№ 123
гр. Варна , 13.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20213000500205 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 205/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Н. И. Ч., Д.С. С. и Е. С. Ч., подадена чрез адв. Б.Ж., против
решение № 260015/15.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1722/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им срещу М. В. Г., за осъждането
му да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 15053,33 евро, представляваща
дължима част от главница по договор за заем сключен между наследодателя на ищците
С.Т.Ч. и ответника М.Г. на 13.04.2011г. с падеж на 31.12.2011г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2019г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на по 4582,90 евро, представляваща лихва
за забава начислена върху дължимата главница за периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г., на
основание чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата
от 4500 лева– адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно като постановено
в нарушение на процесуалния и на материалния закон и въз основа на необосновани изводи,
като са молили за отмяната му и за постановяване на друго решение за уважаване на
исковете с присъждане на сторените по делото разноски. Навели са оплаквания, че съдът е
възприел превратно смисъла на уточненията в първото съдебно заседание, че задължението
от 450 000 евро, което с оглед поредните сделки се явявало неизплатен остатък от предходен
заем по договор за заем от 2009 г., обезпечаван след това със записи на заповед на падежа в
полза лично на наследодателя, е новирано с договора за заем от 13.04.2011 г. и не обсъдил
изявлението на ответника върху записа на заповед за дължима точно към наследодателя
сума в размер точно на заетата по договора за заем от същата дата – 13.04.2011 г.,
представляващо пряко доказателство за новацията и така достигнал до необосновани изводи
1
във връзка с предаване на сумата по договора за заем от 2011 г. Изводът на съда, че
разходните касови ордери не удостоверявали по кое правоотношение ответникът е плащал
общо над 400 000 евро бил необоснован, предвид твърдението на ищеца за наличието на
едно единствено правоотношение между страните и липсата на твърдение от насрещната
страна за друго такова. Сочили са, че решението противоречи и на разпоредбата на чл. 20
ЗЗД, предвид липсата на извършена преценка от съда на съдържанието му с оглед всички
обстоятелства по делото, осъществили се в дълъг период от 2009 г., от които следвал извода
за предаване на заетата сума още 2009 г. и за новиране на задълженито на всеки падеж на
предходното. Клаузата от договора за заем, с която ответникът поел задължение да върне на
наследодателя сумата в размер на 450 000 евро не била преценена от съда ведно с
признанието на ответника от същата дата (13.04.2011 г.) за дължимост на същата сума.
Неправилен, с оглед предходните правоотношения и задължения при новирането в нов заем,
бил и извода на съда, че и в такъв случай пари следва да се предават. Позовано на
процесуално нарушение на първата инстанция, която в разрез с разпоредбата на чл. 147 от
ГПК не допуснала разпита на свидетеля К.И. за установяване на обстоятелството за
получени от ищцата Н.Ч. плащания на 04.09.2015 г. и през лятото на 2016 г., са заявили
искания за допускане на свидетеля до разпит и за приемане на осн. чл. 266, ал.2, т.1 ГПК на
писмено доказателство – разходен касов ордер за платена сума от 1 538 евро от ответника
на 04.09.2015 г., предаден от свидетеля - на адвоката след края на делото в първата
инстанция.
Ответникът М.Г., чрез адв. Г.Л., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за
правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване и за присъждане
на разноските. Възразил е срещу исканията по доказателствата с доводи за недопустимост и
настъпила преклузия.
Въззивната жалба е подадена в срок от ищците, разполагащи с правен интерес от
обжалване на неизгодното за тях решение на окръжния съд, но е нередовна в частта на
обжалването на отхвърлените искове за лихви, всеки от които с цена от 8 963,38 лв., предвид
липсата на доказателства за заплащането на дължимата държавна такса по всеки от тях в
размер на сума от по 179,26 лв. или общо сумата от 537,78 лв. В този смисъл на
въззивниците следва да бъдат дадени указания за поправяне на нередовността в
едноседмичен срок с предупреждение за частично (досежно исковете за лихви) прекратяване
на въззивното производство.
По доказателствените искания:
На ищците са били допуснати двама свидетели от първата инстанция за установяване
на обстоятелствата около съставянето на разходните касови ордери получаването им от
ищците, като само първият от тях е изнесъл данни за обстоятелствата, за които е бил
призован. Вторият свидетел - Д.А., а след изявлението й, че не си спомня за обстоятелствата
2
и това на допуснатия свидетел Б.М. в същия смисъл, адв. Ж. е подновил евентуалното,
спрямо разпита на св. М., искане за допускане на още един свидетел – К.И., като е заявил, че
го води в съдебно заседание от 15.01.2021 г. Посочил е, че този свидетел месец преди това е
споделил с ищцата Н.Ч., че случайно е открил друг разходен касов ордер при документи от
старата си кола и помни обстоятелствата по получаването му от Ч. заедно с парите пред
банката и си спомня и за друг такъв случай през 2016 г. Доколкото, допуснатите двама
свидетели са заявили, че не си спомнят, искането на ищците да бъде допуснат до разпит още
един свидетел - К.И. е било своевременно заявено и е основателно (арг. чл. 159, ал.2 ГПК),
поради което и окръжният съд е допуснал процесуално нарушение с отказа за допускането
му в тази връзка, обосноваващо и уважаване на настоящото искане от апелативния съд съгл.
чл. 266, ал.3 ГПК. В случая не се касае до домогване със свидетели да се установи
погасявяне на установени с писмен акт парични задължения, доколкото ищците в
качеството на кредитори не са поддържали липсата на плащания по договора, а напротив,
поради което и не важи забраната по чл. 164, ал.1, т.4 ГПК и възражението на ответника в
този смисъл е неоснователно. Произнасянето по приемане на приложения разходен касов
ордер е обусловено от установяване на обстоятелствата по чл. 147, ал.1 ГПК, за които съдът
намира, че следва да изслуша свидетеля К.И..
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба на Н. И. Ч., Д.С. С. и Е. С. Ч.,
подадена чрез адв. Б.Ж., В ЧАСТТА й против решение № 260015/15.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 1722/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете им срещу М. В. Г. за заплащане на сума в размер на по 4 582,90 евро за всяка от
тях, представляваща лихва за забава, начислена върху дължимата главница за периода от
11.09.2016г. до 11.09.2019г., като УКАЗВА на въззивниците, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представят по делото доказателства за заплатена по сметка
на Варненския апелативен съд държавна такса за обжалването от по 179,26 лв. от всяка от
тях, съответно общо за сумата от 537,78 лв., като предупреждава същите, че в случай на
непоправяне на нередовността в срока, съдът ще прекрати въззивното производство в
посочената част.
ДОПУСКА в качеството на свидетел на въззивниците, при условията на водене,
К.И. за установяване на обстоятелствата по получаване от ищцата Н.Ч. на разходен касов
ордер от 04.09.2015 г. и плащания на 04.09.2015 г. и през лятото на 2016 г., както и за
обстоятелствата по чл. 147, ал.1, т.1 ГПК във връзка с искането за приемане на РКО като
3
новоузнато доказателство.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 16.06.2021
г. от 10,15 часа, за която дата да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4