№ 29
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Снежана Н. Колева М.а
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно
административно наказателно дело № 20221100601156 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Решение № 1453 от 21.12.2021 г., постановено по НАХД № 15873 по
описа за 2021 г. на СРС, НО, 20-ти състав, районният съд е признал за
виновен обвиняемия Х. Г. П. по повдигнатото му обвинение с правна
квалификация по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК в това, че на 21.08.2019 г. в
гр. София в сградата на Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, на гише за прием на
документи, при подаване на „Заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани“ с вх. № 33094135/21.08.2019 г., за
издаване на СУМПС категория „Б“, съзнателно се ползвал - представил пред
П.И.И. - системен оператор в 02 група „ОВМПС“ при Отдел „Пътна полиция“
- СДВР, от неистински частен документ – Удостоверение за здравословно
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, привидно издадено на името на Х. Г. П., ЕГН
**********, с изх. № 1030/03.06.2019 г., като на документа е придаден вид, че
1
представлява конкретно писмено изявление на лекарите с различни
специалности, срещу имената на които са положени подписи, а именно –
Т.И.М., А.В.С., И.Б.Б. – К., Б.М.М., Ц.В. Г. и К.Н. П., като от Х. Г. П. за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност,
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 316, вр.
чл. 309, ал. 1 от НК съдът е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер
на 1000,00 лева, в полза на държавата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
обвиняемият е бил осъден да заплати по сметка на СДВР направените на
досъдебното производство разноски в размер на 144,39 лева, като същият е
бил уведомен, че се дължи и сумата в размер на 5,00 лева – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Срещу постановеното решение са депозирани въззивна жалба и
допълнение към нея, подадени от обвиняемия, чрез защитника му. Поддържа
се, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Защитата излага твърдения, че от доказателствата по делото се установявало,
че липсвал субективният елемент за извършване на посоченото Д.ие. По
делото не се доказвало по безспорен начин обвиняемият да е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него Д.ие, нито да е
предвиждал общественоопасните последици и да е искал настъпването им.
Посочва се, че към момента на извършване на Д.ието обвиняемият е бил в
отлично здравословно състояние, притежавал е редовно медицинско
направление и валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС, издадено му в САЩ, където живял последните 20 години).
Сочи се, че в изпълнение на указанията на органите на реда при влизане на
територията на Република България, че обвиняемият трябва да върне
американската си книжка и да се снабди с българска такава, преди да изтече
законния 6-месечен срок, обвиняемият бил отишъл в КАТ при СДВР, където
отново изпълнил указанията да служител да отиде в съседната сграда и да се
снабди с допълнителни печати. Не ставало ясно от мотивите на съда въз
основа на какви аргументи приел наличието на субективния елемент от
инкриминирания състав и въз основа на какви доказателства бил базирал
решението си касателно това, че обвиняемият съзнавал, че употребява
неистински частен документ, и незачитането от негова страна на установения
в страната правов ред. В допълнението към жалбата защитата маркира, че
2
наказателното производство било образувано на база сигнал на обвиняемия,
подаден на горещата телефонна линия за корупция, след като обвиняемият
разбрал какво му се е случило. Обвиняемият при разпита си пред органите на
МВР бил предоставил пълна информация за случая, без да съзнава, че се
самоуличава във формално извършване на престъпление, което категорично
демонстрирало липсата на умисъл у обвиняемия за нарушаване на правовия
ред, установен в страната, и за извършване на престъпното Д.ие при умисъл.
Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и признаване на
обвиняемия за невинен по повдигнатото му обвинение. Направено е искане за
присъждане на направените разноски.
Прокуратурата не е депозирала възражение срещу подадената въззивна
жалба.
В производството пред въззивната съдебна инстанция не са били
събирани нови доказателства.
В открито съдебно заседание обвиняемият се е явил лично и е бил
представляван от упълномощен защитник – адвокат Ф.. На етап съдебни
прения защитата е посочила, че поддържа доводите си, вече изложени в
допълнението към въззивната жалба, и е преповторила исканията си за
отмяна на първоинстанционното решение и оправдаване на обвиняемото
лице.
Представителят на държавното обвинение е изразил становище, че
решението на СРС е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Направено е искане за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
При дадена последна дума обвиняемият е посочил, че към момента на
издаване на медицинското е бил здрав. При посещението му в КАТ не е имал
съзнание или намерение да извърши престъпление, а е следвал инструкциите
на служителя в КАТ. Обвиняемият е посочил, че впоследствие е осъзнал и е
подал сигнала на горещата линия за корупция на МВР.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият Х. Г. П., с ЕГН **********, е роден на 01.06.1974 г. в гр.
3
София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше
образование, безработен, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл.
26, вх. 1, ет. 7, ап. 24.
Обвиняемият имал свидетелство за управление на МПС, издадено от
друга държава, но искал да получи и такова от българските власти. За целта
на неустановена дата, предхождаща датата 21.08.2019 г., и по неустановен
начин същият се набавил с Удостоверение за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
привидно издадено на името на Х. Г. П., ЕГН **********, с изх. №
1030/03.06.2019 г. За издаването на документа обвиняемият не се явил на
преглед при посочените в удостоверението специалисти. На документа бил
придаден вид, че в съставен след извършените прегледи при вписаните в него
лекари - свидетелите Т.И.М., А.В.С., И.Б.Б. – К., Б.М.М., Ц.В. Г. и К.Н. П.,
като в удостоверението били привидно поставени техните имена и подписи.
Обвиняемият имал ясната представа, че удостоверението за
здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС не било съставено по
законоустановения ред след проведени набор от прегледи. Въпреки това на
21.08.2019 г. обвиняемият посетил сградата на Отдел „Пътна полиция” –
СДВР в гр. София, където на едно от гишетата за прием на документи и при
свидетелката П.И.И., изпълняваща към онзи момент длъжността системен
оператор в 02 група „ОВМПС“ при Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, подал
заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани от
21.08.2019 г., за издаване на СУМПС категория „Б“, към което съзнателно
представил и издаденото удостоверение за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с
изх. № 1030/03.06.2019 г.
За да приеме изложената фактическа обстановка, припокриваща се с
тази възприета от контролираната инстанция и явяваща се релевантна с оглед
заложените в разпоредбата на чл. 102 от НПК параметри на доказване,
настоящият съдебен състав се позовава на събрания по делото доказателствен
материал, както следва: показанията на свидетелите Т.И.М., А.В.С., И.Б.Б. –
К., Б.М.М., Ц.В. Г., К.Н. П. и Преслава Иванова Иванов, удостоверение за
здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на
4
правоспособност за управление на МПС с изх. № 1030/03.06.2019 г., справка
за съдимост.
Както първоинстанционният съд, така и настоящият въззивен съд,
кредитира заключенията от назначените в досъдебното производство
експертизи, а именно: графическа и техническа експертиза, обективирана в
Протокол № 180/2021 от 10.02.2021 г., и графическа експертиза,
обективирана в Протокол № 781/2021 от 01.09.2021 г., като компетентно
изготвени от лица – специалисти в съответната област и след запознаване с
материалите по делото. От експертните изводи се установява, че:
ръкописните текстове в графи „три имена по лична карта“, „ЕГН“, „л.к. №“,
„изд. на“, „адрес“, са написани от Х. Г. П.; ръкописният текст в графа „УИН“
не е написан от Х. Г. П. или Т.И.М.; подписът в графа „подпис, печат“ в дясно
от графа „УИН“ не е положен от Х. Г. П. или Т.И.М.; подписите и
ръкописните текстове в графите след текста „Данни от клиничен преглед на:“
не са изпълнени от Х. Г. П. или Т.И.М.; отпечатъците от кръгъл печат не са
положени с кръглия печат на „Амбулатория за първична медицинска помощ –
групова практика „Проф. д-р Ст. Киркович“ ООД“; отпечатъците от
правоъгълен печат не са положени с правоъгълния печат на „Д-р Т.
Мустакова“; ръкописният текст и подписът в графа „а) ОЧИ“ не са изпълнени
от А.В.С., М.В.Б., Л.М.Б.; ръкописният текст и подписът в графа „б) УШИ,
НОС, ГЪРЛО“ не са изпълнени от И.Б.Б.-К., М.В.Б., Л.М.Б.; ръкописният
текст и подписът в графа „г) НЕВРОЛОГИЧЕН СТАТУС“ не са изпълнени от
Б.М.М., М.В.Б., Л.М.Б.; ръкописният текст и подписът в графа „д)
ХИРУРГИЧЕН СТАТУС“ не са изпълнени от Ц.В. Г., М.В.Б., Л.М.Б.;
ръкописният текст и подписът в графа „е) ОРТОПЕД“ не са изпълнени от
К.Н. П., М.В.Б., Л.М.Б..
В съзвучие с крайните изводи от експертните изследвания са
показанията на разпитаните лекари специалисти, вписани в процесното
удостоверение - свидетелите Т.И.М., А.В.С., И.Б.Б. – К., Б.М.М., Ц.В. Г., К.Н.
П.. Същите посочват непротиворечиво, че нямат спомен да са преглеждали
лице с имена Х. Г. П., а ръкописният текст и подпис, обозначени като
изхождащи от всеки от тях върху инкриминираното удостоверение, не са
положени от тях. Свидетелката П.И.И. посочва, че работи на длъжност
системен оператор към Отдел „Пътна полиция” – СДВР от 2010 г. и има
спомен при нея на гише на 21.08.2019 г. обвиняемото лице да подава
документи за преиздаване на СУМПС, към които и медицинско свидетелство,
които свидетелката е предвиждала по съответния ред, поради
5
невъзможнността да извърши проверка за автентничността на документите.
Разказите на свидетелите се явяват последователни и подробни,
кореспондиращи на констатациите в експертните заключения. Съдът не
констатира основания за съмнение в безпристрастността на показанията им,
поради което кредитира същите в цялост.
Обвиняемият е дал кратки обяснения пред първоинстанционния съд. В
същите е посочил, че не се счита за виновен и е нямал намерение да извършва
нещо лошо, като само е изпълнявал инструкциите на служителите в КАТ за
набавяне на печати. На етап последна дума е заявил, че е подал сигнал за
корупция до гореща линия за случая, като не е предполагал, че всичко ще
приключи с обвинение срещу него, а при повикването му в МВР за даване на
сведения е останал с впечатление, че това не е по повод обвинение срещу
него. Видно от данните по делото в началния етап на разследването
обвиняемият е бил разпитан в качеството на свидетел, които показания не
следва да бъдат ползвани в настоящото производство предвид актуалното
процесуално качество на лицето. С оглед този запрет е действал и
първоинстанционнният съд при постановяване на крайния си акт. В този
смисъл уведомяването от органите на реда при разпита му като свидетел за
процесуалното му качество на онзи етап и създалото се у обвиняемия
впечатление в тази връзка са ирелевантни, доколкото съдът не констатира
някакви съществени процесуални нарушения. По делото са налице данни
(писмени доказателства) за подаден в писмен вид сигнал от посочено в него
лице с имена Х. П.. Видно от обясненията на обвиняемия, същият заявява, че
той да е подател на сигнал за корупция. Доколкото обаче за субективната
страна на престъплението следва да се съди от манифестираните в
обективната действителност постъпки на обвиняемото лице към момента на
Д.ието, в настоящия случай съдът счита, че подаденият впоследствие сигнал
не може да се приеме като доказващ липсата на умисъл у извършителя към
инкриминирания момент. Същият следва да се преценя и в съвкупност с
останалата доказателствена маса. Анализиран в контекста на цялата
доказателствена маса, подаденият сигнал не опровергава наличието на
съзнателно и цЕ.сочено поведение на обвиняемия за ползване на
инкриминираното удостоверение.
Първоинстанционният съд е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
6
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото, анализирал е противоречащите си доказателства и е изложил
подробно аргументи защо кредитира едни, а други – не. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват (Решение № 372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, НК, ІІІ н.о.). Предвид това и изчерпване на възраженията в
тази насока, въззивният съд счита, че не дължи допълнителна оценка на
доказателствената маса и анализа ѝ от районната инстанция.
В заключение въззивният съд не намери пропуски в доказателствения
анализ, направен от първоинстанционния съд. Въззивният съд е извършил
подробен и аргументиран разбор на доказателствената маса, като ясно е
посочил какви са приетите от него фактически изводи, с които настоящият
съд изцяло се съгласява, и на какви доказателства се позовава.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивният съд счита, че на базата на така събраната по делото
доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до
единствения верен извод, а именно - че обвинителната теза е доказана по
безспорен и категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд
са законосъобразни и обосновани.
При така установената фактическа обстановка с необходимата
категоричност се установява, че обвиняемият е осъществил с поведението
си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316, вр.
с чл. 309, ал. 1 от НК, тъй като на 21.08.2019 г. в гр. София в сградата на
Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, на гише за прием на документи, за нуждата
по издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства
съзнателно се ползвал от неистински частен документ, като е подал
Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, привидно издадено на името на
Х. Г. П., ЕГН **********, с изх. № 1030/03.06.2019 г., а документът е бил
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лекарите с
различни специалности, срещу имената на които били положени подписи, а
именно – Т.И.М., А.В.С., И.Б.Б. – К., Б.М.М., Ц.В. Г. и К.Н. П., като от
7
обвиняемото лце за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Безспорно се установява, че посочените в инкриминираното
удостоверение медицински специалисти не са полагали ръкописен текст, свои
подписи или печати на практиките си.
Министърът на здравеопазването, на основание чл. 152а, т. 1 от ЗДвП, е
издал Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на
медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от
различните категории, като съгласно чл. 4, ал. 1 от същата - за определяне на
изискванията за физическа годност водачите на МПС и кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС се разделят на две
групи съобразно категорията МПС. Водачите от категория “В” („Б”) попадат
в група 1 и по силата на чл. 7, ал. 1 от наредбата преминават задължително
прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване
състоянието на зрителната система и състоянието на останалите органи и
системи, и за проверка за наличието на регистрирани заболявания.
Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с
изискванията за физическа годност за лицата попадащи в група 1 се дава от
общопрактикуващия лекар въз основа на резултатите от прегледите при
съответните специалисти, а резултатите от медицинските прегледи, съгласно
чл. 9, ал. 1 от въпросната наредба, се нанасят в удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС (по образец).
Съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински е документът, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на това, което действително го е съставило. За съществуването на
неистински документ е важно единствено дали отразения автор съвпада с
действителния, като при разминаване е налице неистински документ. В
настоящия случай безспорно се установява, че в удостоверението са
положени подписи не от посочените специалисти. В този смисъл са
свидетелските показания на разпитаните лекари и заключенията по
назначените експертизи. На удостоверението е придаден вид, че представлява
конкретно изявление на лекарите Т.И.М., А.В.С., И.Б.Б. – К., Б.М.М., Ц.В. Г.
и К.Н. П., по отношение на здравословното състояние на обвиняемия.
Неоснователно е и оплакването за липса на умисъл у обвиняемия към
момента на извършване на престъплението. Обвиняемият е имал ясното
съзнание, че не се е явил на прегледи при съответните специалисти и че при
тези обстоятелства те няма как да отразят в удостоверението констатираното
за здравословното му състояние. Ето защо и настоящият състав приема, че
обвиняемият е извършил Д.ието при пряк умисъл – той е съзнавал
8
общественоопасния му характер, като е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните му последици. Обвиняемият е съзнавал, че
удостоверението за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване правоспособност за управление на МПС не е издадено по
определения законов ред, че не се е явил на прегледи при съответните
лекари, за да бъде подписано и подпечатано от тях след извършване на
констатациите им, но въпреки това се е ползвал от удостоверението, като е
целял издаването на свидетелството за управление на МПС.
Здравословното състояние, обстоятелството дали обвиняемият е
притежавал редовно медицинско направление и валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава, не се
явяват релевантни към преценката за съставомерността на Д.ието, тъй като
тези обстоятелства не са част от предмета на доказване съгласно чл. 102 от
НПК. Неотносими са и обстоятелствата дали и чии указания е следвал
обвиняемият. Следва да се отбележи, че спазването на указания, дадени от
органите на реда, и подаването на сигнал не правят поведението на
обвиняемия по-малко укоримо. Житейски нелогично и лишено от каквато и
да е доказателствена обосновка се явява твърдението на обвиняемия, че към
момента на Д.ието обвиняемият не е съзнавал постъпката си, а чак
впоследствие е проумял и е подал сигнал до органите на реда. Доколкото
обвиняемият е вменяемо лице, следва да се приеме, че същият е можел към
момента на Д.ието да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи. Следва да бъде подчертано, че незнанието на закона не
извинява. В настоящия случай, видно от установената по делото фактология,
същият е избрал да се ползва от удостоверение с подписи от необходимите
специалисти, без да премине за прегледи от тях.
С оглед правна квалификация на престъпното Д.ие и чистото съдебно
минало на обвиняемия, районният съд правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание „глоба”. За
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до две години. От справката за съдимост на
обвиняемия се установява, че не е осъждан и същият не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Не
са налице и някои от отрицателните предпоставки, явяващи се пречка за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
9
наказание и регламентирани в чл. 78а, ал. 7 от НК. Отчитайки ниската
обществена опасност на дееца и Д.ието, обстоятелството, че обвиняемият не
полага труд, въззивният съд счита, че наложеното наказание „глоба”
правилно и справедливо е било определено в минималния законоустановен
размер от 1000,00 лева. Същото ще обезпечи постигане на целите, предвидени
в чл. 36 от НК - ще спомогне за превъзпитанието на обвиняемия към спазване
на законите, ще въздейства възпитателно и предупредително не само върху
него, а и спрямо останалите членове на обществото, ще въздейства възпиращо
в достатъчна степен върху обвиняемия, като същевременно с това няма да
бъде наложена репресия в прекомерен или социално неоправдан размер.
При този изход от делото и на основание чл. 189, ал. 3 от и чл. 190, ал. 2
от НПК правилно районният съд е възложил на обвиняемия да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 144,39 лева
за възнаграждение на вещите лица по изготвените експертни заключения, и е
определил, че се дължи сумата в размер на 5,00 лева за издаването на
изпълнителен лист.
Предвид изложеното и при извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността и законосъобразността на
атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи неговото изменение или отмяна, или за връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради което и с
оглед горепосочените съображения първоинстанционният съдебен акт следва
да бъде потвърден.
Въпреки изхода от делото пред въззивния съд, за пълнота въззивният
съд следва да отбележи, че искането на защитата за присъждане на разноски в
настоящото производство се явява недопустимо, тъй като въпросът за тази
претенция се разглежда по друг правен ред и в рамките на друго
производство (искове по ЗОДОВ).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1453 от 21.12.2021 г., постановено по
НАХД № 15873 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 20-ти състав, в цялост.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11