№ 2497
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110100143 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 20 февруари 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 143 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 550/04.01.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 25910/11.02.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение от 21.04.2021г., издадена по ч.гр.д. №
19301/2021г. на СРС. С Разпореждане № 4309/18.02.2022г., влязло в сила,
производството по делото е частично прекратено.
Ищецът "**********" ЕООД чрез адв. В. Л. - АК-София, е предявил
срещу Ц. Г. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи
на ищеца сумата от 770,61 лева, дължима по Договор от 20.04.2018г. за
обслужване и лечение на А.Г.Ц. за периода 14.06.2019г.-01.07.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (06.04.2021г.) до окончателното изплащане. Твърди, че
задължението е начислено във връзка със сключен между страните Договор
от 20.04.2018г. за обслужване и лечение на А.Г.Ц., но не било платено от
ответницата. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Л., който поддържа предявения иск, включително в хода
на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. Г. Ц. чрез назначения ú
особен представител адв. К. А. - АК-София, е подала Отговор, вх. №
242122/09.11.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва се между страните да е налице валиден
договор. В представения от ищеца такъв ответницата била посочена като
представител на А.Ц., тя не била страна по него, като задълженията за
заплащане на сумите възниквали за Ц., а не за ответницата. Договорът бил
сключен за срок от 15 дни, който бил изтекъл, като не били въведени
твърдения за наличие на обстоятелства, обуславящи продължаване на срока
му на действие. Наред с това ищецът не установявал дължимостта на
претенцията си в предявения по делото размер. От друга страна, видно от
представените към исковата молба разписки, дължимата за процесния период
сума била изцяло изплатена. В насроченото по делото публично съдебно
заседания ответницата не се явява, като се представлява от назначения
особен представител адв. А., която оспорва предявения иск, включително в
хода на устните състезания. Допълнително представя и подробни писмени
бележки.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и отговора ѝ, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска и или с
неприсъствено решение.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
възникването на облигационно договорно правоотношение съобразно
посочения договор, предоставени съобразно договора услуги, като за
ответницата въз основа на последния да е възникнало задължение за
заплащането на съответните суми с настъпил падеж. В тежест на ответника е
да докаже заплащането им. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното заверено копие, на 20.04.2018г. в град София
между Ц. Г. Ц., наречена "представител" на А.Г.Ц., наречен "ползващо лице",
и "**********" ЕООД, наречен "изпълнител" е сключен договор, по силата на
който възложителят възлага на изпълнителя да оказва срещу заплащане
медицинско обслужване на представляваното от възложителя лице,
конкретизирано по характер, ред и условия по договора и приложенията към
него. Договорът е сключен за срок от 15 дни, считано от подписването му,
като, ако възложителят не предприеме необходимите действия пациентът да
напусне хосписа в този срок, действието му се счита за продължено.
Изпълнителят се е задължил да осигури на ползващото се лице медицинско
обслужване, включващо лекарско наблюдение, сестринско и санитарно
обслужване, рехабилитация и храна. Стойността на същото се определя
съобразно ценоразписа на изпълнителя. Възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя при подписване на договора сумата от 525,00 лева,
представляваща стойността на медицинското обслужване за периода
20.04.2018г.-04.05.2018г. Съдът намира, че така сключеният договор
съставлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, по който
Ц. Ц. е уговарящ, А.Ц. е бенефициер, а "**********" ЕООД - обещател.
Действително в уводната част на договора Ц. е посочена като "представител".
В същото време обаче Ц. е описан като "ползващо лице". В текста на договора
се съдържат уговорки за възлагана от "възложителя" дейност в полза на
ползващото се лице Ц.. Реално отношенията по договора се изразяват в това,
че ответницата Ц., която не е представителк, а възложител, възлага на ищеца-
изпълнител срещу заплащане извършването на определена престация, която
обаче отива в полза на трето лице - полващият се Ц.. Така, въпреки
непрецизния му текст, при тълкуване на договора съобразно чл. 20 ЗЗД, се
стига до единствен извод, че е налице сключен между Ц. Ц. и "**********"
ЕООД договор в полза на трето лице.
Договорът е срочен /за 15 дни - т. 2/. В случай, че пациентът
(ползващото се лице) не напусне хосписа в рамките на тези 15 дни, то
действието му се счита за продължено. Доколкото няма друга уговорка, съдът
намира, че действието на договора се продължава за неопределен срок. Не е
налице противоречие с т. 12, пр. 1 от Договора, сочеща, че договорът се
прекратява без предизвестие с изтичане на срока по т. 2. Това е така, тъй като
двете уговорки визират различна фактическа обстановка. Прекратяването на
договора без предизвестие с изтичане на срока по т. 2 касае тези случаи, в
които пациентът напуска хосписа на петнадесетия ден от постъпването си.
Тогава предизвестие не е необходимо, тъй като срокът на договора е ясен и за
3
двете страни. Продължаването на срока по т. 2 се отнася до хипотеза, в която
с изтичането на петнадесетдневния срок ползващото се лице не напуска
хосписа, а остава в него. При това положение съдът намира, че с изтичането
на 15 дни, считано от 20.04.2018г., действието на договора е продължено,
като страните по него са останали обвързани от облигационното му действие
до напускане на Ц..
От представения договор и от подписаната от ответницата на
20.04.2018г. декларация (л. 70) може да са обоснове извод, че към
20.04.2018г. А.Ц. е постъпил в хосписа, съответно за Ц. Ц. е възникнало
задължение съобразно договора да заплаща стойността на предоставените му
медицински и други услуги. От представените рапортна тетрадка и история
на заболяването може да се направи обоснован извод, че в процесния период
А.Ц. е пребивавал в хосписа. Макар и за двата документа да не може да се
установи кой точно и кога ги е съставил, те явно са част от документооборота
на хосписа, като служат за попълване на базата данни за настанените за грижа
лица. Доказателства, които да оборят вписаните в тях данни, не бяха
ангажирани, включително, че на 01.07.2019г. Ц. е бил изписан. Затова и съдът
приема, че в периода 14.06.2019г.-01.07.2019г. изпълнителят е предоставял, а
ползващото се лице е ползвало, съответните уговорени в договора
медицински грижи. Затова и в полза на обещателя "**********" ЕООД и в
тежест на уговарящия Ц. Ц. е възникнало задължение за заплащане
стойността на предоставените на А.Ц. услуги.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с оглед уговорената цена в т. 5 от
Договора дължимото възнаграждение за процесния период 14.06.2019г.-
01.07.2019г. възлиза на 630,00 лева (18 дни х 35 лева дневно = 630,00 лева).
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за предоставени
допълнителни услуги и тяхната конкретна стойност, които да обосноват
присъждане на сума в по-висок размер от тези 630,00 лева.
От страна на ответницата не бе доказано тази сума да е заплатена.
Действително по делото са представени квитанции, издадени от "**********"
ЕООД. Същите обаче не доказват плащане на задължение. Това от една
страна е така, тъй като се намират у кредитора и не са предадени на
длъжника. От друга страна липсата на плащане се установява и от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца
вземанията се водят като неплатени и липсват осчетоводени плащания. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че неправилно тези квитанции са
съставени към приходен касов ордер. Това трябвало да стане на мемориален
ордер или на друг документ. По тези квитанции няма плащания, като
приходните ордери и те са съставени вероятно за целите на счетоводната
отчетност и включване в счетоводните операции.
При това положение предявеният иск е основателен до размер от
630,00 лева, като за горницата над тази сума до пълния си предявен
размер от 770,61 лева той подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и
4
по разноските в заповедното производство. Съобразно изхода на делото право
на разноски имат и двете страни, но ответницата не е доказала такива.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
31,99 лева за разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
721,00 лева за разноски в първоинстанционното исково производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, дължи
на "**********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София,
сумата от 630,00 лева, дължима по Договор от 20.04.2018г. за обслужване и
лечение на А.Г.Ц. за периода 14.06.2019г.-01.07.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(06.04.2021г.) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 630,00 лева до пълния му предявен размер от 770,61
лева.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
"**********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 31,99 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 19301/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
"**********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 721,00 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 143/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5