Присъда по дело №394/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20213100200394
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 50
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
СъдебниСияна Георгиева Тотева
заседатели:Тодорка Радинова
Кръстева
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора Диана Русева Недкова - Кипрова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20213100200394 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Н. ИВ. Ч.: родена на ********** г. в гр.Варна, обл.
Варненска, живуща в гр.Варна, Варненска област, ул.„*** *** ***" ***********,
българско гражданство, разведена, с висше образование, не осъждана, ЕГН
**********;
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ: На 12.12.2014г. в гр. Варна, в качеството си на
представляващ „Явина" ЕООД, ЕИК: *********, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 144
500.00 лв. /сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева/, като потвърдила
неистина в подадена пред ТД на НАП - Варна, справка -декларация по ЗДДС с номер
№ 03002280845/12.12.2014г., и приспаднал неследващ се данъчен кредит за дейността
на „Явина" ЕООД, ЕИК: *********, които се изискват на основание чл.125 от ЗДДС, а
именно: „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.
159б", както следва:
СД по ЗДДС с вх. № 03002280845/12.12.2014г., за данъчен период месец
Ноември 2014г., като за този период неправомерно ползвания данъчен кредит е в
размер на 144 500,00 лв. /сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева/, по
фактури издадени от „Марийн Лоджистикс" ЕООД с № **********/25.11.2014г. и №
001135/26.11.2014г., поради което и на основание чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т.2 и т.7 от НК
1
й налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
НА основание чл. 58 А, ал.1 НК намалява това наказание с 1/3 и определя на
подсъдимата да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимата Н. ИВ. Ч. да заплати на ДЪРЖАВАТА представлявана от
Министъра на финансите, сумата от 144 500,00 лв. /сто четиридесет и четири хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2020 г.
ОСЪЖДА подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на
916.48 /деветстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, както и д.т. върху уважения граждански иск
в размер на 5 780 лева в полза на Държавата по сметка на ВОС.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – гр.Варна в 15
дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда №50 от 15.06.2021г. по НОХД №394 по описа на Окръжен съд Варна,
наказателно отделение за 2021г.
Делото е образувано по разпореждане на Зам.Председателя на Варненския окръжен
съд по внесен от ОП Варна обвинителен акт срещу:
Н. И. Ч. ЕГН********** за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.1 и т.2 и т.7 от
НК, за това, че:
На 12.12.2014г. в гр.Варна, в качеството си на представляващ „Явина" ЕООД,
ЕИК:******, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - ДДС в размер на 144 500.00 лв. /сто четиридесет и четири хиляди и
петстотин лева/, като потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП - Варна, справка -
декларация /СД/ по ЗДДС с номер: № 03002280845/12.12.2014г., и приспаднал неследващ се
данъчен кредит за дейността на „Явина" ЕООД, ЕИК: ******, които се изискват на
основание чл.125 от ЗДДС, а именно: „За всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка- декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл. 159 б, както следва:
Справка-декларация по ЗДДС с вх. №03002280845/12.12.2014г., за данъчен период месец
ноември 2014г., като за този период неправомерно ползвания данъчен кредит е в размер на
144 500,00 лв. /сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева/, по фактури издадени от
„Марийн Лоджистикс" ЕООД с № **********/25.11.2014г. и № 001135/26.11.2014г. -
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7 от НК.
В съдебно заседание подсъдимата заявява, че е получила препис от обвинителния акт и
че разбира предявеното и обвинение. Признава вината си.
Производството по делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по
чл. 371, т.2 от НПК.
С протоколно определение от 15.07.2021 година, след предварително изслушване на
подсъдимата, на основание чл.371, т.2 от НПК, съдът е одобрил изразеното и съгласие да не
се провежда разпит на свидетели и вещите лица и е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимата без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание чл.372,
ал.4 от НПК.
Представителят на държавното обвинение по същество пледира за постановяване на
осъдителна присъда, с оглед обстоятелството, че обвинението е доказано по несъмнен
начин. По отношение на наказанието, което следва да се определи на подсъдимата,
прокурорът пледира за определяне на наказание лишаване от свобода към предвидения
минимум от три години, което след редукция да бъде отложено с максимално възможния
изпитателен срок. По отношение на кумулативно предвиденото наказание конфискация,
след запознаване повторно с данните за имотното състояние на подсъдимата, прокурорът
оттегля наведеното искане за конфискация на конкретни имоти.
Представителят на Министъра на финансите, в качеството му на представляващ
Държавата пледира за уважаване на предявения и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 144 500 лева – имуществени вреди.
1
Защитникът на подсъдимата адв.Ц. от ВАК пледира за неоснователност на
гражданската претенция. Навежда доводи за липса на вреда в патримониума на Държавата,
доколкото се касае за опит да се получи неправомерно начислен данък от неговата
подзащитна. По отношение на наказателната отговорност пледира за определяне на
минимално наказание лишаване от свобода, което да бъде редуцирано, с оглед на специални
ред за разглеждане на делото, и изтърпяването му отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимата Ч., в предоставената и възможност за лична защита дава разяснения по
отношение представената справка за имотно състояние. Отделно от това, изразява
съжаление за стореното, и моли за минимално наказание.
От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство доказателства,
съпоставени с направените от подсъдимата самопризнания, съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
„ЯВИНА" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК ****** е било вписано в търговския регистър при
ВОС на 24.01.2008г. с Решение по ф.д. №1914/2004г.. В дружеството, като собственик на
капитала бил вписан Н. Б., а като управител подсъдимата Ч.. Като предмет на дейност на
дружеството било вписано: покупка- продажба и управление на недвижими имоти,
инвестиционно посредничество, консултански услуги, архитектурно проектиране,
комплексна проектанска дейност, инженеринг предприемачество, външен и вътрешен
дизайн и обзавеждане на обзавеждане на обекти с цел продажба; консултиране и смяна
предназначението на недвижимо имущество и земя търговско и външнотърговско
представителство и посредничество, експлоатация на инженерни съоръжения, ремонтни
дейности и услуги, покупко-продажба на стоки и други вещи с цел продажба в
първоначален, преработен и обработен вид, включително стоки и други вещи от собствено
производство; комисионни, спедиторски и складови услуги информационни системи и
технологии, реклама търговия със стоки и услуги. Съгласно приложената по делото справка
за дружествата, регистрирани по ЗДДС, „ЯВИНА" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК ****** е
регистрирано по ЗДДС на 29.02.2008г. и е дерегистрирано на 02.05.2019г.. По силата на
договор за възлагане на управление на търговското дружество от 02.07.2008г., св.Б.
възложил управлението на подсъдимата(т. 4, трети джоб). С дейността на дружеството през
инкриминирания период изцяло се е занимавала тя. От 2004г. подс.Ч. се занимавала със
счетоводна дейност, като в същото време била управител на „ЯВИНА" ЕООД, а „Марийн
Лоджистикс" ЕООД обслужвала счетоводно. „Марийн лоджистикс" ЕООД се занимавало с
спедиторски и логистични услуги. В края на 2013г. управителят на дружеството – св.В.
преустановил дейността, но прехвърлил всички свои контакти и дейност на подсъдимата, за
да продължи тя да развива дейността. През 2014г. Ч. го информирала, че с нея се е свързал
китайския спедитор „Хайсийз Нингбо интернешънъл лоджистикс корпорейшън" ООД, като
е поискал комплексно пазарно проучване за България. Между двамата се провели срещи,
при които Ч. поискала В. да е основния подизпълнител на комплексното проучване. Двамата
се разбрали той да получи сумата от 700 000лв., като последния издал фактура, като
управител на „Марийн лоджистикс" ЕООД. Договорката между подсъдимата и св.В. била
извършване на услугата при гарантирано постъпване на парите или част от тях по сметката
на фирмата на Ч.. С предоставените й пълномощия Ч. извършвала цялата дейност през
инкриминирания период от името и за сметка на управляваното от нея дружество
,ЯВИНА"ЕООД и за „Марийн лоджистикс" ЕООД, като представител на дружеството с
пълномощно от св.Иво В., нотариално заверено на 11.03.2013г.(л.38,т.5 от ДП).
Разполагайки с правомощията на управляващ на двете дружества, тя решила да се обогати,
като избегне плащането на данъчни задължения. За целта използвала документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност на дружеството „ЯВИНА" ЕООД,
потвърдила неистина в подадени декларации и приспаднала без правно основание данъчен
2
кредит, и избегнала установяването и плащането на данъчни задължения - данък „Добавена
стойност" - в особено големи размери.
За да извърши горното Ч. подала пред ТД на НАП - Варна, справка - декларация /СД/ по
ЗДДС с номер: № 03002280845/12.12.2014г.(л.6-л.8,т.3 от ДП) за приспадне на неследващ се
данъчен кредит за дейността на „ЯВИНА“ ЕООД, ЕИК: ******, като в същата потвърдила
неистина за данъчен период месец ноември 2014г., като за този период неправомерно
ползвания данъчен кредит е бил подаден в размер на 144 500,00 лв. /сто четиридесет и
четири хиляди и петстотин лева/, по фактури издадени от „Марийн Лоджистикс" ЕООД с №
**********/25.11.2014г. и № 001135/26.11.2014г.. Ч. подала информацията от ай пи адреса
си чрез електронния сертификат, на който същата е титуляр и потребител за „ЯВИНА"
ЕООД (Уведомление КЕП- л.39-л.40,т.1 от ДП). Процесните фактури с
№**********/25.11.2014г. и №001135/26.11.2014г. с издател „Марийн Лоджистикс" ЕООД,
били издадени на основание Договор за изпълнение на маркетингово проучване от
04.11.2014г., сключен между „Явина"ЕООД в качеството на възложител и „Марийн
Лоджистикс" ЕООД гр.Варна, в качеството на изпълнител, с предмет на договора описаните
по долу парамерти: чл.1 „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема да извършва
маркетингово проучване на пазарната ниша „Международен транспорт - внос/износ на стоки
от и за Европейския съюз, и в частност българския пазар"; Анализът трябва да включва
следните компоненти:- икономическата и демографска среда на Региона; - анализ на
потребителското търсене;- анализ на пристанищна инфраструктура;- анализ на товаропотока
и основни конкуренти и извършваната от тях дейност в период от 2009-2014 години;
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000315000534-020-01/29.01.2015г. на
„ЯВИНА" ЕООД била извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.11.2014 - 31.12.2014г. и
01.01.2015г.- 31.01.2015г.. Ревизията била извършена от гл.инспектор по приходите св.Р.М.
и старши инспектор по приходите св.С.Г.. В хода на ревизията, Ч. предоставила на
данъчните инспектори документите, описани на л.6 от Ревизионния доклад (л54-л.62,т.З от
ДП). От нея бил предоставен „Договор за организиране на маркетингово проучване за
навлизане на български пазар чуждестранен превозвач/спедитор" от 03.11.2014г., сключен
между „Хайсийз Нингбо интернешън лоджистикс корп." ООД в качеството на възложител и
„Явина" ЕООД гр.Варна с ЕИК ****** в качеството на изпълнител. Договорът не съдържал
информация за лицето, упълномощено от китайската фирма да я представлява по договора и
да го подпише. За предмет на договора билои посочено: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ иска да наеме
услугите на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за предоставяне на организиране на маркетингово проучване
на българския пазар за навлизане на чуждестранен превозвач/спедитор което да включва
анализ на икономическата и демографска среда, анализ на потребителското търсене, анализ
на пристанищна инфраструктура, анализ на товаропотока и основни конкуренти
извършваната от тях дейност в период на от 3 до 5 /три до пет/ години /минимум/, наречен
по-нататък за краткост „Проектът" и, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ иска, може и желае да изпълни
тези услуги, като твърди и гарантира, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ и неговите под-консултанти са
квалифицирани и компетентни да изпълняват своите задължения, и се задължава да изпълни
услугите в съответствие със сроковете и условията на настоящия договор.
В договора се съдържало споразумение за отложено плащане №1/29.01.2015г., сключено
между „Хайсийз Нингбо интернешънъл лоджистикс корп." ООД в качеството на Клиент и
„Явина" ЕООД гр.Варна с ЕИК103 884256 в качеството на Кредитор. Възнаграждението
било уговорено в размер на 722 500.00лв. без ДДС още в 30 /тридесет/ дневен срок от
подписване на договора . По договора не били зададени критерии за отчитане на
изпълнението на договорените клаузи, извършената дейност или механизъм, чрез които
страните допълнително да уговарят размера на възнаграждението. Изпълнителят
едностранно определил размера на дължимото възнаграждение за извършените от него
3
услуги, а възложителя се е съгласил безусловно. Видно от банковите документи за периода
от 01.11.2014г. до 11.05.2015г. на „Явина" ЕООД няма плащане по извършените фактури на
изпълнителя „Марийн лоджистикс" ЕООД. В хода на извършваната ревизия, от страна на
„ЯВИНА" ЕООД на ТД на НАП е представен документ за Международен стокообмен през
Българските морски пристанища с неясно авторство и липса на информация въз основа на
какви данни, кога, къде и как е изготвян, както и по какъв начин е предложен на
ревизираното дружество. Липсва входяща и изходяща кореспонденция по отчитането му
възложитетите. Няма данни за лицето, извършило проучването , както и за лицето, което е
утвърдило приемането на документа. Не са били представени материални доказателства за
извършването на проучването. В хода на досъдебното производство, а преди това и по време
на данъчната ревизията не са събрани доказателства, с които да удостоверят, че са
извършени икономически маркетингови и други проучвания. Не са налице документи и
материали удостоверяващи, че дружеството изпълнител е предприело действия по набиране
на информация, необходима за изготвяне на маркетинговото проучване. Не са представени
доказателства за събрана статистическа информация, за икономическа и демографска среда
на региона, за информация на потребителско търсене и пристанищна инфраструктура, нито
товаропотока и основните конкуренти и извършваната от тях дейност в период от 2009 до
2014г.. Не са изпълнени поставените в договора цели и обхват; не са представени
доказателства за извършени разходи във връзка с изработване маркетинговото проучване и
счетоводното му отразяване, липсват доказателства за извършени проучвания региона, няма
анализ на товаропотока и основни конкуренти за период от 2009 до 2014 години, който е
фиксирания период по договора с „Хайсийз Нингбо интернешънъл лоджистикс
корпорейшън" ООД. В хода на данъчната ревизия подс.Ч. представила документ с неясен
произход с данни за периоди: 1-ва половина 2007, 2-ра половина 2007, първите четири
месеца от 2008г и то само за стокообмена по основни търговски зони и основни превозвачи
търговски зони. Липсват данни представеното проучване да е изготвено от дружеството
доставчик „Марийн Лоджистикс" ЕООД в изпълнение на Договор за изпълнение на Договор
за маркетингово проучване от 04.11.2014г., сключен между „Явина" ЕООД в качеството на
възложител и „Марийн Лоджистикс" ЕООД гр.Варна в качеството на изпълнител.
Видно от констатациите по Ревизионен акт № Р-03000315000534- 091-001/23.06.2015г. на
основание представените доказателства са направени изводи по отношение на процесиите
фактурирани от „Марийн Лоджистик" ЕООД доставки не е установено наличието на
визираните в закона материалноправни предпоставки за признаване на, „ЯВИНА"ЕООД
право на приспадане на данъчен кредит.
Назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза е имала за цел и проверка реално извършена ли е така фактурираната услуга
приложена към счетоводната документация на „ЯВИНА" ЕООД, като същата дала
заключения на поставените въпроси.
От извършения анализ на приложените към делото документи и в съответствие с
нормата па ЗДДС - чл.68, ал.1 т.1 и във връзка с чл.9 - експерт счетоводителят е
установил,че „Явина" ЕООД не е имало право на данъчен кредит по отразените в
дневниците за покупки данъчни документи за данъчен период 11/2014год от доставчик
„Марийн Лоджистик ООД в размер на 144 500,00лв.
При проверка в официалният сайт на китайско дружество със сходно наименование
прави впечатление, че в представения от обв.Ч. договор името на китайската фирма е
изписано неправилно- вместо действителното „Ningbo Hyseas Int'l Logistics Corp.LTD" за
страна по договора е вписано наименованието ,,Hyseas Ningbo Int'l Logistics Corp.LTD“. В
интернет китайско дружество с наименование като посоченото в договора, представен от
4
обвиняемата не се открива. Не са представени и доказателства относно приемането на това
проучване от китайска страна, няма и извършено плащане във връзка с това от страна на
„Хайсийз Нингбо" Китай. Наред с посоченото, периодът на анализ, съгласно представения
от подсъдимата Договор с китайската фирма, е следвало да бъде 2009г-2014год, а за
доказване на доставката тя е представила доказателства за анализ на периода от 2007г. до
първите 4 месеца на 2008г..
При анализ на публикувания в Търговския регистър ГФО от „Марийн Лоджистик“
ЕООД се установява, че дружеството има активи в размер на 1000(хиляда) лв. Не са
посочени разходи за трудови възнаграждения, разходи за външни услуги- наеми и пр.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимата, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,
заключенията на експертизите, писмените доказателства.
При установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7 от НК, за което я призна за виновна и и наложи наказание.
Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вина пряк умисъл. Същата е
осъзнавала общественоопасния характер на деянието и е целяла настъпването на
общественоопасните последици.
Квалификацията по ал.3 се обуславя от обстоятелството, че данъчния кредит е в
размер на 144 500лв., при критерий зададен в разпоредбата на чл.93,т.14 от НК за особено
големи размери над 20 000 лв..
Предмет на престъплението са обществени отношения гарантиращи държавната
дейност по законосъобразно събиране и разходване на бюджетни приходи във връзка с
данъчното облагане и с регулацията на стопанската дейност, като източник на облагаеми
доходи.
За да приеме горното, ВОС прие от правна страна следното.
Данъчните измами най-често се извършват при облагане с данък добавена стойност
(ДДС), с оглед обстоятелството, че той е най-големият приходоизточник на бюджета, като
ежегодно формира около 55% от него, заедно с другите косвени данъци. Данъкът върху
добавената стойност има широка данъчна основа и три вида данъчни ставки (нулева,
основна и диференцирана), което е благоприятна предпоставка за извършване на данъчни
измами, широко разпространени, както в страните – членки на ЕС, така и в България.
Различават се две основни групи данъчни измами:
• укриване на данъци и избягване на данъчно облагане чрез подаване на неверни
данъчни декларации или неподаване на такива, липса на счетоводна документация,
пропуски в законодателството и прочие;
• източване на ДДС – чрез фирми фантоми и други измамни форми за неправилно
възстановяване или приспадане на данъчен кредит. При тази форма на данъчни измами
действа верига от няколко фирми, извършващи сделки. Една от тях акумулира данъчните
задължения, а всички останали само ползват правото си на данъчен кредит и възстановяване
на ДДС. Практика е, фирмата длъжник да не си внася задълженията, особено когато са в
големи размери.
5
В конкретния случай, подсъдимата Ч. имайки познанията и възможността, доколкото
е управлявала и двете дружества, използвайки инкриминираните фактури е акумулирала
данъчно задължение за „Марийн Лоджистик“ ЕООД, с цел чрез „Явина" ЕООД да ползва
този кредит. Сторила го е посредством потвърждаване неистина в подадена пред ТД на
НАП - Варна, справка - декларация /СД/ по ЗДДС с номер: №03002280845/12.12.2014г., и
приспадане неследващ се данъчен кредит за дейността на второто дружество.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание съдът взе
предвид следните обстоятелства, обуславящи наказателната и отговорност: чистото съдебно
минало на подсъдимата; критичното и отношение към извършеното, изминал дълъг период
при липса на други противообществени прояви. Обсъждайки тези обстоятелства поотделно
и в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства поради което и наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер към
минимума, предвиден за престъплението, а именно - за четири години и шест месеца. С
оглед разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК наказанието бе редуцирано до три години лишаване
от свобода. Изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи с изпитателен срок от пет години.
Определеното наред с основното кумулативно наказание не бе наложено от съда при
липса на данни за налично имущество подлежащо на конфискация.
Определяйки вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Всяко от наложените
наказания е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на
извършеното деяние и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът определи
наложените наказани, при индивидуализацията на същите следва да се вземе предвид на
първо място обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което в конкретния
случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се от непосредствения
обект на засягане, а именно – правно регламентрани обществени отношения, гарантиращи
държавната дейност по законосъобразно събиране и разходване на бюджетни приходи във
връзка с данъчното облагане и с регулацията на стопанската дейност като източник на
облагаеми доходи.
На следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и
степента на обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на
данни свързани с личността на подсъдимата, нейното съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай, отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. От друга страна - предвид процесуалното поведение
на подс.Ч., нейната възраст, чистото и съдебно минало, съдът счете, че същите обуславят
смекчаващи отговорността обстоятелства, при превес на които и определи наложените
наказания.
Предвид гореизложеното и с оглед конкретиката на обстоятелства по настоящото
дело, в случая не са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи
вината обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното, и които да обосноват
прилагане на чл.55 от НК, каквото искане не е направила и защитата на подсъдимата.
6
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимата да
изтърпява ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от
естествената и социална среда, като спрямо нея успешно може да бъде приложен института
на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са налице.
За прилагането института на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на
три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от
свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието. Налице са и трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с
липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед
поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите
две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на
неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност
да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.Ч., за постигане целта на
индивидуалната превенция спрямо същата и преимуществено за нейното поправяне, не е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането и от
обществото и поставянето и в затворническа среда не би имало поправителния и
превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото конкретната характеристика на
подсъдимата сочи на възможност за постигане на тези цели и докато тя е на свобода.
Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на
изтърпяването на определеното наказание "лишаване от свобода" за максималния
допустими от закона срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на
подсъдимата да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения
закон, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
наложеното наказание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да
превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага, то в конкретния случай
именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение на подсъдимата ще се
постигнат в максимална степен целите на наложеното и наказание.
Настоящият съд счита, че наложеното на подсъдимата наказание в максимална
степен би изпълнило целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством същото
се осигурява възможност на подсъдимата да не се изолира от естествената и социална среда.
Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като
наложеното на подсъдимата наказание има самостоятелно значение, при отчитане на
конкретната тежест на нейната проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на
обществото.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съвместно с наказателния процес е приет за разглеждане предявения от Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД на НАП- Варна против подсъдимия
граждански иск за сумата от 144 500 лв. (сто четиридесет и четири хиляди и петстотин),
представляваща имуществени вреди от престъплението.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД. С оглед на установената по-горе
7
фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, и ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимата Ч. съдът намира, че се установява по безспорен и
категоричен начин, че същата, с виновното си и противоправно поведение, е причинила на
държавата имуществена вреда в размер на 144 500 лв.. Установява се, че до приключване на
наказателното производство тази щета не е възстановена от подсъдимата. Защитникът на
подсъдимата прави възражение по иска, като счита, че същият е неоснователен с оглед
липсата на възстановяване на данъчния кредит от страна на Държавата. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко
и непосредствено са причинени вреди, се явява и правното основание на гражданския иск на
пострадалия в наказателното производство като процесуално средство за ангажиране на
отговорността на дееца по чл.45 33Д. Данъчното правоотношение между държавата и
данъчния субект- търговското дружество, е обект на увреждане с извършеното
престъпление по чл.255 от НК. Затова и гражданския иск в наказателния процес е иск за
обезщетение за вреди от деликт по чл.45 33Д, което е и основание за отговорността на
дееца. В този смисъл е и ТР№ 4/2016г. на ОСНК на ВКС на Р.България. Разпоредбата на
чл.68, ал.2 от ЗДДС посочва, че правото на данъчен кредит възниква в периода, през който
данъкът по доставката е станал изискуем, като чл. 25 ЗДДС постановява, че данъкът по
доставката става изискуем на датата на данъчното събитие. В този смисъл създадените
фактури, декларирани през инкриминирания период въпреки, че не са довели до реално
използване на данъчния кредит от ЕООД „Явина“, което би квалифицирало дейността по
чл.256 от НК, са постигнали ефекта на акумулиране на данъчно задължение за „Марийн
Лоджистик“ ЕООД към фиска явяващо се пряк и непосредствен резултат от действията на
подсъдимата, доколкото доставчикът следва да отрази така издадените фактури в справката-
декларация и дневника за продажби, отнасящи се за данъчния период, през който е издадена
фактурата, по силата на изричната разпоредба на чл. 124 ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан до пълния му размер, като осъди подсъдимата да заплати на
държавата претендираната сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от престъплението по чл. 255 от НК, ведно със законната лихва от 08.09.2020г..
Съдът осъди подсъдимата да заплати 5 780 лева държавна такса върху уважения
граждански иск.
Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата да заплати в полза на
ОД на МВР - Варна сумата от 916,48лв. - направени на ДП разноски.
В горния смисъл е постановената присъда.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:





8
Съобщи за изтекли лични данни