РЕШЕНИЕ
№ 1056
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110134476 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу М. С. М., В. П. М. и М. П. Д., в качеството им на наследници на П. Ц. М..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация за заплащане на цена на доставена топлинна енергия,
такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тях.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците за
осъждането им да заплатят сумите, както следва:
- Срещу М. С. М. за 4/6 части от процесните задължения, а именно: сумата от
922,34 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2022 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 145,85
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г., както и сумата от 1,10 лв., представляваща
мораторна лихва върху непогасена в срок главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2023 г. до 22.05.2024 г.;
- Срещу В. П. М. за 1/6 части от процесните задължения, а именно: сумата от
230,59 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2022 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 36,46
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г., както и сумата от 0,28 лв., представляваща
мораторна лихва върху непогасена в срок главницата за дялово разпределение за
1
периода от 15.09.2023 г. до 22.05.2024 г.;
- Срещу М. П. Д. за 1/6 части от процесните задължения, а именно: сумата от
230,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2022 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 36,46
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г., както и сумата от 0,28 лв., представляваща
мораторна лихва върху непогасена в срок главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2023 г. до 22.05.2024 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците – П. Ц. М., в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и лихва
върху таксата за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес
на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Претендира вземанията от ответниците в
условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти от
наследството, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части.
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания
съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата М. П. Д. оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че процесните задължения и на тримата ответници, в
качеството им на наследници на П. Ц. М., са погасени.
От ответника В. П. М. е постъпила молба, с която сочи, че е сключил
споразумение с ищцовото дружество за заплащане на целия дълг. Същият е депозирал
и декларация, с която декларира, че той ще заплати целия дълг, предмет на
настоящото производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД представя писмени
доказателства, като не ангажира становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества
и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на лихва върху непогасено в срок възнаграждение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
2
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за собственост на апартамент по чл. г. се
установява, че процесният имот е придобит чрез покупко-продажба от П. Ц. М.. От
приетата справка за родствени връзки на П. Ц. М. се установява, че след смъртта му,
настъпила на 14.03.2020 г., същият е оставил като негови законни наследници
ответниците по делото – М. С. М. - съпруга, В. П. М. – син и М. П. Д. – дъщеря.
По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден
впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са собственици на
имота в процесния период в посочените по-горе части, респ. потребители на топлинна
енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела,
щранг-лира в банята и 1 бр. водомери за топла вода, като на 3 от отоплителните тела е
поставен ИРРО. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от
третото лице-помагач на база реален отчет. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от
третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на
топлоснабдената сграда. Топлата вода през процесния период била начислявана по
реален отчет, като били съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната
/лице, подсигурило достъпа/. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни
сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от
3
общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в
АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период, като съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница и
лихва за забава в процесния период възлизат на претендираните от ищцовото
дружество.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
По делото е депозирана молба от ответника В. П. М. от 27.11.2024 г., към която е
приложено споразумение от 27.11.2024 г., сключено между ищцовото дружество и
ответника В. П. М. за разсрочване на задълженията, предмет на настоящото
производство, включително разноските. Същото споразумение, в негов подписан
екземпляр, е представен и от ищцовото дружество с молба от 10.01.2025 г. В чл. 1, ал.
2 от същото страните са се съгласили относно размера на дълга, включително
съдебните разноски, като са се споразумели М. да изплати задълженията по
погасителен план на общо 7 вноски с падежи в периода 27.11.2024 г.- 27.05.2025 г.,
първата от които в размер на 734,67 лв., а всяка от останалите 6 вноски – в размер на
285,71 лв. /чл. 2/. В чл. 3 е уговорено, че при плащане в срок топлоснабдителното
предприятие няма да начислява лихви за срока на разсрочено изпълнение. С
депозираната от ищеца молба с вх. № 7676/10.01.2025 г., ищцовото дружество
признава факта, че ответникът е погасил първата авансова вноска в размер на 734,67
лв., както и втората вноска по погасителния план в размер на 285,71 лв.
Съдът намира, че със сключването на споразумението от 27.11.2024 г. страните са
осъществили субективна пасивна новация досежно процесните задължения по смисъла
на чл. 107 ЗЗД. Новацията по чл. 107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който
длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което
вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три
елемента - наличие на действително старо задължение, пораждане на действително
ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен
и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път.
В случая е налице замяна на страната на длъжника за задълженията на
ответниците М. С. М. и М. П. Д., които са заместени по отношение на всички дължими
от тях суми от ответника В. П. М.. Видно е, че процесните суми, в техния пълен
размер, съгласно споразумението са дължими единствено от ответника В. П. М., което
е постигнато със сключеното споразумение по волята на кредитора – ищец. Съответно,
новият длъжник за тези задължения – ответникът В. П. М. заменя първоначалните
длъжници в правоотношението по доставената и потребена в имота ТЕ. Възникналото
със стария длъжник задължение се погасява със сключеното споразумение, а на негово
място възниква ново правоотношение между ищеца, като кредитор за потребените
услуги, и новия длъжник. Настъпва субективна новация, при която валидни по
отношение на изискуемостта на дълга, са уговорките между страните съгласно
сключеното споразумение, което на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено
от съда. По съгласие на страните носител на задълженията в техния пълен размер е
единствено ответникът В. П. М., като отново по съгласие между страните е променен
и падежът на задължението /в този смисъл е напр. Решение № 5438/07.10.2024 г. по в.
гр. дело № 6400/2024 г. по описа на СГС, II-ж състав/. Към момента на приключване
на устните състезания /16.01.2025 г./ е настъпил падежът единствено на първите две
4
вноски по споразумението /на 27.11.2024 г. и на 27.12.2024 г./, като с депозираната на
10.01.2025 г. молба ищцовото дружество изрично признава погасяването на дълга по
отношение на вноските с настъпил падеж. Към датата на произнасяне на съда липсва
изискуемо задължение – една част от задълженията са платени, а другите са с
ненастъпил падеж, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът стигна до извод за неоснователност на предявените искове за главница,
поради което като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове за
лихва за забава. Следва да се посочи, че сключеното между страните споразумение
обхваща и лихвите за забава, предмет на настоящото производство, като те са част от
вноските по погасителния план съобразно споразумението. Към момента на
произнасяне на съда обаче не са налице изискуеми вноски по споразумението, поради
което исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Сключеното между страните споразумение обхваща и реализираните по делото
разноски от ищцовото дружество за държавна такса и възнаграждения за вещи лица,
като те са част от вноските по погасителния план съобразно споразумението. Към
момента на произнасяне на съда обаче не са налице изискуеми вноски по
споразумението, поради което в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски –
същите ще са дължими на съответните падежни дати по споразумението.
Отделно, с оглед изхода на делото /настъпила субективна пасивна новация на
задълженията и ненастъпил падеж по отношение на неплатените вноски по
споразумението/, в полза на ищцовото дружество, което с молба от 10.01.2025 г. е
заявило желание за продължаване на съдопроизводствените действия, без делото да
бъде спирано, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу М. С. М., ЕГН
**********: 1/ иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати сумата от 922,34 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2024 г.
в имот, находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж.к. „2/ иск с правно основание по 86
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 145,85 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
22.05.2024 г. и 3/ иск с правно основание по 86 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати сумата от 1,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 22.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу В. П. М., ЕГН
**********: 1/ иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати сумата от 230,59 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2024 г.
в имот, находящ се в гр. София, общ. 2/ иск с правно основание по 86 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 36,46 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024
5
г. и 3/ иск с правно основание по 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата
от 0,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 22.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу М. П. Д., ЕГН
**********: 1/ иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати сумата от 230,58 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2024 г.
в имот, находящ се в гр. София, общ. , 2/ иск с правно основание по 86 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 36,46 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024
г. и 3/ иск с правно основание по 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата
от 0,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 22.05.2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6