№ 107
гр. Свиленград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200145 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Т. З. П. с ЕГН ********** от
******************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез Младши адвокат И. Д., се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6974455 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя П. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер 300 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – издаден бил при нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон и липсвали субективният и
обективният елементи от състава на нарушението. Сочи, че жалбоподателят
П. не била извършила процесното нарушение. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т. З. П., не се
1
явява и не се представлява. С Писмена молба-становище Младши адвокат И.
Д. – процесуален представител на жалбоподателя П., пледира за отмяна на
обжалвания акт, тъй като мястото на нарушението било неправилно
посочено, респ. било налице противоречие между фактическата обстановка,
посочена в ЕФ и тази, изводима от материалите на преписката, сочи, че
нямало доказателства относно въведеното ограничение от 60 км/ч и навежда
твърдения, свързани с толеранса от 3 км/ч. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 09.09.2022 година в 11.34 часа по второкласен път № 88, при км.
1+500, до разклона за село Мезек, на територията на община Свиленград,
област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на
скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на
номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се
в посока ГКПП „Капитан Петко войвода” МПС марка „Ауди”, модел „СКУ 7”
с държавен регистрационен номер Х 77 07 КТ, със скорост 91 км/ч, при
разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена
стойност на скоростта 31 км/ч. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6974455 на името
на жалбоподателя П. в качеството й на законен представител - управител на
дружеството - собственик на превозното средство - „Торре” ЕООД с ЕИК
2
*********, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието и Справката от Търговския регистър (това обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя П.). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя П. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е връчен на дата 06.02.2023
година (, видно от Справката относно статуса на ЕФ и от отметката,
направена на ЕФ, приложен към Жалбата), като съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
П. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 09.09.2022 година, когато е установено процесното
нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.
Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
09.09.2022 година, времето (09.00 часа до 12.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
второкласен път № 88, при км. 1+500, до разклона за село Мезек, посока
ГКПП „Капитан Петко войвода”, за ограничението на скоростта - 60 км/ч
разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване -
стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
3
от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на които е
виден автомобил. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен номер Х 77 07 КТ в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 94 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч,
въведена с пътен знак В26, като превишението е 31 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч). В представената по делото снимка за конкретния
клип са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят П. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят П. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП), за
нарушения на ЗДвП, като няма налагани принудителни административни
мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Ето защо същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
4
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя Т. П. в качеството й на
управител, законен представител на дружеството – собственик на процесното
МПС, с оглед установения факт на управление на това МПС със скорост над
разрешената, въведена с пътен знак В26.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Регистратурата на Районен
съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице –
процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
5
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до отмяна на обжалвания ЕФ.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Т. П. в качеството й на управител, законен представител на
дружеството – собственик на процесното МПС, е ангажирана за нарушение на
чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС №
120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ. Последният според
легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението,
съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално
изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени
в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по
отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес -
конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната
законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата
приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно
съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си
действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на
посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните
6
данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената
- максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в
отговорност на жалбоподателя П.. По този начин Съдът приема, че
описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци,
поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Не се установява разминаване при посочване на
мястото на извършването на нарушението и на позиционирането на АТСС.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
Министерството на вътрешните работи по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
7
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия
давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия
вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
84-СГ-ИСИС от 29.06.2022 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както се установява от приетите доказателства. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС,
използвано за измерване на скоростта. В този смисъл няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно
критериите за избирането на място за контрол с АТСС не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко
процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както и не
обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и
Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където
е посочено, че производството по ангажиране на отговорността на водачите
на МПС чрез ЕФ е административнонаказателно. В него се събират
доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на
административно нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е
длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи от
състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е
8
сред тези елементи.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Т. П., тя не е посочила друго лице
като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от
съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, Съдът приема, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
9
от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в
следствие на пътен знак, важим за мястото на нарушението. При така
попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по
чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на §
6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 09.09.2022 година на
второкласен път № 8 при км. 1+500, до разклона за село Мезек, на
територията на община Свиленгад, област Хасково, Т. З. П. в качеството си на
управител, законен представител на „Торре” ЕООД – собственик на лек
автомобил марка „Ауди”, модел „СКУ 7” с държавен регистрационен номер
Х 77 07 КТ, го е управлявала със скорост 91 км/ч, при ограничение на
скоростта, регламентирано с пътен знак В26, предвиждащ забрана за
движение със скорост, по-висока от означената, а именно: 60 км/ч.
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
пътен участък, регламентирана с пътен знак, са фактите, изпълващи
хипотезата на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на
санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон, съобразно констатираното
превишение от 31 км/ч, над разрешената – 60 км/ч спрямо установената на
движението на МПС - 91 км/ч, след приспадане на допустимата грешка - 3
км/ч, отразена и видно от Протокола за проверка на системата за
видеоконтрол (ето защо наведеното в Писмената молба-становище
възражение в тази насока от Младши адвокат Д. е неоснователно). По делото
липсват доказателства, които да опровергават факта на извършеното
нарушение, за което е издаден процесният ЕФ. Ето защо и наведеното в тази
насока в Жалбата възражение е неоснователно.
Не е необходимо като неразделна част от вещественото доказателство -
снимка, да бъдат приложени и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение
на скоростта за конкретния пътен участък, предвид посоченото в Протокола
за използване на АТСС наличие на ограничаване на скоростта в конкретния
участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и Решение от 16.02.2021
10
година по КАНД № 1079/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова. Поради изложеното наведеното от
Младши адвокат Д. в Писмената му молба-становище възражение е
неоснователно.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното
нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в ЕФ и
не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на
защита на жалбоподателя П., поради което не се стига до неразбиране от
страна на последната за какво я санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен
обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установена в ЗДвП. Т.е. в случая не е налице неяснота относно вида
на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение е изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ. И поради тези съображения наведеното от
Младши адвокат Д. възражение в тази насока в Писмената му молба-
становище е неоснователно.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 94 км/ч с -3%
до приетата за установена скорост от 91 км/ч е в интерес на жалбоподателя Т.
П., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима грешка
на измерване с техническото средство № 120с52а (радар). Освен това така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие
с основния принцип в административнонаказателното право наказание да се
11
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС)
се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол
във време на движение с преносимо АТСС се отбелязва началото и края на
контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече
бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и
края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият
случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да
се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
преносима камера за контрол на скоростта ARH CAM S 1 № 120с52а.
За пълнота и във връзка с наведените възражения на Младши адвокат Д.
в Писмената му молба-становще следва да се посочи, че посочването на
второкласен път № 88 при км. 1+500, до разклона за село Мезек, община
Свиленград, област Хасково, е достатъчно за означаване на мястото на
нарушението. Още повече, че по делото е представена и заснетата снимка, на
която освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координатите. Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС,
контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с преносимо
АТСС. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този
12
смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана
скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично с
отпечатването на снимковия материал. В този смисъл е Решение № 198 от
29.09.2021 година по КАНД № 538/2021 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, съответно началният и крайният час на работа, посока на
движение на контролираните МПС, при което в това отношение не се
констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото е
представено статично изображение, на което освен автомобилът и неговият
регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и
часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен идентифициращ
номер за използваното АТСС. Няма разминавания и в отбелязаната измерена
скорост и ограничение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3 км/ч
в полза на жалбоподателя П., както няма разминаване и при посоката на
движение. В този смисъл е и Решение от 29.01.2021 година по КАНД №
1130/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Павлина Господинова.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът
по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС. Приложена е и снимка
на разположението на уреда, с който се извършва заснемането. Но дори и при
липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази липса като несъществен и
неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред,
13
пропуск. Липсата на снимка на разположението на уреда за контрол на
скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното лице. По
делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта
- преносима камера ARH CAM S 1 № 120с52а. При установеното правилно и
пълно попълване на основните реквизити в Протокола за използване на
АТСС, както и представената снимка от клип, липсата на снимката на
разположението на АТСС не е от естество да внесе обосновано съмнение
относно извършеното нарушение. В този смисъл са и Решение № 43 от
19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017
година, докладчик Съдията Росица Чиркалева-И.ова, Решение № 1075 от
13.01.2020 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019
година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение от 29.01.2021
година по КАНД № 1036/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Павлина Господинова.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага
извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение
по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и
санкционират чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни АТСС за контрол.
14
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно (преносимо) АТСС,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, какъвто е и настоящия случай.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Т. П. е
разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с пътен знак В26
ограничение е предприела управление на автомобила без да съобрази
скоростта си на движение с изискванията на този пътен знак.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
Т. П. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на МПС - собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител, ако не посочи на кого е предоставил управлението на
МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 31 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание „Глоба” от 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
15
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита жалбоподателя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да
е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно наличието или не на
основания за прилагането на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН не съставлява
процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че съдържанието
на ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което
правилата на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ.
наказващият орган няма задължението да изложи мотиви относно
приложението на т.нар. „маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и
Решение от 29.12.2020 година по КАНД № 965/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева).
По разноските:
При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 6974455 на ОДМВР – Хасково, с който
16
на Т. З. П. с ЕГН ********** от ******************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Т. З. П. с ЕГН
********** от ******************************, за присъждане на разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17