Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………./14.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6990 по описа за
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Н.В.С., род. на ***
г. в Я. ССР, от гр. В. срещу С.Е.С., род. на ***г. в Р.Ф., от гр. В. конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на сключения между страните на 21.03.2008г. граждански брак
в гр. С., Република Х., поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило
след сключване на брака и за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът. Претендира за предоставяне на
родителските права по отношение на родените деца А. С., род. на ***г. и А. С.,
род. на ***г.; за определяне режим на лични контакти на децата с бащата – всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, всяка първа и трета
неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и 14 дни от лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. За осъждане на ответника
да заплаща, считано от датата на исковата молба, в полза на децата месечна
издръжка, съответно в размер на по 170 лева за всяко, с падеж десето число на
месеца, за който се дължи, ведно с лихва за забава; за осъждане на ответника да
заплати в полза на децата издръжка за минало време за периода 28.03.2017г. –
29.05.2017г. в общ размер на 340 лв. за всяко. Моли
за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
В., кв. В., ул. С.П. № 55, ет.2, ап.6, по реда на чл. 56, ал. 1 СК и за
възстановяване на предбрачното фамилно име
„Михалева”, на основание чл. 53 СК.
Ищецът основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения: страните са съпрузи, по
силата на сключения между тях граждански брак на 21.03.2008г. в гр. С.,
Република Х.. От брака си имат родени две ненавършили пълнолетие деца – А. С.,
род. на ***г. и А. С., род. на ***г.. Ответникът не осигурявал средства за
издръжка на семейството. От началото на 2017г. станал агресивен. Отправял обиди
към ищцата и й упражнявал психическо и физическо насилие в присъствието на
децата. В отношенията между съпрузите е настъпило трайно и непреодолимо
отчуждение, причинило разпад на връзката, която не е могла да съхрани нужното
доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите. Ответникът не е
успял да изгради чувство на взаимност и уважение между него и ищцата. Не
участвал във възпитанието и издръжката на децата. Бракът съществува формално,
без необходимото съдържание. Считано от 28.03.2017г. съпрузите са във
фактическа раздяла. Ето защо моли за постановяване на положително решение по
делото, като бъде прекратен бракът между страните по вина на ответника, на
основание чл. 49, ал. 3 СК.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Варненският районен съд, след
като взе предвид направените искания, прецени събраните по делото
доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
От легализиран превод на Удостоверение за сключен граждански брак
/л.9/ се установява, че страните са сключили граждански брак на 21.03.2008 г.,
за което в книгата за регистрация на актовете за сключен брак на 21.03.2008 г.
е извършено вписване №102, издадено от Отдел ЗАГС при Правителството на Република
Х. гр.С..
От
представените Удостоверения за раждане /л.11 и 13/ се установява, че страните
са родители на децата Ана С. С., род. на *** г. и А. С. С., род. на *** г..
От Удостоверение за пребиваване,
рег.№396/05.04.2017 г., издадено ОД на МВР В., Сектор „Миграция” се установява,
че Н.С., род. на ***г. е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р
България.
Представен
е Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64, том VII, peг.№8668,
дело №920/2015г. от дата 15.09.2015 г. по описа на нотариус К.К., №513 в нотариалната камара, от който е видно, че страните
даряват на дъщерите си по 40%, равняващи се
Представено
е Удостоверение №1/05.05.2017г. с данни за осигурителен доход на Н.С., издадено
от „Ната В.” ЕООД, от което се установява, че ищцата
в периода май 2016г. до април 2017г. е реализирала доход в размер на 5200 лева.
Представени
са Служебна бележка, изх.№ФС 02-383/07.04.2017г. и изх.№ФС 02-382/07.04.2017 г,
издадени от ОУ „П.В.” В. в уверение на това, че А. е записана като ученичка във
втори клас за учебната 2016-2017г. , а А. е записана в 7 клас за учебната
2016-2017г.
Приложени
са адресни карти на чужденец на А. С., Н.С. и
А. С..
Представен е Договор за наем от 02.06.2017 г., сключен между трето за спора лице и Н.С. ***, ведно с Приемо-предавателен
протокол към договора.
От изготвения от контролиращата страна
Дирекция „Социално подпомагане” В. Социален доклад
изх.№ПР/Д-В/641-001/25.07.2017г. се установява, че към момента на изготвянето
му А. е на
От Служебна бележка №УД-35-2589/17.07.2017 г.,
издадена от Средно училище „Д.Д.” В., се установява, че
А. е записана в осми клас за учебната 2017-2018 в паралелка – профил
Предприемачески.
От Служебна бележка №УД-04-1147/17.07.2017 г.,
издадена от Основно училище „Д.Ч.” В., се установява, че А. е записана в трети
клас през учебната 2017-2018г.
От Социален доклад
изх.№ПР/Д-В/911-001/13.11.2017г., изготвен от контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане” В. се установява, че и двамата родители показват
поведение, че притежават родителски капацитет и възможности да отглеждат децата
си в сигурна среда. Децата имат изградени отношения на привързаност и с двамата
родители. Приоритетно майката се грижи за децата, те имат ежедневен контакт и
изградена привързаност и доверителна връзка с нея. Децата се чувстват добре при
срещите си с бащата. Имат нужда от общуването си с него.
От Писмо изх.№38418/ 30.08.2017 г. от ТД на НАП В. е видно, че липсват
данни за осигуряването на ответника С.С. през
От Писмо изх.№44363-105.10.2017г. е видно, че в периода 01.01.2013
г.-05.10.2017 г. за лицето С.С. няма данни за
сключвани трудови договори и осигуряване по извънтрудови
правоотношения – граждански договори.
Видно е от Удостоверение №2/15.11.2017г., издадено от „А.-А.“ ЕООД, че в периода юни 2017 - октомври 2017 майката е
реализирала осигурителен доход в общ размер на 1902.73 лева.
От Удостоверение №4/15.11.2017г., издадено от „Ната
В.“ ООД се установява, че реализираният от ищцата доход през април и май 2017 възлиза
на 920 лева.
Представена е Тъжба вх.№14265/02.11.2017г., подадена от ищцата до ВРП
против С.С. относно неизпълнение на задължението му
за заплащане на издръжка в полза на децата.
Представен е документ за Федерално
издирване на лица, от който
се установява, че С.С. е обявяване за издирване на
територията на Р.Ф..
В полза на ищцата са събрани
гласни доказателства за установяване наведените фактически твърдения досежно брачните провинения на
ответника.
Св. Н. Потапова в
показанията си установява, че от 4 години познава Н. и С.. Събирали са
се по рождени дни. Разривът в отношенията им настъпил преди 2 години. Причината
била в поведението на С., тъй като не работел никъде. Н. се занимавала с
децата, всеки ден работела, а С. само четял книги. След това се помирили и още
известно време живяли заедно. Започнали отново да се
карат, вкл. и пред децата. Тъй като не му е позволявала интимен контакт, той и
казал да си събира багажа. Напуснала жилището и се преместила при приятелка за
известен период. С. не се занимавал с децата и не се интересувал от тях. От
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Българският съд е международно компетентен да
се произнесе по иска за развод, предмет на настоящото производство. Между Република България и Руската Федерация действа
Договор между Н. република България и Съюза на съветските социалистически
републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела,
ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ бр.33/1975 г.,
обн. бр.12/1976 г., в сила от 18.01.1976 г., попр.
бр.17/2014 г. Според чл.23, ал.1 от Договора личните и имуществени
правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но
има постоянно местожителство на територията на другата договаряща страна, се
уреждат от законодателството на страната, където те имат постоянно
местожителство. Следователно в случаите когато, съпрузите са имали постоянно
местопребиваване /местожителство/ на територията на Република България
имуществените им отношения по повод прекратения брак се уреждат по българското
право. В договора липсва уредба, касаеща възможността за избор на приложимо
право, поради което по отношение избора се прилагат нормите на КМЧП, ако
нормите на обективно приложимото право допускат такъв избор. В този смисъл е Решение №117/16.11.2016 по дело №658/2016 на
ВКС, ГК, II г.о..
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението
на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Съпрузите са се лишили взаимно от чувство за дом,
общност и единство. По делото липсва спор досежно
настъпилата между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължилата раздяла
между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като
съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и
несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното
обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед
възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният
състав намира, че фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на
съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да
изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде
прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за
самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Съдът
е сезиран от ищеца с искане за произнасяне по въпроса за вината. За да се
произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съдът намира, че с
поведението си съпругът е допринесъл за разстройството на брачните отношения и
следва да понесе отговорността за разтрогването на брака.
Съдът
възприема показанията на свидетеля в частта, в която съдържат данни за релевирани от страната факти и брачни провинения, базират
се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти, с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ответникът с поведението си е изпразнил брачната връзка
от съдържание и допринесъл за разстройството на брачните отношения, като се е
отнасял грубо с ищцата. Отправял е обиди към нея. Не е съдействал за
осигуряване на по-добър живот на семейството си. С оглед изложеното съдът
приема, че ищцата е доказала дълбокото и непоправимо разстройство на брака по
вина на ответника, който е причина за разстройството на брачната връзка. В хода на производството не се събраха
доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът.
По релевираното
искане за възстановяване на предбрачното фамилно име
на съпругата след прекратяването на брака, следва да се постанови положително
решение.
При произнасяне по въпроса за местоживеенето
на децата, за упражняване на родителските права и мерките свързани с тях,
приоритетно значение имат интересите на децата. В разглеждания случай,
становището на ДСП гр. В. е, че родителските грижи за децата А. и А. следва да
се предоставят на майката.
На бащата, при гарантираната от закона възможност,
следва да се определи режим на личен
контакт. Преценката е служебна,
извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената
такава от ищеца. Детето А. има навършени
14 години, а детето А. 9 години. Не са налице
конкретни данни за влошено здравословно състояние. По делото са постановени привременни мерки, като бащата е имал възможност
да осъществява лични контакти с децата без преспиване. Становището на ДСП
гр. В. е, че в интерес на децата следва
да бъде определен стандартен
режим на лични контакти, като следва да се съобразят ангажиментите им. Съдът счете, че бащата следва да има право да вижда и взема децата
при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10:00 часа до 16:00 часа, както
и 14 /четиринадесет/ дни от лятната
ваканция, на територията на
град В., когато майката не
е в платен годишен отпуск.
Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по
чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят
осъществяващ режима на лични
отношения е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките
на предоставените му от съда часове.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи.
Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители
е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен
размер на издръжката. От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ищацата реализира доходи в месечен брутен размер на 460
лева, липсват причини, които
да я възпрепятстват да осъществява
обичайните трудови дейности. Ответникът не реализира доходи, не са налице данни /здравословни
или други обективни
причини/, които да го възпрепятстват
да осъществява обичайните трудови дейности.
Към настоящия момент детето А. има навършени
14 години и е ученичка в 8 клас, а детето А. е на 9 години и е ученичка в 3 клас. Що се отнася до нуждите на децата, съдът приема, че
децата имат присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, учебни пособия и
извънкласни занимания. Не се установиха и специфични нужди на децата, които да
изискват средства извън обичайните за отглеждането им съобразно с възрастта им.
При така
преценените потребности на децата, възможностите на страните, съдът счете, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в полза на
всяко от децата в размер на 170 лева.
Предявени са и искове за издръжка по чл.149 СК
за минало време, за периода периода 28.03.2017г. –
29.05.2017г. в общ размер на 340 лв. за всяко дете.
Между страните няма
спор по фактите, а именно за началната
дата на фактическата раздяла.
Няма спор, че за този
период грижите за децата са осъществявани от ищцата. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че бащата е
заплащал средства за издръжка
през претендирания период В този смисъл
исковете за издръжка за минало време се явяват основателни.
Съдът определя издръжка
за минало време в общ размер на 340 лева за всяко от децата.
Ищцата
е отправила искане за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. В., кв. В., ул. С.П. № 55, ет.2, ап.6. Искането следва да бъде уважено. При решаването на този
въпрос съдът отчита съгласно чл. 56, ал. 1 СК, че от брака има родени две деца,
които към настоящия момент не са навършили пълнолетие, родителските права по
отношение на които са предоставени за упражняване на майката.
С оглед отправеното искане и на основание
чл.329, ал.1 ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски от ищеца
следва да се възложат на ответника, поради което последният следва да заплати
на ищцата сумата в общ размер от 1353.50 лева.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва
да бъде заплатена от ответника, на основание чл.329, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
за присъдените издръжки за бъдеще и минало време, в общ размер от 539.60 лв..
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.В.С., род. на ***
г. в Я. ССР, ЛНЧ:**********, с адрес: *** и С.Е.С., род. на *** г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: ***, сключен на 21.03.2008г. в гр. С.,
Република Х., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 102, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжът, на основание
чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на родените от брака деца А. С. С., родена на *** г. и А. С. С., родена на *** г., на майката Н.В.С., род. На *** г. в Я. ССР, ЛНЧ:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата А. С. С., родена на *** г. и А. С. С., Родена на *** г., при майката Н.В.С., род. на *** г. в Я. ССР, ЛНЧ:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С.Е.С., род. На ***
г. в Р.Ф., с адрес: гр.В., кв.В.,
ул.„С.П.” №55, ет.2, ап.6 с децата: А. С. С., родена на *** г. и А.
С. С., родена на *** г., както следва: Бащата ще има право да вижда и взема децата
при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10:00 часа до 16:00 часа, както
и 14 /четиринадесет/ дни от лятната
ваканция, на територията на
град В., когато майката не
е в платен годишен отпуск..
ОСЪЖДА С.Е.С., род. на
*** г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето
А. С. С., родена на *** г. чрез неговата
майка и законен представител Н.В.С., род. на *** г. в Я. ССР, с адрес: гр.В., кв.В., ул.„С.П.”
№55, ет.2, ап.6
месечна издръжка, считано от датата на исковата
молба – 29.05.2017 г., в размер на 170.00 лв.
/сто и седемдесет лева/, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до окончателно изплащане на задължението по посочена от
ищцата банкова сметка *** „Централна
Кооперативна Банка” АД, IBAN:***, BIC:***.
ОСЪЖДА С.Е.С., род. на
*** г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето А. С. С., род. на *** г., чрез нейната майка и законен представител
Н.В.С., род. на *** г. в Я. ССР, с адрес: гр.В., кв.В., ул. „С.П.” №55, ет.2, ап.6, месечна издръжка, считано от датата на исковата
молба – 29.05.2017 г., в размер на 170.00 лв.
/сто и седемдесет лева/, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до окончателно изплащане на задължението, по посочена от
ищцата банкова сметка *** „Централна
Кооперативна Банка” АД, IBAN:***, BIC:***.
ОСЪЖДА С.Е.С., род. на *** г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето А. С.
С., родена на *** г. чрез неговата майка и законен представител
Н.В.С., род. на *** г. в Я. ССР сумата
от 340 лв. /триста и четиридесет лева/, представляваща издръжка за
периода 28.03.2017г.
– 29.05.2017г., на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА С.Е.С., род. на *** г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето А. С.
С., род. на *** г., чрез неговата
майка и законен представител Н.В.С., род. на *** г. в
Я. ССР сумата от 340 лв.
/триста и четиридесет
лева/, представляваща издръжка за периода 28.03.2017г. –
29.05.2017г., на основание чл. 149 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., кв. В., ул. С.П.
№ 55, ет.2, ап.6 на майката Н.В.С., род. на *** г. в Я. ССР,
заедно с двете родени от прекратения
брак деца - А. С. С., родена
на *** г. и
А. С. С., родена на *** г..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената
да носи предбрачното си фамилно име „Михалева”.
ОСЪЖДА С.Е.С., род. на *** г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., род. на *** г. в Я. ССР, адрес: гр. В., кв. В., ул. С.П. № 55, ет.2, ап.6
сумата от 1353.50 лева /хиляда триста петдесет и три лева и 0.50 ст./, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавни такси, депозити за
преводач и адвокатско възнаграждение, на основание чл.329, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Е.С., род на 17.07.1961 г. в Р.Ф., ЛНЧ:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 50.00 /петдесет
лева/ лева, представляваща окончателна държавна
такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК и 539.60 /петстотин тридесет
и девет лева и 0.60 ст./ лв. представляващи държавна такса по исковете за издръжка за минало и бъдеще
време, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал.
1, т. 7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: