Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 15.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
*** РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви
състав, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на
секретаря: ***
Разгледа докладваното от
РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2673/2016 г. по описа на ***я районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е за
делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила решение №
60/17.01.2017 г. по гр. дело № 2673/62016 г. *** районен съд е допуснал съдебна
делба на следния недвижим имот, представляващ жилище – апартамент с кадастрален
идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***,
находящ се в гр. ***, ***, целият на площ от *** кв.м. на едно ниво, състоящ се
от ****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до
След допускането на
делбата е починала ищцата *** като производството по делото е продължило в
лицето на нейните правоприемници: преживял съпруг *** с ЕГН *** ***, и две деца
– *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** ***.
Новоконституираните ищци
са представили по делото, във вид на заверен препис, саморъчно завещание на ***,
вписано в ***, според което същата завещава на *** с ЕГН *** цялото си движимо
и недвижимо имущество.
От текста на посоченото
завещание следва извода, че единствен който се легитимира като правоприемник на
починалата в хода на производството по делото *** е нейният съпруг ***. По
отношение на останалите двама законни наследници на ищцата по делото – нейните
синове *** и ***, същите не са оспори валидността и действителността на
посочения завещателен акт, като са приели волята на своята майка, респ. същите
не се легитимират като носители на права по отношение на заявения за делба
имот.
Посочените лица са имали
възможността да защитят правата си (ако считат, че същите са били накърнени) по
реда на чл. 28 и чл. 30 от Закона за наследството. Съгласно чл. 28, ал.1 от Закона за наследството, когато наследодателят
остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Според чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част. Материалноправно легитимирани лица по тази
претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя, съответното - неговите наследници. Правото по чл. 30 е
субективно потестативно имуществено и е наследимо - може да бъде упражнено и от
наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена.
Със ставянето на саморъчното завещание наследодателката се е разпоредила
в полза само на един от наследниците с право на запазена част – нейния съпруг с
цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което съдът приема, че е
извършено универсално завещание по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, с което го е
направила свой универсален наследник. Предвид изложеното, съдът приема, че от
момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза е извършено
универсалното завещание, придобива и става титуляр на целия комплекс наследими,
прехвърлими имуществени права на завещателя.
Завещанието, по своята
същност не представлява титул за собственост, а е едностранен акт на
завещателя, с който същият се разпорежда със своето имущество за след смъртта
си и създава само една възможност за придобиване на завещанието от страна на
наследника, респ. придобиването получава правен ефект, ако наследникът извърши
приемането на завещанието и от момента на приемането му преминава и
собствеността върху завещаното имущество. В конкретния случай конституираният като
ищец по делото *** изрично е заявил с молба до Съдията по вписвания – гр. ***,
да се впише съставеното в негово полза от съпругата му завещание, с което
действие имплицитно се обективира волята на лицето да упражнява правата си по
саморъчно завещание, направено в негова полза от първоначалната ищца по делото ***,
респ. че има претенции по отношение на заявения за делба недвижим имот.
Изложеното обосновава извода, че *** е извършил фактически и правни действия по
приемането на наследството на наследодателката ***.
Съобразно изложените
съображения предявеният иск за делба от *** и ***, в качеството им на
наследници по закон на починалата в хода на производството по делото ищца,
следва да бъде отхвърлен, тъй като същите не се легитимират като съсобственици
на заявения за делба имот, поради учреденото в полза на баща им саморъчно
завещание от общата им наследодателка ******.
По делото е изслушано и
прието заключението на вещото лице ***, според което справедливата пазарна
стойност на процесния имот е 42 800 лв. Методиката, използвана от в.л. при
изготвяне на това заключение е на вещната стойност, при която при определяне на пазарната стойност на сградите и се
базира на калкулиране на възстановителната стойност на сградите към момента на
оценката. За целта е използвана единична цена на кв.м. разгъната застроена
площ, или цена на кубичен метьр застроен обем на новоизградени обекти с
аналогично функционално предназначение, конструкция, особености на изпълнение
на допълнителните, довършителни инсталационни и други работи. Единичната цена
включва разходите по проектиране и всички разходи по изграждането на обекта.
Пазарната стойност на обекта е неговата амортизирана
възстановителна стойност, при която са отразени влиянието на обезценяването от
възраст, строителни недостатъци и повреди, функционално и икономическо
обезценяване.
