Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260159 27.05.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 11 май ……………..…………………………….…2021 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова ………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1191….по описа за
2021……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба жалба на „П.С.“ ООД против решение № 260061/05.02.2021 г. по
гр.д.№ 1053/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Въззивникът
счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и несправедливо. Изтъкват се доводи относно
експертното решение на ТЕЛК и дадената в него оценка на работоспособността на
ищеца. Прави се извод, че именно тази оценка е пречка за заемане на длъжността
„пазач-портиер“. Самото естество на работата му и нейната организация не
позволявала да се промени трудовата функция на ищеца. Затова счита, че изводите
на първоинстанционния съд, че не били доказали първата предпоставка по чл.325,
ал.1, т.9 КТ били погрешни. Въззивникът счита, че поради преюдициалността на
иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 също трябва да
бъдат отхвърлени.
На
второ място, при условията евентуалност (ако съдът остави в сила обжалваното
решение в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца) иска съдът да отмени решението в частта относно иска по т.3. Твърди, че
по делото е установена само една от предпоставките за възникване на правото на
обезщетение, а именно, че уволнението е незаконно и като такова отменено. Не
било доказано по безспорен начин, че ищецът е останал без работа, защото
липсата на отбелязване в трудовата книжка не води до този извода, че оставането
без работа се дължи само и единствено на уволнението, а не на някаква друга
обективна или субективна причина. Нямало доказателства ищецът да е предприел
действия за започване на някаква работа или такива, които да установяват самото
намерение за предприемане на такива действия. Не представил доказателства за
това, че е останал без работа именно в резултат на незаконното уволнение. Моли,
съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове.
Въззиваемият
А.Д.М. оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището
си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2
и 3 КТ – за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна и
за възстановяване на предишната му работа.
Ищецът А.Д.М. е твърдял в исковата си молба,
че по силата на трудов договор № 894/2016 г. бил в трудово правоотношение
с дружество-ответник от 26.09.2016 г. до
10.04.2020 г., като е заемал длъжността „охранител“. На 09.03.2020 г. ТЕЛК гр.
Стара Загора му издава ЕР № 0959 от 038, с което му определил 98% т.н.р. без
чужда помощ. Тъй като се чувствал добре, продължил да ходи на работа.
Противопоказните условия на труд в посоченото ЕР били съобразени с условията,
предоставени му от работодателя. На работното си място разполагал със стол и
маса в помещението, което е предназначено за длъжността му, и не се налагало да
извършва дейности, които са му противопоказни с предписанията на лекарите. На
13.04.2020 г. управителят на ответното дружество му връчил
заповед № 47/09.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.325, ал.1, т.9 КТ. Ищецът е оспорвал заповедта за прекратяване не
трудовото правоотношение и е изложил съображения за това, а именно, че
работодателят бил длъжен да го трудоустрои на същата работа при облекчени
условия или на друга подходяща. Твърдял е, че не е получил предложение за
заемане на по-лека длъжност. Твърдял е, че няма данни за противопоказни условия
на труд в настоящото му работно място и не следва работодателят да ограничава
правото му да полага труд по собствена преценка за трудоспособността и
годността си.
Ответникът е възразил, че искове са недопустими поради
липса на правен интерес ищецът да води настоящото исково производство срещу
ответното дружество - негов работодател. Твърди, че той съвсем целенасочено е
укрил от него здравословното си състояние, вкл. наличието на процесното ЕР на
ТЕЛК, а в последствие, когато това става служебно известно на работодателя, се
позовава на същото единствено и само с цел да извлече за себе си неполагаща му
се облага и да навреди на ответното дружество, превратно позовавайки се на
законовата възможност в чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ. Твърдял е, че ищецът умишлено не
упоменал важния факт, че е пенсионер, с придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, предвид което за него като такъв липсва интерес да
търси друга работа след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
дружество, още повече че е получил от същото обезщетение по чл. 222, ал.2 КТ в
размер на брутното си трудово възнаграждение за 2 месеца. Ответникът е признал,
че с ищеца са били в трудово-правни отношения по силата на сключения между тях
на 26.09.2016 г. трудов договор № 894/2016г., като ищецът е заемал длъжността
„охранител“. С допълнително споразумение № 248/13.12.2019 г. ищецът бил преназначен на
длъжността „пазач-портиер“, за което той подписал длъжностна характеристика.
