Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………/…………………2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1638 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Релевира се незаконосъобразност на обжалваното решение поради
постановяването му при допуснати процесуални нарушения и при неправилно
приложение на материалноправните разпоредби. Твърди се, че по отношение на
установените с Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04.11.2010
г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център
Варна, задължения 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е
започнал да тече на 01.01.2011 г. и е изтекъл на 01.01.2021 година. Изразява се
несъгласие с определения от административния орган начален момент, от който
започва да тече погасителната давност. Отправя се искане за отмяна на
обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане и за постановяване
прекратяването на събирането на публичното вземане поради изтекла 10-годишна
погасителна давност, както и отмяна на всички, наложени във връзка с това,
обезпечителни мерки. В депозирана по делото писмена молба жалбата се поддържа
изцяло на посочените в нея основания и се моли за присъждане на направените по
делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП Варна, чрез
процесуален представител, в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени
бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Счита, че давността е започнала да тече на 01.01.2013 г. и не е изтекла към
настоящия момент, поради което задължението няма как да бъде отписано. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Производството по делото е допустимо, тъй като жалбата срещу решението на
директора на ТД на НАП Варна е подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и пред компетентния съд.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В ТД на НАП Варна срещу „Бекотек“ ООД е образувано изпълнително дело №
**********/2012 г. за принудително събиране на задължение по влязъл в сила Акт
за установяване на публично държавно вземане № 20/04.11.2010 г., издаден от
директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. В хода на
изпълнителното производство са предприети множество действия по изпълнението,
подробно описани в обжалваното решение – на длъжника е връчено съобщение за
доброволно изпълнение, с постановления за възлагане на обезпечителни мерки са
наложени запори върху движими вещи, на които е извършен опис.
С молба/възражение вх. № 14256/25.03.2021 г. „Бекотек“ ООД е отправило
искане за погасяване по давност на публичното задължение по Акт за установяване
на публично държавно вземане № 20/04.11.2010 г., издаден от директора на
Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, на основание чл. 171 от ДОПК.
Издадено е Разпореждане изх. № С210003-137-0003237/26.04.2021 г. на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което е отказано да бъде прекратено
поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане,
произтичащо от Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04.11.2010
г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център
Варна в размер на 20 979,69 лева – главница, и 23 113,61 лева –
лихви.
Разпореждането е връчено на „Бекотек“ ООД на 11.05.2021 г., като на
13.05.2021 г. същото е обжалвано по административен ред директора на ТД на НАП
Варна.
С оспореното по съдебен ред Решение № 94/19.05.2021 г. директорът на ТД на
НАП Варна, на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, е оставил без уважение
жалбата на дружеството срещу Разпореждане изх. № С210003-137-0003237/26.04.2021
г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. От горестоящия
административен орган са изложени мотиви, че тъй като актът, с който е установено
публичното задължение, е влязъл в сила на 17.01.2012 г., същото е следвало да
бъде платено в срок през 2012 година, поради което, съгласно правилото на чл.
171, ал. 2 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2013 г. и не е
изтекла към момента на постановяване на решението.
Съобразявайки гореизложената фактическа
установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е валиден административен акт,
издаден от компетентен орган в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Оспореният
акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с § 1 от ДР на ДОПК, включително изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Не се констатират пороци, съществено засягащи процесуалната
законосъобразност на оспореното решение, доколкото при издаването му са
съобразени правилата за разглеждане на жалбата по чл. 267 от ДОПК.
По материалната законосъобразност на обжалваното решение съдът приема
следното:
Между страните по делото е безспорно, че „Бекотек“ ООД, в качеството си на
титуляр на Разрешително за водоползване на минерална вода № 003638/01.06.2005
г., издадено от Министъра на околната среда и водите, има публично задължение в
посочения в Разпореждане изх. № С210003-137-0003237/26.04.2021 г., размер, като
същото е установено с влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно
вземане № 20/04.11.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за
Черноморски район с център Варна.
Спорът между участниците в съдебния процес се свежда до това изтекъл ли е 10-годишният
давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, и в частност от кой момент
следва да се изчислява същият.
Видно от приложения както по административната преписка, така и по делото,
изпълнителен титул – Акт за установяване на публично държавно вземане №
20/04.11.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски
район с център Варна, публичните задължения на „Бекотек“ ООД – предмет на
обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, представляват такса
за водоползване на минерална вода за 2007 година и за 2008 година.
Материята на погасителната давност е заимствана от гражданското право,
поради което следва да се прилага със съдържанието, което има в този клон на
правото, доколкото в данъчните закони няма норми, които й противоречат.
Институтът е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни
норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто ДОПК, и тези норми действат към
момента на възникване на съответното данъчно задължение.
В случая приложима е разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК /редакцията
Обн. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г./, съгласно която с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Тоест, нормата поставя като начален момент за изчисляване на давностния срок 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. В Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект /отменена от 01.01.2012 г., но действаща към
момента на възникване на публичните задължения и към момента на издаване на Акт
за установяване на публично държавно вземане № 20/04.11.2010 г./ са
регламентирани таксите за правото на водоползване, в т.ч. за водоползване на
минерални води /чл. 3, ал. 1 от Тарифата/. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект
/отм./ таксата е годишна и се внася от титулярите на разрешителни за
водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година. Според ал. 2 на
същата отменена подзаконова правна норма в случай че таксата по ал. 1 се внася
текущо на няколко вноски в рамките на годината, титулярят на разрешителното
прави изравнителна вноска до 31 януари следващата година и представя пред
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда справка
за направените вноски и копие от платежните документи.
Приложени в настоящия казус, посочените правни норми обосновават извода, че
установените с Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04.11.2010
г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център
Варна, публични задължения е следвало да бъдат заплатени съответно до
31.01.2008 г. – за задължението за водоползване на минерална вода за 2007 г., и
до 31.01.2009 г. – за задължението за водоползване на минерална вода за 2008
година. Следователно давността по отношение на тях е започнала да тече на
01.01.2009 г. по отношение на задължението за 2007 г., респ. на 01.01.2010 г.
по отношение на задължението за 2008 година. В този смисъл твърдението на
административния орган, че давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. е
неправилно. Както вече бе уточнено, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. В конкретния
случай този срок е изтекъл съответно на 01.01.2019 г. за задължението за 2007
г. и на 01.01.2020 г. за задължението за 2008 година. От събраните по делото
доказателства е видно, че молба/възражение вх. № 14256/25.03.2021 г., с която
„Бекотек“ ООД е поискало от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна отписване
на публичните задължения, е подадена след изтичането на абсолютната погасителна
давност. Във връзка с това обективираният в Разпореждане изх. №
С210003-137-0003237/26.04.2021 г. отказ на публичния изпълнител, както и
постановеното въз основа на него Решение № 94/19.05.2021 г. на директора на ТД
на НАП Варна, чието съдържание е предмет на съдебно обжалване в настоящия
процес, се явяват незаконосъобразни. Това е така поради обстоятелството, че при
издаването им техните автори не са съобразили факта, че 10-годишният давностен
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е изтекъл, в резултат на което са достигнали до
един различен и в случая постановен в противоречие с материалния закон краен
извод.
Предвид гореизложеното съдът счита, че Решение № 94/19.05.2021 г. на директора
на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на „Бекотек“ ООД срещу
Разпореждане изх. № С210003-137-0003237/26.04.2021 г., издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, е незаконосъобразно и като такова
подлежи на отмяна. На отмяна подлежи и потвърденото с него разпореждане на
публичния изпълнител.
Предвид изхода на правния спор и направеното своевременно искане в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 50 лева, представляващи
заплатена държавна такса за образуване на делото.
Воден от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Бекотек“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ***, Решение № 94/19.05.2021 г. на директора на
ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу
Разпореждане изх. № С210003-137-0003237/26.04.2021 г., издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № С210003-137-0003237/26.04.2021
г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП
Варна за произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати в полза на „Бекотек“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, сумата от 50
/петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: