Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Русе, 04 август 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 02 август 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №366…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от В.А.К., срещу заповед №
21-0352-000063 от 18.05.2021г., издадена от началник РУ Свищов към ОД на МВР
Велико Търново.
Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС – л.а.
„Рено Талия“ с рег. № Р **** КК е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от
Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства“. В случая за срок от 10 месеца, а причината-предоставил
управлението на лекия автомобил на неправоспособен водач.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния
акт, които съдът следва да определи като такива, свързани с допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона –
основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че АО
не съобразил, че процесният автомобил е бил отнет от собственика му и
жалбоподател в настоящото производство на 12.02.2021г., без негово съгласие от
лицето, което било установено да го управлява на датата, описана в ПАМ. Именно
поради тази причина/отнемането на МПС-то/ В.К. е сезирал и компетентните
органи, чрез заявление до 1-во РУ при ОД на МВР-Русе. Съответно, това водело до
липсата на знание у собственика на автомобила, че е управляван от
неправоспособен водач. Отделно, адвокатът на оспорващия поддържа и доводи за
незаконосъобразност на ПАМ и поради липсата на мотиви досежно срока, за който е
наложена-10 месеца.
Тези доводи се поддържат и в съдебна зала.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата, не се явява и не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
21-0352-000063 от 18.05.2021г., началникът на РУ Свищов към ОД на МВР Велико
Търново е наложил принудителна административна мярка на В.А.К., в качеството му на собственик на МПС, изразяваща се във
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, неправоспособен водач“, за
срок от 10 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган
намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 18.05.2021г.,
около 00.25 часа, в гр. Свищов, по улица „Кирил Д. Аврамов“, лицето С.М. Я., е управлявал МПС, л.а. „Рено Талия“ с рег. № Р ***КК, след като не притежавал СУ МПС. Това нарушение било установено чрез
съставен АУАН под бл. №392372, на същата дата, от мл. автоконтрольор при ОД на
МВР Велико Търново, РУ Свищов. Контролните органи преценили, че деянието на
водача на МПС-то нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
21-0352-000063 от 18.05.2021г., от началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико
Търново, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а
от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2
бр. табели с рег. № Р *** КК.
Мярката е
наложена на собственика на автомобила -
жалбоподателят в настоящото съдебно производство - В.А.К..
Недоволен от
заповедта, В. К. я оспорва с жалба, с която сезира първоначално АС-Велико
Търново, но с оглед правилото на чл.133, ал.1 от АПК, тя е изпратена на
Административен съд-Русе.
Правни изводи:
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Видно от заповед №336з-659/26.02.2021г. (л.10 от адм. преписка), с нея са
очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на тези на районни
управления да налагат ПАМ по ЗДвП.
Оспореният административен акт - заповед № 21-0352-000063 от 18.05.2021г. е
издадена от началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново, т.е. от материално
и териториално компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт.
В производството по издаването на заповедта обаче са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Разпоредбата на чл.35 от АПК казва, че „Индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани
и организации, ако такива са дадени, съответно направени“. В настоящия случай
това не е спазено от АО. Фактът, че л.а. „Рено Талия“ с рег. № Р ***КК е управляван на посоченото и в АУАН и в ПАМ място, дата и час от С.М. Я., неправоспособен водач, е безспорен. Безспорно е и правомощието на АО в
такива случаи да приложи разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Той
обаче не е изяснил какъв е статута към момента на налагане на ПАМ на лекия
автомобил. Изяснено е чия собственост е, но не и дали е в притежание и владение
на жалбоподателя - В. К.. Съответно, по какви причини този автомобил се е
намирал във владение на С.М. Я.. А това могло да стане много лесно-чрез снемане на обяснения от
собственика на лекия автомобил, съответно чрез събиране на допълнително
доказателства след обясненията. Неизвършването на тези проверки обаче безспорно
е нарушение, което е и съществено по своя характер, защото както виждаме от
допълнително събраните в съдебното производство доказателства, към датата, на
която е установено нарушението на С.М. Я. и съставен АУАН, бл. №392372, л.а. не е бил във владение и притежание на действителния му собственик -
В.А.К., а владян противозаконно или най-малкото, след обсебване от Я.. Това се установи както от удостоверението(л.12 от делото), издадено от
началника на 1-во РУ при ОД на МВР-Русе, така и от свидетелските показания на
лицето Н. Н..
Извършените съществени процесуални нарушения са довели и до нарушаване на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да може да бъде наложена мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно : 1. Да е установено, че е налице управление на автомобил,
като при това управление водачът, управляващ МПС а) не е правоспособен; б) не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; с) лишен е от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; д)
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Мотивите на АО за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на МПС-то са
управление му от лицето С.М. Я., който е неправоспособен водач.
Тук обаче, както посочихме по-горе, задължително изискване е да е
установено по безспорен начин, че това управление е със знанието и разрешението
на собственика на автомобила, въпреки че такова условие не е изрично посочено в
закона, но се извежда по тълкувателен и логистичен път.
Няма как при едно например противозаконно отнемане на лек автомобил от
неправоспособен водач, да се накаже с ПАМ собственика на отнетия автомобил.
Това би противоречало и на целта на закона, в каквато насока излага доводи
адвоката на оспорващия в съдебна зала. Целта на закона е чрез
такива ПАМ, дори и наложени поради действията на трети лица, да се гарантира
изпълнението на задълженията на собственика на едно ППС да се грижи за него
така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението.
А в случая В.А.К. не го е предоставил по
своя воля и не е имал знанието за управлението на автомобила от неправоспособния
водач С. М. Я..
Съдът е съгласен и с възражението на процесуалния представител на В. К., че
в ПАМ по ЗДвП административния орган следва да излага и мотиви, защо я налага
за такъв срок, различен от минималния. Това обаче следва да се преценява на
плоскостта на всички останали факти и обстоятелства по случая, като безспорно,
че в някои случаи немотивиран срок ще наруши целта на закона и ще води и до
отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, дори и само на това основание.
Така или иначе, заповед № 21-0352-000063 от 18.05.2021г., издадена от
началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново е незаконосъобразна поради допуснати
в административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона.
След изложеното по-горе, АС Русе приема, че са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата с която бе сезиран и допълнени развити
в съдебно заседание. Заповед № 21-0352-000063 от 18.05.2021г. се явява незаконосъобразен
административен акт, който с оглед описаните в съдебното решение пороци следва
да се отмени.
С оглед изхода на спора, основателно е искането на адвоката на оспорващата
страна за присъждане на направените в съдебното производство разноски, които административният
орган дължи на основание чл.143, ал.1 от АПК. Те са съгласно представен списък
- държавна такса в размер на 10 лева и 500 лева, претендирани съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата, минимален размер предвид чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването на В.А.К. заповед № 21-0352-000063 от
18.05.2021г., издадена от началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек
автомобил „Рено Талия“ с рег. № Р **** КК, за срок от 10 месеца.
Осъжда ОД на
МВР Велико Търново да заплати на В.А.К., ЕГН ********** сумата от 510 (Петстотин
и десет) лева, включващи в себе си разноски по делото за адвокатско възнаграждение
и внесена държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: