водена за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК.
По същество жалбата е подадена от субект, неразполагащ с правен интерес от
1
оспорването му, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и като такава
следва да бъде оставена без разглеждане.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че предпоставките за
осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване и
спиране на наказателното производство и параметрите на тази императивно установена
намеса на съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния
наказателен закон изчерпателно и лимитативно. Действащата уредба на тези правни
институти осигурява необходимия баланс между правата на обвиняемия, респективно
пострадалия от престъплението, и функциите и правомощията на държавното обвинение в
съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални конституционни принципи,
касателно правата на личността, поради което същата следва да бъде съблюдавана стриктно.
Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК, правото на жалба пред съда срещу посочения
прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица – обвиняемия, пострадалия
или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. В случай на упражняване на
тези предоставени от законодателя процесуални гаранции, съответният местно и родово
компетентен първоинстанционен съд е задължен да извърши проверка доколко посоченото
субективно процесуално право е възникнало реално спрямо заинтересованите лица.
Процесуалното качество на пострадал в досъдебното производство възниква
единствено за физическо лице, което евентуално може да се конституира в съдебната фаза
на наказателния процес като частен обвинител и/или граждански ищец /в този смисъл ТР №
2-2002 на ОСНК на ВКС, т. 1, абз. 5, докладчик-съдия Р. Н. и р. № 596-2002-II н.о. на
ВКС/. За разлика от НПК /отм./, разпоредбата на чл. 74 от действащия процесуален закон
съдържа легална дефиниция на понятието пострадал - физическо лице, което пряко и
непосредствено е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението, като са засегнати негови признати от закона интереси. Акцентът поставен
от законодателя за възникване на процесуалната фигура на пострадал е наличието на вреди
от престъплението т.е. съставомерни такива, а не каквито и да било вредни последици,
явяващи се последица от самото деяние. Ето защо преценката на съда дали е възникнала
надлежна процесуална правоспособност за посочените лица е винаги конкретна и за да се
приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал следва да съдържа
положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици или
алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на
определен правен субект.
В контекста на образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 от НК е видно, че този престъпен състав криминализира единствено
извършеното деяние със съответните му обективни и субективни характеристики, без да
поставя изискване за настъпването на каквито и да било вредни последици в личната сфера
на конкретен правен субект т.е. жалбоподателят не притежава надлежна процесуална
легитимация да обжалва постановения прокурорски акт нито в лично качество, нито като
представител на юридическото лице. Допълнителен аргумент за липсата на процесуалното
качество на пострадал по отношение на жалбоподателя може да бъде изведен и от
систематическото място на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК. Посочената
разпоредба е ситуирана в Глава девета от НК: „Документни престъпления”, където
отношенията които се засягат са само в сферата на документооборота. Обществените
отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс,
определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и
съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или
граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на документните престъпления
по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 309
ал. І от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и
2
съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на
документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и
отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС). С
оглед специфичния обект на документните престъпления пострадал от документно
престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице. Намесата
на съда в конкретния случай е изключена по силата на самия закон, поради което
настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да провери законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление.
На настоящия съдия-докладчик е известна и практика на други съдебни състави, в
която се споделя обратното виждане изложено по-горе, но доколкото не е налице
задължителна тълкувателна практика на ВКС по въпроса, то и съдията-докладчик не намира
основания да променя виждането си и подхода си при произнасяне по сходни казуси.
За жалбоподателя остава открит единствено пътят на обжалване в рамките на
йерархически изградената структура на Прокуратурата на РБългария пред горестоящ
прокурор при Софийска градска прокуратура, който може да извърши проверка, досежно
законосъобразността на посочения прокурорски акт /арг. от чл. 200, изр. 2 НПК и чл. 243, ал.
10 от НПК/, включително и по отношение на противоречието между фактическа част и
диспозитив на постановлението.
Така мотивиран Софийски районен съд, НО, 105-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от А. Й. И., ЕГН **********,
адрес гр. С***, ул. С*********, в лично качество и като управител и съдружник в „П*****“
ООД, ЕИК *******срещу Постановление от 21.10.2022г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 80,
ал. 1, т. 3 от НК по пр.пр. № 2411/2019г. по описа на СРП, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 2515/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 105-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване пред и протест с частна жалба и
протест пред Софийски градски съд в СЕДЕМДНЕВЕН СРОК от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от определението да се връчи на жалбоподателя и СРП, а след влизане в
сила на определението делото да се върне на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3