Съгласно нея смените били по 12 часа, а работата се състояла в патрулиране през
определен интервал и маршрут, подробно описани в т.Х на утвърдения план за
охрана на обекта, а именно по 8 обхода. Времетраенето на обхода било около час,
а изпълнението на обходите се отразявало в нарочна тетрадка-дневник за доклад
от дежурството. През останалото време пазача-портиер извършвал сам или с
колегата си контрол по спазването на пропусквателния режим на хората и на МПС, като ги и проверява и
води записки в съответните дневници. Твърдял е, че разполагането с технически
средства /газов пистолет, полицейски гумени палки, полицейски белезници и др./,
които били използвани при екстремни ситуации, показват, че работата на
пазача-портиер е и рискова, т.е. свързана както с физическо, така и с
психическо напрежение. Твърди, че предвид тежкия физически труд, свързан с
продължително натоварване на долните крайници на ищеца и психическото
напрежение и лошите климатични условия, които съпровождат изпълнението на
трудовите задължения, преценили, че условията на труд не само са несъвместими с
изпълняваната от ищеца работа, но и дори са опасни за неговото здраве. Твърдял
е, че е поискал и съответно получил и компетентно становище от „Служба по
трудова медицина „Магиван“ ЕООД гр. Стара Загора от 08.04.2020 г, според което А.Д.М. не може да продължи да изпълнява
задълженията на длъжността „пазач портиер“, тъй като ще бъде в противоречие с
посочените от ТЕЛК в т.15 на ЕР противопоказания. С уведомително писмо,
изх.№ 11/17.01.2020г. на „П.С." ООД до директора на ТП на Агенция по
заетостта гр. Стара Загора били посочени работните места и длъжности за хора с
увреждания в ответното дружество и от него било видно, че липсва друга
подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието, за която
има свободна щатна длъжност, отговаряща на образованието, професионалната му
квалификация и стаж. На 10.04.2020 г. на ищеца била връчена при условията на
отказ заповед N0 47/09.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна, че ищецът А.Д.М. е изпълнявал длъжността „пазач-портиер“ в промишлен завод на
ответното дружество от 26.09.2016 г. до 09.04.2020 г. съгласно трудов договор №
894/14.12.2016 г., с основно месечно възнаграждение 610 лева. Приел е, че
ищецът е работоспособен с оценка на
работоспособността 98 % т.н.р. без чужда помощ, с водеща диагноза злокачествено
образование на простата, срок на определения % трайно намалена работоспособност
01.03.2022 г. за 2 години до 01.03.2022г. В решението били посочени
противопоказните условия на труд: тежък физически труд, псих. напрежение,
токсични вещества, йонизираща среда, лоши климат, условия, натоварване на долни
крайници, както и заключението, че лицето може да работи на посочената
длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд, като пазач портиер.
Приел е
за установено, че със заповед №47/09.04.2020 г.
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.325,
ал.1, т.9 КТ – невъзможността на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа, поради болест довела до трайно намалена
работоспособност. Заповедта е връчена на
ищеца при отказ на 10.04.2020 г. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че работното време е на две смени от 07.00 ч. до 19.00
ч. дневна и от 19.00
до 07.00 ч. нощна. На смяна били по двама охранители. Били охранявани
два обекта. Единият обект бил язовир около 4,5 до 5 дка в силно пресечна
местност като се извършвали обходи почти на всеки час, като резултати от обхода
се записвали в дневника за приемане и даване на дежурства. Имало няколко набези
от граждански лица и трябвало да се реагира аварийно, незабавно, можело да се
наложи преследване. Работата била непрекъсната независимо от метрологичните
условия. Организирани били два поста, единият стои на входа, другия на втори
пост, като можел един охранител да извърши повече обходи.
Приел е за установено от съдебномедицинската експертиза, че
на посоченото работно място и служебна документация липсват противопоказните
условия на труд посочени т.15 на решението на ТЕЛК. Условията на работното
място се покривали с изискванията на ТЕЛК. Било установено и това, че функцията
тазобедрената става е напълно възстановена, без остатъчни оплаквания и усложнения, а високият процент трайна
нетрудоспособност е задължителна за оперирани
с простатен карцином – 80 % първите две години. От документите и
изследвания е приел, че липсват противопоказни условия на труд на работното
място на ищеца.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че Съгласно
разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ трудовият договор се прекратява без която
и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания и въз основа на заключение на
трудово – експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се
допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Приел е, че
фактическият състав на основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ предполага наличието на две кумулативни предпоставки:
невъзможност на работника/служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, или поради здравни
противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК, и липса на друга подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя работа. В случая в решението на ТЕЛК е
посочено, че ищецът може да работи на длъжността, изключваща противопоказните
условия на труд в т.15 от решението т.е. тежък физически труд, психическа
пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда, лоши климатични условия,
натоварване на долни крайници. Затова съдът е приел, че липсва предписание, че
ищецът не е в състояние да изпълнява длъжността, на която работи, както и каква
друга работа може да извършва при ответника през периода на инвалидизацията. Приел е, че предвид задължителния
характер на решението на ТЕЛК и на чл.317 КТ
медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е
противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на
последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата,
ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за
законосъобразност на уволнението. Затова при липса на предписание на
компетентния орган към датата на издаване на заповедта прекратяването на
трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Приел е
за основателен искът за възстановяване на преди заеманата длъжност,както и
искът за присъждане на обезщетение по чл. 344 ал.1 т .3 във връзка с чл.225,
ал.1КТ, като е присъдил обезщетение в размер на 3 660 лв.
Въззивният
съд намира жалбата за неоснователна.
По
делото не е било спорно, че ищецът (сега въззиваем) е работил при ответника
(сега въззивник) по трудово правоотношение по силата на трудов договор от
26.09.2016 г., като е заемал длъжността „охранител“, впоследствие променена
„пазач-портиер. Не е спорно, че с решение № 0959 от заседание 038 от 09.03.2020
г. за срок от две години на ищеца са определени 98% неработоспособност без
чужда помощ. В това решение е посочено, че той може да работи на длъжността пазач-портиер,
спазвайки противопоказните условия на труд в т.15 към ЕР, а именно: тежък
физически труд, психическо пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда,
лош климат, условия, натоварване на долни крайници. Не е спорно и това, че със
заповед № 47 от 09.04.2020 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено едностранно от страна на работодателя на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност.
Съгласно
чл.325, ал.1, т.9 КТ трудовият договор се прекратява без която и от страните да
дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
ТЕЛК. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има
друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
и той е съгласен да я заеме. Фактическият състав на това основание за
прекратяване на трудовото правоотношение съдържа няколко елемента, чието
кумулативно съществуване следва да бъде установено от работодателя във всеки
отделен случай. На първо място следва да е налице трайна неработоспособност,
причинена от болест, която води до невъзможност за изпълнение на работата, за
която е създадено трудовото правоотношение. Следва също така да е налице
причинна връзка между неработоспособността и невъзможността за изпълнение на
възложената работа. Тези елементи от фактическия състав се установява от
здравните органи в експертно решение. Този медицински въпрос дали конкретната
длъжност е противопоказна за здравето на работника, не може да бъде поставян на
последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата,
ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за
законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК не подлежи на
инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.
В
конкретния случай е установено, че на ищеца е призната 98% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ поради общо заболяване и че съгласно експертно
решение на ТЕЛК той може да изпълнява работата като „пазач-портиер“ при
спазване на противопоказните условия на труд. Следователно не може със
свидетелски показания да се оборва преценката на здравните органи, нито пък е
допустимо неосигуряването на противопоказни условия на труд да се подменя
становището на ТЕЛК относно възможността ищеца да изпълнява конкретните трудови
функции. Щом липсва необходимото предписание за трудоустрояване на ищеца, няма
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова е неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че противопоказните условия на труд правят невъзможно за
работодателя да съобразява изпълняваната от ищеца работа с противопоказанията
за заболяването му, което пък водело до невъзможност той да изпълнява
възложената му работа. Въззивникът смесва спецификата на трудовите функции с
условията на труд, които следва да осигури. Друг е въпросът, че нито
длъжностната характеристика, нито планът за охрана на обекта, с които се
домогва да установи определени противопоказания във връзка с изпълняваните от
въззиваемия трудови функции, са с достоверна дата. Няма данни тези два
документа да са били връчвани на ищеца, поради което с тях не се доказват
условията, при които се изпълняват трудовите функции на пазач-портиера.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба относно исковете по чл.344, ал.1, т. 2 и 3 КТ. Основателността на иска по чл.344, ал., т.1 КТ предполага и основателност
на иска за възстановяване на ищеца на предишната работа и за присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което той е останал без работа
поради уволнението. Неоснователно въззивникът счита, че не било доказано, че
ищецът вследствие на уволнението е останал без работа. Фактът на безработица може да бъде доказан,
като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, поради което е
годно доказателство за установяване на състояние на безработица – ТР № 6/2014
г. на ОСГК на ВКС. В случая в трудовата
книжка липсва последващо отбелязване за нов трудов договор. Неоснователно е
възражението на въззивника, че ищецът не е предприел действия за започване на
някаква работа. Това твърдение не е основание за отхвърляне на иска, нито пък
твърдението, че той е получил
обезщетение по чл.222, ал.2 КТ. Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но не повече от 6 месеца. Предмет на този иск е обезщетение, с
което се компенсира претърпените от работника или служителя вреди в резултат на
незаконното му уволнение. Тези вреди се изразяват в загуба на трудово
възнаграждение или намаляване на трудовото възнаграждение, ако работникът или
служителят е постъпил на по-нископлатена работа. Предпоставка за основателност
на този иск за обезщетение, както бе посочено по-горе, е установяването на незаконното прекратяване
на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения
от закона шестмесечен срок. Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ, е само за случаите, когато работникът е реализирал в същия период
осигурителен доход от друго трудово правоотношение (Р-944-2009, ІV г.о.;
О-178-2013 , ІV г.о.). Следователно всяко друго плащане, получено извън трудово
правоотношение, не е основание нито за намаляване на обезщетението на основание
чл.225, ал.2 КТ, нито за отхвърляне на иска за обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете
са основателни, което въззивният съд намира за правилно и затова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 3 ГПК
въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, следва да заплати на
ищеца, сега въззиваем, сумата от 750 лв.
за възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061 от 05.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1053/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА „П.С.“
ООД, със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***, , представлявано от
изпълнителния директор Е.Е.С., ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.М. ***. ***, ЕГН **********,
сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) за направените по делото
разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: