Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 245      Дата   17.08.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на 22. юли. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  230 / 2020 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба на ответницата  И.  Т.Ш. ЕГН********** ,представлявана от  + Адвокатско дружество Г. „,вписано в  регистъра на САК, с посочен  съдебен адрес против  Решение № 7 от 16.01.2020 г.,постановено от  Пазарджишкият  окръжен съд по търг.дело № 326/2018 г.

По  силата на  обжалваното решение   съдът  е  осъдил  И.Т.  Ш. ЕГН********** да заплати на „Б.ц. „К. „ЕАД- *** сумата   57 528.36 лева, дължима на  основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД, с която  сума  ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на Б.  ц. „К.“ЕАД ***,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от  27.11.2018 г. до окончателното й заплащане.

Решението  се обжалва в осъдителната му част с подробни оплаквания за   постановяването му в нарушение на  материалния  и процесуалния закон.  Конкретно се поддържа  оплакването ,че съдът е приложил  неправилно  чл.34,ал.7 от ЗМСМА и не е съобразил  разпоредбата на §1 от Допънителните  разпоредби към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно  участие в  капитала. Тази последна  разпоредба съдържа  легална дефиниция  на понятието „ представител на държавата“ в органите за управление и контрол на тълговските дружества с държавно участие в капитала.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на въззивно решение  по  съществото на спора, по силата на което да се отхвърлят  обективно  съединените искове.

Въззиваемата страна чрез процесуалният си представител по делото адвокат И.Ц. в съд. Заседание пред въззивната инстанция поддържа  становище, че   жалбата е неоснователна.

Пловдивският  апелативен  съд  след  преценка на изложените във въззивната жалба  оплаквания и доводи, приема за   установено  следното:

Предявеният иск  е за неоснователно  обогатяване в хипотезата на чл.55,ал.1предл.1 от ЗЗД.

Ищецът  претендира да му бъде възстановена сумата в размер на 58 864.66 лева като получена от ответницата без правно основание. Сумата е получена от отетницата И.Ш.,която  през  искови я период от време е получавала  възнаграждение в качеството си на  изпълнителен директор на    „

Б.ц. „К. „ЕАД- *** В  същото време е била  и общински  съветник  в Общински съвет – град В.. Правното основание за  недължимост на исковата сума е, че същата е получена от ответницата в нарушение на  чл.34,ал.7  ЗМСМА.

 В  отговора на исковата молба  ответника прави възражение, че  предявеният иск  е   недопустим, поради   липса на надлежно взето решение от Общото събрание на  акционерите за  предявяването на иск. Становището си  аргументира с разпоредбата  на чл.221,т.10 ТЗ, съгласно която  Общото събрание на акционерите е компетентен да освободи от отговорност членовете на надзорния съвет,,на  управителния съвет и на  Съвета на директорите. След като ОСА не е дал съгласие за предявяването на иска, то  последният е недопустим.

ПАС  споделя  становището изложено в обжалваното решеине, че   решение на ОСА  за предявяване на иска е необходимо ,но  само  при предявяване на иск по  чл.240,ал.2  ТЗ – за вреди, причинени виновно на дружеството.

В конкретния случай съдът  е сезиран   с  иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на  чл.55,ал.1 предл. първо ЗЗД- получено без основание.  Този иск  е напълно различен от   иска по чл.240 ТЗ, с който  се претентира обезщетение за причинени вреди  от  управителите ,  .изп.директори  от техни действия или бездействия.   В настоящия случай  правопораждащият отговорността факт не са такива  умишлени действия ,а  получаване на суми без основание.

В този смисъл  предявенияг иск  е  допустим,а относно  неговата   основателност  съдът  съобрази  следните релевантни  факти:

 Няма спор, че   ответницата  И.  Т.Ш. е била  член на Съвета на директорите  и изпълнителен директор на ищцовото дружество „Б.ц.К. „ЕАД- ***.   Същата е била избрана  на тази длъжност,а не е назначена и не работи по трудов договор. 

Не се спори и относно факта, че през исковия  период от време И.Ш. е била общински съветник в Общинския съвет – град В..

 Тезата  на ищеца, че  получаваното от ответница възнаграждение като изпълнителен директор е недължимо получена  се основа на разпоредбата на чл.34,ал.7 от ЗМСМА.  Съгласно цитираната разпоредба общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите за управление и контрол на  търговските дружества с държавно участие в капитала, за което не  получава  възнаграждение. Това е императивна правна норма,установяваща забрана да се получава възнаграждение от общинския съветник.   Тази забрана не може да бъде преодоляна по тълкувателен път и още по-малко чрез разпоредба, съдържаща се в подзаконов  нормативен акт.  При това такъв акт,който не е по прилагането на  приложимия в случая  материален закон – ЗМСМА. Жалбоподателят се позовава конкретно на § 1 от Допълнителните разпоредби на ПРУПДВТДДУК, понастоящем е отменен –ДВ.,бр.40/5.05.2020 г.

Според тази разпоредба  представители на  държавата  в органите на управление и контрол в търговските дружества с държавно участие  в  капитала „ са  държавните служители  и лицата, работещи по трудово правоотношение в държавната адмитистрация,които са избрани или определени в органите за управление  и контрол на  търговските дружества.

 Това обаче н дефиниция, която се определя съдържанието на това понятие по  смисъла на този правилник, т.е. не е легална дефиниция и не може да се отнесе към разпоредбата на чл.34,ал.7 от ЗМСМА.  Следва да се отчете, че  ответницата Ш. е била член на Съвета на директорите на дружеството със статут на ЕАД- собственик на държавата.  Именно в това си качество и като изпълнителен директор  ответницата е представлявала  Държавата в  отношенията на дружеството с трети лица.

  Ясно е ,че  ответницата не е работила по трудов  договор – нещо повече:в чл.11 от договора за възлагане на управление на ЕАД с държавно участие има изрична забрана  изпълнителният директор да работи по трудов договол. Тя  е избрана от Съвета на директорите на дружеството, като на основание чл.244,ал.7 ТЗ е сключен договор  № 195 от 01.06.2017 г..  Сключен е от принзипала  министъра на здравеопазването и  Съвета на директорите,който приема да управлява  едноличното АД с държавно участие. В договора подробно  са регламентирани правата и задълженията на изпълнителния директор.  В  чл.12 от договора е предвидено, че  членовете на Съвета на директорите не получават възнаграждение за изпълнение на задълженията си по този договор,ако заемат длъжността заместник-министър,областен управител,държавен служител или служител, назначен по трудов договор в държавната в з администрация  или „друга длъжност, която е посочена в закон,като пречка за получаване на възнаграждение.

Именн разпоредбата на чл.34,ал.7 от ЗМСМА е тази  правна разпоредба ,която установява забрана да се получава  възнаграждение от общинските съветници. При това тази   забрана се отнася  до всички органи на управление и конкрол в търговските дружества с държавно участие в капитала.  Отнася се не само до членовете на Съвета на директорите,но и изпълнителният директор, който  управлява  и представлява  държавното дружество  в отношенията му с третите лица.

 Тълкуването на разпоредбата, че  забраната да получават възнаграждение се  отнася само до тези членове на Съвета на директорите,които не са  изпълнителни директори  няма опора в закона. Не може да  се извлече аргумент от чл.27,ал.1 от Правилника ,който предвижда специален ред  за определяне размера на възнаграждението  на изпълнителния член на СД изпълнителният директор.

 Спорът по настоящото дело  не е за размера на  възнаграждението и начина на определянето му ,която ответница получава като  изпълнителен директор, а за неговата дължимост с оглед императивната разпоредба на чл.34,ал.7 от ЗМСМА.

 Спор обачя няма, че през исковия период от време ответницата е била общински съветник и като такава е получавала възнаграждение като изп.директор в нарушение на чл.34,ал.7 от ЗМСМА.

 Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че  липсват данни исковата сума да е  получена от ответницата.  От заключението на първоначалната ССЕ се установява, че определените месечни възнаграждения са били превеждани по банковата сметка на ответницата. Сумарно е получена сумата от 57 528.36 лева и до този именно размер искът по чл.55,ал.1 предл.първо ЗЗД е бил уважен.

  Следва да се потвърди обжалваното решение с което съдът е приложил точно  материалния закон – чл.34,ал.7 ЗМСМА.

   В полза на   въззиваемата страна  следва да се  присъдят  направените пред въззивната инстанция разноски, които  са документално установени в размер на 720 лева,представляващи  адвокатско възнагрждение.

По  тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                           Р      Е    Ш    И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/16.01.2020 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг овско .дело№326/2018 г

   ОСЪЖДА   И.Т.Ш. ЕГН:********** да заплати на „Б.ц.  „К.“*** ЕИК.. сумата 720 лева,представляваща съдебни разноски направени от ищеца пред въззивната инстанция..

   Решението може да се обжалва пред Върховния  касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.               2.