Р
Е Ш Е
Н И Е № …..
Гр.
София, 06.07.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети
юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9984
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 487257/13.09.2018 г. на СРС, 36 с - в, по гр. д. № 68442/2015 г., В.Г.В., ЕГН **********
да заплати на „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата в размер на общо 811, 98 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.11.2015 г. до
погасяването, представляваща разходи за консумативите, свързани с използването
на вещта, предмет на договор за наем от 03.12.2010 г., изменен с анекс от
09.02.2012 г., както следва : 225, 67
лв., дължима цена за електрическа енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012
г.),, м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 500, 51 лв. - дължима цена за топлинна
енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно
записана в диспозитива като 2012 г.), м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 66, 44
лв. - цена за водоснабдителна услуга за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012
г.), м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 19, 36 лв. - такса смет за трето тримесечие
на 2013 г. както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 794, 27 лв. - неустойка
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на разходите за консумативи
за използването на вещта в периода от 09.01.2013 г. до 04.11.2015 г. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноските по делото.
С определение 69758/19.03.2019 г., по същото дело,
СРС е отхвърлил искането
на особеният представител на В.Г.В. за изменение на решение № 487257/13.09.2018
г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника В.Г.В., чрез
представителя му, в която се излагат
съображения за неговата незаконосъобразност и постановяването му в противоречие
със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че в първоинстанционното
производство са останали недоказани фактите, че ответникът е направил
разходите, свързани с ползването на вещта в процесния период, както и техния
размер. Ищецът не е установил размерите на консумативните разходи за имота, за
които се претендира в различните времеви периоди. Не са представени решенията
на компетентните административни органи за определяне на таксата битови
отпадъци. След като главният иск е недоказан, а от там и неоснователен, такъв
се явява и искът за заплащане на неустойка за забавено изпълнение. Освен това се поддържат възраженията за нищожност
на клаузата за уговорена неустойка за забава, за която се твърди, че е
прекомерна спрямо главната претенция. Ответникът е оспорил решението и в
допълнение на въззивната жалба, в което излага основно доводи за
незаконосъобразността на прекратяването на договора за наем, което не е предмет
на настоящото производство. Моли да се отмени решението, а претенцията да бъде
изцяло отхвърлена. Претендира разноски. съгласно списък.
Въззиваемата страна „Н.с.б.“ ЕАД, ищец в
производството, чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор, депозиран в
срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението е
съобразено със събраните доказателства, като при постановяването му материалният
закон е приложен правилно и не са допуснати процесуални нарушения. По делото е
установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за наем. Не са налице данни през процесния период договорът да е
прекратен за претендирания период, поради което ответникът дължи заплащане на
консумативните разходи за имота през този период. Тъй като не е установено
задълженията на наемателя да са изпълнени, исковете са доказани по основание.
Моли да се потвърди решението,
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокат, по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Ответникът В.Г.В., чрез
представителя си, е подал и частна жалба срещу определение № 69758/19.03.2019
г., по същото дело на СРС, с което е отхвърлено искането за изменение на решение №
487257/13.09.2018 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. В
жалбата се излагат съображения, че определението не е съобразено с изискванията
на чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с НМРАВ, като съдът неоснователно не е определил на
особения представител по - висок хонорар за явяване в съдебните заседания.
Поддържа се, че съдът няма право да намалява депозита за особения представител
позовавайки се на фактическата и правна сложност на спора. Излага доводи, че
определението противоречи на практиката на ВКС. Моли да се отмени, като на
особения представител да се присъди поисканото от него възнаграждение.
Ищецът „Н.с.б.“ ЕАД, чрез представителя си оспорва частната
жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
В решението си районният съд се е произнесъл по обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал.
2 ЗЗД - за заплащане на консумативни разноски по договор за наем на имот и чл.
92 ЗЗД - на неустойка за забавено изпълнение на задълженията.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по
реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо постановено. По законосъобразността на решението съдът е
ограничен до релевираните възраженията във въззивна жалба, като служебно съдът
следи за прилагането на императивните материалноправни норми.
Съдът намира, че констатираните технически грешки в
диспозитива на решението на СРС могат да бъдат отстранени, включително служебно
от този съд, безсрочно, по реда на чл. 247 ГПК.
По общите правила за разпределяне на доказателствената
тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) в случая, ищецът следва да докаже наличието на
валидно сключен договор за наем, както и да установи факта, че за имота са
направени съответните консумативни разноски за използвана през процесния период
топлоенергия, ел. енергия и вода. В тежест на ответника е да установи
правоизключващите си възражения, в това число - за извършено погасяване чрез
плащане на задълженията.
В съответствие с материалния закон СРС е приел, че
основателността на предявените искове е поставена в зависимост от
установяването, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за наем на имот, в чието съдържание са включени задължения за заплащане
на консумативни разходи.
В
случая, от договор от 03.12.2010 г., изменен с анекс 09.02.2012 г., се
установява, че между страните е налице наемно правоотношение, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване недвижим имот:
апартамент № 24 (съгласно анекс към договора от 09.02.2012 г.), находящ се в
гр. София, ул. „*******1, НСК „Диана“, хотел „Диана 1“, ет. 2, срещу наемна цена
в размер на 100 лв. на месец за срок от три години, считано от 01.12.2010 г.
(т. е. до 01.12.2013 г.)
Представителят
на ответника - адв. Д., е оспорила автентичността на договора за наем и анекса
към него с твърдението, че не са подписани от В.Г.В.. От приетата по делото съдебно
- почеркова експертиза се установява обаче, че подписите за наемател в договор
за наем от 03.12.2010 г. и анекс от 09.02.2012 г. са положени от В.Г.В., поради
което оспорването е останало недоказано.
При
това основателно съдът е направил извод, че оспорените от особения представител
на ответника документи са автентични и са годни писмени доказателства, от които
може да се направи извод, че между страните е налице облигационно отношение по
договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание.
Съгласно
т. 5. 1. от договора, наемателят се е задължил да заплаща уговорената наемна
цена и отделно от нея дължимите консумативни разноски за електроенергия, вода,
парно, включително и такса за битови отпадъци. Такива задължения наемателя има
и съгласно общата норма на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
За
установяване размерите на задълженията за консумативни разноски, пред СРС са приети
заключенията на основна и допълнителна ССчЕ - зи. Съгласно заключенията, които
настоящият състав също намира за обективни, компетентни и безпристрастни, дължимите
разходи за използване на вещта, предмет на договора за наем са, както следва : 225,
67 лв. дължима цена за електрическа енергия за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г.,
м.07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 500, 51 лв. - сума за използвана топлинна енергия
за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г., м.07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 66, 44 лв. -
цена за водоснабдителна услуга за м.12.2012 г., м. 02.2013 г., м. 07.2013 г. и
м. 08.2013 г.; 19, 36 лв., представляваща дължима такса смет за трето тримесечие
на 2013 г.
Вещото
лице дава заключение, че дължимата цена на електрическа енергия е изчислена на
база на реално отчетените данни от електромера на имота, сумата за студена вода
– е изчислена на база на реално отчетени данни от водомера на имота, а дължимата
цена за топла вода - на база на отчетените данни за топлата вода от главния
водомер, умножено по цената за летния сезон, като разликата за отоплението на
целия блок е разделена на броя на апартаментите в блока. Според експертизата цената
за такса смет е формирана, като дължимата такса смет за целия блок е разделена
на квадратурата на всеки от апартаментите. Вещото лице сочи, че разпределението
на сумите за консумативи е съобразено с договореното в т. 5. 1. от договора за
наем и според проверените документи в счетоводството на ищеца, той е заплатил
посочените разходи вместо ответника.
Предвид
изложеното основателно СРС е приел, че по делото се установява, че дължимите
разходи по използването на вещта от наемателя - ответник са в общ размер на
811, 98 лв. и претенцията е основателна както е заявена.
Относно
претенцията с правно основание чл. 92 ЗЗД - за заплащане на неустойка за
забавено изпълнение на задълженията за консумативи, като съобрази възраженията
в жалбата, настоящият състав намира следното :
С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се
предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по
облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява две функции - да
обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение,
така и за забавено изпълнение.
За да възникне правото на страната
да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на предвидените в договора
задължения, следва тази страна (в случая ищецът) да е изправна - да докаже
наличие на главен дълг от разходи, свързани с използването на вещта, предмет на
договор за наем, респективно
- че ответната страна е неизправна - след изтичане на срока за
плащане на задължението ответникът е в забава, както и размера на договорена
между страните неустойка за забава в плащане на разходите. В тежест на
ответника е да установи погасяване на вземането за консумативни разходи в
предвидените срокове.
Съгласно
чл. 9. 1. от договора, консумативните разноски се фактурират на база данните на
съответните уреди и се дължат до 08 - мо число на всеки месец за предхождащите
отметни периоди. Консумативите са заплащат отделно от наемната цена.
В т.
10 от договора за наем страните са постигнали съгласие, че при забава на
плащането на дължимия наем и консумативи, наемателят дължи лихва в размер на 0,
1 % на ден за всеки просрочен ден. Посочената клауза по същество представлява
договорена между страните неустойка за забавено изпълнение на задължението на
наемателя да заплаща дължимите разходи, свързани с използването на вещта.
В
случая наличието на главен дълг за заплащане на консумативни разходи е
установено, както се изясни по - горе.
Относно
възражението на представителя на ответника за нищожност на клаузата за договорена
неустойка за забава поради противоречие с добрите нрави, въззивният съд намира
следното, за разлика от СРС:
Действително, само по себе си уговарянето на
акцесорно задължение с обезпечителна и обезщетителна функция не противоречи на
добрите нрави. Накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД, е налице само когато с уговореното задължение се нарушават принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на неоправданото имуществено разместване - когато обемът на акцесорното задължение е такъв, че
обуславя обективно несъответствие на неустойката с настъпилите от
неизпълнението вреди.
Преценявайки начина на уговорената
неустойка за забава към момента на сключване на процесния договор за наем от 03.12.2010 г., изменен с анекс
09.02.2012 г. – в 0, 1% от предмета на неизпълненото задължение за всеки ден
забава, без краен предел на срока и размера до който може да нараства, СРС основателно
е счел, че сам по себе си този начин на
уговаряне не обуславя нищожност на клаузата, тъй като е поставен в
зависимост от волята и отговорността на неизправния длъжник и е в съгласие с
призната на съконтрахентите договорна свобода по чл. 9 ЗЗД, вкл. да придадат
превес на санкционната функция на неустоечната клауза.
Необосновано, обаче и в нарушение
на чл. 92, ал. 1 ЗЗД районният съд не е взел предвид вида и размера
на задължението, което тази неустойка обезпечава, нито съотношението между
размера на същата и очакваните за кредитора евентуални вреди от неизпълнението
на паричното задължение на наемателя.
Видно от заключението на съдебно - счетоводна експертиза, законната лихва за забава върху
неизплатените консумативни разноски за периода е в размер на 221, 11 лв.,
поради което претендираната от ищеца неустойка за забава от 794, 27 лв. съответства
на размера на главния дълг, като надхвърля около 3 пъти законната лихва, с която се
съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на
длъжника.
При извършена от настоящия
въззивен състав преценка за съответствието на процесната неустойка с
настъпилите от неизпълнението вреди - съобразно даденото разрешение в
ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК (т. 3) се налага извод за нищожност на посочената договорна
клауза.
Затова, според настоящия съдебен състав, в този размер,
уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите и цели
- да обезпечи изпълнението на поетите
от наемателя задължения и да обезщети кредитора за вредите от виновното
неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от съконтрахентите санкционна
функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена
още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване
на кредитора. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и
липсата на уговорена в подобен смисъл неустойка при забава изпълнение
задълженията на наемодателя. (така според Решение
№ 181 от 26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
Изложеното позволява да се
обобщи, че договорената с т. 10 от договора за
наем неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и
справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща
добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Нищожността на неустоечната
клауза изключва в полза на ищеца да е възникнало право на вземане от неустойка
за забава за периода от
09.01.2013 г. до 04.11.2015 г. в размер на претендираната сума от 794, 27 лв.
Доколкото решаващите изводи на
настоящият състав частично съвпадат с тези на СРС, решението следва да се
потвърди в частите, в които са присъдени консумативни разходи в тежест на
ответника - наемател по договора за наем, като постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Решението следва да се отмени в
частта, в която е уважен иска за заплащане на неустойка за забава, на основание
чл. 10 от договора за наем, в размер на 794, 27 лв. за периода от 09.01.2013 г. до
04.11.2015 г. и в тази част искът следва да се отхвърли.
Предвид
промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която в
тежест на ищеца са присъдени разноски за СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, над
размер от 466, 31 лв. до присъдените 922, 44 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете.
По
частната жалба на В.Г.В. срещу
определение № 69758/19.03.2019 г., по същото дело на СРС, с което е отхвърлено искането
за изменение на решение № 487257/13.09.2018 г. в
частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК,
въззивният състав намира следното :
Жалбата
е допустима, подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, но е изцяло
неоснователна.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК (ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г.),
възнаграждението на особения представител се определя по преценка на съда, като се съобразява фактическата и правната
сложност на делото. Законът изрично е предвидил, че размерът на
възнаграждението на особения представител може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по - малко от една втора от него.
Преценявайки тези разпоредби СРС е
определил възнаграждение от 542, 44 лв. възнаграждение за особения представител
на ответника към този момент. Това възнаграждение съответства на изискванията
по НМРАВ, тълкувана във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК и не се налага неговото
повишаване. Още повече, че в резултат от процесуалното поведение на
представителя на ответника, по делото са допускани експертизи, които не са били
необходими за изясняване на спора, в резултат на което са направени
допълнителни разноски. Това от своя страна е довело до провеждане на повече
съдебни заседания. Съдът намира, че процесуалните представители не следва да
черпят права от недобросъвестното изпълнение на задълженията си. Освен това, присъждането
на по - голям размер разноски в полза на особения представител води до утежняване
положението на представляваното от него лице. Следва да се има предвид, че при
уважаване на исковете, както в случая, направените от ищеца разноски, в това
число за особен представител и вещи лица, остават в тежест на ответника на общо
основание (чл. 78, ал. 3 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че
определеното възнаграждение на адв. Д. за СРС е съобразено с изискванията на
процесуалния закон. Определението № 69758/19.03.2019
г. на СРС, 36
с - в, по гр. д. № 68442/2015 г. следва да се потвърди.
По разноските пред СГС : Съобразно изхода от спора – уважаване на част от
жалбата, право на разноски пред въззивната инстанция има ответника - въззивник.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на 1 100 лв. адвокатски
хонорар за въззивната инстанция. Ищецът е направил възражение за неговата
прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира
за основателно.
Определено съобразно общия интерес
по исковете от общо 1 606, 25 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение за тази инстанция е 343 лв. Като
се съобрази фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че делото
е разгледано в едно съдебно заседание, съдът намира че претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника за тази инстанция в размер на 1 100
лв. е прекомерно и следва да се намали на общо 450 лв., на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В полза на ищеца също са дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение, за потвърдената част от решението,
които съдът определя на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК,
вр. с ЗПП.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 487257/13.09.2018
г. на СРС, 36 с - в, по гр. д. № 68442/2015 г., в частите, в които В.Г.В., ЕГН **********
е осъден да заплати на „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 92 ЗЗД
сумата в размер на 794, 27 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение
на задължението на ответника да заплати разходите за консумативите, свързани с
използването на вещта за периода от 09.01.2013 г. до 04.11.2015 г., както и в
частта, в която В.Г.В., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК
******* разноски пред СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, над размер от 466, 31 лв. до размер от 922, 44 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от
„Н.с.б.“
ЕАД, ЕИК ******* срещу В.Г.В., ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер
на 794, 27 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението
на ответника да заплати разходите за консумативите, свързани с използването на
вещта за периода от 09.01.2013 г. до 04.11.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 487257/13.09.2018 г. на СРС, 36 с - в, по гр. д. № 68442/2015
г., в частите, в които В.Г.В., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата в размер на общо 811, 98 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.11.2015 г. до погасяването,
представляваща разходи за консумативите, свързани с използването на вещта,
предмет на договор за наем от 03.12.2010 г., изменен с анекс от 09.02.2012 г., както следва : 225, 67 лв., дължима цена за
електрическа енергия за м.12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012 г.), м. 07.2013 г. и м.
08.2013 г.; 500, 51 лв. - дължима цена за топлинна енергия за м. 12.2012 г., м.
02.2013 г. (погрешно записана в
диспозитива като 2012 г.), м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 66, 44 лв. - дължима
цена за водоснабдителна услуга за м. 12.2012 г., м. 02.2013 г. (погрешно записана в диспозитива като 2012
г.), м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г.; 19, 36 лв. - такса смет за трето
тримесечие на 2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 69758/19.03.2019 г. на СРС, 36 с - в, по гр. д.
№ 68442/2015 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА „Н.с.б.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. „********да заплати на В.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, кант. 433, чрез адв. Д., разноски за адвокатски
хонорар пред СГС в размер на 450 лв., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
ОСЪЖДА В.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, кант. 433, чрез адв. Д. да заплати на „Н.с.б.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. „********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, 50 лв. разноски юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.