№ 515
гр. Варна , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Кооперация за производство, търговия и услуги
„Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община
Дългопол, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1671/2018 год. по описа на РС-Провадия, с
което са уважени предявени от С. Х. М. от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област
срещу кооперацията – въззивник по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, обективно
кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 224 КТ като е прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът Кооперация за производство,
търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Лопушна, община Дългопол, Варненска област дължи на ищеца С. Х. М. от с. Лопушна,
община Дългопол, Варненска област сумата от 1710, 21 лева, представляваща дължимо
нетно трудово възнаграждение като председател на КПТУ „Кале-94“ за месец април 2018
год.; сумата от 1710, 21 лева – дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2017 и 2018 год. (10 дни за 2017 год. и 10 дни за 2018 год.), ведно със законната лихва върху
всяка от горните суми, считано от подаване на заявлението в съда – 05.11.2018 год. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 187, 04 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горните суми, за периода 25.05.2018 год. до предявяване на
иска (19.12.2018 год.), за които суми в полза на ищеца е издадена заповед с №
954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа на РС-Провадия за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК като е оставено без уважение предявеното от
ответника (настоящ въззивник) Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол,
Варненска област, възражение за прихващане със сумата в общ размер на 4830, 19 лева.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е при неточно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения
на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
доказателствата, в резултат на което и решението е и необосновано.
1
Неправилен е изводът на съда, че в случая не може да се извърши прихващане със
заявените от въззивника (ответник по исковете) под формата на възражения за прихващане
срещу предявените искове претенции към ищеца за вземания, произтичащи от
неоснователно обогатяване, тъй като това било в противоречие с трудовото
законодателство. Не е отчетено на първо място, че забраната за компенсация важи за
вземания за трудово възнаграждение, но не и за вземания за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и за обезщетения за забава по чл. 86 ЗЗД. Не е съобразено също, че
вземането за трудово възнаграждение е частично, а не изцяло несеквестируемо, поради
което и над размера, надвишаващ несеквестируемата част, вземането за трудово
възнаграждение може да бъде прихващано с насрещно вземане/вземания.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради извършено съдебно прихващане
със сумите, съответно: 1630, 27 лева – получена от ищеца без основание сума за положен
извънреден труд за месец март 2018 год.; 806, 65 лева – получена без основание на
12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2014
год.; 806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за
наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2015 год.; 806, 65 лева – получена без основание на
12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2016
год.; 779, 97 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор №
Лоп 5/05.07.2015 год. за наем на земеделска земя.
В писмен отговор насрещната страна – С. Х. М. (ищец по предявените искове), чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.
Съдът съобрази следното:
Със заявление с вх. № 6236/05.11.2018 год. по рег. на РС-Провадия заявителят С. Х.
М. е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област за
сумата от 3420, 42 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение, в качеството
му на председател на кооперацията, както и за сумата от 157, 08 лева – лихва от 25.05.2018
год. до 05.11.2018 год. В заявлението други обстоятелства, от които произтича вземането на
заявителя против длъжника за горните суми, няма наведени.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело №
1436/2018 год. по описа на РС-Провадия за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в полза на заявителя срещу ответната кооперация за заплащане на сумата от 3420, 42
лева – неизплатено трудово възнаграждение в качеството му на председател на
кооперацията, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
заявлението в съда (05.11.2018 год.) до окончателното и изплащане и на сумата от 157, 08
́
лева – лихва за периода 25.05.2018 год. 05.11.2018 год. (датата на подаването на заявлението
в съда).
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в редакцията на нормата преди ДВ, бр. 100/2019 год.,
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед.
В дадения му от съда срок заявителят е предявил срещу длъжника по реда на чл. 415,
ал. 1, вр. чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ и чл. 224 КТ за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът (КПТУ) „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Лопушна, община Дългопол, Варненска област дължи на ищеца следните суми: сумата от
1710, 21 лева, представляваща дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение, като
председател на кооперацията, за месец април 2018 год., ведно с обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда
(05.11.2018 год.) до окончателното и изплащане; сумата от 1710, 21 лева, представляваща
́
дължимо и незаплатено обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск за
2017 г. и за 2018 год. (по 10 дни за всяка година), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда
(05.11.2018 год.) до окончателното и изплащане; сумата от 199 лева – лихва за забава върху
́
сумата от 3420, 42 лева за периода от 25.05.2018 год. до датата на предявяване на иска, за
които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело №
1436/2018г. на РС-Провадия за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В
исковата си молба ищецът навежда следните твърдения: С решение на Общото събрание на
ответната кооперация от месец април 2014 год. е бил избран за председател на кооперацията
срещу уговорено трудово възнаграждение. С решение на ОС на кооперацията от 24.06.2018
год. ищецът е освободен от длъжността председател на кооперацията и е избран нов. За
месец април 2018 год. кооперацията не е изплатила на ищеца дължимото трудово
възнаграждение в размер на 2035, 00 лева (брутно възнаграждение) и 2045, 83 лева – брутен
размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2017 год. и за 2018 год. (по
десет дни за всяка година); нетният размер на трудовото възнаграждение и на
обезщетението по чл. 224 КТ е общо 3420, 42 лева, съответно: 1710, 21 лева – дължимо
трудово възнаграждение и 1710, 21 лева – обезщетение по чл. 224 КТ за 2017 и 2018 год.
Ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху дължимите суми
за трудово възнаграждение и за обезщетение по чл. 224 КТ, считано от забавата – 25.05.2018
год. до датата на предявяване на иска /19.12.2018 год./ в общ размер на 199 лева.
За удовлетворяване на вземанията му, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело №
1436/2018г. на РС-Провадия. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК ответната кооперация е
възразила писмено срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземанията му към
ответника.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът КПТУ „Кале-94“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол,
Варненска област чрез процесуалните си представители, оспорва исковете. Не оспорва, че до
месец април 2018 год. ищецът е изпълнявал длъжността председател на земеделската
кооперация, която длъжност е платена. Твърди се, че след изключването на ищеца като
член-кооператор и освобождването му от длъжността председател и избора на нови органи
на управление ръководството на Земеделската кооперация е счело, че няма да изплати
дължимото се на ищеца С. М. трудово възнаграждение за месец април 2018 г. и обезщетение
за неползвания през 2017 г. и 2018 г. платен годишен отпуск в размер на по 10 работни дни,
предвид причинените от него на кооперацията в качеството му на длъжностно лице –
председател, имуществени вреди.
С отговора, под формата на възражение за съдебно прихващане на претендираните от
ищеца суми, от ответника са заявени в условията на евентуалност една спрямо друга
следните претенции:
За прихващане със сумата от 1630, 27 лева, съставляваща трудово възнаграждение за
85 часа извънреден труд за месец март 2018 г., което ищецът неправомерно сам си е
начислил и изплатил на себе си по банков път без знанието и санкцията на УС, без контрола
на счетоводител, личен състав или друго длъжностно лице на кооперацията, което да
подпише съответните документи за начисляване и плащане, без съответните отчетни форми
и без да е налице основание за това, тъй като извънреден труд през посочения месец С. М.
не само не е полагал, но не е отработил и редовния такъв. По тези съображения счита, че
сумата е получена от ищеца без основание и същият дължи връщането и на кооперацията.
́
За прихващане със сумата от 806, 65 лева, представляваща наемна цена, получена от
3
ищеца С. М. по договор за наем на земеделска земя № 120П/11.06.2014 г. Твърди се, че
посочената сума ищецът в качеството си на председател на земеделската кооперация и
наемател на земеделските земи, предмет на цитирания договор, сам си е начислил в
качеството на наемодател за стопанската 2014 г.- 2015 г. и я е превел по банков път по своя
банкова сметка с платежно нареждане от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е
посочено „рента по договор 120 за 2015 г.“. С разходен касов ордер от 02.12.2015 год. КПТУ
„Кале 94“, чрез представляващия С.М., е „изплатила“ на Х. И. Х. като наемодател по същия
договор сума в размер на 806, 64 лева, представляваща рента за 2015 год, като подписът в
РКО, положен за получател, е на ищеца, който е получил и сумата. Т. е., ищецът е получил
два пъти на една и съща сума на едно и също основание, за един и същ период, поради което
дължи връщане на горната сума на кооперацията, тъй като е получена без основание.
За прихващане със сумата от 806, 65 лева, представляваща наемна цена по договор за
наем на земеделска земя № 120П/11.06.2015 г. Твърди се, че посочената сума ищецът, в
качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи,
предмет на цитирания договор, си е начислил в качеството на наемодател за стопанската
2015 г. – 2016 г. и я е превел по банков път по своя банкова сметка с платежно нареждане от
12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочена „рента по договор 120 за 2016
г.“. С разходен касов ордер от 13.11.2017 год. КПТУ „Кале 94“ е „изплатила“ чрез
председателя си С.М. на И. И. като наемодател по същия договор сума в размер на 919, 02
лева, представляваща рента за 2015 г. – 2016 г., като подписът в РКО, положен за получател,
е на ищеца, който е получил и сумата. Т. е., ищецът е получил два пъти една и съща сума на
едно и също основание, поради което дължи връщане на сумата от 806, 65 лева на
кооперацията, тъй като е получена без основание.
За прихващане със сумата от 806, 65 лева, представляваща наемна цена по договор за
наем на земеделска земя № 120П/11.06.2016 г. Твърди се, че посочената сума ищецът, в
качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи,
предмет на цитирания договор, си е начислил в качеството на наемодател за стопанската
2016 г. – 2017 г. и си я е превел по банков път по своя банкова сметка с платежно нареждане
от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочена рента по договор 120 за 2017
г. С разходен касов ордер от 13.11.2017 год. КПТУ „Кале 94“ е изплатила чрез председателя
С.М. на Г. И. Д. като наемодател по същия договор сума в размер на 919, 02 лева,
представляваща рента 2016 г. - 2017г. В случая се касае за получаване два пъти на една и
съща сума на едно и също основание, поради което ищецът дължи връщане на 806, 65 лева
на кооперацията, тъй като е получена без основание. Обстоятелството, че е платена два пъти
една и съща сума като наем за ползване на земеделската земя е видно и от обстоятелството,
че през месец декември 2013 г. описаните в РКО лица са продали имотите си на ищеца,
поради което и не са сключвали договор за наем през 2014, 2015 и 2016 год. В същото време
ищецът не е заявил в кооперацията, че е собственик на посочените земи и че следва да му се
плати като наемодател. Твърди се, че договорите за наем, които ищецът като наемодател е
сключил с кооперацията, на която е бил председател, не са били представени от ищеца на
кооперацията, а са били подписани на по-късен етап – през 2018 год., когато ищецът си е
превел сумите за наем на себе си. Твърди се, че изплащането на наемната цена два пъти,
води до извода, че второто плащане, извършено на 12.03.2018 год. е без основание, поради
което ищецът дължи връщане на сумите.
За прихващане със сумата от 779, 97 лева, получена от ищеца без основание. Твърди
се, че през 2016 г. ищецът си е начислил в качеството на наемодател сума в размер на 779,
97 лева, представляваща наемна цена за стопанската 2015 г. – 2016 г. по договор Лоп
5/05.07.2015 за ползването от КПТУ „Кале 94“ на земеделски земи, находящи се в
землището на с. Лопушна, община Дългопол. Сумата е преведена по банков път на ищеца на
12.03.2018 г. За същите имоти за същия период кооперацията е имала сключен договор за
наем от 19.12.2014 г., по който наемодател е бил „Констант“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище гр. София. За посочените имоти наемната цена е изплатена въз основа на 2 бр.
4
фактури с № **********/23.12.2014г. и с № ********** от 05.02.2015г. и преведена по
банков път на 23.12.2014 г. и на 05.02.2015 г. В случая е налице дублиране на наемната цена
за посочените в договора за наем № Лоп 5/05.07.2015 г. земеделски имоти, поради което
сумата в размер на 779, 97 лева, получена от ищеца С. М. е получена от него без основание,
още повече че към момента на сключване на договора за наем, той не е бил собственик на
имотите и не е имал право да ги отдава под наем, респективно да получава доходи от
обработката им.
По тези съображения и след извършване на прихващане на претендираните от ищеца
суми със сумите, заявени с възраженията за прихващане, ответникът счита, че исковете са
неоснователни и настоява да се отхвърлят. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени, а
ответникът поддържа подадения писмен отговор и заявените с него възражения за
прихващане, като настоява за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че в периода от април 2014 год. до юни 2018 год. ищецът е
изпълнявал длъжността „председател“ на КПТУ „Кале 94“ срещу уговорено месечно
възнаграждение.
Не е спорно също, че на ищеца не са изплатени дължимото месечно възнагражедние за
месец април 2018 год. в нетен размер на 1710, 21 лева, както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2017 и 2018 год. (по 10 дни за всяка година) в общ нетен размер от
1710, 21 лева.
От извлечение от разчетно-платежна ведомост на КПТУ „Кале 94“ за месец март 2018
год. е видно, че на ищеца е начислена и сума за възнаграждение за положени 85 часа
извънреден труд в размер на 1630, 27 лева, изплатена му по банков път на 03.04.2018 год. –
л. 14 и л. 15 от делото на РС-Провадия.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 95/18.12.2013 год. по описа на
нотариус № 225, ищецът е купил от собствениците, между които и лицата Г. И. Д. и И. И. Х.
пет земеделски имота – ниви, съставляващи имоти с № № 075007; 088032; 098013; 102017 и
116014, находящи се в землището на с. Поляците, община Дългопол.
С договор № 120П/05.05.2014 год. (неподписан от договарящите страни), лицето Х.
И. Х. е отдал под наем на КПТУ „Кале 94“, представлявана от председателя С. Х. М., за срок
от една стопанска година (01.10.2014 год. – 30.09.2015 год.) четири земеделски имота – ниви
с № № 075007; 088032; 102017 и 116014, находящи се в землището на с. Поляците, община
Дългопол, т. е., същите имоти, които ищецът е купил през 2013 година с обсъдения по – горе
договор за продажба.
С договор № 120П/11.06.2014 год. ищецът С.М. е отдал под наем на КПТУ „Кале 94“,
представлявана от председателя С. Х. М., за срок от една стопанска година (01.10.2014 год. –
30.09.2015 год.) четири земеделски имота – ниви с № № 075007; 088032; 102017 и 116014,
находящи се в землището на с. Поляците, община Дългопол, т. е., четири от имотите, които
ищецът е купил през 2013 година с обсъдения по – горе договор за продажба.
Видно от РКО № 970/02.12.2015 год. КПТУ „Кале 94“ е заплатила на Х. И. Х. сумата
от 806, 64 лева с вписано в РКО основание за плащане „рента -2015 г.“.
С договор № 120П/11.06.2015 год. ищецът С.М. е отдал под наем на КПТУ „Кале 94“,
представлявана от председателя С. Х. М., за срок от една стопанска година (01.10.2015 год. –
30.09.2016 год.) пет земеделски имота – ниви с № № 075007; 088032; 102017; 116014 и
5
098013, находящи се в землището на с. Поляците, община Дългопол, т. е., имотите, които
ищецът е купил през 2013 година с обсъдения по – горе договор за продажба.
Видно от РКО № 1014/13.11.2017 год. КПТУ „Кале 94“ е заплатила на И. И. сумата от
919, 02 лева с вписано в РКО основание за плащане „рента 2015/16 г.“.
С договор № 120П/11.06.2016 год. ищецът С.М. е отдал под наем на КПТУ „Кале 94“,
представлявана от председателя С. Х. М., за срок от една стопанска година (01.10.2016 год. –
30.09.2017 год.) пет земеделски имота – ниви с № № 075007; 088032; 102017; 116014 и
098013, находящи се в землището на с. Поляците, община Дългопол, т. е., имотите, които
ищецът е купил през 2013 година с обсъдения по – горе договор за продажба.
Видно от РКО № 1015/13.11.2017 год. КПТУ „Кале 94“ е заплатила на Г. И. Д. сумата
от 919, 02 лева с вписано в РКО основание за плащане „рента 2016/17 г.“.
Видно от платежно нареждане от 12.03.2018 год. ищецът е получил от КПТУ „Кале
94“ по банков път сумата от 13562, 08 лева. Като основание за плащането е посочено „рента
2015, 2016, 2017, 2018 год. по договори ДОГ 321П, 39, 120, 78, 1, 124, 29П.
С договор от 19.12.2014 год. „Констант“ ЕООД, със седалище гр. София е отдало под
наем на ответната кооперация за срок от една стопанска година (01.10.2015 год. – 01.10.2016
год.) множество земеделски имоти (между които и имоти с № № 020045; 034003; 034010 и
034012, находящи се в землището на с. Лопушна, община Дългопол) с обща площ от 1243,
183 дка – обработваема земя при наемна цена от 53 лева на декар и 644, 213 дка –
необработваема земеделска земя при цена от 10 лева на декар. Общият размер на наема на
отдадената под наем земеделска земя (обработваема и необработваема) е 72330, 82 лева.
С два превода от 23.12.2014 и от 05.02.2015 год. КПТУ „Кале 94“ е превела на
наемодателя „Констант“ ЕООД, със седалище гр. София по банков път сумата в общ размер
на 72 330, 82 лева (на два пъти по 36 165, 41 лева) – аренда на земеделска земя за
стопанската 2015/2016 год. - съгласно условията на договора за наем от 19.12.2014 год.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 157/30.10.2015 год. на нотариус № 225, ищецът
и съпругата му са придобили от „Констант“ ЕООД, със седалище гр. София, описани в
договора земеделски имоти, между които и имоти с № № 020045; 034003; 034010 и 034012,
находящи се в землището на с. Лопушна, община Дългопол.
С договор № Лоп5/05.07.2015 год. ищецът С.М. е отдал под наем на КПТУ „Кале 94“,
представлявана от председателя С. Х. М., за срок от три стопански години, считано от
01.10.2015 год. до 30.09.2018 год. четири земеделски имота – ниви с № № 020045; 034003;
034010 и 034012, находящи се в землището на с. Лопушна, община Дългопол, при наемна
цена от 779, 97 лева за година, съответно – 2339, 91 лева общо за трите стопански години.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза от 19.09.2019 год., неоспорена
от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна, и от изявленията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че подписите за „получил сумата“ в РКО №
970/02.12.2015 год. и № 1014/13.11.2017 год. са изпълнени от ищеца С. Х. М., а в РКО №
1015/13.11.2017 год. подписът за „получил сумата“ не е положен от ищеца С.М..
От първоначалното и допълнително заключения на съдебно-счетоводната
експертиза, изслушани в първата инстанция, неоспорени от странтие, кредитирани от съда
като обективни и безпристрастни, и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява следното:
С платежно нареждане от дата 12.03.2018 год. на ищеца е заплатена по банков път
сума в размер на 13562, 08 лева за рента за годините 2014-2015; 2015-2016; 2016-2017 и за
6
2017-2018 год. за земеделски земи; в сумата от 13562, 08 лева се включва и наемната цена в
общ размер на сумата от 2419, 95 лева (3х806, 65 лева) по договорите за наем на земеделски
земи, а именно: Договор № 120П/11.06.2014; Договор № 120П/11.06.2015 год. и Договор №
120П/11.06.2016 год. – рента за годините 2014-2015; 2015-2016 и 2016-2017г. С платежно
нареждане от 12.03.2018 год. на ищеца е заплатена по банков път и сумата от 8426, 97 лева,
в която сума се включва и сумата от 2399, 91 лева, представляваща рента за годините 2015-
2018 (по 779, 97 лева на година) по договор № Лоп5/05.07.2015 год. Установява се още, че
освен Договора с № 120П/05.05.2014 год. (неподписан от договарящите страни), лицата Х.
И. Х.; Г. И. Д. и И. И. Х., посочени в РКО като получатели на сумите по ордерите, нямат
сключвани други договори за наем на земеделска земя.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че РКО с № 970/02.12.2015 год., с №
1014/13.11.2017 год. и с № 1015/13.11.2017 год. са осчетоводени в счетоводството на
ответната кооперация като заплатена рента, т. е. сумите по РКО са заплатени.
От показанията на свидетеля Г. И. Д., посочен като получател на сумата от 919, 02
лева в РКО № 1015/13.11.2017 год. се установява, че през 2014 год. свидетелят е продал земя
и след това не е получавал рента от кооперацията. Не е подписвал РКО № 1015/13.11.2017
год. и не е получавал пари в брой.
Съвкупно от показанията на свидетелите Ф. Х. Ю. и И. М. Г., се установява следното:
През месец март 2018 год. в кооперацията е нямало работа за всички работници, някои от
тях били съкратени. През този период ищецът, като председател на кооперацията, е бил на
работа от 08, 00 часа до 17, 00 часа, не е полагал извънреден труд, не е идвал на работа в
събота и/или неделя. На заседанията на управителния съвет на кооперацията не е обсъждан
въпрос за заплащане на извънреден труд на председателя на кооперацията. Книгите за
полагане на извънреден труд се държали от председателя. В последните години в
кооперацията не е полаган извънреден труд, дори нямало и присъствена книга.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на решението:
При служебната проверка на обжалваното решение настоящият състав констатира, че
същото е процесуално недопустимо в частта му, с която по реда на чл. 415, а. 1, вр. чл. 422
ГПК е разгледан иск по чл. 224 КТ и е прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1710, 21 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2017 год. и за 2018 год. (по 10 дни за всяка от
посочените години), както и в частта му, с която е прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца законна лихва за периода след подаване на заявлението (05.11.2018 г.) до
предявяване на иска - 19.12.2018 год., в размер на сумата от 29, 96 лева, съставляваща
разликата над 157, 08 лева (по заповедта за изпълнение) до приетия с решението размер от
187, 04 лева, като съображенията за това са следните:
Видно е от подаденото заявление с вх. № 6236/05.11.2018 год. по рег. на РС-Провадия,
че заявителят - ищец в настоящото производство, е поискал издаване на заповед по чл. 410
ГПК срещу длъжника за сумата от 3420, 42 лева, съставляваща дължимо и незаплатено
трудово възнаграждение (в заявлението дори не е посочен и периода за който се претендира
трудовото възнаграждение) и за сумата от 157, 08 лева – лихва от 25.05.2018 год. до
05.11.2018 год. В заявлението липсват наведени обстоятелства относно вземане на заявителя
към длъжника за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ.
Исковете за заплащане на дължимо трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 КТ) и за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224 КТ) са различни и
всеки от тях има свой собствен фактически състав. При положение, че със заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК е претендирана сума за трудово възнаграждение, а не и
за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (както се посочи подобни твърдения
7
и/или обстоятелства, обосноваващи неудовлетворено вземане по чл. 224 КТ на заявителя
към длъжника в заявлението няма) и издадената заповед по чл. 410 ГПК е за задължение,
съставляващо неизплатено трудово възнаграждение, тогава липсва и правен интерес от
водене на иск от заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземане, каквото не е заявявано в подаденото заявление по чл. 410 ГПК
и за което не е издавана и заповед за изпълнение.
Горното налага първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1710,
21 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 год. и
за 2018 год. (по 10 дни за всяка от посочените години), ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 05.11.2018 год. до
окончателното и изплащане, да се обезсили и исковото производство в тази част да се
́
прекрати.
По съображения, аналогични на изложените, първоинстанционното решение следва
да се обезсили и производството да се прекрати и в частта му, с която е прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца и законна лихва за периода след подаване на
заявлението (05.11.2018 г.) до предявяване на иска – 19.12.2018 год. в размер на сумата от
29, 96 лева, тъй като за този период и за тази сума вземане не е заявявано от заявителя и за
това вземане не е издавана и заповед за изпълнение.
В останалата обжалвана част – с която е прието за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1710, 21 лева – дължимо трудово възнаграждение за месец април 2018
год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в
съда – 05.11.2018 год. до окончателното и изплащане, и сумата от 157, 08 лева – законна
́
лихва за периода 25.05.2018 год. до подаване а заявлението в съда – 05.11.2018 год.,
първоинстанционното решение е допустимо.
Не е спорно по делото, че дължимото на ищеца за месец април 2018 год. трудово
възнаграждение в нетен размер от 1710, 21 лева не му е заплатено и че ответникът е в забава
за плащане на трудовото възнаграждение на ищеца от дата 25.05.2018 год. Обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху горната сума за периода 25.05.2018 год. до
подаване на заявлението в съда – 05.11.2018 год. е в размер на 78, 39 лева, изчислен от
настощия състав чрез внедрения в ОС-Варна програмен продукт „Апис финанси“.
При това положение следва да се разгледат заявените от ответника под формата на
възражения за съдебно прихващане претенции, заявени в евентуалност една спрямо друга.
Ответникът е заявил няколко претенции под формата на възражение за съдебно
прихващане на дължимите към ищеца суми, със суми, представляващи обезщетение за
причинени от ищеца вреди на кооперацията в качеството му на неин председател. Горният
извод относно правната квалификация на заявените от ответника под формата на
възражения за прихващане претенции по чл. 24, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗК се налага от
наведените твърдения, според които в резултат на неправомерните действия на ищеца в
качеството му на председател на кооперацията същият е причинил вреди на кооперацията.
По възражението за прихващане със сумата от 1630, 27 лева, съставляваща получено от
ищеца трудово възнаграждение за 85 часа извънреден труд за месец март 2018 г., което
ищецът неправомерно сам си е начислил и изплатил на себе си по банков път, с което е
причинил вреда на кооперацията в размер на горната сума, съдът намира следното:
Елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 24, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1
ЗК (т. нар. „управителски деликт“) са следните: действие на председателя, с което нарушава
задълженията си към кооперацията; настъпване на вреда за кооперацията, изразяваща се в
претърпяна щета или пропуесната полза, причинна връзка между вредата и поведението на
председателя и виновно отношение към деянието.
8
Установено е по делото, че за месец март 2018 год. ищецът си е начислил извънреден
труд от 85 часа на стойност от 1630, 27 лева и че тази сума е заплатена от кооперацията на
ищеца. Установено е също, че ищецът не е полагал извънреден труд през месец март 2018
год. – в тази насока са показанията на свидетелите Ф. Х. Ю. и И. М. Г., които съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, отразяващи техни преки възприятия и поради
това, че липсват доказателства, които да ги опровергават или поставят по съмнение.
Съобразно изложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 24, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 ЗК. В случая като си е начислил
сума в размер на 1630, 27 лева за възнаграждение за положен през месец март 2018 год.
извънреден труд, какъвто в действителност не е полагал и като е получил тази сума, без тя
да му се следва, ищецът е причинил имуществена вреда на ответната кооперация в размер на
горната сума, която вреда подлежи на репариране.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Според чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да
се извърши.
В исковия процес прихващане се допуска и с неликвидни вземания, т. е., с вземания,
които не са безспорно установени по основание и размер, т. нар. „съдебна компенсация“,
при която ликвидността на активното вземане (вземането, с което се прихваща) се
установява с влизането в сила на съдебното решение.
В случая вземането на ищеца към ответника в размер на сумата от 1710, 21 лева,
съставляваща дължимо трудово възнаграждение за месец април 2018 год. и вземането му в
размер на 78, 39 лева, съставляващо обезщетение за забава за плащане на горната сума за
времето от 25.05.2018 год. до 05.11.2018 год. (датата на подаването на заявлението в съда),
не е спорно, същото е възникнало с изтичането на месеца, за който се дължи – 30.04.2018
год.
Установено е по делото, че ищецът, в качеството му на председател на кооперацията е
причинил имуществена вреда на същата в размер на сумата от 1630, 27 лева, поради което и
дължи репарирането и, респ. дължи обезщетение за причинени вреди в размер на горната
́
сума. Вземането на ответника към ищеца за обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 1630, 27 лева е възникнало на 03.04.2018 год., датата на която ищецът си е
изплатил възнаграждение за извънреден труд за месец март 2018 год.
Вземането за трудово възнаграждение е частично несеквестируемо – арг. от чл. 446
ГПК. В случая липсват доказателства ищецът да има ненавършили пълнолетие деца, при
което следва да намери приложение нормата на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно която и
предвид нетният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за месец април 2018 год.
(чл. 446, ал. 2 ГПК) несеквестируемият размер е 855, 11 лева. До този размер искът по чл.
128, т. 2 КТ е основателен и подлежи на уважаване. Искът по чл. 128, т. 2 КТ в частта му за
горницата над 855, 11 лева до претендирания размер от 1710, 21 лева, както и искът по чл.
86 ЗЗД в частта му до размера на сумата от 78, 39 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата 1710, 21 лева за периода 25.05.2018 год. – 05.11.2018 год. са
неоснователни като погасени чрез извършено съдебно прихващане със сумата от 1630, 27
лева, представляваща обезщетение за причинени от ищеца С. Х. М. на ответника
Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област, имуществени
вреди в резултат на неправомерно начислена и получена сума в размер на 1630, 27 лева за
възнаграждение за положен през месец март 2018 год. извънреден труд, какъвто в
действителност ищецът не е полагал.
9
С оглед обстоятелството, че възраженията за прихващане със сумите от
806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем
на земеделска земя № 120 П/11.06.2014 год.; 806, 65 лева – получена без основание на
12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2015
год.; 806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за
наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2016 год.; 779, 97 лева – получена без основание на
12.03.2018 год. от ищеца сума по договор № Лоп 5/05.07.2015 год. за наем на земеделска
земя, са заявени в условията на евентуалност спрямо възражението за прихващне със сумата
от 1630, 27 лева, представляваща обезщетение за причинени от ищеца С. Х. М. на ответника
Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област, имуществени
вреди в резултат на неправомерно начислена и получена сума в размер на 1630, 27 лева за
възнаграждение за положен през месец март 2018 год. извънреден труд, какъвто в
действителност ищецът не е полагал, решението в частта му, с която са отхвърлени,
подлежи на обезсилване, тъй като не е налице вътрешно процесуалното условие за
разглеждането им по същество.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за двете инстанции и за заповедното производство
в общ размер на 330, 43 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ
размер на 993, 37 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1671/2018 год. по
описа на РС-Провадия В ЧАСТТА МУ, с която по реда на чл. 415, а. 1, вр. чл. 422 ГПК е
разгледан иск по чл. 224 КТ и е прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област, дължи
на ищеца от С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област
сумата от 1710, 21 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2017 год. и за 2018 год. (по 10 дни за всяка от посочените години), КАКТО И В ЧАСТТА
МУ, с която е прието за установено, че ответникът Кооперация за производство, търговия и
услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна,
община Дългопол, Варненска област, дължи на ищеца от С. Х. М. ЕГН ********** от с.
Лопушна, община Дългопол, Варненска област законна лихва за периода след подаване на
заявлението (05.11.2018 г.) до предявяване на иска - 19.12.2018 год., в размер на сумата от
29, 96 лева, съставляваща разликата над 157, 08 лева (по заповедта № 954/06.11.2018 год. по
ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа на РС-Провадия за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК) до приетия с решението размер от 187, 04 лева и
ПРЕКРАТЯВА производствдото по гр. дело № 1671/2018 год .по описа на РС-
Провадия и по в. гр. дело № 3308/2020 год. по описа на ОС-Варна в посочените по – горе
части;
ОТМЕНЯ Решение № 181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1671/2018 год.
по описа на РС-Провадия В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията
между старните, че ответникът Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол,
10
Варненска област, дължи на ищеца от С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община
Дългопол, Варненска област следните суми: сумата от 855, 11 лева (разликата над 855, 11
лева до приетия с решението размер от 1710, 21 лева) съставляваща дължимо нетно трудово
възнаграждение като председател на КПТУ „Кале-94“ за месец април 2018 год., ведно със
законната лихва, считано от подаването на заявлението в съда (05.11.2018 год.) до
окончателното и изплащане, както и сумата от 78, 39 лева – обезщетение за забава в размер
́
на законната лихва върху сумата от 1710, 21 лева за периода 25.05.2018 год. до подаването
на заявлението в съда – 05.11.2018 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год.
по описа на РС-Провадия; В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена заявената от ответника
Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област срещу ищеца С. Х.
М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област претенция под
формата на възражение за прихващане със сумата от 1630, 27 лева, представляваща
обезщетение за причинени от ищеца С. Х. М. на ответника Кооперация за производство,
търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Лопушна, община Дългопол, Варненска област, имуществени вреди в резултат на
неправомерно начислена и получена сума в размер на 1630, 27 лева за възнаграждение за
положен през месец март 2018 год. извънреден труд, какъвто в действителност не е полаган,
КАКТО И В ЧАСТТА МУ за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община
Дългопол, Варненска област срещу Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-
94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол,
Варненска област по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, иск по чл. 128, т. 2 КТ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1710, 21 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение като
председател на КПТУ „Кале-94“ за месец април 2018 год., В ЧАСТТА МУ ЗА ЗА
РАЗЛИКАТА над 855, 11 лева до размера на сумата от 1710, 21 лева, както и предявения
от С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област срещу
Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област по реда на чл. 415,
ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, иск по чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 157, 08 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата 1710, 21 лева за периода 25.05.2018 год. –
05.11.2018 год., В ЧАСТТА МУ ЗА СУМАТА ОТ 78, 39 лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч.
гр. дело № 1436/2018 год. по описа на РС-Провадия, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО
ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 1630, 27 лева, представляваща обезщетение за причинени
от ищеца С. Х. М. на ответника Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол,
Варненска област, имуществени вреди в резултат на неправомерно начислена и получена
сума в размер на 1630, 27 лева за възнаграждение за положен през месец март 2018 год.
извънреден труд, какъвто в действителност ищецът не е полагал;
ОТМЕНЯ Решение № 181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1671/2018 год.
по описа на РС-Провадия В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията
между старните, че ответникът Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол,
Варненска област, дължи на ищеца от С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община
Дългопол, Варненска област сумата от 78, 69 лева (разликата над 78, 39 лева до 157, 08 лева)
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 1710, 21 лева за периода
25.05.2018 год. – 05.11.2018 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа
на РС-Провадия и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
11
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Х. М. ЕГН ********** от с.
Лопушна, община Дългопол, Варненска област срещу Кооперация за производство,
търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Лопушна, община Дългопол, Варненска област по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, иск
по чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 78, 69 лева (разликата над 78, 39 лева до 157, 08 лева) -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 1710, 21 лева за периода
25.05.2018 год. – 05.11.2018 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа
на РС-Провадия;
ОБЕЗСИЛВА Решение № 181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1671/2018
год. по описа на РС-Провадия В ЧАСТИТЕ, С КОИТО са отхвърлени заявените от
ответника Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област срещу
ищеца С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област
претенции под формата на възражения за прихващане със сумите от: 806, 65 лева – получена
без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя №
120 П/11.06.2014 год.; 806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца
сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2015 год.; 806, 65 лева –
получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска
земя № 120 П/11.06.2016 год. и 779, 97 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от
ищеца сума по договор № Лоп 5/05.07.2015 год. за наем на земеделска земя;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело №
1671/2018 год. по описа на РС-Провадия В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в
отношенията между старните, че ответникът Кооперация за производство, търговия и услуги
„Кале-94“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община
Дългопол, Варненска област, дължи на ищеца от С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна,
община Дългопол, Варненска област сумата от 855, 11 лева, съставляваща дължимо нетно
трудово възнаграждение като председател на КПТУ „Кале-94“ за месец април 2018 год.,
ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението в съда (05.11.2018 год.) до
окончателното и изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
́
задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа
на РС-Провадия;
ОСЪЖДА Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска
област да заплати на С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска
област, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 330, 43 лева (триста и тридесет лева и 43
ст.) разноски за двете инстанции и за заповедното производства, съразмерно на уважената
част от исковете;
ОСЪЖДА С. Х. М. ЕГН ********** от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска
област да заплати на Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска
област, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 993, 37 лева (деветстотин деветдесет
и три лева и 37 ст.) – разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13