Решение по дело №994/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител Д.О., против Решение № 505/03.04.2023 г. по НАХД № 20223110205028/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013417/03.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на „Интеграл груп 1“ ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 КТ.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Твърди се, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като се навеждат конкретни доводи за доказаност на нарушението. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност се отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна – „Интеграл груп 1“ ЕООД, в депозиран отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендират се направените по делото разноски за адвокатски хонорар и се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „Интеграл груп 1“ ЕООД против НП № 03-013417/03.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 КТ.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че при извършена проверка на 03.12.2020 г., около 13:40 часа, на строителен обект – жилищна сграда, намиращ се в гр. Варна, УПИ **, ПИ с ид. ***, кв. ** по плана на кв. „Виница“, *****, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна установили, че лицето С.А.С.престира трудова дейност с регулирано работно време от 08:00 часа до 17:00 часа като общ работник. В хода на документалната проверка бил представен трудов договор № 216/04.12.2020г. с посоченото лице, и след справка в ТД на НАП – Варна, се констатирало, че той бил регистриран на 04.12.2020 г., в 09:57 часа. Обстоятелствата от проверката били закрепени в Протокол № ПР 2035686/18.12.2020 г.

Срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-013417/18.01.2021 г., в който била дадена правна квалификация на извършеното по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. Срещу констатациите в АУАН постъпило възражение от дружеството, което било обсъдено от наказващия орган и счетено за неоснователно. Въз основа на АУАН било издадено и оспореното пред РС – Варна НП № 03-013417/03.02.2021 г.

От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Последните се свеждали до неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. В НП е прието, че датата на нарушението е 05.12.2020 г., а в АУАН била вписана като дата на извършване на нарушението 03.12.2020 г., която била и действителната такава, вписана и в съставения констативен протокол. Въззивният съд приел, че като съставомерен признак на всяко административно нарушение, датата следва да е ясно и безпротиворечиво определена, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице и обезпечаване преценката на съда в рамките на осъществения контрол за законосъобразност. Съдът отхвърлил възможността за изменение на санкционния акт досежно датата на нарушението, тъй като същото би се явило съществено изменение на обстоятелствата.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, задълбочени и почиващи на събраните в хода на производството доказателства. Напълно се споделят изводите на въззивния съд за допуснато в хода на АНП съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на санкционираното лице, и което не би могло да бъде санирано. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява, че наказателното постановление трябва да съдържа описаниe на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на т. 3 и т. 4 на чл. 42 от ЗАНН, в който са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение.

В процесния АУАН № 03-013417/18.01.2021 г. е посочена дата на извършеното нарушение 03.12.2020 г., а в издаденото въз основа на него № 03-013417/03.02.2021 г. за дата на извършване на нарушението е посочена 05.12.2020 г. Безспорно, липсата на съответствие между датите на извършване на нарушението, вписани в АУАН и НП, води до неяснота относно този задължителен фактически елемент на административнонаказателното обвинение, а оттам - до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. По делото не са налице данни, нито твърдения, че различието между датата, приета от административнонаказващия орган, и датата, посочена в акта, поставящ началото на административнонаказателното производство, се дължи на проведена процедура по допълнително разследване по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От съдържанието на оспорения пред РС - Варна санкционен акт не става ясно вписаната в него дата на извършване на административното нарушение по какъв начин е установена и защо именно тя, а не посочената в АУАН, е възприета като дата на извършване на нарушението. В тази насока не са изложени никакви съображения от административнонаказващия орган.

Датата на извършване на нарушението, освен че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно - фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство и се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. С оглед на това, следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура, и крайния такъв, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в НП дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган е ограничил възможността на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано, за да организира адекватно защитата си. Недопустимо е съществен реквизит, какъвто безспорно е датата на извършване на нарушението, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Това изискване не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, включително относно приложимостта на чл. 34 от ЗАНН и релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Като е достигнал до идентични правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, като част от изложените там възражения са неотносими към мотивите на първостепенния съд.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените разноски се явява основателна. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, при условията на чл. 63д, ал. 2 вр. ал.1 от ЗАНН, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Съгласно т. 2 от визираната разпоредбата, при материален интерес в настоящото производство в размер на 5000 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответната страна е представила доказателства за сторени разноски в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023 г. /л. 8 от делото/. Претендираните разноски са в минимален размер, поради което следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 505/03.04.2023 г. по НАХД № 20223110205028/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Интеграл груп 1“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: