№ 19678
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110149835 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 228487/14.08.2023
г., с която от името на **, ЕИК ** против З. Г. А., ЕГН ********** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 117323/27.04.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Г. А., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2 406,38 лева (двe хиляди четиристотин и шест лева и
38 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 29,
находящ се в *******, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 323,01 лева (триста двадесет и три лева и 01 стотинка), представляваща
мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г., върху главницата за
1
цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,81 лева
(тридесет и два лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 29, находящ
се в *******, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,16 лева
(шест лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 06.04.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия.
На 10.05.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 52700/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника З. Г. А., ЕГН **********, като
в законоустановения срок е депозирано възражение от името на З. Г. А., ЕГН
********** срещу издадената заповед за изпълнение. В тази връзка заявителят
/**/ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си
на 16.08.2023 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това
срок /на 07.09.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна енергия за
процесния имот, в качеството си на собственици на последния. Навеждат се
съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „**“
ЕАД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния
имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на
което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на
същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
2
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че З. Г. А., ЕГН ********** дължи в полза на ** суми, както следва:
1/ сумата от 2 406,38 лева (двe хиляди четиристотин и шест лева и 38 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 29, находящ
се в *******, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 323,01 лева
(триста двадесет и три лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за
периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,81 лева (тридесет и два лева и 81
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в *******, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.04.2023 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,16 лева (шест лева и 16 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 06.04.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 10.05.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 22227/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не e
депозиран отговор на исковата молба.
В хода на заповедното производство от името на ответницата е депозирано
мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Оспорва, че през процесния период страните в
настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка
на топлинна енергия, респективно, че ответницата е била клиент на топлинна
енергия през процесния период, която да е доставяна до процесния имот. Оспорва
се, че до процесния имот, през заявения от ищеца период, е доставяна топлинна
енергия, годна по качество и количество. Поддържа се становище, че дори да е
доставена такава енергия до процесния имот, то тя не е законно измерена и
неправилно са отчитани стойностите на същата за процесните имот и период.
3
Оспорват се и претенциите за главница за цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и обезщетение за забава върху същото. Прави
се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените от
** искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. е
направено изявление от страна на процесуалния представител на ищцовото
дружество, че на 17.11.2023 г. от страна на ответницата в полза на ищеца е
заплатена сума в общ размер на 3 385,39 лева, което плащане е погасило сумите за
начислена законна лихва, мораторна лихва, съдебни разноски за заплатени
държавни такси в настоящото исково производство и в заповедното производство
по ч.гр.д. № 22227/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както и
претендираните вземания за главница, като незаплатени останали единствено
разноски за юриконсултско възнаграждение в двете производства /исково и
заповедно/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
4
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора
на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираното още в заповедното производство по
ч.гр.д. № 22227/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания от ответника З. Г. А., ЕГН **********.
Както се посочи по-горе, в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 27.11.2023 г. е направено изявление от страна на процесуалния
представител на ищцовото дружество, че на 17.11.2023 г. от страна на ответницата
в полза на ищеца е заплатена сума в общ размер на 3 385,39 лева, което плащане е
погасило сумите за начислена законна лихва, мораторна лихва, съдебни разноски
за заплатени държавни такси в настоящото исково производство и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 22227/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както
и претендираните вземания за главница, като незаплатени останали единствено
разноски за юриконсултско възнаграждение в двете производства /исково и
заповедно/.
Същевременно от ответника не е взето становище, нито е направено
признание на предявените искове, поради което и съдът следва да се произнесе по
основателността на същите с оглед събраните по делото доказателства.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
5
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
6
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "**" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
7
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представените и приобщени към доказателствения материал Писмо от
Столична община, район Надежда № ОИ-7000-18/1/07.04.2015 г. и Молба от
държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека върху имот,
представляващ апартамент № 29, находящ се в ******* /виж л. 13 и л. 14 от
делото/, настоящият съдебен състав приема извод, че ответницата З. Г. А. е била
собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в
*******, придобита по силата на Договор за продажба от 11.04.1991 г. на ОБНС –
Надежда – гр. София, респективно, че през процесния период е имала качеството
клиент на топлинна енергия, доставяна и потребявана в горепосочения имот.
Следователно по делото е установено, че през процесния период
ответницата З. Г. А. е била собственик на процесния имот, респективно в
качеството си на такъв е имала качеството клиент на топлинна енергия, която е
доставяна и потребявана в имот представляващ апартамент № 29, находящ се в
*******.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., като ежемесечно са
8
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „**“ ЕАД. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период в посочения сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот не е ползвала топлинна
енергия за отопление, а единствено за битово горещо водоснабдяване. Установява
се още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има
монтирани и узаконени 2 бр. водомери за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия
единствено за битово горещо водоснабдяване, като се установява, че: 1/ за
отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. същата е определяна по реален отчет
на монтираните и узаконени в имота два броя водомера за топла вода; а 2/ за
отчетни периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. – при
норма за разход на потребеление за топла вода от 140 литра на обитател за едно
денонощия, поради липса на осигурен достъп за извършване на отчет на
монтираните и узаконени в имота два броя водомера за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 1533,60 лева. Установява се също, че през
процесния период служители на ** редовно и на конкретна дата са изготвяли
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е
налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 902,28 лева, която следва да
бъде прибавена към общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е
9
била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2435,88 лева, за
заплащането на която следва да отговаря ответникът З. Г. А..
В хода на заповедното производство от името на ответницата е депозирано
мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като се прави се възражение за погасяване по давност
на вземанията, предмет на предявените от ** искове.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
10
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., през юли 2021 г., за
вземания възникнали за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и през юли 2022 г., за
вземания възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
11
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда -
27.04.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за стойността
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019
г., доколкото изискуемостта на вземането за месец декември 2019 г. е настъпила
считано от 15.02.2020 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда –
27.04.2023 г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец декември 2019 г. е следвало да
изтече на 15.04.2023 г./. Изискуемостта на вземането за месец януари 2020 г. е
настъпила считано от 17.03.2020 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 27.04.2023 г., респективно не е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец януари 2020 г. е
следвало да изтече на 17.05.2023 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ** на клиенти в гр. София изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същевременно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от ** на клиенти в гр. София изрично предвижда, че клиентите са
12
длъжни да заплащат стойността на потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване
на изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от клиенти на **
топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец,
изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на потребената в
имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни
сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен
период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не
представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в
същия отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване изготвяне и
издаване на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на ищцовото
дружество не предвиждат различен момент на настъпване изискуемостта на суми
по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото тези суми са за доставена и потребена
топлинна енергия именно през съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта
им настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е
доставена и потребена енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ** на
клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
13
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2022 г. и за размера 1532,26 лева /като са взети предвид сумите по
изравнителни сметки, които са обхванати от погасителната давност, който са
приспаднати от общия дължим размер/.
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба период се явява основателна и
доказана до размера от 2195,60 лева и за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., за
които размер и период предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, следва да
бъде уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
2406,38 лева и за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г., искът следва да се
отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
323,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.05.2020 г. – 06.04.2023 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, съдът намира следното:
14
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „**“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “**” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1532,26 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 17.03.2020 г. до 06.04.2023 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 16.05.2020 г. –
06.04.2023 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответника дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на общо 455,29 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава в по-
нисък размер от този, който се установи, че се дължи от ищеца за процесния
период, то искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер и период.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
15
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.04.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 32,81 лева за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че **, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 32,81 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е основателна и доказана за пълния
предявен размер.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим и краткия 3-годишен
16
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения в този смисъл /и при съобразяване разпоредбата
на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, т.е. дори да се приеме,
че вземането за месец 05.2020 г. е станало изискуемо, считано от 01.06.2020 г., то
същото не би било погасено по давност към 27.04.2023 г., доколкото евентуален 3-
годишен давностнен срок би изтекъл на 01.06.2023 г./.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
6,16 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 06.04.2023 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Както се посочи по-горе, в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 27.11.2023 г. е направено изявление от страна на процесуалния
представител на ищцовото дружество, че на 17.11.2023 г. от страна на ответницата
в полза на ищеца е заплатена сума в общ размер на 3 385,39 лева, което плащане е
погасило сумите за начислена законна лихва, мораторна лихва, съдебни разноски
за заплатени държавни такси в настоящото исково производство и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 22227/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както
и претендираните вземания за главница, като незаплатени останали единствено
разноски за юриконсултско възнаграждение в двете производства /исково и
заповедно/.
Като неизгоден за ищеца факт от значение за делото, който се признава от
същия в производството, настоящият съдебен състав намира, че следва да отчете
извършеното в хода на производството плащане на задълженията, предмет на
предявените искове, макар и по делото да не са представени конкретни
доказателства за извършеното плащане, доколкото фактът на плащане се признава
изрично от ищеца.
17
Съдът намира, че с извършеното плащане е погасена изцяло претендираната
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, включително за
частта, за която настоящият съдебен състав достигна до извод, че е погасена по
давност /240,22 лева/, доколкото с изтичане на погасителния давностен срок
вземането не представа да съществува, а единствено се прегражда възможността
да бъде събрано по принудителен ред. Като естествено право то продължава да
бъде в патримониума на ищеца, като не съществува пречка за длъжника да
изпълни това свое задължение, т.е. да удовлетвори вземането на кредитора си,
включително в частта, която е обхваната от погасителната давност. Следователно
с извършеното плащане от 17.11.2023 г. е погасена изцяло претендираната
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия в размер на 2406,38
лева, дължимата върху същата главница законна лихва, считано от 27.04.2023 г.
/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда/ до 16.11.2023 г. /датата предхождаща
датата на плащането, доколкото в деня на плащането длъжникът се е освободил от
забавата си/ в размер на 171,50 лева, както и сумата от 323,01 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия. С
извършеното плащане от 17.11.2023 г. е погасена изцяло претендираната главница
за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 32,81 лева и дължимата върху същата главница законна лихва, считано
от 27.04.2023 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда/ до 16.11.2023 г. /датата
предхождаща датата на плащането, доколкото в деня на плащането длъжникът се
е освободил от забавата си/ в размер на 2,34 лева.
С остатъка са погасени разноски за заплатен депозит за вещо лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза в размер, заплатената
държавна такса в исковото производство, заплатената държавна такса в
заповедното производство и частично дължимото юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 22227/2023 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове следва да се отхвърлят, като в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 22227/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 93,84 лева и за юрисконсултско възнаграждение в исковото
18
производство по гр.д. № 49835/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер
на 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на **, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против З. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: *-**, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че З. Г.
А., ЕГН ********** дължи в полза на **, ЕИК **, суми, както следва: 1/ сумата от
2 406,38 лева (двe хиляди четиристотин и шест лева и 38 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 29, находящ
се в *******, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 323,01
лева (триста двадесет и три лева и 01 стотинка), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г., върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,81 лева (тридесет и два
лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в *******,
абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,16 лева (шест лева и 16
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
06.04.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 10.05.2023 г. по гр.д. № 22227/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА З. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *-**, иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2, да заплати в полза на **, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 93,57 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 22227/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
19
ОСЪЖДА З. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *-** да заплати в полза на **,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 49835/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20