От изготвената по делото
техническа експертиза от вещото лице **. А.Е. се установява, че допуснатия до
делба имот е реално неподеляем на два и повече дяла, които да съответствуват на
изискванията на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/22.12.2003 го***
на МРРБ.
Съобразно заключението
на вещото лице **итект А.В. по допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, което като обективно и компетентноизготвено е приобщено към доказателствения материал, се
установява, че процесният апартамент не е реално поделяем на две самостоятелни
жилища, които да съответстват на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и на чл.
112, чл. 114 и чл. 117 от Наредба № 7/2003 го*** за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Според **. ***.
процесното жилище - апартамент
с кадастрален идентификатор *** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, находящо се в гр. ***, ***, целият на площ
от *** кв.м., състоящ се от ***, е неделимо при спазване на определените квоти и на изискванията на ЗУТ.
По отношение на допълнителното
заключение, представено от същото вещо лице, предложените нови
три варианта за делба същите съдържат несъответствия с определените от съдебото
решение квоти, както и с норматнвните и с функционалните изисквания. Според
това заключение за осъществяване на делбата при описаните варианти са
необходими значителни по обем строително-монажни работи, като е необходимо да
се изготви инвестиционен проект, с оглед определяне количествата и ориентировъчната
им стойност. В
тази връзка **. Е. е категорична, че заявеният за делба недвижим имот, при
едновременното спазване на определените от съда квоти и съблюдаване
изискванията на ЗУТ, е неделим.
Допуснатият до делба
жилищен имот е реално неделем, тъй като в него немогат да бъдат обособени
дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства,
по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 203, ал. 1 и 2 от ЗУТ. При тези
констатации следва извода, че прекратяване на собствеността следва да стане
чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имота на публична продан,
поради невъзможността да се спази принципа в чл. 69, ал. 2 от ЗН – всеки
съдител да получи дял в натура. Делебният имот е реално неподелим, което прави
невъзможно извършването на делбата чрез разпределение. Делбата не може да се
извърши и чрез възлагане по реда на 349, ал. 2 от ГПК, за което няма претенции
от страните.
От изложеното се налага
извода, че е налице единствен неподеляем имот, който не може да се постави в
дял на никого от съделителите. С оглед констатираната невъзможност за поставяне
на имотите в дял на която и да е от страните води до необходимостта за
изнасянето им на публична продан, при приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК и чл. 354 от с.з.
Публичната продан на
неподеляем делбен имот е особен вид изпълнително производство с участници
съделителите – съсобственици на имота, които според наложилото се в доктрината
и съдебната практика становище имат качеството едновременно на взискател и на
длъжник в изпълнителното производство, като целта е получената
сума да бъде разпределена между съделителите и окончателно да се ликвидира
съществуващата съсобственост. Съгласно чл. 348, изр. второ от ГПК
страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан, а според
чл. 354, ал. 1 от ГПК когато имотът се изнася на публична продан като
неподеляем всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на
чл. 505, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 71, чл.
73 и чл 355 от ГПК и т. 4 от Тарифа № 1 към ЗДТ /отм./ всяка от страните следва
да заплати по сметка на ***я районен съд държавна такса, представляваща 4% от
стойността на всеки един от деловете, както следва: *** – сумата от 713,33 лв.,
*** – сумата от 332,89 лв., *** – сумата от 332,89 лв. и *** – сумата от 332,89
лв.
По изложените
съображения, *** районен съд
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до делба недвижим
имот, представляващ жилище – апартамент с кадастрален идентификатор *** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, находящ се в гр. ***, ***,
целият на площ от *** кв.м. на едно ниво, състоящ се от ***., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до
ОПРЕДЕЛЯ
получената от проданта сума да бъде разпределена между съсобствениците,
съобразно квотите им в съсобствеността.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕГН *** *** и *** с
ЕГН *** ***, в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на
производството по делото ищца ***, ЕГН ***,***, срещу *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***
и *** с ЕГН ***,***, иск за делба на посочения по-горе имот.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на ***я районен съд сумата
от 713,33 лв. /седемстотин и
тринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща дължимата държавна
такса по извършването на делбата.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ***, ***
с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по бюджетната
сметка на ***я районен съд сумата от 998,67
лв. /деветстотин деветдесет и осем лена и шестдесет и седем стотинки/ - (по
332,89 лв. от всеки един от посочените съделители), представляваща дължимата
държавна такса по извършването на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред ***я окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: