РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д № 163 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП
Пловдив против Решение № 2310 от 12.12.2022 г., постановено по АНД № 5280 по
описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІI н.с., с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 612063-F617364
от 19.11.2021 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на Н.А.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 1150,90 лв. за нарушение на чл.86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, на
основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
Касационния жалбоподател ТД на НАП Пловдив моли
за отмяна на решението на Районния съд, поради неправилност и
незаконосъобразност и за потвърждаване на НП. Твърди, неправилно с обжалваното
решение се приема, че НП не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Оборотът на санкционираното лице бил формиран от
продажба на часовници и ножове, които са еднотипни стоки и не се изисква
описание на всяка една от извършените продажби. Несъмнено видът на стоките
означавал и, че се касае за облагаеми сделки. Твърди се, че в приложените
доказателства се съдържат достатъчно данни за факта на извършване на вмененото
нарушение. Възразява да е било нарушено правото на защита на санкционирания. Позовава
се на ТР № 3/2011 г. на ВАС и на Постановление № 10 от 1973 г. на Пленума на
ВС. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д от ЗАНН, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Ответникът - Н.А.К., чрез адвокат Я.К., оспорва
жалбата и моли да се остави в сила решението на районния съд. Твърди, че в НП
не са индивидуализирани доставките, не е установено ясно дали се касае за
облагаеми доставки или не, поради което и правилно е прието несъответствие на
НП с императивните законови разпоредби. Прави възражение за неспазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Прави възражение и за нарушаване на принципът за
пропорционалност, тъй като наложената санкция е еквивалентна на размера на задължението,
за което е издаден ревизионен акт от приходната администрация. Претендира разноски
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Административен съд - Пловдив, двадесет и
четвърти състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежно легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против
наказателно постановление /НП/ № 612063-F617364 от 19.11.2021 г. на директора
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив,, с което на Н.А.К., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1150,90 лв. за нарушение
на чл.86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС
във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
За да го отмени, Районният съд е
приел,че в АУАН и в НП липсва каквато и да е конкретизация и индивидуализация
на отделните доставки, извършени в рамките на процесния данъчен период, което
препятства проверката на законосъобразността на контролирания правораздавателен
акт и засяга правото на защита на санкционираното лице. От тук, прието е
наличието на съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на
НП.
Решението е правилно.
Видно от оспорваното НП е, че в
обстоятелствената му част се посочва, че през периода 01.01.2018 г. – 30.11.2018
г. лицето реализирало облагаем оборот над 50 000 лв. и е следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.12.2018 г. Как се
обосновава тази констатация за преминаване на облагаемия оборот над 50 000
лв. не е посочено, нито са представени по административнонаказателната преписка
доказателства за това. Тоест, констатацията в НП не е скрепена с конкретни
факти.
Освен това в НП се посочва, че за
периода от изтичане на срока за издаване на акта за регистрация по ЗДДС, до
отпадане на основанието за регистрация, лицето следвало да начислява ДДС за
извършените облагаеми доставки. Така за периода 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г.
не бил начислен ДДС в размер на 1150,90 лв. по облагаеми доставки на обща
стойност 6905,39 лв., описани в Приложение № 1, неразделна част от АУАН № F617364/28.06.2021 г. В посоченото
приложение обаче няма описана нито една конкретна доставка по вид и размер, а е
посочен само общия размер на твърдяните доставки за процесния месец октомври. Следва
да се отбележи, че търсената конкретика относно облагаемите доставки за
процесния месец октомври 2019 г. не се установява и от приложения по преписката
протокол от 27.04.2021 г., поради което отново е налице едно твърдение без
конкретни факти, на които то да се основава. Затова и правилно е прието
несъответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Според тях в акта и в
наказателното постановление следва да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, да
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В случая
няма нито един конкретен факт. Тази непълнота води до необоснованост и на
определения размер на наказанието, доколкото същия е в зависимост от размера на
неначисления данък.
Мотивира се още в НП, че ако лицето било
регистрирано по ЗДДС, следвало да начисли ДДС, като в срок до 31.10.2019 г.
състави обобщен отчет по чл. 119 от ЗДДС, и като посочи този отчет в дневника
си за продажби и в справката декларация, които следвало да подаде в ТД на НАП в
срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до
14.11.2019 г. Последно изброените обстоятелства внасят една неяснота относно
вида на нарушението. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, каквато е дадената правна
квалификация на вмененото нарушение, начисляването на ДДС включва кумулативно
наличието на три елемента от фактическия състав: издаване на данъчен документ,
в който данъкът е посочен на отделен ред; включване на размера на данъка в
справка-декларация при определяне на резултата за съответния данъчен период и
посочване на данъчния документ в дневника за продажбите. Нито съставянето на
обобщен отчет, нито подаването на справка-декларация са елементи от фактическия
състав на процесното нарушение.
Посочените данни в протокол № П-16001620181576-073-001
от 27.04.2021 г. показват, че нарушителят е открит на 17.03.2021 г., като към тази дата административният орган е разполагал с
всички документи, посочени въз основа на
които е бил издаден горепосочения протокол. След като процесния АУАН е бил
съставен на 28.06.2021г., то същият е
бил издаден извън преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН.
С
оглед на изложеното и само на тези основания НП подлежи на отмяна и правилно е
било отменено. Съдът не се произнася по останалите възражения, доколкото те
няма да наложат друг резултат при решаването на правния спор.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на районния съд и с оглед нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.
Решението на РС – Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При
постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният
акт е подробно мотивиран, като са обсъдени са всички събрани по делото
доказателства.
С оглед изхода на правния спор в полза
на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да се
присъдят по чл.38 от Закона за адвокатурата разноски за касационната инстанция,
които съгласно разпоредбите на Раздел IV от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
са в размер на 415,09 лв.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 2310 от 12.12.2022 г., постановено по АНД № 5280 по описа за 2022 г. на
Районен съд Пловдив, ХХІІІ н.с.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на адвокат Я.В.К., с л.№ ********** от
Адвокатска колегия - Пловдив, сумата от 415,09 /четиристотин и петнадесет лева
и девет стотинки/ лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.