№ 78
гр. Харманли, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20245630200102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от А. Ж. К., ЕГН:********** от с.Доситеево, общ.Харманли
против Наказателно постановление №23-0271-001104 от 22.12.2023 година на
Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че са
налице допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото му на
защита. Не бил извършил процесното нарушение, тъй като не бил собственик на
автомобила и съответно не знаел за прекратената му регистрация. Предвид изложеното
моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно и за присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и
моли за уважаването й.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 18.09.2023г. в гр.Харманли, на ул. „др.Димитър Костов” (Районна), в посока
към гр.Любимец, жалбоподателят А. К. управлявала МПС - товарен автомобил марка
„Форд Транзит” с рег.№ СТ .... РС, собственост на И.К, като автомобилът е с
1
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 1058070 от 18.09.2023г. за
нарушение по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя
на същата дата, като актът е подписан без възражения.
С Постановление от 15.12.2023г. на РП-Хасково, ТО-И.вград на основание чл.213
и чл.24 ал1, т.1 от НПК е отказано образуването на досъдебно производство и
материалите по преписката са изпратени на Началника на РУ-Харманли по
компетентност.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в
ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №23-0271-001104 от
22.12.2023 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. По аналогичен начин е описано самото нарушение и
обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за
нарушен също чл.140 ал.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети
10 точки.
Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните
по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - АУАН №
1058070 от 18.09.2023г., Постановление от 15.12.2023г. на РП-Хасково, ТО-И.вград.
Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Ж.Ж., И. Я. - служители на РУ-Харманли, и Д.С, които заявиха, че при извършената от
полицейските служители проверка било установено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, поради липсата на валидна и действаща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.140 ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
2
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според легалното
определение на §6, т.18а от ДР на ЗДвП, „регистрация“ е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. В настоящия случай ангажирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя е обусловено от въведеното в чл.145 ал. 2 от ЗДвП
задължение на приобретателя на регистрирано ППС в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. При
неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното
средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система. Нарушението е скрепено със
санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който регламентира, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при неспазване на
императивните изисквания на чл. 42, т.4 от ЗАНН, а НП в нарушение на чл.57 ал.1, т.5
от ЗАНН, изискващи ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. В АУАН и в НП единствено е отразено, че жалбоподателят
управлява МПС с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, без обаче да се
посочи въз основа на какво е била прекратена тази регистрация – дали заради липсата
на валидна и действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ или
заради непререгистриране на МПС в 2-месечния срок от придобиването, или поради
друга причина. Позоваването единствено на текста на чл.143 ал.15 от ЗДвП не е
достатъчно жалбоподателят да разбере в какво се състои извършеното от него
нарушение и при какви обстоятелства е било реализирано същото. Това е нужно с
оглед упражняване в пълнота на правото му на защита, което при това положение се
явява накърнено. Ако АНО и актосъставителят се позовават на прекратена на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП регистрация на МПС, то е следвало в АУАН и в НП да
изложат нужните факти в тази насока, а именно да се посочи и словесно, че се касае за
прекратена регистрация на МПС, поради неизпълнено задължение на собственика за
пререгистрацията му в законния 2-месечен срок от придобиване на собствеността,
също следва да се отрази кога е била придобита собствеността върху МПС-то, кога
съответно е изтекъл 2-месечният срок за пререгистрирането му на името на новия
собственик и от кой момент служебно, с отбелязване в автоматизираната
3
информационна система, е била прекратена регистрацията на превозното средство.
Подобно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено
липсват в случая.
Отделно от изложеното разпитаните по делото свидетели Ж.Ж., И. Я. -
служители на РУ-Харманли, и Д.С, заявиха, че при извършената от полицейските
служители проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, поради липсата на валидна и действаща задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, т.е. излагат се твърдения за служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, а не по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Това се
потвърждава и от данните, съдържащи се в Постановление от 15.12.2023г. на РП-
Хасково, ТО-И.вград, в което също е посочено, че се касае за прекратена регистрация
на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП – поради липса на действаща застраховка
„гражданска отговорност“. Действително в акта и в НП това е загатнато чрез
посочването – „от ЗГО от 06.06.2023г.“, като за съда обаче не става ясно какво точно се
има предвид с това изявление на актосъставителя и АНО.
При това положение остава неясен въпросът за какво точно нарушение е
санкциониран жалбоподателят – дали за това, че управлява МПС, дерегистрирано на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, или за това че управлява МПС, дерегистрирано на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, което също само по себе си представлява съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя.
От друга страна липсват каквито и да било доказателства, установяващи
извършване на нарушение от жалбоподателя по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като от страна
на АНО не са представени никакви доказателства, от които да се установи чия
собственост е автомобилът, кога е бил придобит същия, за да може да се прецени кога
изтича 2-месечния срок за регистрирането му и съответно изтекъл ли е към датата на
нарушението. Липсват доказателства и за служебното прекратяване на регистрацията
на превозното средство, както и кога е било сторено това с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Ако пък се касае за дерегистрация по
чл.143 ал.10 от ЗДвП, АНО следваше да представи доказателства за липсата на валидна
и действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на
нарушението, което не е сторено.
Освен горепосочените обективните признаци на процесното нарушение, следва да
са налице и субективните такива, доколкото и съобразно чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
А съгл. чл.7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
4
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че
жалбоподателят А.К. не е осъществил и от субективна страна признаците от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се доказа жалбоподателят да е
знаел за горепосочените обстоятелства, а именно че управлява МПС с прекратена
регистрация. От АНО се твърди, че МПС-то не е собственост на жалбоподателят, а
именно собственикът на МПС-то е този, който в едномесечния срок не е заявил за
регистриране промяната в собствеността, вследствие на което се твърди, че е била
служебно прекратена регистрацията на МПС-то по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Няма
доказателства по делото жалбоподателят да е бил наясно с гореизложените
обстоятелства, а именно че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация,
още повече че автомобилът не е негова собственост и за него не съществува
задължение за пререгистрация на същия. Това се потвърди и от показанията на
свидетелите Ж., С и Я, които също заявиха, че жалбоподателят не е бил наясно, че
управлява превозно средство с прекратена регистрация. С оглед на това съдът счита за
недоказана и субективната страна на вмененото във вина на жалбоподателя
адм.нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
Гореизложените мотиви обосновават извода на съда, че не следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, предвид така
допуснатите съществени процесуални нарушения в АНП и предвид липсата на
доказателства, установяващи както извършване на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
така и вината на нарушителя. Това налага отмяната на обжалваното НП като
незаконосъобразно и неправилно.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на
основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл.18, вр. чл.7 ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва в тежест на АНО да се присъди в полза на пълномощника адв.М. дължимото му
се адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0271-001104 от 22.12.2023 година
на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на А. Ж. К.,
ЕГН:********** от с.Доситеево, общ.Харманли, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.175 ал. 3, предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 400 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8
месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр.
5
ал.1, т.2 от ЗА и чл.18, вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат Г. И. М., АК-Хасково,
с ЕГН:**********, с адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане“ №.. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6