№ 860
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501107 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 23663/07.04.2022г. от ИВ.
ИЛ. ДР., чрез процесуалния му представител – адв. С.З. - ВАК против Решение №
486/28.02.2022г. по гр.д. № 4809/2021г. по описа на РС- Варна, 51св., с което по иск на СТ.
М. М. е ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на сключения на 05.07.2013 г. между
продавача СТ. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Х." № 44 и купувача
ИВ. ИЛ. ДР. ЕГН **********, с адрес: гр.Ш., обл. Д., ул. „С.г." № 3, договор за
покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД,
ЕИК *********, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК и район на действие РС-Варна,
КАТО ПРИВИДЕН поради абсолютна симулация, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето
от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде отхвърлен като неоснователн и недоказан.Навеждат се твърдения, че неправилно съда
е зачел представеното по делото обратно писмо т.к. то не е в предвидената в закона форма, а
именно писмена с нотариална заверка на подписите. Претендира присъждане на разноски за
две инстанции.
В съдебно заседание по същество, редовно пР.ан не се явява,чрез процесуалния си
представител с писмена молба поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
1
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно пР.ан не се явява, чрез процесуалния си
представител с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от СТ. М. М. срещу ИВ. ИЛ.
ДР. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор от 05.07.2013 г. за покупко-продажба на дружествените дялове от капитала
на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК ********* с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК, като
привиден, при абсолютна симулация.
В исковата молба ищецът твърди, че е едноличен собственик на капитала и
управител на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК *********. Излага, че на 05.07.2013 г.
между него, в качеството му на продавач и ответника - купувач е сключен процесният
договор за покупко-продажба на дружествени дялове в капитала на посоченото
еднолично дружество срещу продажна цена от 50 лв.Твърди, че същия е привиден, тъй
като в действителност с ответника не са желали настъпването на правните му
последици и са приели в отношенията помежду си, че дружествените дялове са
останали негова собственост. Доказателство за това е подписаното от страните
„обратно писмо“ – представено по делото. Излага, че въпреки абсолютната симулация,
на 11.07.2013г. привидният договор е вписан в Търговския регистър по партидата на
дружеството, той е заличен като едноличен собственик, а ответникът е вписан като
такъв и е обявен нов учредителен акт, а впоследствие на 10.02.2021 г. той е заличен
като управител и за такъв е вписан ответникът. Счита, че вписаните обстоятелства са
несъществуващи и обосновава правния си интерес от предявения иск за нищожност на
договора с възможността да предяви последващ иск по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.Д. е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с молба от 05.07.2013г.
той е декларирал желанието си да закупи всички дружествени дялове от капитала на
„Булгар арт мастер" ЕООД срещу цена от 50 лв., въз основа на която молба ищецът,
действащ в качеството му на едноличен собственик на капитала, е взел решение да
продаде дяловете на ответника при предложените условия.Излага,че по сключения на
05.07.2013г. договор/процесния/ продажната цена е реално заплатена, за което в
съдържанието му е обективирана разписка,поради което договорът е валиден и
правните му последици са настъпили. Отрича да е подписвал представеното от ищеца
обратно писмо и оспорва автентичността на документа в тази му част.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и събраните по делото
доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
2
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.С оглед представените по делото доказателства и неоспорването
от страна на ответника, че в ТР по партида на дружеството е вписана продажбата на
дружествени дялове, предмет на процесния договор, както и вписването на нов собственик
на капитала и нов учредителен акт, за ищеца е налице правен интерес от водене на
настоящото производство.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
За да е налице фактически състав на отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД - нищожност на процесния договор поради симулация, в
конкретната хипотеза с оглед твърденията на ищеца –- абсолютна, по делото следва да се
установи: сключването на договора между страните, както и разминаване между целения
във вътрешните отношения и постигнатия, видим от всички останали, краен резултат.В
конкретиката на настоящия правен спор - наличието на уговорка между страните само
формално /привидно/ да сключат сделката, без в действителност да желаят
прехвърлянето на дружествените дялове от купувача - ищец, на продавача – ответник.
Тежестта на доказване на посочените факти, пълно и главно е на ищеца.
По делото няма спор и е установено със събраните писмени доказателства, че: На
05.07.2013 г. между страните е сключен процесният договор за покупко-продажба на
дружествените дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК *********, по
силата на който ищецът С.М., в качеството му на продавач, е прехвърлил в полза на
ответника И.Д. - купувач, всички притежавани от него 50 дяла от капитала на
посоченото еднолично дружество с номинална стойност от по 1 лв. на всеки дял, срещу
обща продажна цена в размер на 50 лв./договор с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК, молба от
купувача И.Д. за закупуване на дружествените дялове , протокол от 05.07.2013 г. от
решение на едноличния собственик на капитала С.М. за продажба на дяловете в
негова полза.
Видно от двустранно подписано от страните обратно писмо от 05.07.2013г.- л. 8
от дело,същите са декларирали,че не са желали прехвърляне на собствеността върху
посочените в договора за покупко-продажба дялове от капитала на „Булгар арт мастер"
ЕООД и изразеното съгласие в договора е привидно, като в отношенията помежду им
дяловете остават в собственост на продавача С.М..
От заключението на приетите по делото СГрЕ-зи , които съда кредитира като
обективни,всестранни и пълни, безспорно е установено, че подписът, положен срещу
„купувач" в обратното писмо от 05.07.2013 г., както и ръкописният текст под подписа,
съдържащ имената „ИВ. ИЛ. ДР." са изпълнени от ответника.
3
Спорно по делото е, дали за да бъде зачетено обратното писмо, като
обективиращо действителната воля на страните, същото следва да е в писмена форма с
нотариална заверка на подписа, каквато е необходима за валидността на процесния
договор или е достатъчно същото да е обективирано в обикновена писмена такава.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. Правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че квалифицирана форма за
действителност на сделката - писмена с нотариална заверка на подписите на страните
по смисъла на чл. 129, ал. 3 ТЗ, ред. ДВ. бр. 48 от 1991 г., в сила от 1.07.1991 г. и
действаща към момента на сключване на договора през 2013 г., не е необходима за да
бъде зачетена като действителна волята на страните обективирана в подписаното от
тях обратно писмо.
Законодателя не е предвидил специални изисквания за валидността на съставения
между страните по привидната сделка документ т.н. обратно писмо. След като по делото
безспорно е установено авторството и автентичността на подписа на оспорващия го , в
случая въззивника, то следва да се приеме , че страните по процесната сделка в
действителност не са искали да настъпят правните последици на покупко- продажбата на
дружествените дялове, като същите са постигнали съгласие продавачът да остане
собственик на същите.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следа да
бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция, съобразно изхода на делото
на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лева,представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК ,
настоящия съдебен състав намира за неоснователно с оглед Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 486/28.02.2022г. по гр.д. № 4809/2021г. на РС-
Варна, 51св.
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. ДР. ЕГН **********, с адрес: гр.Ш., обл. Д., ул. „С.г." № 3,
ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Х." № 44, сумата
от 400.00/четиристотин/лева, представляваща разноски за въззивното производство на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
4
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5