ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                      

                                                                   № 1853

 

Град  Пловдив, 02.08.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1318 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:                

 

      Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано  по жалба на В.М.С. ЕГН **********, постоянен адрес ***, с посочено правно основание-чл.297 от ГПК, срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив.

С жалбата се иска да се върне пенсионната преписка със задължителни указания да се спазва задължителния характер на Решение от 24.01.1996 г. по гр.дело № 1636 от 1995 г. на Окръжен съд Пловдив.

Жалбата е недопустима. По настоящото дело не се обжалва административен акт, действие или бездействие, в предвидено от закона производство, от което следва, че същата е недопустима.

С процесната жалба се прави опит за пореден път да се пререшават въпроси свързани с пенсионни права на жалбоподателя, по които е налице произнасяне с влязли в сила съдебни актове.

Жалбоподателят С., в процесната жалба излага  становище относно това, че е работил в „Горубсо“ АД гр. Лъки, включително и през месец март 1993 година, когато бил получавал и трудово възнаграждение в посочен от него размер. Жалбоподателят се позовава на цитирани от него съдебни решения по гр.дело № 1636/1995 г. на Окръжен съд Пловдив, както и Решение по гр.дело № 919/99 г. на Окръжен съд Пловдив и Решение по гр.дело № 394/97 г. на Асеновградски районен съд и актовете на по–горните съдилища по контрола на съдебните решения, постановени по цитираните дела.

С влязло в сила на 10.06.2020г. Решение №744/14.04.2020г. по адм. дело №3090/2019г. по опис на Административен съд-Пловдив /л.406 в кориците на дело № 851/  е отхвърлена жалба на В.  С. срещу Решение №2153-15-261/27.09.2019г. на Директор на ТП на НОИ-Пловдив.

  В хода на това дело е установено, че по отношение на жалбоподателя С. са били отпуснати с разпореждания от 1994 г. и съответно от 1998 г. пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и  съответно пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 223/22.01.1999 г. на Директор на РУСО Пловдив, разпорежданията относно отпускане на пенсии от 94 г. и 98 г. са били отменени, предвид установяване на тяхната незаконосъобразност по отношение на действителния размер на двете пенсии, като в тази насока били взети предвид обстоятелствата, че осигурителят „Горубсо“ АД гр. Лъки е анулирал данни от представени удостоверения УП-2 за жалбоподателя, обхващащи базисните периоди, от които са отпуснати двете пенсии, като данните от новопредставените удостоверения се отразявали върху действителния размер на двете пенсии. С оглед именно на данните от новопредставените удостоверения за С., със същото решение били определени и нови размери на пенсиите. Въпросното Решение на Директора на РУСО Пловдив било обжалвано от С. пред съда, като с Решение по гр.дело № 919/1999 г. на Окръжен съд Пловдив жалбата му била отхвърлена като неоснователна. С разпореждане от 18.10.2002 г. с № **********, издадено по повод подадено от жалбоподателя заявление за преразглеждане на личната му пенсия с № 29652/12.07.2002 г., било постановено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, като в същото разпореждане било отчетено Решение № 37/29.08.1998 г. на РС Асеновград, както и обстоятелството, че със същото било обявено за недействително допълнително споразумение между жалбоподателя и осигурителя, като се анулирал стажът от 26.02.1993 г. до 10.03.1994 г. Въпросното Разпореждане на Ръководител „ПО“ било обжалвано от жалбоподателя С. по административен ред, като с Решение № 184/16.12.2002 г. на Директор РУСО Пловдив жалбата била оставена без уважение. Последвало обжалване на това решение, което било счетено за недопустимо поради просрочие с влязъл в сила съдебен акт, видно от определението по адм. дело № 1498/2004 г. на ВАС, приложено по преписката. Разпореждане № ********** от 18.10.2002 г. било оспорено пред съда с искане за обявяване на неговата нищожност, като  с Решение на ВАС по адм. дело № 7560/2007 г. било оставено в сила решението на Окръжен съд Пловдив по адм.д. № 163/2007 г., с което жалбата на С. против разпореждането с искане за обявяване нищожността му била отхвърлена. Следователно и посоченото разпореждане влязло в законна сила. Последвали множество разпореждания за осъвременяване на пенсията на С.. От същия многократно постъпвали искания за изменение или преразглеждане на пенсията му, като многократно с писма от административния орган жалбоподателят бил уведомяван, че поради това, че не представя нови доказателства няма правно основание за преразглеждане на вече влезли в сила административни актове. С поредно писмо от 10.04.2019 г.  от Началник на отдел „Пенсии“ до жалбоподателя, същият бил отново уведомен, че няма правно основание за приложение разпоредбата на чл.99 от КСО и ако желае да бъде осъществено преизчисляване на получаваните от него пенсии на основание чл.99 или чл.102 от КСО, следва да представи в ТП на НОИ - Пловдив заявление, към което да приложи обр. УП-3 и УП -2 за претендираните от него осигурителен стаж и доход. С молба от 15.04.2019 г. С. отново поискал преразглеждане на пенсията му под формата на възстановяване на първоначално отпуснатият размер на пенсията му и поискал това да стане въз основа на представени и към 1994 г.  удостоверения УП -30 № 246 от 6.02.1998 г., УП-2 № 763 от 27.04.1994 г. и УП-2 № 1499/15.07.1998 г., издадени от „Горубсо“ – Лъки.

С Разпореждане № ********** по протокол № 2139-15-121/12. 08.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив по повод на молбата от 15.04.2019 г. било отчетено, че приложените от него копия от удостоверения са били предмет на разглеждане по повод на негови предходни жалби, заявления и запитвания и по тях е постановено Разпореждането от 18.10.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, както и Решенията на Директора на ТП на НОИ № 184/16.12.2002 г., а също и Решение № 363/15.01.2009 г., които актове са влезли в законна сила. Посочено било, че документите не съдържат нови доказателства по отношение на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, поради което и е заключено, че не са налице основанията на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО и е отказано изменение на пенсията. Жалбоподателят С. депозирал жалба срещу посоченото разпореждане от 12.08.2019 г.,  като с Решението, предмет на обжалване по настоящото дело, постановено по повод на тази жалба, Директорът на ТП на НОИ - Пловдив оставил жалбата без уважение. Като мотиви в решението било посочено обстоятелството, че с Разпореждането от 18.10.2002 г., което е влязло в сила, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била изменена, считано от 01.07.1998 г., като бил зачетен осигурителен стаж до 26.02.1993 г. и размерът е определен от базисен период 26.02.1990 г. – 25.02.1993 г. по обр. УП 2 № 2091/09.09.2002 г., а личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – от базисен период 26.02.1992 г. -25.02.1993 г. по обр. УП- 2 № 1789/22.07.1999 г. Отчетено било, че с Решението на Асеновградския съд по гр.д. № 394/1994 г. било обявено за недействително допълнително споразумение към трудов договор  между С. и „Горубсо – Лъки“ АД от 26.02.1993 г., с оглед на което бил анулиран стажа от 26.02.1993 г. до 10.03.1994 г. Сочи се, че претенцията на жалбоподателя не намира подкрепа в описаните в жалбата му срещу разпореждането съдебни решения, понеже те не установявали осигурителен стаж, нито неговата продължителност и имали предмет, неотносим към предмета на спора, като освен това, са многократно представяни и не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Заключено е, че понеже липсват нови доказателства относно осигурителен стаж и доход, то поради това и издателят на разпореждането правилно е приел, че не са налице основания за изменение на пенсията, в случая чрез изменение на разпореждането от 18.10.2002 г. Поради това и жалбата на С. е била оставена без уважение.

