№ 16
гр. Брезник, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20251710200027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. М. Й., чрез пълномощника си адв. И. М. от АК –Перник
против наказателно постановление № 25-0361-000037 от 29.04.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-
Перник, РУ - Трън, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание- „глоба” в размер на 1000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 13.04.2025г., около 11.22ч. в гр. Трън от с.
Вукан към ул. „Денчо Знеполски“, управлява собствения си товарен автомобил „М.“ с рег. № РК
****ВТ, като на разклона на път 637 с ул. „Денчо Знеполски“, при извършената проверка се
установи, че водача управлява МПС под въздействието на алкохол, като в 11.06 часа на 13.04.2025г.
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0418 отчете положителен
резултат 0.84 промила количество алкохол в издишания въздух. На водача е издаден талон за
изследване № 102914/13.04.2025г. до ФСМП гр. Трън ведно със стикери серия А № 058259. По
негови данни е изпил около 0.300мл. ракия за времето от 20.00ч. на 12.04.2025г. до 02.00ч. на
13.04.2025г.
Делото с оглед на Определение № 233 от 19.05.2025г. на ВКС е изпратено за разглеждане от
Брезнишкия районен съд.
Жалбоподателят Й. М. Й., чрез пълномощника си адв. И. М. от АК –Перник, по изложени в
жалбата доводи, оспорва законосъобразността на издаденото НП. Твърди се, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на процедурата
по издаването на правораздавателния акт. Застъпва се тезата, че в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и в оспореното НП е отразено, че жалбоподателят е
управлявал автомобила на 13.04.2025 г., около 11:22 часа, а концентрацията на алкохол е установена
чрез извършване на проба в 11:06 часа, което е довело до неяснота и неточност при определяне на
1
времето на извършване на нарушението. Счита се, че фактическите обстоятелства не са описани
правилно от контролните органи. Въз основа на тези възражения се иска отмяна на издаденото НП.
Административно наказващия орган – Началник РУ в ОДМВР Перник, РУ Трън, редовно
призован, представител не изпраща. В придружителното писмо изразява становище по жалбата,
като моли оспореното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на
претендирани разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН при спазване на
предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 13.04.2025 г., преди обяд в гр. Трън, Й. М. Й. управлявал собствения си товарен
автомобил „М.“ с рег. № РК ****ВТ, като на разклона на път 637 с ул. „Денчо Знеполски“, бил
възприет от свидетелите Д. Т. Ц. и И. С. И., първият на длъжност "командир отделение" при РУ
Трън при ОД на МВР Перник, които спрели моторното превозно средство за извършване на
проверка. Полицейските служители установили самоличността на водача и приканили
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. При извършената
проверка в 11:06 часа с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0418, техническото
средство отчело положителен резултата от 0,84 промила. Водачът не възразил срещу отчетената
концентрация.
Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, за което св. Д. Т. Ц. съставил АУАН серия GA, № 943984/13.04.2025г., който Й. подписал без
възражения, като посочил, че е изпил около 0.300мл. ракия за времето от 20.00ч. на 12.04.2025г. до
02.00ч. на 13.04.2025г. На водача бил издаден и талон за изследване бл. № 102914.
Жалбоподателя Й. М. Й. не оспорил данните от техническото средство и не се явил в
ФСМП гр. Трън.
При тези данни, в законоустановения срок и в рамките на правомощията си Р. Б. И., на
длъжност Началник РУ в ОДМВР Перник, РУ Трън, въз основа на съставения АУАН и показанията
на техническото средство, издал атакуваното НП № 25-0361-000037 от 29.04.2025г., видно от
обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е
възприета изцяло. На основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
същия закон, АНО наложил на Й. М. Й. кумулативни административни наказания глоба в размер на
1000 лв. (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA, № 943984/13.04.2025г., талон
за изследване бл. № 102914 от 13.04.2025г., справка за нарушител/водач и Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със свидетелските
2
показания на И. С. И., който потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН
фактически обстоятелства.
От правна страна:
Основното възражение е, че в АУАН и в НП е отразено, че нарушението е извършено на
13.04.2025 г. в 11:22 часа, като същевременно с това, в обстоятелствената част на двата акта е
вписано, че проверката с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-
0418, в резултат на която е отчетено 0.84 промила алкохол е извършена в 11:06 часа, което е довело
до неяснота и неточност при определяне на времето на извършване на нарушението. Съдът не
споделя становището, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, като съображенията са следните:
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в АУАН следва да се посочи датата на нарушението,
респ. същото е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно НП, но никъде в ЗАНН не е
въведено изискване за посочване часа на установяване на нарушението, като задължителен елемент
от съдържанието на двата документа. Вярно е, че в началната част на АУАН е отразена дата
13.04.2025 г. и час 11:22, като в самата текстова част на АУАН е посочено, че пробата на
жалбоподателя за употреба на алкохол е извършена в 11:06 часа, но сам по себе си часът на
извършване на нарушението не е съществен съставомерен елемент, като за индивидуализацията на
деянието са достатъчни посочване на датата, мястото, механизма на извършване и участниците. В
случая дори да е налице разминаване от няколко минути, това не поставя жалбоподателя в неяснота
какво е извършил, нито изисква той да положи допълнителни усилия, за да узнае фактическите
предели на вмененото му нарушение, чиито съставомерни факти са категорично установени. След
като не е спорно управлението на процесния товарен автомобил от Й. М. Й. и факта, че моторното
превозно средство е било спряно, след което на водача е била извършена надлежна проверка за
употреба на алкохол, като в АУАН и в НП се съдържа категорична информация относно датата на
нарушението 13.04.2025 г., то са спазени императивните изисквания, предвидени в чл. 42, ал. 1, т. 3
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, след като самият законодател е посочил единствено датата
като реквизит на АУАН и НП, а не точното астрономическо време. Освен това с показанията си св.
И. С. И. изясни в хода на съдебното следствие, че при съставяне на АУАН чрез мобилно
компютърно устройство същото автоматично фиксира дата и час на съставяне на АУАН, тоест часа
11:06 е зададен автоматично. Това обстоятелство не внася никаква неяснота в административното
обвинение срещу жалбоподателя, като е пределно ясно, че му е предявено обвинение, че на
13.04.2025 г. е управлявал моторно превозно средство /товарен автомобил/ с концентрация на
алкохол в кръвта 0,84 промила е установена в 11:06 часа чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0418.
Предвид събрания доказателствен материал, съдебният състав установи, че
законосъобразно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като нарушението, за което е санкциониран е установено и доказано по
несъмнен начин.
С чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни превозни средства
да не управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Категорично се
установява от съдържанието на АУАН и НП, както и от свидетелските показания на И. С. И., че на
посочената дата, време и място Й. М. Й. е управлявал процесния товарен автомобил и в качеството
на водач на моторно превозно средство му е била извършена проверка с техническо средство
3
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0418, което е отчело положителен резултат.
При тези обстоятелства, основавайки се на събраните писмени и гласни доказателства,
съдебният състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което
законосъобразно и обосновано Й. М. Й. е привлечен към административнонаказателна отговорност
за него.
За посоченото нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
предвижда кумулативно точно определени по вид и размер наказания -глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, каквито са
били наложени на Й.. Визираната законова норма обвързва наказващия орган при реализиране
отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, поради което конкретните наказания са законосъобразно наложени, като не
следва да се извършва преценка касателно техния размер.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и последната е неприложима
съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на
разноски в настоящото производство има АНО, който не е своевременно поискал присъждане на
такива, поради което съдът не следва служебно да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0361-000037 от 29.04.2025г. издадено
от Началник РУ в ОДМВР- Перник, РУ – Трън, с което на Й. М. Й., ЕГН:**********, адрес:
*********** са наложени комулативни административни наказания глоба в размер на 1000 лв.
(хиляда лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
(дванадесет) месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4