РЕШЕНИЕ
№ 2647
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330115311 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И. Х. Х. против ЗД „Бул
Инс“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 10 000 лв. – частично от общо дължимата
сума от 20 786, 78 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х Reihe“ с рег. ***** при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.02.2020 г., ведно със законната мораторна лихва от
23.02.2020 г., до окончателното заплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 23.02.2020 г. при движение със собствения й лек
автомобил „БМВ Х Reihe“ с ***** в гр. П.на ул. Г. около № ***става
участник в пътно-транспортно произшествие, реализирано от П. Б., който при
управление на лек автомобил „Ланчия Тезис“ с рег. № ***** навлиза в
лентата за насрещно движение и удря движещия се срещу него автомобил,
управляван от ищцата. Твърди, че към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Ланчия Тезис“ с рег. № ***** е застрахована при ответника ЗД
1
„Бул Инс“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № ***** Сочи, че още в деня
на настъпване на застрахователното събитие е депозирано застрахователна
претенция, като при ответника е образувана щета и са извършени два описа,
при които са установени увреди на обща стойност от 20 786, 78 лв., от които
19 871, 78 лв. – стойност на подлежащи на подмяна части по цени на
официален вносител и сумата от 915 лв. – стойност на необходимите
авторемонтни операции. Поддържа, че при провеждани разговори с
представител на ответника е получавала устни уверения, че й бъде заплатено
застрахователно обезщетение, но изпълнение не последвала. Претендира
присъждане на сумата от 10 000 лв. – частично от общо дължимото
обезщетение от 20 786, 78 лв. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявения иск, ведно с обезщетение за забава, считано от
датата на депозиране на уведомлението до застрахователя.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД
„Бул Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва посоченото пътно-транспортно произшествие да е
настъпило по описания в исковата молба механизъм, като оспорва
произшествието да е причинено виновно от водача на лек автомобил „Ланча
Тезис“ с рег. № *****. Оспорва Протокола за ПТП в частта му относно
посочените обстоятелства и причини за ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е управлявала
лекия автомобил с несъобразена с пътните условия и превишена скорост, като
не е предприела мерки да предотврати произшествието като намали скоростта
или промени посоката си на движение. Сочи, че съпричиняването е в размер
по-голям от 50 %. Оспорва иска по размер, като твърди, че претендираната
сума не отговаря на действително причинените вреди. Твърди, че ако се
установят посочените в исковата молба вреди е налице тотална щета и от
размера на дължимото обезщетение следва да се приспаднат запазените части
на моторното превозно средство. Оспорва претенцията за мораторна лихва.
Позовава се на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ според която
непредставянето на данни за банкова сметка има последиците на забава на
кредитора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
2
предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени
от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице
пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна
претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на
прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
/специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от
страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило
несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд,
напр. – Определение № 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
В случая в производството по делото са представени писмени
доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е
3
предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя
на делинквента на 25.02.2020 г., с представяне на всички необходими
документи, по което застрахователното дружество не се е произнесло.
Като взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че
исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на
чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното
дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е
застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и
ответника – застраховател.
В производството по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване от страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяното пътно-
транспортно произшествие гражданската отговорност на П. Б., собственик на
лек автомобил „Ланчия Тезис“ с peг. № *****, е застрахована при ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД по силата по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № *****
По делото е представен Протокол за ПТП № 1737408 от 28.02.2020 г., в
който е установено настъпило пътно-транспортно произшествие на 28.02.2020
г. в гр. П., на бул. Г. № **, водачът на лек автомобил „Ланчия Тезис“ с peг. №
***** – Р. Н. К. не контролира моторното превозно средство и навлиза в
лентата за насрещно движение като блъска лек автомобил „БМВ Х Reihe“ с
*****. Протоколът на ПТП е подписан от двамата участници в
произшествието.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се
приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и
протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от
4
задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на
участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24
октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните
компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието,
че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение
на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол
за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на
разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от
Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава
протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на
чиято територия е настъпило събитието. Следователно, когато
пътнотранспортното произшествие не е посетено на място от органи на МВР,
поради липса на подаден сигнал за това, е допустимо, произшествието да
бъде установено със съставяне на протокол за настъпването му, ако
полицейските органи са уведомени от водача, но и след депозиране на
писмено заявление от участника за настъпване на събитието. Когато от
произшествието са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП чрез
посещение на място от органите на полицията е задължително.
Съдът намира, че данните относно настъпване на произшествието се
установяват от съставения Протокол за ПТП, доколкото данните в съставения
протокол се подкрепят от останалите събрани в производството по делото
доказателства. Протоколът за ПТП носи
Механизма на деянието и вината на водача Р. Н. К. се установяват от
съставеното Наказателно постановление № 20-1030-002477 от 16.03.2020 г. С
така съставеното наказателно постановление по отношение на Р. Н. К. е
наложено наказание глоба в общ размер от 30 лв. за това, че при управление
на лек автомобил „Ланчия Тезис“ с peг. № ***** не контролира непрекъснато
автомобила, който управлява, навлиза в лентата за насрещно движение и
5
блъска лек автомобил „БМВ Х Reihe“ с рег. ***** като не представя
контролен талон към свидетелството за управление на МПС.
Наказателното постановление представлява административен акт,
съставен по установения за това ред от длъжностно лице в кръга на службата
му, с което е установено извършено административно-наказателно нарушение
и е наложено административно наказание. Съответно така съставеното
наказателно постановление е ползва с доказателствена стойност по
отношение механизма на деянието и установените административни
нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на
който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по
наказателни дела, се приема, че влязлото в сила наказателно постановление се
ползва с последиците на наказателна присъда по отношение на наказаното
лице, ако административното нарушение представлява и престъпление,
поради което последващо образувано наказателно производство за същото
деяние подлежи на прекратяване при съобразяване на принципа „ne bis in
idem“. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на
ВКС, в които се приема, че наказателно производство, образувано срещу
лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на ЕКПЧОС подлежи на прекратяване на основание
чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля Р. Н. К.,
че е участвал в пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. Пна ул. Г..
Движел се в посока гр. П, бил много уморен, заспал на волана, като колата
пред него направила маневра за заобикаляне на дупка и го засякла, като за да
го избегне ответникът навлязъл в насрещната лента и блъснал друг
автомобил. Свидетелства, че автомобилът срещу него се движел с по-висока
скорост и бил нередовен – без гражданска отговорност. Сочи, че автомобилът
отсреща си стоял в неговата лента за движение. Твърди, че времето бил сухо,
като произшествието настъпило в светлата част на денонощието. Сочи, че се
движел с около 45 – 55 км./ч.
6
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че най-вероятния от техническа гледна
точка е механизъм на произшествието, при който водачът на лек автомобил
„Ланчия Тезис“ на платното за движение на ул. Г. в зоната на № ***, навлиза
в лентата за насрещно движение и удря т.а. „БМВ Х Рейхе“ с рег. *****
вследствие на което са настъпили материални щети в лява странична, предна
и задна част на автомобила. Експертизата е установила, че общата стойност за
части, материали и труд за възстановяване на увредените детайли с вграждане
на нови оригинални авточасти по пазарна стойност е 35 270, 21 лв., а с
вграждане на части втора употреба е от 16 818, 88 лв. Експертизата е
установила, че възстановяването на автомобила с вграждане на нови
оригинални авточасти е икономически нецелесъобразно, тъй като средната
пазарна стойност на автомобила към датата на произшествието е от 33 348 лв.
Вещото лице е дало заключение, че при описания механизъм на
произшествието увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти в
степен, посочена от ищеца, е технически възможно, като е налице причинно-
следствена връзка. Експертизата е установила стойността на запазените
авточасти – 33 948, 26 лв. и стойността на автомобила, предаден за скрап –
753 лв.
В съдебното заседание по приемане на заключението, и след
изслушване на показанията на свидетеля К., вещото лице е посочило, че при
данните, снети от гласните доказателства за разстояние между автомобил
„Ланчия Тезис“ и този пред него от около 7-8 метра, за водача на увредения
лек автомобил, дори при движение с 40 км/ч. е технически невъзможно да
реагира и да избегне удара, тъй като разполага с около 1 секунда, в която ще
измине 11, 11 метра, в която единствено може да възприеме насрещно
движещия се автомобил.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението
си водачът на лекия автомобил „Ланчия Тезис“ с peг. № ***** е нарушил
правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да
бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в
отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
установяваща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, не е упражнявал контрол върху
моторното превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
7
Следователно деянието на водача на автомобила е било противоправно,
като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата. Установява се, че ищецът
се е движил с разрешената скорост за движение, като последната е била
съобразена с пътните условия, доколкото се установи, че произшествието е
настъпило на равен пътен участък с добра видимост, при навлизане на лек
автомобил „Ланчия Тезис“ в насрещната лента за движение на управлявания
от ищцата автомобил.
Съдът намира, че от заключението на вещото лице се установява, че
всички претендирани от ищеца увреди на процесния лек автомобил са
възникнали и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие.
Причинно-следствената връзка между деянието на делинквента,
настъпилото пътно-транспортно произшествие и твърдения вредоносен
резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна
авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически
(доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват
на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от настъпване на
процесното произшествие по вина на водача на лек автомобил „Ланчия
Тезис“.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
8
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се
равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото
възстановяване
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на лекия
автомобил към датата на настъпване на произшествието е в размер на сумата
от 33 348 лв., а стойността на ремонта при вграждане на нови оригинални
авточасти е в размер на 35 270, 21 лв.
Следователно в случая стойността на ремонта – по пазарни цени,
надхвърля пазарната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване
на произшествието, поради което в случая е налице „тотална щета“ на
имуществото – арг. чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно която разпоредба тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност, като стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от
сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или
експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение №
9
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. , Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради
това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №
1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително.
Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на
вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на
Приложение № 1, когато не са представени документи за извършен ремонт на
МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06
г. на КФН. Това разрешение на релевантния правен въпрос е валидно, както за
обезщетение по пряк иск, така и при регресен иск.
При това положение застрахователят е длъжен да репарира всички
вредоносни последици от настъпване на съответното застрахователно
събитие. По същество, в тази насока са и мотивите към следните актове на
ВКС – Определение № 138 от 10.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 636/2008 г., II
т. о., ТК („При тотална щета действителната стойност е пазарната цена,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество“); Определение № 687 от 30.10.2009 г. на ВКС по т. д. №
526/2009 г., II т. о., ТК („Реално претърпените вреди се съизмеряват с
действителната стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от
същия вид /при тотална щета/“); Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 667/2008 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което
10
представлява задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища
съдебна практика („При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено - арг. 396, ал. 1 ТЗ (отм.))“.
Следователно размерът на застрахователното обезщетение следва да се
определи от пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие или за сумата от 33 348 лв. От така
установената сума следва да се приспадне сумата, която собственикът на
автомобила би получил при предаването му за скрап в размер от 753 лв.
Следователно размерът на застрахователното обезщетение е за сумата от
32 595 лв.
Недоказано остана възражението на ответника, че ищецът е могъл да
продаде останките от процесния автомобил като отделни автодетайли. Той не
ангажира доказателства в тази насока. От друга страна, допуснатата и приета
съдебно-автотехническа експертиза е определила запазените части като
процент от стойността на автомобила, съотнасяйки цялата стойност на
автомобила към средствата, необходими за ремонт, като не е обсъдено
състоянието на отделните запазени части, тяхната пригодност за последваща
употреба и пазарната им цена към момента на причиняване на имуществените
вреди, в който смисъл не е бил поставен въпрос към експертизата от страна на
ответника. Нещо повече – в заключението си вещото лице е посочило, че не
следва да се приема, че са налице изправни детайли на автомобила, чиято
подмяна да е свързана с възможната и безопасна експлоатация. Експертизата
е установила стойността на останалите части на автомобила, които е
възможно да бъдат изправни и да подлежат на вторична употреба, но вещото
лице е уточнило, че възможността продавачът да получи сума от продажба на
останалите части на автомобила е свързано с наемане на компетентен екип за
демонтаж, което е свързано с разноски и намиране на място за съхраняване,
като продажба, водеща до получаване на посочената от вещото лице стойност
е с много малка вероятност.
Предвид установения размер на застрахователното обезщетение от
32 595 лв., частичната искова претенция от 10 000 лв. следва да бъде уважена
в пълния й предявен размер.
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
11
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие е основателен, следва да бъде присъдена законната лихва върху
главницата. Законната лихва се определя по правилото на чл. 497 КЗ,
съгласно която разпоредба застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3
КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Не следва обезщетението за забава да се присъди, считано от датата на
деликта по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и от датата
на заплащане на съответния разход по отношение на обезщетението за
имуществени вреди, а следва да се определи по горепосоченото правило. В
този смисъл е актуалната практика на Върховния касационен съд по
приложението на разпоредбата на чл. 497 КЗ, в която се приема, че макар с
исковата молба да е претендирана законна лихва за забава върху търсеното
обезщетение, считано от датата на застрахователното събитие, такава се
определя на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, съгласно която разпоредба
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 -
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя. Така с постановяване на Решение №
93/27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г., ТК, I т. о. на ВКС е прието, че
обезщетение за забава следва да се присъди на основание чл. 497, ал. 1, т. 1
КЗ и е определена законна лихва върху присъденото обезщетение от момента
на изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото
със същата са представени всички доказателства, макар с исковата молба
такова обезщетение да е претендирано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. В този смисъл е Решение № 31 от 02.03.2021 г.
по т. д. № 2962/2019 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
В случая по делото е представено уведомление за щета от 25.02.2020 г.,
към което са приложени всички необходими документи, включително
удостоверение за банкова сметка на ищцата, в който смисъл съдът не
12
възприема доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че
ищцата е изпаднала в забава като кредитор, поради непредставяне на банкова
сметка за заплащане на обезщетение на основание чл. 380, ал. 3 КЗ.
Следователно и във връзка с така установеното от фактическа страна,
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 496, ал. 1, т. 1 КЗ, във
връзка с втората застрахователна претенция, към която са представени всички
необходими доказателства. Следователно ответникът е изпаднал в забава от
12.03.2020 г. - 15 дни след получаване на застрахователната претенция от
25.02.2020 г., към която са представени всички необходими доказателства. От
този момент следва да се присъди законна лихва по отношение на
обезщетенията за претърпени имуществени вреди, поради което претенцията
за присъждане на законна лихва следва да се отхвърлят за периода от
посочения в исковата молба момент – 23.02.2020 г. до 11.03.2020 г.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски. В производството по делото ищецът е сторил следните разноски:
400 лв. за заплатена държавна такса, 120 лв. за съдебна експертиза и сумата
от 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С молба, депозирана
преди последното по делото съдебно заседание ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. С оглед цената на предявения частичен иск минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен на основани чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на сумата от 750 лв. Съдът намира възражението
за неоснователно, тъй като ответникът от своя страна претендира присъждане
на по-висок размер на адвокатското възнаграждение – при благоприятен
изход на правния спор за него, или за сумата от 1 155 лв. без ДДС. С оглед на
така установеното следва в полза на ищцата да се присъдят разноски в общ
размер от 1 520 лв.
В производството по делото е назначена съдебно авто-техническа
експертиза по искане на страните, като в съдебното заседание, в което
експертизата е приета, съдът е указал на ищеца да внесе по сметката на съда
сумата от 120 лв., а на ответника - сумата в размер от 80 лв. – допълнителен
депозит за съдебно авто-техническа експертиза. Въпреки предоставената от
13
съда възможност, страните не са внесли посочената сума, поради което
последните следва на основание чл. 77 ГПК да бъдат осъдени да заплатят
допълнителния депозит за съдебно-медицинска експертиза, по сметката за
депозити на Районен съд – Пловдив. След заплащане на определения
допълнителен депозит следва в полза на вещото лице да се издаде разходен
касов ордер за посочената сума.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.
45, ал. 1 ЗЗД ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 57, да заплати на И. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ****, сумата в размер от 10 000 лв. –
частично от сумата от общо 20 786, 78 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х Reihe“ с рег. *****
при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.02.2020 г., ведно със законната мораторна лихва от
12.03.2020 г., до окончателното заплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от 23.02.2020 г. до 11.03.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на И. Х. Х., ЕГН **********, сумата в размер от 1 520
лв. – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 15311/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА И. Х. Х., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съда по сметката за депозити на Районен съд
– Пловдив, сумата от 120 лв. – допълнителен депозит за изслушване на
съдебна авто-техническа експертиза.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 77 ГПК
да заплати в полза на бюджета на съда по сметката за депозити на Районен
14
съд – Пловдив, сумата от 80 лв. – допълнителен депозит за изслушване на
съдебна авто-техническа експертиза.
След заплащане на определените депозити делото да се докладва за
издаване на разходен касов ордер в полза на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
15