№ 815
гр. Перник, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720102201 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на З. В. Д. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията между
страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2184,42 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 03.04.2012 г.
до 30.04.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
03.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 378,34 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
03.04.2012 г. до 10.03.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
1992/2015 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано първо изп. дело № 651/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Претендират се
разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който признава предявения иск, моли за постановяване на решение по реда на
чл. 237 ГПК и присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал.2 ГПК.
С молба от 02.09.25 г. ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, е
направила искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са
налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
1
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на предявената искова претенция, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата 2184,42 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 03.04.2012 г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 03.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 378,34 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 03.04.2012 г. до 10.03.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист
по гр.д. № 1992/2015 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист
е образувано първо изп. дело № 651/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване
по давност на вземанията.
Ответникът е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че
исковете са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на
чл. 78, ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес,
независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК.
Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите, когато искът
е предявен на основание чл. 439 ГПК. В най-актуалната практика на въззивната
инстанция, обективирана в Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч.
гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д.
№ 69/2025 г. и др. е възприетата практиката в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч.
гр. д. № 759/2024 г. на IV г. о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д.
№ 1325/2023 на II т. о. на ВКС, според която в хипотезата на предявен иск по чл. 439
ГПК не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице
предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с посочената съдебна
практика, поради което приема, че независимо че ответникът е признал иска, предвид
2
обстоятелството, че разполага с изпълнителен титул, разноските следва да бъдат
възложени в негова тежест.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно списък по чл. 80 ГПК.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Възражението е неоснователно. Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г.
по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското
възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в
същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022
г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г.
по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение,
относими по аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от
въззивната инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на
ОС-Перник.
Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите,
посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат
ориентировъчен характер, като при определянето на дължимото възнаграждение съдът
следва да съобрази критериите, посочени по-горе /интереса, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/. В
случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 550,00 лв., който
съобразно цената на исковете не надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /приета на 06.02.2025 г. от
Висшия адвокатски съвет/, служещ като ориентир за размера на възнагражденията,
поради което не е налице основание за намаляването му.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото,
възлизащи на 652,51 лв., от които: 102,51 лв. - държавна такса, и 550,00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Съдът не е давал указания на ищеца да внася такса за
издаване на препис от изп. дело, внасянето на такава не е необходимо и няма данни за
извършване на такъв разход от негова страна.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че З. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: ******************** че НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино“- ТЕЦ „Република“, сумата в размер на 2184,42 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 03.04.2012 г. до 30.04.2014г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.04.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 378,34 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.04.2012 г. до
10.03.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1992/2015 г. по
описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано първо изп.
дело № 651/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, ДА ЗАПЛАТИ на З.
В. Д., ЕГН **********, с адрес: ******************** сумата 652,51 лв. /шестстотин
петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - разноски за производството по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4