РЕШЕНИЕ
№ 17515
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря И.НА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110151817 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена Д. Н. Л. срещу И. Б. И., бивш
съпруг на молителката.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, като на
21.08.2023 г. в гр. София ответникът от телефонен номер ********** и чрез мобилното
приложение за електронна комуникация „Вайбър“ звънял на телефонния номер на
молителката и й отправил следните обиди и закани: „..не те ли е срам, та със старци да си
лягаш…много си гнусна…“, “ти ще видиш какво ще ти се случи.. Не вдигай телефона…. и
се крий като мишка“, както и на 29.08.2023 г. за времето в гр. София ответникът от
телефонен номер ********** и чрез мобилното приложение за електронна комуникация
„Вайбър“ позвънял на телефонния номер на молителката 7 и й отправил следната закана:
„Ти ще си дойдеш в България и ще отидеш в гробищата или в затвора, но ще видиш както
ще ти се случи. Речено е, казано е“.
По делото е подадена насрещна молба за защита от домашно насилие от И. Б. И.
срещу Д. Н. Л., в която се твърди, че на 21.08.2023 г. гр. Елин Пелин ответницата е звъняла
на молителя от телефонен номерна телефонния номер на И. Б. И. – , както че и чрез мобилно
приложение „Вайбър“ и “WHAТSAPP” му е отправяла следните обиди: „боклук“,
„нещастник“, „некадърник“, „бездомник“, „не си мъж“, „нищо не става от теб“, подигравала
му се е, че е болен, след което затваряла телефона, както и на 29.08.2023 г. в гр. Елин Пелин
ответницата звъняла от горепосочения телефонен номер на телефонния номер на И. Б. И. (),
1
както и чрез мобилните приложения „Вайбър“ и „WHATSAPP“, и му е отправяла следните
обидни думи и изрази: „боклук“, „нещастник“, „неспособник“, „педераст“, „нищо не става
от теб“, отправяла му и следните закани: „ще те съсипя“, „ще направя всичко възможно да
те разделя с Марияна и ще бъдеш помияр за цял живот като майка ти и сестра ти“, при което
затваряла телефона.
Всеки един от ответниците оспорва изложените от другата страна фактически
твърдения и излага становище за неоснователност на насрещната молба за защита от
домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства
/свидетелски показания, съдебно решение № 311/11.11.2022 г., постановено по гр. дело №
546/2022 г. по описа на РС - Костинброд/ се установява, че страните са бивши съпрузи,
поради което всеки един от двамата ответници попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. В молбата от 20.09.2023 г. се съдържа твърдение за
осъществено от ответника спрямо молителката емоционално насилие. Твърдение за
насилствен акт се навежда и в насрещната молба. Молбите са депозирани в тримесечния
преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция след изм. и
доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправени са до съответния родово и
местно компетентен съд, поради което се явяват допустими.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 6 от делото/, в която
молителката декларира, че на датите 21.08.2023 г. и 29.08.2023 г. ответникът в телефонни
разговори и чрез мобилното приложение „Вайбър“ отправил на молителката обиди и
заплахи, които по съдържание се покриват с твърдените.
Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 50 от гр. дело № 37247/2023 г./ е подадена и от
молителя И. Б. И., в която са описани твърдените актове на насилие. Същата обаче е обявена
от закона за достатъчно доказателство само когато по делото няма други събрани такива.
При наличие на други доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда
2
доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г.,
в сила от 01.01.2024 г./, а молителката следва да проведе пълно и главно доказване на
твърдените актове на насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието,
както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице
неблагоприятни последици.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Любен Любенов /брат на молителката/. От неговите показания се установява,
че страните са си контактуват чрез телефон и чрез мобилното приложение „Вайбър“, като
инициатор на комуникацията е бил ответникът, който макар и отдавна разделен с
молителката, проявява интерес към нейния личен живот, както и касателно емоционалната
реакция на молителката от поведението на бившия й съпруг /същата е изпитала чувство на
страх/. Следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко
гласно доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна
точка на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и
кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.
Обстоятелството, че свидетел и страна по делото имат роднинска само по себе си не
обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са
негодни за установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя
необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността
на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени
по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви,
логични и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Съдът
кредитира тези показания, тъй като те кореспондират със заключението на допуснатата и
приета като неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява времето и съдържанието на разговорите, проведени между
страните по делото.
Следва да се отбележи, че според заключението телефонните разговори са проведени
на 21.08.2023 г. и на 26.08.2023 г., поради което съдът счита, че от представените
доказателства молителката не доказа акта на домашно насилие, извършен на втората дата –
29.08.2023 г. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е обявена от закона за
достатъчно доказателство, единствено когато няма други доказателства, какъвто не е
настоящият случай. Ето защо в случая декларацията по отношение на акта на домашно
насилие, извършен на 29.08.2023 г., не следва да се ползва с доказателствената стойност,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Що се отнася до останалите двама свидетели - Емануил Петров /браточед на молителя
И. Б. И./ и Марияна Цветанова-Искандарани /лице, което живее във фактическо съпружеско
съжителство с молителя И. Б. И./, съдът, счита, че те са заинтересовани от изхода на делото
лица и приема техните показания за недостоверни. На първо място, показанията им
противоречат на заключението на вещото лице, видно от което инициатор на разговорите е
бил именно ответникът, а не молителката /“Не вдигай телефона, крий се като мишка“.“,
„Вдигни телефона да говориме“, Е, сега, щом не вдигаш телефона, сега всичко на брат ти
3
Любчо ще изпратя“/. На следващо място, житейски нелогично е, предвид естеството на
комуникацията между страните, осъществена няколко дни по-рано /21.08.2023 г. и 26.08.2023
г./, заявеното от свидетеля Петров, че молителката е потърсила ответника, обиждала го е, а
той си е мълчал. Отделно от това, показанията на свидетеля, че от чутото братовчед му
толкова се притеснил и разтревожил, че не могъл да отиде с него на работа, се опровергават
от разпита на Марияна Цветанова-Искандарани, доколкото същата е категорична, че не е
имало случай, в който двамата да имат уговорка да отидат да работят и молителят да не
отиде.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
само на акта на домашно насилие, извършен на 21.08.2023 г., поради което молбата от
20.09.2023 г. се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно
насилие. От друга страна, съдът счита, че молителката не проведе успешно пълно и главно
доказване на втория акт на домашно насилие, извършен на 29.08.2023 г. Такова доказване не
е налице и по отношение на твърдените от молителя актове на домашно насилие,
осъществени на 21.08.2023 г. и 29.08.2023 г., поради което насрещната молба следва да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Относно молбата от 20.09.2023 г. - съдът намира,
че в случая подходяща мярка за закрила се явява тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./
последици. При определяне на мярката съдът съобрази тежестта на акта на домашно
насилие, настъпилите за молителката вредни последици и интензитета на засягане на
личността й.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
По разноските:
Относно молба от 20.09.2023 г.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителката,
като същата своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката
на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и
документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж.
Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР №
4
6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). По делото е представено
пълномощно /л. 38 от делото/, но в договор за правна помощ и съдействие /л. 40 от
делото/, не се съдържат данни за начина на плащане на адвокатското възнаграждение – в
брой или по банков път, поради което съдът счита искането за недоказано и неоснователно
предвид липсата на доказателства, установяващи кога, какво, на какво основание и между
кого е извършено плащането.
Относно насрещна молба за защита от домашно насилие от 16.11.2023 г.
С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу И. Б. И., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Б. И., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Н. Л., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Б. И., ЕГН **********,, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на И. Б. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН глоба в размер
на 200,00 лева.
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 328800/16.11.2023 г.,
депозирана от И. Б. И., ЕГН **********, срещу Д. Н. Л., ЕГН **********, като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на И. Б. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6