 Категорично е установено, че с Решение № 37/29.08.1998 г. на Асеновградски районен съд, влязло в законна сила на 24.09.98 г. и постановено по гр. д. № 394/1994 г., което е имало за предмет иск по чл.74 от КТ, е била обявена недействителност на допълнително споразумение към трудов договор от 26.02.1993 г. между „Горубсо“ АД – Лъки и жалбоподателя С., като е прието, че жалбоподателят е бил недобросъвестен, защото е представил при сключване на допълнителното споразумение документ с невярно съдържание, знаейки това. Това решение в действителност е било съобразено от административния орган, който е издал влязлото в сила разпореждане № **********/18.10.2002 г., като по повод заявлението на жалбоподателя от 12.07.2002 г. за базисен период за определяне на пенсията за ОСВ е взет периода от 26.02.1990 г. до 25.02.1993 г., а за тази за ИПЗ - базисен период от 26.02.1992 г. до 25.02.1993 г.   Следва да се има предвид, че принципно при случаите, когато работникът е действал недобросъвестно, макар обявяването на недействителността на трудовия договор да има действие за в бъдеще /от влизане в сила на съдебното решение за обявяване недействителността/, то за времето, през което недобросъвестният работник е работил, той няма право на трудово възнаграждение, платен годишен отпуск и зачитане на времето за трудов стаж. /В този смисъл са напр. Решение № 237/2020 г. на ВКС по гр.д. 695/2019 г., както и Решение № 252/2011 г. по гр. д. № 1743/2010 г. на ВКС/.

Ето защо и позоваването от страна на жалбоподателя на съдебно решение, а именно това по гр. дело № 1636/1995 г. на Окръжен съд Пловдив от 24.01.96 г., потвърдено с Решение № 166 по дело № 744/1996 г. на ВАС, с което е отхвърлен иска му против „Горубсо“ АД гр. Лъки за присъждане неизплатена разлика от трудовото възнаграждение за месец март 1993 г., не променя извода за недопустимост на жалбата.

Фактът, че в последно посоченото съдебно решение съдът е констатирал, че на жалбоподателят е било платено възнаграждение за месец март 1993 г., изчислено по основния му трудов договор и е приел, че не му се дължи допълнително такова по допълнителното споразумение, защото жалбоподателят е имал спекулативно поведение, не означава, че трудовото правоотношение е било действително. Напротив, както се каза, с влязло в сила решение по дело № 394/1994 г. на РС Асеновград въпросното допълнително споразумение, по което именно жалбоподателят твърди да е полагал труд през месец март 1993 г. е било обявено за недействително.

В тази връзка и след анулиране на първоначално издадените обр. УП са били издадени нови, които именно са били ползвани от страна на административния орган при определяне на размера на пенсията. Дали жалбоподателят е получил или не възнаграждение за посочения месец март 1993 г., на фона на категорично установеното обстоятелство, че трудът е положен по недействителен трудов договор /допълнително споразумение/ при недобросъвестност на работника, не променя обстоятелството, че за него не се прилага правилото на чл.75, ал.1 от КТ и следователно за времето, през което той е работил, той няма право на трудово по своя характер възнаграждение, на платен годишен отпуск, на зачитане времето за трудов стаж и при такова положение принципно отношенията между страните следва да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл.55 и сл. от ЗЗД.

Съдебно решение по гр. д. № 1636/95 г. на ОС Пловдив не удостоверява осигурителен стаж.  Жалбоподателят по същество не е бил съгласен с факта на незачитане на осигурителен стаж от административния орган за времето от 26.02.1993 г. до 10.03.1994 г. и съответно осигурителен доход за месец март 1993 г., довело до определяне на размерите на получаваните лични пенсии за ИПЗ и ОСВ от базисни периоди, различни от неговото волеизявление.

Това обаче е въпрос, който вече е бил разрешен с влязъл в сила административен акт, който е стъпил върху наличните доказателства за осигурителен стаж и доход, представени по преписките и приключилите дела, поради което и при липса на нови по своя характер доказателства, които да се представят сега от страна на жалбоподателя и които да са относими към определяне размера на пенсията му, както и да не са били вече предмет на разглеждане от административния орган в рамките на допустимо към момента пенсионното производство, настоящата жалба следва да се остави без разглеждане, поради липсата на правен интерес от оспорването, и при наличието на влязли в съдебни актове, отричащи със сила на присъдено нещо, претендирани от жалбоподателя пенсионни права, в това число и относно размера на дължимата пенсия.

Ето защо, на основание чл.159, т.4 и т.6 от АПК и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отделение, Х състав:

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.М.С. ЕГН **********, постоянен адрес ***, с посочено правно основание  - чл.297 от ГПК срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт  Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, с касационна частна жалба, в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                           

 

 

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: